Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260165
гр. Пловдив, 03.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7120/2020 г. по описа на
Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по
жалба на „Борели 1“ ЕООД, действащо чрез управителя си Й.Б. против Наказателно постановление № 542831 - F562043/19.10.2020 г., издадено
от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ -
Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС вр. чл.
185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл.
27, ал. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
С жалбата се релевират конкретни съображения за
необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Алтернативно,
аргументира се тезата за приложение на чл. 28 ЗАНН. На база изложеното,
формулирано е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Нито
със жалбата, нито в съдебно заседание е направено искане за присъждане на
разноски.
Въззиваемата
страна, действаща чрез процесуалния си представител, ангажира становище за
неоснователност на жалбата. По същество – противопоставя се на доводите,
релевирани с въззивната жалба, като моли атакуваното Наказателно постановление
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът, след като
се запозна с формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите
на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление,
намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока
са следните:
В АУАН и в НП са
изложени следните фактически
параметри на нарушението:
При извършена проверка в обект на
22.07.2020 г. на обект нон – стоп, находящ
се гр.Пловдив, ж.к. „Тракия“, срещу блок № 14,
стопанисван от „БОРЕЛИ 1" ЕООД с ЕИК ********* е констатирано, че „БОРЕЛИ
1" ЕООД с ЕИК ********* в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажба чрез електронен магазин на
Министерство на Финансите /МФ/, е допуснало
нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени суми" не
всяка промяна в касовата наличност на паричните средства в обекта.
Съгласно чл.27, ал.1, т.2 Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ лицата по чл.3, с изключение на
случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка
продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите - в
случая в данъчна група „Б" - за стоки и услуги продажбите на които се
облагат с 20% данък върху добавената стойност.
Видно от изведения периодичен отчет от монтираното и въведено в експлоатация в обекта: фискално
устройство ELTRADE A3-KL с индивидуален номер ED 321899 и ИН на ФП 44321899 за периода
01.01.2020-22.07.2020г. има продажби на стоки от „БОРЕЛИ 1" ЕООД с
ЕИК ********* в данъчна група „А"
на стойност: 550,71 лв. - продажбите на които се облагат с 0% данък върху
добавената стойност, както и за продажби за които не се начислява ДДС. Всички предлагани
стоки и услуги в обекта са облагаеми сделки и следва да се отразяват в данъчна
група „Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20%
ДДС. На 30.07.2020г. управителят на дружеството представил допълнителни
документи, от които става ясно, че при латинизация, операторът е приел българското
„В“ за латинско „Б".
Предоставените документи са документирани с Протокол сер.
АА № 0072904/ 30.07.2020г. Нарушението е открито и документирано с Протокол
сер. АА № 0072901/ 22.07.2020г., и не води до неотразяване на приходи.
Нарушението е извършено в гр.Пловдив в периода
01.01.2020-22.07.2020г.
Настоящия съдебен
състав, като анализира съдържателната част на АУАН и издаденото въз основа на
него наказателно постановление, намира, че при този начин на описание на
нарушението съществено са нарушени чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Съгласно
регламента на горецитираните разпоредби, сред задължителните реквизити на АУАН
и НП са описанието на фактическите
признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми.
Същевременно,
безспорно установено положение както в теорията, така и в съдебната практика е, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателния процес, който определя предмета
на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението с неговите съставомерни
фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна
квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането
в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях
още от началото на административнонаказателния процес, т.е. от момента на
съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН,
вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
Наказателното
постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в
административнонаказателния процес на
присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност
следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени
изисквания, както към АУАН.
В този смисъл са
и постановките на ППВС 1/1953г.,
съгласно които всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден
правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях
правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От
всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за
съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един
небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци
на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и
конкретни фактически действия, с които е причинен
противоправния резултат).
В аспект на гореизложеното следва да се
подчертае, че в теорията и съдебната практика е изведен следният практически
критерий:
АУАН
и НП ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така
както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си
сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за
преценката за съставомерност за първи
път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са предявени
на дееца.
В
обратния случай, ако в АУАН и НП не
са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и
обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се
налага да установява допълнителни фактически положения, които
не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е
накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения,
за които се наказва.
В
аспект на горното следва да се подчертае, че съгласно чл. 27, ал.1 от Наредба
№ Н-18/2006 год. на МФ, лицата по чл. 3, с
изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да
регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на
продажбите:
1. група
"А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от
облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС,
както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група
"Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък
върху добавената стойност;
3. група
"В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за
разход на течни горива;
4. (изм. -
ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.)/ група "Г" - за стоки
и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.
От обстоятелствената част на АУАН и НП по
никакъв начин не става ясно какъв е бил вида на тези продажби, съответно предмета
на същите. В тази връзка следва да се отбележи, че
попадането на съответната продажба в съответната група зависи именно от нейния
вид, поради което и фактите свързани с вида на продажбите са съществен елемент
от обективната съставомерност на нарушението по чл. 27, ал. 1 от Наредбата. Нещо повече в обстятелствените части на АУАН и НП липсват факти сочещи на това дори каква
дейност е била осъществявана в търговския обект – съответно продажба на
стоки ли са извършвани или такава на услуги, и какви. Обстоятелството, че в протокол Серия АА № 0072901 от 22.07.2020 г. е посочено, че в обекта се предлагат топли напитки,
безалкохолни, сандвичи и захарни изделия, не е в състояние да санира
констатирания съществен процесуален порок, доколкото както вече беше отбелязано
минимума от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
Съдът
намира, че посоченото по-горе нарушение на процесуалните правила е
съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП , тъй като води до
грубо нарушаване правото на защитата на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво
нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира
адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.
В случая
неяснотата във волята на АНО и липсата на минимален обем от факти относими към
състава на нарушението по чл. 27, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/2006 год. лишават и съда от възможността да изрази становището си по
приложението на материалния закон. Както бе посочено по-горе в мотивите, за да бъде преценено към коя група следва да бъде отчетена дадена
продажба следва да е ясен нейния вид. /Така – Решение № 1024
от 18.06.2020г. на Административен съд Пловдив по к.а.н.д. № 539/2020 г.;
Решение № 1699 от 18.11.2020 г. на Административен съд Варна по к.а.н.д. №
1967/2020 г. и др./
Отделно от горното, налице е и
още едно самостоятелно основание за отмяна на атакуваното Наказателно
постановление. Вмененото на санкционираното лице административно нарушение е
квалифицирано като такова по чл. 27, ал. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006 на МФ
вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Същевременно като санкционна норма неправилно е приложен
текста на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал.
1 ЗДДС и на дружеството – жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева. Коректната санкционна
норма в процесния случай е посочена в текста на чл. 185, ал. 2 връзка с ал. 1 ЗДДС.
В аспект на гореизложеното
следва да се подчертае, че предназначението на санкционната разпоредба в процеса не
се изчерпва с посочването на две числа, които да опишат границите за
индивидуализиране на имущественото наказание. В случая с прилагането на неотносима към казуса санкционна норма АНО е
нарушил принципа за законоустановеност на административното наказание, което
нарушение е съществено и неотстранимо.
Съгласно регламента на чл. 6 ЗАНН
административното нарушение е такова деяние, което е обявено за наказуемо с
административно наказание. От своя страна правната норма, описваща състава на
нарушението, е единство от хипотеза, диспозиция и санкция. В тази връзка
предназначението на санкционната разпоредба е да посочи освен вида и размера на
приложимото наказание, то също и субекта, спрямо когото може да бъде наложено
това наказание, предпоставките за неговото налагане, както и наличието на
законово основание за санкциониране на конкретното нарушение на жалбоподателя.
Без значение е и причината поради която се е
стигнало до неправилно посочване на санкционната разпоредба. Дори и да се касае за техническа грешка,
тя пряко е рефлектирала върху правото на защита на санкционираното лице – да
разбере какво е наложеното му наказание, на какво основание се налага и на кое
нарушение съответства то, а оттук неправомерно е ограничено и правото му да
организира адекватно и в пълен обем защитата си.
Административнонаказателното производство е
строго формално, но тази завишена формалност не е самоцел, а гаранция за
законосъобразното развитие на процеса. Съблюдаването на установените гаранции е
необходимо, тъй като при налагането на административно наказание държавата упражнява
репресивната си функция, която дейност се осъществява при предварително
определени правила. В тази връзка трайно утвърдено е в съдебната практика
разбирането, че в рамките на въззивното производство съдът не разполага с
правомощие за преквалифициране на деянието. АНО е следвало да положи необходимата грижа да установи и приложи
релевантната спрямо извършеното административно нарушение санкционна норма,
съобразно което да прецизира диспозитива на наказателното постановление.
Вместо това е допуснато явно несъответствие между нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят, и наложената от АНО санкция. Недопустимо е обаче извличането по тълкувателен път на волята на
наказващия орган, а още по-малко от наказания да се изисква сам да направи това
предвиждане. Посоченото обуславя извод за наличие на съществено
процесуално нарушение, което опорочава издаденото НП, влече неговата
незаконосъобразност и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна.
В този смисъл е и практиката на административните съдилища в страната по
идентични казуси – така Решение № 567 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 168/2016
г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 235 от 22.10.2018 г. по к.а.н.д.
№ 180/2018 г. на Административен съд – Шумен; Решение № 2386 от 11.4.2016 г. по
к.а.н.д. № 144/2016 г. на Административен съд – София.
При този изход на спора право на
разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН би имал жалбоподателят.
Доколкото обаче същият нито е изявил претенция за присъждане на разноски с
въззивната жалба, като такива не са поискани и в откритото съдебно заседание,
то разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 542831 - F562043/19.10.2020 г., издадено
от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ -
Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на „Борели 1“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС вр.
чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл.
27, ал. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС