Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ,
06.08.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав, в публично заседание на тридесети юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при
участието на секретаря Мария Каралашева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №642 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази :
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2,
3 и 4 от КТ.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Н.И. ***, чрез пълномощника й
адв.К. *** срещу „Елитхран”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Ловеч, ул.”Бяло море”№11, представлявано от Управителя Антон
Христов Ангелов, в която изтъква, че на 14.02.2018 год. сключила трудов договор
с ответното дружество, по силата на който поела задължението да изпълнява
трудова функция на „Общ работник”.
През есента на 2018 год.
претърпяла операция на сърцето и се наложило няколко пъти за ползва отпуск по
болест. По този начин на 14.02.2019 год. отишла при работодателя си, за да
представи нов болничен лист, но той се ядосал и й заявил, че ще прекрати
трудовия й договор, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като дори не й
поискал да даде някакви обяснения, а й заявил : „Повече не идвай на работа”.
На 14.02.2019 год. й била връчена
Заповед №5 на Управителя на ответното дружество, с която считано от 01.02.2019
год. се прекратявало трудовото й правоотношение, на основание чл.330, ал.2, т.6
от КТ. В заповедта, която счита, че е издадена в нарушение на чл.193, ал.1 от КТ, не се посочвало какви нарушения на трудовата дисциплина е извършила и на
кои дати. Уволнена била, без работодателя да й поиска каквито и да било
обяснения. В трудовата й книжка като основание за прекратяване на трудовия
договор е отбелазяно, че е по реда на чл.330, ал.2, т.6 от КТ.
Твърди, че след уволнението й
останала без работа по вина на нейния работодател, като в днешните условия на
икономическа криза й било трудно да си намери и да започне друга работа.
Пояснява, че при незаконно
уволнение, работодателят й дължи обезщетение в размер на брутното й трудово
възнаграждение за времето, през което е останала без работа, поради това
уволнение, като видно от трудовата й книжка основното й месечно трудово
възнаграждение възлизало в размер на сумата 560 лева.
Според нея уволнението й е
извършено без правно основание, то е незаконно, поради което за нея е налице
правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция пред съда.
Моли да бъдат призовани на съд с
ответника „Елитхран”ЕООД и след като докаже основателността на исковата си
претенция, да постанови решение, с което да признае уволнението й, извършено
със Заповед №5/01.02.2019 год., връчена й от Управителя на
„Елитхран”ЕООД-гр.Ловеч на 14.02.2019 год., за незаконно, да отмени уволнението
й, да я възстанови на предишната й работа на длъжност „Работник”, да бъде
отразена поправка в трудовата й книжка, както и да осъди ответника да й заплати
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението в
размер на сумата 1 120 лева за времето от 01.02.2019 год. до 29.03.2019
год., ведно със законната лихва от датата на предявяне на исковата молба.
В законният едномесечен срок по
чл.131 от ГПК е представен писмен отговор на исковата молба от „Елитхран”ЕООД,
представлявано от Управителя Антон Христов Ангелов, чрез пълномощника му адв.И.
от АК-гр.Разград, в който от името на доверителя си не оспорва факта, че ищцата
е била в трудово правоотношение с ответника и че е заемала длъжността „Общ
работник”, както и не оспорва твърдението й изложеното в исковата молба, че
датата на възникване на трудовото правоотношение е 14.02.2018 год.
Не отговарят на истината
последващите твърдения на ищцата, а именно, че тя е претърпяла операция на
сърцето, тъй като тя е представила пред тях единстввено болничен лист за времето
от 05.11.2018 год. до 14.11.2018 год., с посочена диагноза : хипертонично сърце
без застройна сърдечна недостатъчност. Ползвала е 10 дни отпуск за домашно
амбулаторно лечение. В този смисъл намира, че уволнението на ищцата не е
незаконно, а в резултат от системни нарушения на трудовата дисциплина и проява
на лошо, неуважително, дори на моменти обидно отношение към ръководството на
дружеството и към останалия персонал. По тези и други подробно изложени
съображения счита, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е
спазена и моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли претенцията
на ищцата.
В съдебно заседание ищцата,
редовно призована, не се явява лично. Представлява се от пълномощника си
адв.Кабарова, която от името на доверителката си поддържа обективно съединените
искове и ги намира за основателни и доказани. На основание чл.214, ал.1 от ГПК
прави искане за допускане изменение на иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ - увеличение със сумата 700 лева или същия
вместо за сумата 1 120 лева да се счита предявен за сумата 1 820
лева, както и изменение относно периода на тази претенция, която следва да е за
времето от 01.02.2019 год. до 06.06.2019 год., което искане съдът е уважил и е
допуснал увеличение на този обективно съединен иск с протоколно определение от
06.06.2019 год. Отново, както и в обстоятелстваната част на исковата молба
изтъква, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не са
вписани причини за наложеното на доверителката й дисциплинарно наказание и по
този начин издадената заповед е немотивирана. Освен това смята, че работодателя
не е спазил и задължението си да изиска писмени обяснения от ищцата. С оглед на
събраните по делото доказателства намира, че претенцията е основателна и следва
да се уважи от съда, като присъди на доверителката й и сторените по делото
разноски.
Ответникът, редовно призован, се
представлява в хода на процеса лично от Управителя Антон Христов Ангелов и
пълномощника си адв.И., която от името на доверителя си изразява становище, че
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена. Работодателят е
направил необходимата преценка, като е съобразил поведението на ищцата, както и
нарушенията, които тя е направила. Позовава се на гласните доказателства, които
непротиворечиво доказват, че ищцата е имала противоречиво поведение, отказвала
е да дава обяснения, отказвала е да извършва поставените задачи от прекия
ръководител, като свидетелите са обяснили и начина на връчване на заповедта за
самото уволнение. Моли съда да отхвърли обективно съединените искове, с които е
сезиран, като неоснователни и недоказани, като присъди на доверителя й
направените по делото разноски.
Настоящият съдебен състав като прецени
представените по делото писмени и гласни доказателства, включително и доводите
на процесуалните представители на страните, по вътрешно убеждение, на основание
чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установени следните факти :
Страните не спорят за наличието на
сключен трудов договор №22/14.02.2018 год., по силата на който, на основание
чл.67, ал.1, т.1 от КТ, работодателят „Елитхран”ЕООД, представлявано от
Управителя Антон Ангелов е назначил служителя Н.И.К. на длъжността „Общ
работник”, с код по НКПД : 96220001, при категория персонал Нискоквалифицирани
работници, считано от 14.02.2018 год. Видът на трудовия договор е безсрочен, за
пълно работно време 8 часа, с основно трудово възнаграждение за служителя 510
лева, с период на изплащане до 25-то число на следващия месец. Срокът на
предизвестието при прекратяване на трудовия договор и за двете страни е
определен, че е 30 дни, като от т.10 се разбира, че е сключен във връзка с
чл.70, ал.1 от КТ. Договорът е подписан от двете страни и е съставен в два
екземпляра, по един за всяка от тях.
Представено е като доказателство по
делото Допълнително споразумение №05/01.01.2019 год. към цитирания по-горе
трудов договор, с което считано от 01.01.2019 год. е определено основно трудово
възнаграждение на ищцата в размер на 560 лева. Извършена е промяна и на срока
на предизвестието при прекратяване на трудовия договор и за двете страни, който
е определен от 1 до 3 месеца по преценка на работодателя.
Видно от длъжностната характеристика на Н.И.К.
- общ работник във фирма „Елитхран”ЕООД-гр.Ловеч, с код по НКПД : 96220001 е,
че не се изисква образование и професионален опит, но като лични качества
лицето трябва да е в добро физическо и психическо здраве, да има оперативност и
изпълнителност. Основните задължения са свързани с извършване на работа по
товарене и разтоварване на стоки, машини и материали, както и пренасяването им
от и до работни помещения и превозни средства, да помага при извършване на
производствени работи като работи на всички дърводелски машини, да почиства
складове, дворни площи и работни помещения от отпадъчни материали и брака, като
ги отнася на предварително определените за това места, както и да изпълнява и
други задачи, свързани с длъжността, конкретно възложени му от ръководството на
предприятието. Основните отговорности, присъщи за тази длъжност са свързани с
отговорността за своевременно и качествено изпълнение на възложената му работа,
както и с носенето на отговорност при нанесени вреди при осъществяване на
дейността по пренасяне, товарене и почистване. Установява се още от
длъжностната характеристика, че длъжността Общ работник е подчинена на
техническия ръководител, бригадира и управителя, като при изпълнението на
задълженията си изпълнява връзки и взаимоотношения с водачите на МПС,
началниците на производствените звена и складовите работници и служители.
