Решение по дело №7120/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260165
Дата: 3 февруари 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20205330207120
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260165

 

гр. Пловдив, 03.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Пети наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА

                                                                                        

          при участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7120/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, V наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „Борели 1“ ЕООД, действащо чрез управителя си Й.Б.  против Наказателно постановление № 542831 - F562043/19.10.2020 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ -  Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.

С  жалбата се релевират конкретни съображения за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Алтернативно, аргументира се тезата за приложение на чл. 28 ЗАНН. На база изложеното, формулирано е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Нито със жалбата, нито в съдебно заседание е направено искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. По същество – противопоставя се на доводите, релевирани с въззивната жалба, като моли атакуваното Наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.                                                 

  Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като се запозна с формираната по делото доказателствена съвкупност, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

В АУАН и в НП са изложени следните фактически параметри на нарушението:

При извършена проверка в обект на 22.07.2020 г. на обект нон – стоп, находящ се гр.Пловдив, ж.к. „Тракия“, срещу блок № 14, стопанисван от „БОРЕЛИ 1" ЕООД с ЕИК ********* е констатирано, че „БОРЕЛИ 1" ЕООД с ЕИК ********* в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажба чрез електронен магазин на Министерство на Финансите /МФ/, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени суми" не всяка промяна в касовата наличност на паричните средства в обекта.

Съгласно чл.27, ал.1, т.2 Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ лицата по чл.3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите - в случая в данъчна група „Б" - за стоки и услуги продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност.

Видно от изведения периодичен отчет от монтираното и въведено в експлоатация в обекта: фискално устройство ELTRADE A3-KL с индивидуален номер ED 321899 и ИН на ФП 44321899 за периода 01.01.2020-22.07.2020г. има продажби на стоки от „БОРЕЛИ 1" ЕООД с ЕИК *********  в данъчна група „А" на стойност: 550,71 лв. - продажбите на които се облагат с 0% данък върху добавената стойност, както и за продажби за които не се начислява ДДС. Всички предлагани стоки и услуги в обекта са облагаеми сделки и следва да се отразяват в данъчна група „Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС. На 30.07.2020г. управителят на дружеството представил допълнителни документи, от които става ясно, че при латинизация, операторът е приел българското „В“ за латинско „Б".

Предоставените документи са документирани с Протокол сер. АА № 0072904/ 30.07.2020г. Нарушението е открито и документирано с Протокол сер. АА № 0072901/ 22.07.2020г., и не води до неотразяване на приходи.

Нарушението е извършено в гр.Пловдив в периода 01.01.2020-22.07.2020г.

Настоящия съдебен състав, като анализира съдържателната част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, намира, че при този начин на описание на нарушението съществено са нарушени чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Съгласно регламента на горецитираните разпоредби, сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описанието на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми.

Същевременно, безспорно установено положение както в теорията, така и в съдебната  практика е, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация.  Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателния процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административнонаказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този смисъл са и постановките на ППВС 1/1953г.,  съгласно които всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото. 

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).

В  аспект на гореизложеното следва да се подчертае, че в теорията и съдебната практика е изведен следният практически критерий:

АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца.

В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва.

В аспект на горното следва да се подчертае, че съгласно чл. 27, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 год. на МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:

1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;

2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;

3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;

4. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г.)/ група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

От обстоятелствената част на АУАН и НП по никакъв начин не става ясно какъв е бил вида на тези продажби, съответно предмета на същите. В тази връзка следва да се отбележи, че попадането на съответната продажба в съответната група зависи именно от нейния вид, поради което и фактите свързани с вида на продажбите са съществен елемент от обективната съставомерност на нарушението по чл. 27, ал. 1 от Наредбата. Нещо повече в обстятелствените части на АУАН и НП липсват факти сочещи на това дори каква дейност е била осъществявана в търговския обект – съответно продажба на стоки ли са извършвани или такава на услуги, и какви. Обстоятелството, че в протокол Серия АА № 0072901 от 22.07.2020 г.  е посочено, че  в обекта се предлагат топли напитки, безалкохолни, сандвичи и захарни изделия, не е в състояние да санира констатирания съществен процесуален порок, доколкото както вече беше отбелязано минимума от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото. 

