Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 08.09.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 78/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 20 от 30.03.2023 г., постановено по а.н.д. № 255/2022 г. по описа на Районен
съд гр.Тетевен, втори състав е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш № **********, издаден от
Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитите и
благоустройството, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с
чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на „ЕЛИКОС”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Ръжево
Конаре, община Калояново, област Пловдив, представлявано от Н.К.Н., за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал.2, т.3 във връзка
с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Така
постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от надлежно легитимирано
лице, което е страна по а.н.д. № 255/2022 г. по описа на РС Тетевен – Н.К.Н., в
качеството му на законен представител – управител на „ЕЛИКОС“ ЕООД, чрез
адвокат Г. ***.
В
касационната жалба се твърди, че оспорваното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на материалния
закон, издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както
и е необосновано. Касационният
жалбоподател,
счита че неправилно на дружеството е ангажирана отговорност по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл.189ж от ЗДвП, тъй като в
тази норма е предвидено издаването на електронен фиш за нарушение на чл.179,
ал.3 от ЗДвП, а за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП не е
предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Сочи, че с разпоредбата на
чл.179, ал.3 от ЗДвП е предвидено наказание за водач, който управлява ППС по
път включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, а с разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП е предвидено наказание за собственика на ППС от категорията по чл.10б,
ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни,
посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП. В тази връзка сочи, че са различни субектите, на
които може да бъдат наложени и предвидените със закона различни по вид и размер
наказания, различни са и нарушенията за осъществяването, на които се налагат
тези наказания. Счита, че приложение намират разпоредбите регламентиращи
съставянето на АУАН и издаването на НП при наличието на предпоставките за това.
Сочи, че допуснатото процесуално нарушение е съществено тъй като се ограничават
правата на лицето, уличено като нарушител в т.ч. да възрази по смисъла на
чл.42, т.8 и чл.44, ал.1 от ЗАНН, както и да представи доказателства в подкрепа
на твърденията си.
Моли касационната инстанция да
постанови решение, с което да отмени изцяло като неправилно решението на
въззивния съд, ведно със законните последици от това, както и да присъди
направените по делото разноски, включително и за адвокатски хонорар.
Въззивната инстанция е връчила
препис от подадената касационна жалба на ответника по настоящето дело – Агенция
„Пътна инфраструктура“ София, които в
предоставеният им 14-дневен срок са депозирали отговор на касационната жалба,
чрез юрисконсулт Е.П. /пълномощно на л.26 от делото/. В отговора са изложени
аргументи по същество на правния спор, като се изтъква, че касационната жалба е
неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде отхвърлена, а
решението на въззивния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С отговора е заявено възражение за прекомерност на претендираното адвокатското
възнаграждение и се иска присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адвокат Г. Н.В хода
по същество същият поддържа касационната жалба по изложените в нея аргументи, част
от които преповтаря. Допълва, че жалбоподателят е наказан, за това, че е
нарушил забраната по чл.102, ал.2 от ЗДвП, като е допуснал движение на ППС без
едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане
на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП или затова, че не е заплатил дължимата
пътна такса, като в ЕФ липсва форма на изпълнително деяние за това, че
собственикът или ползвателя е имал задължението да не допуска движението на
собственото му ППС без да е заплатена съответната такса. Сочи, че не е ясно от
къде се извеждат броя на осите, допустимата максимална маса, както и
категорията на ППС. Сочи, че няма информация за датата на извършване на
нарушението, като липсва и дата на издаване на ЕФ, което препятства
възможността да бъдат проверени сроковете по ЗАНН дали може да бъде издаден ЕФ
или не. Сочи, че преди издаване на ЕФ за същото нарушение е била ангажирана
административнонаказателна отговорност на водача на ППС С.Г., като е било
безпредметно собственика да упражни правото си да посочи, кой е извършител на
нарушението. Пледира за отмяна на решението на въззивния съд и отмяна на ЕФ,
като претендира и присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответната
страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба
с вх.№ 1851/26.06.2023 г. с приложена към нея писмена защита от юрисконсулт Х.К.–
упълномощен процесуален представител на ответника, в която се изложени
аргументи по същество на правния спор, като се поддържа изцяло и изложеното в
отговора на касационната жалба. Моли да се потвърди решението на въззивния съд
и да се отхвърли жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира за решение, с което да се потвърди
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, като счита,
че касационната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Сочи, че е налице основателност относно възражението направено в съдебно
заседание относно неточно формулиране на извършеното административно нарушение
на чл.102, ал.2 от ЗДвП, като липсва действително термина „да не допуска
движение на ППС“, но счита, че това не е ограничило правото на нарушителя да
разбере какво именно нарушение му се вменява, че е извършил. Счита, че
първоинстанционния съд задълбочено е отговорил относно възражението в
касационната жалба за неспазена форма на акта, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя, като в тази връзка е
цитирана съдебна практика и правилно е прието, че за такова административно
нарушение се допуска издаването на ЕФ, като не е нарушена формата на акта, с
който лицето е привлечен към административнонаказателна отговорност. Счита, че
с оглед предвидените реквизити на ЕФ, липсата на дата на съставянето му не е
един от тях и не представлява нарушение на административно производствените
правила. Сочи, че са обсъдени изцяло всички доводи за доказаност на извършеното
нарушение, за спазване на формалните процедури и съдържанието на ЕФ, като
първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в
сила.
Административен
съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие
за установено следното :
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата
на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната
инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон.
Въз
основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства,
първоинстанционният съд приел за установено, че на 28.09.2021 г., в 14:08 часа
е установено нарушение № CD1B7C939B8E27B7E053021F160A792D, извършено
с ППС - специален автомобил „Мерцедес 1841 ЛНРА АКТРОС“, с регистрационен № ********,
с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория
ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 4, с обща техническа допустима
максимална маса на състава 40000, като нарушението е извършено в община
Ябланица, за движение по път I-3, км 158+228, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса
по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Отразено е във фиша и
първоинстанционният съд е приел за установено, че за посоченото ППС нямало
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е било установено с устройство № 40242, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път I-3, км.158+228.
За така
установеното нарушение бил съставен електронен фиш за налагане на имуществена
санкция № **********, за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от
Агенция „Пътна Инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитите и
благоустройството, с който е била наложена на основание чл.187а, ал.2, т.3, във
връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500 лева на
„ЕЛИКОС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ръжево
Конаре, община Калояново, област Пловдив, представлявано от Н.К.Н., за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
За да потвърди ЕФ, районният съд е приел,
че в производството по издаването му не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като фиша съдържа всички необходими реквизити. Констатирано е в
обжалваното решение, че деянието е безспорно осъществено от обективна страна и
правилно е ангажирана отговорността именно на
дружеството –
собственик на товарния автомобил.
Изложени са и подробни мотиви за
неоснователност на възраженията наведени от въззивника, като е отразено, че ЕФ съдържа всички реквизити, съгласно разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а в частност, че съдържа в достатъчна степен индивидуализиращите признаци относно описанието на нарушението. Съдът е приел санкцията за правилно
определена по основание и размер. Районният съд е изложил мотиви, че намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя за изтекла давност по чл.34, ал.1
от ЗАНН, тъй като в процеса по установяване на административното нарушение по
реда на чл.189ж от ЗДвП е недопустимо да се прави аналогия с етапите на общото
производство по ЗАНН, нито да се приравнява електронния фиш с
АУАН или НП. Счел е, че процедурата касаеща установяването на обективните
признаци на нарушението, неговия автор и/или отговорното лице са изчерпателно
регулирани с нормите на чл.189ж от ЗДвП и в това производство сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са неотносими.
Изложил е съображения, че установеното административно нарушение не е маловажен
случай, поради което не може да се приложи чл.28 от ЗАНН. Така мотивиран,
въззивният съд е потвърдил процесния ЕФ.
Настоящият състав намира
посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а
решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно,
допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като
е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно
изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от касационния състав на съда. Последният споделя мотивите на решаващият съд, с които е потвърден електронният фиш, към които следва да препрати на основание чл.221, ал.2 от АПК.
Настоящият съдебен състав счита за
неоснователно възражението на касатора, че за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш. Такава правна
възможност е предвидена в разпоредбите на чл.167а, ал.2, т.8 и ал.4 и чл.189ж,
ал.7 и ал.8 от ЗДвП, които освен за нарушението по чл.179, ал.3 позволяват
издаване на електронен фиш и за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП. В
действителност разпоредбата на чл.189ж, ал.1 е непрецизна, като наличието на
ясно изразена в нормите на чл.167а, ал.4 и чл.189ж, ал.7 и ал.8 от ЗДвП
законодателна воля за издаване на електронен фиш, включително за нарушения по
чл.179, ал.3б, предполага прилагане на систематичното тълкуване сочещо по
недвусмислен начин, че редът по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е приложим и за
нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП.
По отношение релевираното с
касационната жалба възражение относно авторството на административното нарушение,
то в разпоредбата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП е предвидена специална процедура за
освобождаване от административнонаказателна отговорност с представяне на
писмена декларация с данни за действителния нарушител. Тази правна възможност
конкретно е отбелязана и в ЕФ. В нормата на чл.187а, ал.4 от ЗДвП изрично е
предвидено, че вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2, във връзка с
административни нарушения по чл.179, ал.3 - 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния
фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. Видно от доказателствата по делото Н.Н., в качеството му на законен
представител - управител на юридическото лице, което е собственик на ППС, не е
представил такава декларация, поради което правилно е санкциониран като законен
представител на юридическото лице собственик на процесния автомобил, с който е
извършено нарушението. Това му качество е ясно и недвусмислено посочено в
оспорвания ЕФ, поради което категорично не може да се кредитират доводите за
нарушено право на защита или неустановеност кой всъщност е бил санкциониран за
установеното нарушение.
Неоснователни се явяват и възраженията,
че за нарушението е санкциониран както собственика на ППС така и водачът на
същото – С.Г., спрямо когото е съставен АУАН и
издадено НП. Правилно въззивният съд е извършил служебна проверка, като е
събрал доказателства, от които е установил, че издаденото НП срещу лицето С.Г.
е отменено с Решение № 153/29.07.2022 г., постановено по АНД № 435/2022 г. по описа
на РС Ловеч, като при това положение не е налице ангажиране на
административнонаказателна отговорност на две лица за едно и също нарушение.
Соченото от касационния жалбоподател, че преди да бъде издаден процесния ЕФ за
същото нарушение е санкциониран водача на ППС се явява ирелевантно спрямо
настоящия спор, още повече, че касаторът е имал възможност в срок от 7 дни от
връчването на електронния фиш да представи декларация, в която да посочи данни
за лицето, което е извършило нарушението, както и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство, а това, видно от доказателствата по
делото не е било извършено.
Настоящият касационен състав
споделя направените от Районен съд гр.Тетевен правни изводи относно давностните
срокове по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г.
на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г.,
съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез
издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на
ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.
Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие,
но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Разпоредбата на чл.34, ал. 1 от ЗАНН установява сроковете за съставяне на
актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни
постановления, които не са част от специалното производство по санкциониране на
нарушение посредством издаването на електронни фишове. След като е установено
нарушение от автоматизирана система, то датата на установяване на нарушението и
дата на издаване на електронния фиш неминуемо следва да съвпадат. Разпоредбата
на чл.189, ал.11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП, т.
е. единствено по отношение на неговото правно действие. Следователно що се
отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни
фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно
давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на
нарушението следва да бъде съобразен единствено общият, абсолютен давностен срок
за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в разпоредбите
на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН.
В настоящия случай нарушението
вменено на касатора е установено въз основа на генерален запис/доклад от
електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП, който заедно с приложените към него 2 броя изготвени
статични изображения във вид на снимков материал, които не са оспорени нито в
един момент от производството, представляват годно доказателство за отразените
в него обстоятелства относно пътното превозно средство /категория, брой оси,
допустима максимална маса и др./, регистрационния номер, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и
местонахождението на техническото средство, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП.
Електронният фиш е издаден от
компетентен орган, тъй като разпоредбата на чл.10, ал.10 от ЗП, посочва, че
Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата
във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни
такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние,
както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и
контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите
правомощия и при нарушение по чл. 79, ал. 3-3б от ЗДвП, установено и заснето от
електронната система по чл.167а, ал.3, може да бъде издаван електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, съгласно
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП.
Съответни на фактическата
установеност са приложените правни основания – посочената като нарушена
разпоредба на чл.102, ал.2 от ЗДвП и основанията въз основа на които е наложена
имуществена санкция на собственика на товарния автомобил - чл.187а, ал.2, т.3,
във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП, като в процесния електронен фиш се съдържат
данни за собственика на ППС. Съгласно нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП,
изпълнителното деяние на нарушението касае поведението на собственика на ППС по
допускане на движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
когато за превозното средство не са изпълнени задълженията за заплащане на
съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП - в случая такса за изминато разстояние
(тол такса). Адресат на електронния фиш, респективно административнонаказателно
отговорното лице е собственикът на ППС. Същият подлежи на санкция на основание
чл.179, ал.3б, във връзка с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, съгласно които
собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б,
ал.1 от същия, се наказва с глоба в размер 2 500 лева. Глобата се налага на
вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако
собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен
търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са
изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса
по чл.10, ал.1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция, както
следва, съгласно т.3 от чл.179, ал.3б ЗДвП, в размер на 2500 лева. От
приложените по делото доказателства безспорно се установява, че на 28.09.2021
г., в 14:08 ч., ППС специален автомобил „Мерцедес 1841 ЛНРА АКТРОС“ с рег.№ ********,
собственост на "ЕЛИКОС" ЕООД се е движил в обхвата на платена пътна
мрежа по път I-3, при км.158+228, в района на
община Ябланица, като за него изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта, нито
валидна тол декларация за преминаването.
С оглед на изложеното, при
издаване на ЕФ правилно органът е приложил разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, която регламентира налагане на административно наказание
"имуществена санкция" за извършено нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП.
От касационната инстанция не бяха
констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са допуснати
от въззивния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички
възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни.
Събраните доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата
фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото
доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния
извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна, а решението постановено от състав на Районен съд гр.Тетевен за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
С оглед изхода на спора
основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи с оглед
разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ, във връзка с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, като
размерът му е в границите от 80 до 150 лева. Предвид на това и с оглед
фактическата и правна сложност на спора, както и степента на участие на
процесуален представител на ответника в настоящето производство (представен
подробен писмен отговор на касационната жалба и молба с аргументи по същество
на делото), то съдът приема за справедлив размер на юрисконсултското
възнаграждение, което следва да се присъди сумата от 100,00 (сто) лева.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1-во от
АПК, Ловешки административен съд, втори касационен
състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 30.03.2023 г., постановено по а.н.д.№ 255/2022 г. по описа на Районен съд гр.Тетевен.
ОСЪЖДА
„ЕЛИКОС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Ръжево
Конаре, община Калояново, област Пловдив, ул.„7-ма“ № 1, представлявано от управителя
Н.К.Н., да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" гр.София,
разноски в размер на 100,00 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за настоящата касационна инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.