Решение по дело №14143/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .........                                                                                   27.07.2020г., гр. София

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                            Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело № 14143 по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 421888 от 04.06.2018г. по гр.д. № 21101/2017г. Софийски районен съд, 90 състав отхвърлил предявените от И.Г.Г., ЕГН **********, срещу ЧСИ Н.И.К., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени частични искове с правни основания чл. 441 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща част от вземане в размер от 64 561 лв., за обезщетяване на претърпени от него имуществени вреди вследствие на виновни и противоправни действия на ответника, изразяващи се неотстраняването от публичната продан по изпълнително дело № 20147890400031 на наддавачите Н.Г. и Д.Г., които не са внесли в срок предложените от тях цени на изнесените на публична продан имоти, с което е препятствана възможността ищецът да бъде обявен за купувач с предложената от него по-ниска цена, както и сумата от 1 000 лв., представляваща част от претендирано обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер от 10 000 лв., изразяващи се в преживени страдания, притеснения, довели до влошаване на здравословното му състояние, а именно усложнена хипертония с високо и трудно контролирано с медикаментозни средства кръвно налягане, усложнен диабет с високи нива на кръвната захар, диабетна полиневропатия, вследствие на виновни и противоправни действия на ответника, изразяващи се в спирането на изпълнително дело № 20147890400031 по молба само на част от взискателите и последващ отказ на ответника да възобнови изпълнителното производство в продължение на пет месеца, както и поради това, че ответникът не е отстранил от проданта наддавачите, които не са внесли предложената от тях цена и отказът му да им наложи глоба в размер на два задатъка. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 500 лв. - разноски по делото. Решението е постановено при участието на „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, като трето лице - помагач на страната на ответника.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца И.Г.Г., който го обжалва изцяло с оплаквания за частична недопустимост, а в допустимата част - за неправилност, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд се произнесъл по непредявен иск. Видно от петитума на исковата молба било, че цената на иска е общо 1 000 лв., предявен като частичен от обща сума в размер на 74 561 лв., от които 64 561 лв. – имуществени вреди, и 10 000 лв. – неимуществени вреди. В решението си съдът приел, че е налице отделна претенция от 1 000 лв. за имуществени и 1 000 лв. – за неимуществени, което правело решението недопустимо в съответните части. Първоинстанционният съд неправилно тълкувал разпоредбата на чл. 493, т. 2 ГПК като приел, че смисълът й е имотът да бъде продаден на възможно най-високата цена. От приложеното копие от изпълнителното дело било видно, че ответницата е нарушила разпоредбите на закона в редакцията му към 2014г. Текстът на чл. 489, ал. 1 ГПК указвал, че за участие в наддаването трябва да се внесе задатък 10 на сто върху началната цена; Взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер. Чл. 489, ал. 3 ГПК уточнявал, че наддавачът може да направи повече наддавателни предложения и всяко се прави отделно. В чл. 489, ал. 3 ГПК законодателят уточнявал, че взискателят не внася задатък по всяко предложение, ако вземането му надвишава размера на сумата от необходимите задатъци според броя на подадените наддавателни предложения. В случая било видно, че наддавачът Н.Г. е направил едно наддавателно предложение и не е внесъл задатък по него, като сумата на вземанията му стигала само за едно наддавателно предложение. На публичната продан били направени от тримата участници три писмени предложения и 12 устни, без наддавачът Н. Г. да е внесъл задатъци за устните предложения. Установеното от СРС от фактическа страна било едностранно, неточно и непълно, като пречка за изясняване на спора от фактическа страна било и неявяването на ответницата в отркитите съдебни заседания. Районният съд не коментирал и че ответницата без правно основание обявявала купувачи на два пъти за едно и също наддавателно предложение – Д. Г.по 14 устно наддавателно предложение с уведомления от 10.05.2014г. и от 16.01.2015г., и Н. Г. – по 13 наддавателно предложение с уведомления от 29.05.2014г. и от 06.02.2015г. По молба на Н. Г. ЧСИ спрял изпълнителното дело, а след отмяната на спирането от СГС като незаконно, пет месеца след съдебното решение ЧСИ възобновил изпълнителното производство не от там, където било спряно, а започнал да обявява отново наддавачите за купувачи на имотите без правно основание. Продължавайки незаконосъобразните си действия, ЧСИ обявила с уведомление от 20.02.2015г. за купувач на имотите наддавача Д. Г.по 12 устно наддавателно предложение, последната внесла предложената цена в законовия срок и имотите били възложени на нея. Правото на изкупуване от съделител било уредено чрез препращане към правата на съпруга – недлъжник - чл. 354, ал. 1 ГПК вр. чл. 505, ал. 2 ГПК. В случая съпругата на въззивника-ищец придобила съответните идеални части от имотите, изнесени на публична продан, които вече били нейна изключителна собственост, а не СИО, което обосновавало и доказвало претърпените от въззивника вреди. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не допуснал и своевременно поисканата от ищеца съдебно-медицинска експертиза за установяване на претърпените от него „медицински вреди“. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения като частичен иск. Претендира разноски. Съображения излага в становище от 01.06.2020г. и в писмени бележки от 10.06.2020г.

Въззиваемата страна ЧСИ Н.И.К. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди акатуваното решение като правилно. Не претендира разноски. Съображения излага в писмени бележки от 12.06.2019г., 16.10.2019г. и 02.06.2020г.

Третото лице помагач „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД не е депозирало отговор и не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С оглед фактическите твърдения в исковата молба, уточнена с молба от 31.05.2017г., съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, предявени като частични – с правно основание чл.  441, изр. 1 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 1 000 лв., представляваща част от обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат противоправно поведение на ответника-ЧСИ по изп.д. № 20147890400031 по описа на ЧСИ Н.К., рег. № 789 на КЧСИ, с цял размер 64 561 лв., и с правно основание чл.  441, изр. 1 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 1 000 лв., представляваща част от обезщетение за причинени на ищеца в резултат противоправно поведение на ЧСИ неимуществени вреди, с цял размер 10 000 лв.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Доводът на въззивника за частична недопустимост на решението въззивният съд намира за неоснователен. Противно на поддържаното в жалбата, в петитума на исковата молба не са посочени предявените частични размери на претенциите за имуществени и неимуществени вреди, а само целите им размери от 64 561 лв. и 10 000 лв. В титулната част на исковата молба е посочено, че „искът“ е с цена 1 000 лв., но съгласно уточнението с молбата от 31.05.2017г., предявеният частичен размер е 1 000 лв. – от имуществени вреди в общ размер 64 561 лв., и 1 000 лв.  – от неимуществени вреди в общ размер 10 000 лв.. Поради това не е налице твърдяното от въззивника произнасяне от СРС свръх петитум.

Настоящият състав намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно по следните съображения:

От фактическа страна: Изп.д. № 20147890400031 по описа на ЧСИ Н.К., рег. № 789 на КЧСИ, е образувано на 24.02.2014г. по молба на Н.Г.Г. и Р.К.Г., въз основа на изпълнителен лист от 16.12.2013г., издаден по гр.д. № 31909/2012г. на СРС, 77 състав, за изнасяне на публична продан на основание чл. 348 ГПК на съсобствени недвижими имоти – втори етаж от къща в гр. София, ул. „******, представляващ имот с идентификатор 68134.1943.135.2.2 по ККР, между съделителите Н.Г., И.Г., и Д.Г., като първите двама притежават по 1/8 идеални части от съсобствения имот, а И.Г. и Д.Г. - в режим на СИО останалите 6/8 идеални части от имота, и гараж, находящ се в гр. София, ул. „*****, представляващ имот с идентификатор 68134.1943.136.2, между съделителите Н.Г., Р.Г., И.Г., и Д.Г., от който имот първите двама притежават в режим на СИО 1/8 идеална част, а вторите двама – 7/8 идеални части в режим на СИО.

След извършени опис и оценка е насрочена публична продан на имотите от ЧСИ. Видно от изпълнителното дело и протокол от 29.04.2014г., съделителите Н.Г., И.Г. и Д.Г. са направили общо 15 наддавателни предложения (3 писмени и 12 устни), като за купувач е бил обявен Н.Г., който е предложил най-високата цена - 202 340 лв. за етажа от къщата и 33 200 лв. - за гаража.

В едноседмичния срок по чл. 492, ал. 3 ГПК наддавачът Н.Г. не е внесъл предложената от него цена. С уведомление, връчено на Д.Г. на 13.05.2014г., същата е поканена да заяви в 7-дневен срок съгласна ли е да закупи имотите на предложените в наддавателно предложение № 14 цени от 194 645 лв. за етажа от къщата и 32 100 лв. - за гаража. Д.Г. е подала на 23.05.2014г. жалба срещу постановлението на ЧСИ от 20.05.2014г., с което е определена сумата, която следва да внесе за изплащане на частите на останалите съделители. Жалбата е оставена без разглеждане с решение от 25.07.2014г. по ч.гр.д. № 7947/2014г. на СГС, влязло в сила на 29.11.2014г. и получено от ЧСИ на 29.12.2014г.

Междувременно с уведомление, връчено на Н.Г. на 29.05.2014г., ЧСИ го поканил да заяви в 7-дневен срок съгласен ли е да закупи имотите на предложените в наддавателно предложение № 13 цени от 186 950 лв. за етажа от къщата и 31 000 лв. - за гаража. На 29.05.2014г. по молба на първоначалните взискатели Н.Г. и Р.Г.ЧСИ спрял производството по изпълнителното дело. Срещу постановлението за спиране на 12.06.2014г. е подадена жалба от И.Г.. С влязло в сила на 29.07.2014г. решение по ч.гр.д. № 9140/2014г. на СГС постановлението за спиране е отменено. Решението е съобщено на ЧСИ К.на 02.09.2014г.  

С молба от 29.08.2014г. И.Г. представил по изпълнителното дело пълномощно, с което упълномощава съпругата му Д.Г. да го представлява по делото.

След като решенията по жалбите са съобщени на ЧСИ, изпълнителното производство е възобновено, като на 18.01.2015г. на Д.Г. е връчено уведомление, че на основание чл. 492, т. 2 ГПК е обявена за купувач на недвижимите имоти на предложените с наддавателно предложение № 14 цени. Изрично в уведомлението е посочена сумата, която следва да внесе след приспадане на нейния дял, заедно с дължимите такси.

Д.Г. не е внесла предложената цена и с уведомление, получено на 06.02.2015г., Н.Г. е уведомен, че на основание чл. 492, т. 2 ГПК е обявен за купувач на недвижимите имоти на предложените с наддавателно предложение № 13 цени. Изрично в уведомлението е посочена сумата, която следва да внесе след приспадане на неговия дял, заедно с дължимите такси.

След като Н. Г. отново не внесъл цената, с уведомление, получено от Д.Г. на 23.02.2015г. същата е уведомена, че на основание чл. 492, т. 2 ГПК е обявена за купувач на недвижимите имоти на предложените с наддавателно предложение № 12 цени от 179 255 лв. – за етажа от къща, и 29 900 лв. – за гаража. С молба от 25.02.2015г. Д.Г. представила нотариално заверена декларация от съпруга й И.Г. (л. 284 от изпълнителното дело), съгласно която същият не желае съпругата му да му заплати дела от предложената от нея цена, и поискала от ЧСИ да й бъде направено изчисление на сумата за внасяне след приспадане на нейния и на съпруга й дял. След изготвена от ЧСИ предварителна сметка, Д.Г. превела сумата от 35 427.70 лв. и с постановление от 04.03.2015г. имотите са й възложени.

На 20.03.2015г. на страните е предявено разпределението на получената от публичната продан сума. С молба от същата дата И.Г. поискал от ЧСИ на основание чл. 493, т. 1 и 2 вр. чл. 489, ал. 1 и чл. 495 ГПК да наложи глоби на съделителите Н.Г. – с два задатъка, и Д.Г. – с един задатък, предвид невнасяне на предложените цени по наддавателни предложения №№ 15, 14 и 13. Искането е оставено без уважение, а от И.Г. е подадена жалба срещу разпределението от 20.03.2015г. Жалба е подадена и срещу постановлението за възлагане от съделителите Н.и Р.Георгиеви. И двете жалби са оставени без уважение с влязло в сила на 23.11.2015г. решение по ч.гр.д. № 5282/2015г. на СГС. 

Съгласно приетото във въззивното производство заключение на СМЕ, изготвено въз основа на приетите в първоинстанционното и в настоящото производство медицински документи, заболяването на ищеца Артериална хипертония датира от няколко години преди процесната публична продан, като след нея и до 2018г. не се открива съществено влошаване на това му заболяване. Заболяването на ищеца Неинсулинозависим захарен диабет тип ІІ е диагностицирано на 07.02.2014г., преди публичната продан. В медицинската документация не се съобщава за началото и развитието на болестта, на диабетната полиневропатия и на тромбофлебита. Не са представени кръвни изследвания и кръвнозахарни профили преди продажбата на 17.04.2014г., поради което не могат да бъдат анализирани преди и след продажбата. Ищецът е провеждал перорално лечение и захарният му диабет е добре компенсиран до 2018г.

От показанията на разпитания свидетел Г. В.се установява, че от определен период от време здравословното състояние на ищеца видимо се влошило, започнал да носи по-широки обувки, защото страдал от изострен диабет и високо кръвно налягане.

От правна страна: Уредената в чл. 441, изр. 1 ГПК и чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ отговорност на частните съдебни изпълнители по своя характер е деликтна, в който смисъл е и изричното препращане в чл. 441 ГПК към разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Поради това предпоставките за ангажиране отговорността на ЧСИ са неправомерно поведение (действние или бездействие) на ЧСИ при изпълняване на дейността му, настъпила вреда, причинна връзка между неправомерното поведение и вредата. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже обективните предпоставки. Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция.

В случая по делото не се установи въззивникът - ищец да е претърпял имуществени и неимушествени вреди в пряка причинна връзка от противоправно поведение на ответницата.

Съгласно чл. 493, т. 2 ГПК в относимата му за спора редакция, когато обявеният за купувач при публичната продан не внесе цената в срока по чл. 492, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена; ако този наддавач не внесе предложената от него цена в едноседмичен срок от обявяването му за купувач, съдебният изпълнител обявява за купувач наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение и постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на началната; наддавачът, който е бил обявен за купувач, но не внесе в срок предложената цена, отговаря по т. 1; след плащане на цената от наддавач, обявен за купувач, внесеният задатък се връща на наддавачите, които не са били обявени за купувачи.

Настоящият въззивен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че смисълът на разпоредбата на чл. 493, т. 2 ГПК е имотът да бъде продаден на възможно най-високата цена. Последното е в интерес както на длъжника, така и на взискателя. В случая са подадени три писмени наддавателни предложения, като това на ищеца е било на най-ниска стойност. И тримата наддавачи са и взискатели по изпълнителното дело, поради което и съобразно чл. 489, ал. 1 ГПК не са дължали внасяне на задатък. По реда на чл. 492, ал. 2 ГПК от наддавачите Н.Г. и Д.Г. са направени и 12 устни наддавателни предложения. От систематичното място на разпоредбите на чл. 498 ГПК, на които се позовава въззивникът е видно, че същите касаят внасяне на депозити от взискател-наддавач в случаите, когато същият подава повече от едно писмено наддавателно предложение. От ал. 3 на чл. 498 обаче не следва, че в случаите на устно наддаване по реда на чл. 492, ал. 2 ГПК за всяко устно наддавателно предложение взискателят-наддавач следва да внесе нов депозит. С оглед изложеното, след като наддавачите Н.Г. и Д.Г. не са внесли предложените от тях цени съответно по наддавателно предложение №№ 15, 14 и 13, не е налице основание да бъдат отстранявани и за купувач да бъде обявен ищецът, който е направил най-ниското наддавателно предложение. Ето защо настоящият състав намира, че съдебният изпълнител правилно е обявил за купувач Д.Г. по направеното от нея 12 наддавателно предложение. Правилно в тази връзка СРС е посочил, че след като ищецът с нотариално заверената декларация се е отказал от дела си, Д.Г. е внесла значително по-ниска цена от предложената и е придобила идеалните части от имотите след възлагането им. За това обедняване на ищеца обаче отговорност не носи съдебният изпълнител.

За неоснователни съдът намира и доводите на въззивника във връзка с твърдяното двукратно обявяване от ЧСИ на Д.Г. и Н.Г. за купувачи по едно и също наддавателно предложение. Първите изпратени уведомления до наддавачите Д. Г.и Н. Г. (преди спирането на изпълнителното дело) съдържат само покана да заявят дали желаят да купят имотите по цени по съответното наддавателно предложение, без да е посочена и сумата, която следва да внесат след приспадане на стойността на собствения им дял и определяне на дължимите такси. Поради това правилно след възобновяване на делото (което е станало непосредствено след получаване от ЧСИ на преписи от решенията на СГС по двете подадени жалби), ЧСИ е обявил за купувач на 16.01.2015г. Д.Г. по предложените от нея цени по 14 наддавателно предложение, а след невнасяне на сумата от същата, на 06.02.2015г. е обявил за купувач Н.Г. по 13 наддавателно предложение

Във връзка с неясното позоваване за първи път в жалбата на чл. 354, ал. 1 ГПК вр. чл. 505, ал. 2 ГПК следва да се посочи само, че съгласно тези разпоредби при публична продан на съсобствен недвижим имот съделителят, който участва в наддаването се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 ГПК заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена. Разпоредбата касае случаи, при които в наддаването участват и трети на съсобствеността лица, какъвто не е настоящият. Дали съпругата на ищеца е станала индивидуален собственик на идеални части от имотите и дали презумпцията за съвместен принос е оборена е въпрос, неотносим за деликтната отговорност на съдебния изпълнител. От ищеца и съпругата му са подадени отделни наддавателни предложения, като само съпругата е предложила устно по-високи цени. Впоследствие ищецът я е упълномощил да го представлява по изпълнителното дело и изрично е декларирал пред ЧСИ, че се отказва от стойността на дела си и не възразява съпругата му да не заплати дела му. Както беше посочено и по-горе, ако в резултат на тези действия ищецът е обеднял, това не е в резултат на незаконосъобразни действия или бездействия на съдебния изпълнител.

По изложените съображения съдът намира, че предявените частични искове са неоснователни и правилно са отхвърлени от районния съд. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход, разноски на въззивника не се следват, а от въззиваемата не се претендират, поради което разноски не й се присъждат. Тъй като въззивникът е останал задължен за разноски – определеният допълнителен депозит за СМЕ в размер на 180 лв., който не е внесъл в указания му от съда срок, на основание чл. 77 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати тази сума по сметка на СГС.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 421888 от 04.06.2018г., постановено по гр.д. № 21101/2017г. на Софийски районен съд, 90 състав.

ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 77 ГПК сумата 180.00 лв. (сто и осемдесет лева), представляваща допълнителен депозит за съдебно-медицинска експертиза.

Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, като трето лице помагач на страната на въззиваемата страна - ответник ЧСИ Н.И.К..

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                               

 

 

 

 

                                                                                                  2.