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процесуалните правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП , тъй като води до грубо нарушаване правото на защитата на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

В случая неяснотата във волята на АНО и липсата на минимален обем от факти относими към състава на нарушението по чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 год. лишават и съда от възможността да изрази становището си по приложението на материалния закон. Както бе посочено по-горе в мотивите, за да бъде преценено към коя група следва да бъде отчетена дадена продажба следва да е ясен нейния вид. /Така – Решение № 1024 от 18.06.2020г. на Административен съд Пловдив по к.а.н.д. № 539/2020 г.; Решение № 1699 от 18.11.2020 г. на Административен съд Варна по к.а.н.д. № 1967/2020 г. и др./

Отделно от горното, налице е и още едно самостоятелно основание за отмяна на атакуваното Наказателно постановление. Вмененото на санкционираното лице административно нарушение е квалифицирано като такова по чл. 27, ал. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Същевременно като санкционна норма неправилно е приложен текста на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС и на  дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева. Коректната санкционна норма в процесния случай е посочена в текста на чл. 185, ал. 2 връзка с ал. 1 ЗДДС.

 В аспект на гореизложеното следва да се подчертае, че предназначението на санкционната разпоредба в процеса не се изчерпва с посочването на две числа, които да опишат границите за индивидуализиране на имущественото наказание. В случая с прилагането на неотносима към казуса санкционна норма АНО е нарушил принципа за законоустановеност на административното наказание, което нарушение е съществено и неотстранимо.

Съгласно регламента на чл. 6 ЗАНН административното нарушение е такова деяние, което е обявено за наказуемо с административно наказание. От своя страна правната норма, описваща състава на нарушението, е единство от хипотеза, диспозиция и санкция. В тази връзка предназначението на санкционната разпоредба е да посочи освен вида и размера на приложимото наказание, то също и субекта, спрямо когото може да бъде наложено това наказание, предпоставките за неговото налагане, както и наличието на законово основание за санкциониране на конкретното нарушение на жалбоподателя.

Без значение е и причината поради която се е стигнало до неправилно посочване на санкционната разпоредба. Дори и да се касае за техническа грешка, тя пряко е рефлектирала върху правото на защита на санкционираното лице – да разбере какво е наложеното му наказание, на какво основание се налага и на кое нарушение съответства то, а оттук неправомерно е ограничено и правото му да организира адекватно и в пълен обем защитата си.

Административнонаказателното производство е строго формално, но тази завишена формалност не е самоцел, а гаранция за законосъобразното развитие на процеса. Съблюдаването на установените гаранции е необходимо, тъй като при налагането на административно наказание държавата упражнява репресивната си функция, която дейност се осъществява при предварително определени правила. В тази връзка трайно утвърдено е в съдебната практика разбирането, че в рамките на въззивното производство съдът не разполага с правомощие за преквалифициране на деянието. АНО е следвало да положи необходимата грижа да установи и приложи релевантната спрямо извършеното административно нарушение санкционна норма, съобразно което да прецизира диспозитива на наказателното постановление. Вместо това е допуснато явно несъответствие между нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, и наложената от АНО санкция. Недопустимо е обаче извличането по тълкувателен път на волята на наказващия орган, а още по-малко от наказания да се изисква сам да направи това предвиждане. Посоченото обуславя извод за наличие на съществено процесуално нарушение, което опорочава издаденото НП, влече неговата незаконосъобразност и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. В този смисъл е и практиката на административните съдилища в страната по идентични казуси – така Решение № 567 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 168/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 235 от 22.10.2018 г. по к.а.н.д. № 180/2018 г. на Административен съд – Шумен; Решение № 2386 от 11.4.2016 г. по к.а.н.д. № 144/2016 г. на Административен съд – София.

При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН би имал жалбоподателят. Доколкото обаче същият нито е изявил претенция за присъждане на разноски с въззивната жалба, като такива не са поискани и в откритото съдебно заседание, то разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 542831 - F562043/19.10.2020 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ -  Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Борели 1“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 27, ал. 1 от Наредба Н – 18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

                                                 

         

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС