Решение по дело №4765/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4471
Дата: 22 ноември 2019 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20195330104765
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 4471

 

град Пловдив, 22.11.2019г.

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХII граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:      

                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

                                                          

        при секретаря Катя Грудева , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4765 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството се движи по реда на чл. 235 от ГПК.

      В исковата си молба , В.А.И. , ЕГН **********,***,  твърди  ,че с ответника  Д.А.К., ЕГН **********, са ***** и ***** и като такива - единствените  призовани към наследяване наследници по закон на **** си М. М. К., с открито на дата ********** наследство. През последните години от живота на М. , тя била обгрижвана единствено от ********, която платила и разноските по нейното погребение. То струвало 820 лева.

    В хода на организацията на това погребение, а и след него, ищеца неколкократно поканил ответника да й заплати сума от 410 лева, половината от стойността на тази услуга, за извършването на която била наета специализирана агенция.  Последната издала и фактура за стойността на услугата. К. отказал да плати.  Затова се иска да бъде осъден да заплати на ищеца сума от 410 лева , представляваща половината от разходите за погребението на ****** М. К., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на исковата молба – 27.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането .

   Ответникът оспорва иска . Възразява се , че плащането на сумата е извършено от ищеца в изпълнение на неин нравствен дълг , оспорва се годността на приложената фактура да докаже плащането на сумата.

  Води се допустим осъдителен иск с правно основание в чл. 59 от Закона за задълженията и договорите. 

  Съдът,  предвид фактите по спора,  становищата на страните и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :

     Сложният фактически състав на неоснователното обогатяване предполага три елемента- обогатяване на ответника , обедняване на ищеца и общ правопораждащ това имуществено разместване  юридически факт. 

    По делото не е формиран спор относно фактите, а и фактическите твърдения на ищеца са доказани от приложените по делото доказателства. Установява се, че ищеца е платила стойността на погребението на майка си. Освен представената на л. 7 от делото фактура , са събрани и гласни доказателствени средства - свидетелските показания на **** Б. Г., които съдът кредитира, доколкото по отношение на този свидетел , няма данни по смисъла на чл. 172 от ГПК. Затова се кредитира   като годно доказателство и фактурата на л. 7 от делото , тай като съдържанието й се подкрепя от свидетелските показания, а и самата фактура не е съставена от ищеца , макар и да е представена от него по делото.    Тоест, И. е обедняла със сумата, заплатена за услугата, а ответника се е обогатил – до размера на претенцията,  и това разместване почива на общ за двамата юридически факт – откриването на наследството на М. К.   

    Отново от показанията на **** . Г. личи и това , че ответника е бил канен да заплати на ищеца съответната част ( съобразно наследствените им права ) от сумата, платена за погребението.

    Няма как да се сподели възражението на ответната страна , че ищецът изпълнява нравствен дълг. В случая такъв дълг съществува съобразно обичаите на обществото, но това морално задължение  - за заплащане на разноски за полагане във вечен покой -  има за адресат покойника , но не и останалите живи роднини на платилия, особено тези , призовани към наследяването на същия наследодател. В този смисъл, не е налице „връщане„  по смисъла на чл. 55 ал. 2 от Закона за задълженията и договорите , като се има предвид също така , че имущественото разместване не почива на реално извършена престация от страна на К.,  а на отказ такава да се извърши.   

     Съответно, осъществен  е състав на неоснователно обогатяване , и искът се явява основателен.

    Разноските се присъждат в тежест на ответника , в пълен размер съобразно списъка по чл. 80 от ГПК.

   Така мотивиран, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

      Осъжда Д.А.К., ЕГН **********,***,  да заплати на  В.А.И., ЕГН **********,***, сумата от 410 лева, с която се е обогатил неоснователно , незаплащайки част от разноските за погребението на ***** ** М. М. К., с открито на дата **********г. наследство, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 27.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането. 

  

     Осъжда Д.А.К., ЕГН **********,***,  да заплати на  В.А.И., ЕГН **********,***, сумата от 502 лева разноски по делото.

 

   Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                   

                                                                   

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

 

 

Вярно с оригинала!

КГ