Компетентността, която е необходима за изпълнение на длъжността е за знае
правилата за товарене, разтоварване, пренасяне, работа с дърводелски машини, да
знае нормативните изисквания за безопасност на труда, както и с цялостната си
дейност да защитава интересите на фирмата, да спазва фирмени тайни относно
договорите, сделките, заплащането и финансовото състояние на фирмата. Ищцата е
запозната с длъжностната характеристика и я е получила срещу подпис на
14.02.2018 год.
Налице е болничен лист /първичен/,
издаден на името на ищцата от Д-р Светла Бояджиева, от който се установява, че тя
е ползвала 10 дни отпуск за периода от 05.11. до 14.11.2018 год. Дигнозата,
коато е записана в болничния лист е : Хипертонично сърце без /застройна/
сърдечна недостатъчност.
Със заповед №1/02.01.2019 год.
Управителят на „Елитхран”ЕООД, с оглед влошените метеорологични условия ниските
температури, е определил времето от 03.01.2019 год. до 15.01.2019 год., за
неработни дни в дърводелски цех, находящ се в.Смочан. Работниците и
служителите, които имат платен отпуск за календарната 2018 год. е следвало да
използват платен, а който няма - да ползва неплатен отпуск.
По молба на ищцата, работодателят й
е разрешил ползването на осем дневен платен отпуск, считано от 04.01.2019 год.
до 15.01.2019 год. включително; еднодневен неплатен отпуск за 16.01.2019 год.;
3 ½ дневен платен отпуск, считано от 26.12.2018 год. до 29.12.208 год. и
2 ½ дневен отпуск /без да е записано платен или неплатен/, считано от
01.11. до 03.11.2018 год.
С покана от 06.12.2018 год., на
основание чл.193, ал.1 от КТ, ищцата е поканена от Управителя на ответното
дружество, във връзка с постъпил сигнал за нарушаване на трудовата дисциплина
от Н.И.К., на длъжност общ работник, да изложи нейната гледна точка защо
нарушава трудовата дисциплина, неспазва трудовите задължения, свързани с
производствения процес, не изпълнява количествените и качествените поръчки,
произвеждане на некачествена продукция и да обясни ситуацията до 17.12.2018
год., за да бъде взето предвид мнението й във връзка с възможността за налагане
на дисциплинарно наказание. Ищцата е отказала да подпише поканата, което е
удостоверено с имената и подписите на двама свидетели - Антон Христов Нинов и М.И.В..
Издадена е Заповед №01/28.01.2019
год., с която на основание чл.188 от КТ, Управителя на ответното дружество, е
наложил дисциплинарно наказание забележка на Н.И.К. - общ работник в цех за
паркет с.Смочан, за неадекватна работа, тъй като пуска различни по дължина
ламели. Настоящата заповед е сведена до знанието на ищцата, като е подписала
същата, но не е пожелала да си напише имената.
Със Заповед №02/28.01.2019 год.,
Управителя на”Елитхран”ЕООД Антон Ангелов, на основание чл.187 от КТ, е
възложил на С.А. да вземе писмени обяснения от Н.К. за системно неспазване на
работния процес и дисциплина. Видно обаче от писмените обяснения на С.С.А. е,
че на 29.01.2019 год. е отишла в цеха за паркет в с.Смочан, за да поиска
писмени обяснения от Н.И.К. - общ работник в цеха за паркет защо не пуска
машината и не прави дъски на нея, но тя отказала категорично да пише, каквото и
да било. Държанието и работата й били неадекватни.
Въз основа на Заповед №1/01.02.2019
год., на основание чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е поискал писмени или
устни обяснения незабавно от работника Н.И.К. - общ работник в цех за паркет
с.Смочан, защо системно не спазва работния процес и дисциплина, защо не пуска
машината и не прави дъски. Заповедта обаче не е подписана от Н.К., което е
удостоверено с подписа и имената на свидетелите Антон Христов и В.А.Б..
На името на Н.И.К. е издадена
епикриза от инфекциозното отделение при МБАЛ”Проф. Д-р Параскев
Стоянов”АД-гр.Ловеч с дата от 01.05.2019 год., за лечение на вирусна чревна
инфакция, неуточнена, продължило за времето от 28.04.2019 год. до 01.05.2019
год.
Представена е и епикриза от
23.03.2019 год. на Клиника по ортопедия и травматология на
МБАЛ”Св.Панталеймон-Плевен”ООД, издадена на името на Н.И.К. по клинична пътека
219, касаеща оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и
сложност. Датата на постъпване на пациента е на 20.03.2019 год., а датата на
изписване - 23.03.2019 год.
От ангажираните по делото гласни
доказателства на св.М.И.В., която е пряк ръководител на ищцата и работи в
ответната фирма от 6-7 години се установява, че ищцата Н.К. е изпълнявала това,
което й е възложила като работа, но постоянно мърморела и все нещо не й е
добре. Възлагала й задачи, но ищцата не ги правела така, както трябва, давайки
пример, че на машината на която се пускат ламелите, ищцата не спазва размера, а
пускала каквото си иска по дължина и къси и дълги. Многократно й е правила забележки,
но реакцията от страна на ищцата е да псува и да мърмори. Свидетелката поясни,
че Н.К. нарушавала трудовата дейност и на останалите работници. Правят пакети и
ги сортират на масата, като тя първо им нарисувала пакета как трябва да се
направи. Възлагала на ищцата задачата, като нейното поведение не е много добро.
Често отсъствала от работа по причини, че не й е добре и че трябвало да ходи
някъде. Тя си е от с.Смочан и не е закъснявала за работа. Уточни, че в деня на
уволнението на ищцата не е присъствала, но до обясненията от Н. се стигнало,
защото тя като нейн пряк ръководител трябвало да каже на Управителя на
дружеството какво става във фирмата и именно това била причината за изискване
на писмени обяснения от ищцата.
Свидетелката В.А.Б.
заема длъжността Главен счетоводител в „Елитхран”ЕООД и има преки впечатления
от ищцата. Заяви, че повече отпуски си е пускала, не е ползвала често болнични.
Има наложено административно наказание за нарушаване на производствените
процеси. По думите й Н.И.К. не дошла сама в деня на връчване на заповедта.
Отишла при Управителя на ответното дружество и се започнали скандали, викове и
крясъци. Управителят я извикал, за да връчат на Н. заповедта и в нея да се
напише, поради какви причини я освобождават. Н. и човекът, който я придружавал
започнали да викат и да крякат и двамата говорели едновременно като не можело
да се разбере кой какво иска. Причината за уволнението на ищцата е, че не се
явила на работа, за неспазване на трудово-правните отношения и работата, която
трябва да извършва. Започнала да заплашва, че ще си вземе болнични, взела си
заповедта, подписала я пред тях, без възражение, но продължила да заплашва.
Свидетелката уточни, че в суматохата ищцата е взела този екземпляр от
заповедта, в който не е написан текста поради какви причини се прекратява
трудовото й правоотношение, тъй като тя започнала да пише и са наложило да се
качи и да я ксерокопира и в суматохата и била показана и казана на ищцата каква
е причината за прекратяване на трудовото й правоотношение. Ищцата е взела в
бързината този екзепляр от заповедта, в който не са записани какви са причините
за прекратяване на трудовото правоотношение.
Издадена е Заповед №5/01.02.2019
год., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, с която работодателят е прекратил
трудовото правоотношение с Н.И.К. от „Елитхран”ЕООД, считано от 01.02.2019 год.
Като причини за прекратяване на трудовия договор с химикал е посочено : не
изпълнява възложените й задачи адекватно, заплашва, че ще си вземе болничен.
Заповедта е подписана и от служителя и от работодателя, но в нея липсва дата на
връчване. Тъй като в първото по делото открито съдебно заседание бе оспорено
съдържанието на тази заповед от ищцовата страна, съдът е открил производство по
чл.193, ал.1 от ГПК, задължавайки ответника да представи в оригинал въпросната
заповед. Съгласно чл.193, ал.3 от ГПК, съдът е указал, че тежестта на доказване
истинонстта на този документ е на страната, която го оспорва. В изпълнение
разпореждането на съда са представени две оригинални заповеди №5/01.02.2019
год., едната от ищцата, в която не са посочени причините за прекратяване на
трудовия договор и втората - представена от ответника, чрез неговия
пълномощник, в която с химикал са отразени две причини за прекратяване на
трудовия договор : не изпълнява възложените им задачи адекватно и заплашва, че
ще си вземе болничен. И в двете заповеди липсва датата на връчване на заповедта
на лицето.
В хода на настоящият трудов спор и за правилното определяне на
претендираното от ищцата обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ, съдът е допуснал, на основание чл.195, ал.1 от ГПК,
назначаването на съдебно-икономическа експертиза, която е изчислила неговия
размер за времето от 01.02.2019 год. до 06.06.2019 год. при 510 лева месечно
брутно трудово възнаграждение, че е в размер на сумата 2 142 лева.
По
обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
Тежестта на доказване в процеса по трудов спор лежи върху
работодателя. Твърдението на служителя, че уволненито му е незаконна се
основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят
на това право - работодателят, следва да докаже, че законосъобразно го е
упражнил. Такава е константната практика на ВКС на РБ - Р №432/20.04.1999 год. по гр.дело
№1358/1999 год.,; Р №292/28.03.1995 год. по гр.дело №1968/1995 год. и др. В
настоящият трудов спор служителят е достатъчно само да твърди
незаконосъобразността на наложеното наказание, като посочва пороците на същото
в исковата молба.
Съгласно
трайно установената съдебна практика при искове за оспорване на дисциплинарни
наказания, работодателят е длъжен да докаже, че законосъобразно е упражнил
своята дисциплинарна власт - след като е изслушал служителя или поне е поискал
неговите обяснения, преценил е всички доказателства, правилно е установил, че
именно този служител е извършил конкретно нарушение - действията на последния
представляват виновно неизпълнение на задължения по трудовия му договор, както
и че са спазени съответните правила относно процедурата за налагане на
дисциплинарно наказание и относно изискващата се по закон форма и реквизити,
т.е. че заповедта е издадена в съответствие с чл.195, ал.1 от КТ, след спазване
изискванията на чл.193, ал.1 от КТ, че наказанието е наложено в срока по чл.194
от КТ и че служителят е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е
наложено дисциплинарно наказание.
Задължение на
съда е служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на материалния
закон - такива са изискванията на чл.193 от КТ, чл.195, ал.1 от КТ относно формата и съдържанието на
заповедта за уволнение, чл.194 от КТ относно срока за налагане на дисциплинарни
наказания, дори те не са изрично посочени в исковата молба, с която е оспорена
законността на уволнението, в който смисъл съдът се позовава и на Р
№301/06.10.2011 год. на ВКС по гр.дело №1679/2010 год.,I г.о., постановено по реда на чл.290 .
Настоящият съдебен
състав счита, че са основателни доводите на ищцата, релевирани в исковата
молба, че процесната Заповед №5/01.02.2019 год. не е мотивирана, не съдържа
законоустановените реквизити по чл.195, ал.1 от КТ, особено времето на
извършване на нарушенията на трудовата дисциплина - непосочването на което
освен, че само по себе си я прави немотивирана и е достатъчно основание за
признаването й за незаконосъобразна и отмяната й като такава, но и прави
невъзможна преценката на съда дали тази заповед е издадена в рамките на
преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ от откриването, респективно - от
извършването на нарушението.
Освен това в
заповедта не е отбелязана датата на връчването й на служителя, което е
нарушение на императивната разпоредба на чл.195, ал.1, изр.1 от КТ. В случай,
че е налице невъзможност заповедта да бъде връчена лично на служителя, каквито
данни по делото не са събрани, с оглед показанията на св.В.Б., че ищцата е
дошло лично в „Елитхран”ЕООД, за да й бъде връчена заповедта, заедно с
придружител, то работодателят следва да му я изпрати с препоръчано писмо с
обратна разписка, но и тази хопотеза на КТ не е изпълнена. Липсата на дата на
връчване на заповедта е съществен пропуск от страна на работодателя, чието е
задължението да я оформи съгласно императивните изисквания на чл.195, ал.1 от КТ и да я връчи на служителя по реда на чл.195, ал.2 от КТ, като по този начин
съдът е в невъзможност на провери и дали е спазен давностният срок за
предявяване на исковата молба по чл.358, ал.1 от КТ.
Изложените
дотук пороци обуславят извод за незаконоъсбразност на атакуваната заповед само
на посочените основания, като искът за отмяната й се явява основателен и
доказан, без да е необходимо съдът да се произнася по съществото на спора и да
обсъжда какво е поведението на служителя и действително ли Н.И.К. не изпълнява
възложените й задачи и се отнася неуважително спрямо Управителя на
„Елитхран”ЕООД и спрямо колегите си.
В този смисъл
исковата претенция на Н.И.К. ***, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за
отмяна на заповед №5/01.02.2019 год. на Управителя на „Елитхран”ЕООД, с която е
прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ,
като незаконосъобразна, се явява основателна и доказана, поради което и следва
да бъде уважена.
По
обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
С оглед
обусловения му характер като основателен следва да бъде уважен и обективно
съединеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възставновяване
на заеманата преди уволнението на ищцата длъжност „Общ работник” в „Елитхран”ЕООД-гр.Ловеч.
Целта на този иск е при отмяна на незаконосъобразното уволнение, прекратеното с
него трудово правоотношение да бъде възстановено от съда в същия вид, в който
то е съществувало преди уволнението.
По
обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Според съда
претенцията по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за заплащане
на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, е
основателна. По този обективно съединен иск доказателствената тежест е на
ищцата, която трябва да установи факта, че след уволнението е останала без
работа и че не е получавала трудово възнаграждение. Именно ищцата трябва да
докаже, че за този период от време, в който е останала без работа е претърпяла
вреди и какъв е точният им размер. Още в доклада по делото си съдът изрично е
задължил ищцата да представи доказателствени средства, допустими по ГПК, но не
и декларация, подписана от нея за оставането й без работа, тъй като това
представлява частен свидетелстващ документ, който не е скрепен с наказателна
отговорност по чл.313 от НК и съгласно който не може да се удостовери
твърдяното обстоятелство – ТР №6/2013 год. на ВКС на РБ, ОСГК. Видно от справка
за актуално състояние на действащи трудови договори на името на ищцата за
период от 01.02.2019 год. до 04.06.2019 год. е, че тя е сключила договор с
„Евро паркет”ООД на 10.07.2003 год., който е прекратен по реда на чл.327, ал.2
във връзка с чл.327, ал.1, т.10 от КТ, считано от 05.06.2019 год., за което
като доказателство по делото е представено разпореждане №19066245/12.07.2019
год. на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Ловеч. Според съда това са достътъчно
доказателства, за да се приеме, че ищцата действително дори и да е работила при
друг работодател е с прекратено трудово правоотношение. По отношение на размера
на това обезщетение, то следва да се уважи така, както е претендирано от ищцата
в размер на сумата 1 820 лева, така както е изменено от пълномощника на
ищцата в съдебно заседание от 06.06.2019 год., тъй като въпреки, че вещото лице
по съдебно-икономическата експертиза е изчислило по-голям размер 2 142
лева, съдът е останал сезиран до размер на сумата 1 820 лева, тъй като не
е имало последващо изменение по реда на чл.214, ал.1 от ГПК. Относно периода на
обезщетението съдът счита, че следва да
е, считано от 01.02.2019 год., но до 05.06.2019 год. /датата, на прекратяване
на трудовия договор на ищцата с „Евро паркет”ООД, съгласно представеното
разпореждане №19066245/12.07.2019 год. на Дирекция „Инспекция по
труда”-гр.Ловеч/, а не до 06.06.2019 год., както ищцата чрез пълномощника си е
претендирала. Сумата 1 820 лева е
дължима, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -
29.03.2019 год. до окончателното й изплащане.
Следователно
по този обективно кумулативно съединен иск, ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата 1 820 лева, представляваща обезщетение по
чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ за периода от 01.02.2019 год.
до 05.06.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба - 29.03.2019 год. до окончателното й
изплащане, като ищцовата претенция против ответника за заплащане на това
обезщетение с краен период до 06.06.2019 год. като неоснователна и недоказана
следва да бъде отхвърлена.
По
обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ.
Съдът счита,
че този акцесорен иск, с който е сезиран следва да се остави без разглеждане
като недопустим и да се прекрати производството по делото в тази му част, по
следните съображения : Искът за поправяне на основанието за уволнение, вписано
в трудовата книжка на служителя не е за признаване на уволнението за незаконно
и за неговата отмяна. С него се оспорва само основанието за прекратяване на
трудовия договор, което е вписано в трудовата книжка. В конкретният казус и с
оглед на предявен иск по чл.344, ал.1 от КТ с наведени твърдения за незаконност
на уволнението и искане от съда да се признае, че трудовото правоотношение е
незаконно прекратено и отмяна на уволнението, няма твърдение за неточно
отразено основание на иначе законосъобразно уволнение и липсва правен интерес
да се иска поправка в трудовата книжка, след уважаване на иска по чл.344, ал.1
от КТ. Тази последица се следва по право и работодателят е длъжен да впише в
трудовата книжка, че уволнението на работника е признато за незаконно, в който
смисъл съдът се позовава и на практиката на ВКС, а именно Р №193/16.07.2014
год. по гр.д.№5948/2013 год., IV г.о., ГК.
По
разноските.
При този
изход на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 1
000 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски /адвокатски хонорар/, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
По сметка на РС-гр.Ловеч
ответникът следва да заплати сумата 72,80 лева, представляващи държавна такса
за обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ и по 50 лева за уважените два неоценяеми иска по чл.344,
ал.1, т.1, т.2 от КТ, на основание чл.1 и чл.3 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, а също и сумата 60 лева депозит,
заплатен от съда да съдебно-икономическата експертиза или общо сумата 232,80
лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД №5/01.02.2019 год. на Антон
Христов Ангелов - Управител на „Елитхран”ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление : гр.Ловеч, ул.”Бяло море”№11, с която на основание чл.330, ал.2,
т.6 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с Н.И.К., ЕГН-********** ***,
по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н.И.К., ЕГН-********** ***
на длъжността „Общ работник”, с код по НКПД 96220001 при „Елитхран”ЕООД, считано
от датата на явяване да заеме длъжността, но не по-късно от 14 дни от
получаване на съобщението за възстановяване, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА
„Елитхран”ЕООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Бяло море”№11, представлявано от
Управителя Антон Христов Ангелов да заплати на Н.И.К., ЕГН-********** ***
сумата 1 820 /хиляда осемстотин и двадесет/ лева, представляваща
обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, за времето от
01.02.2019 год. до 05.06.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба в РС-гр.Ловеч - 29.03.2019
год. до окончателното й изплащане, а претенцията на Н.И.К., с горните данни против
„Елитхран”ЕООД, с горните данни за заплащане на това обезщетение с краен период
до 06.06.2019 год. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Н.И.К.,
ЕГН-********** *** за извършване на поправка на основанието й за уволнение, по
обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ,
като НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №642/2019
год. по описа на РС-гр.Ловеч в тази му част.
В тази си част настоящото решение има
характер на определение и може да се обжалва от заинтересованите страни с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщението при ОС-гр.Ловеч.
ОСЪЖДА „Елитхран”ЕООД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Бяло море”№11,
представлявано от Управителя Антон Христов Ангелов да заплати на Н.И.К., ЕГН-**********
*** сумата 1 000 /хиляда/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, включваща адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА
„Елитхран”ЕООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Бяло море”№11, представлявано от
Управителя Антон Христов Ангелов да заплати по сметка на Районен съд-гр.Ловеч
общо сумата 232,80 /двеста тридесет и два лева и
осемдесет стотинки/, от които 72,80 лева, представляващи държавна такса за
обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с
чл.225, ал.1 от КТ и по 50 лева за уважените два неоценяеми иска по чл.344,
ал.1, т.1, т.2 от КТ, както и 60 лева депозит за вещо лице по съдебно-икономическата
експертиза
Решението
подлежи на предварително изпълнение в частта за присъденото обезщетение по
чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и може да се обжалва пред
ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :