№ 56
гр. Берковица, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20231610200020 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б. Л. Т., с ЕГН ********** от град Монтана, ул.
„.......... против Наказателно постановление № 22-0243-000806/ 21.10.2022 г. на
Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ Берковица, с което му е наложено
наказание глоба в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото НП жалбоподателят твърди неправилност и
незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено в нарушение
на материалния закон и моли същото да бъде отменено изцяло. Оспорва
изцяло констатациите в АУАН. Твърди, че не е извършил посоченото
нарушение. Навежда доводи, че като участник в движението не би могъл да
очаква появата на животно, за да възникне заложеното в нормата на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП задължение да съобрази скоростта си на движение с такова
препятствие, още повече че в конкретния случай опасността от поява на диви
животни не е била сигнализирана с предупредителен знак А22 „Възможна е
поява на диви животни“ в района на инцидента.
Въззиваемата страна Началника на РУ на МВР – Берковица не изпраща
представител и не взема становище по жалбата. В придружителното писмо, с
което изпращат жалбата на Т. молят съда да потвърди с решение издаденото
наказателно постановление по ЗДвП на Началника на РУ Берковица.
Анализирани поотделно и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства дават основание да се приеме за установено от фактическа
страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в срок, а
разгледана по същество, се явява ОСНОВАТЕЛНА.
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП е посочено, че на
10.10.2022 г. в 08:05 часа в община Берковица на път втори клас № 81 като
водач на лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № ., при обстоятелства: път II -81,
км 73+500 с посока на движение от гр. Монтана към гр. София управлява
собствения си лек автомобил Фолксваген Пасат с peг. номер ............ като
водача се движи с несъобразена скорост спрямо условията на намалена
видимост поради дим върху платното за движение от преминаващ товарен
автомобил и слънчевата светлина (изгрев), интензивността на движението и
крайпътна гъста растителност, в резултат на което не е в състояние да спре
преди излязло на платното за движение от дясно по посоката му на движение
диво животно (сърна), като го блъска с предната част на управлявания
автомобил. Реализира ПТП с материални щети по автомобила. Водачът е
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 null с
фабричен номер ARBB-0070, като уреда отчита 0 промила алкохол.
При така установената фактическа обстановка административно
наказващият орган възприел, че Б. Т. виновно е нарушил чл. 20, ал.2 от
ЗДвП- Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Изготвени са Докладна записка, протокол за ПТП, План-схема,
Декларация и други.
Свидетелят С. Р. И. съставил срещу Б. Л. Т. акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 724319/ 10.10.2022 г. за нарушение
на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетеля Н. Д.
Н., бил предявен на Т. и той го подписал, без възражения. В
законоустановения 7- дневен срок такива не са подавани пред Началника на
РУ в ОД МВР Монтана, РУ Берковица.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление № 22-0243-000806/11.10.2022 г. на Началника на РУ
Берковица, с което на административно наказания е наложено наказание
глоба в размер на 200,00 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Основателен е наведения от жалбоподателя довод за недоказаност на
вмененото му нарушение, което е последица от неспазването на
2
императивните изисквания при съставянето на АУАН. По делото не бяха
събрани категорични доказателства за това. Както е посочил въззивникът,
актосъставителя и свидетеля по АУАН не са очевидци на пътно-
транспортното произшествие. Те са пристигнали 15 минути след инцидента,
след подаден от Т. сигнал на тел. 112, поради което не са възприели факти от
обективната действителност, представляващи нарушаване от наказаното лице
на посочените в акта разпоредби от ЗДвП. Описаната в акта фактическа
обстановка не се установява с категоричност, тъй като никой не е възприел
извършеното от страна на жалбоподателя, нито механизма на осъществилия
се от превозното средство сблъсък с дивото животно (сърна). Така посоченото
нарушение не е подкрепено от годни доказателства – показания на свидетели-
очевидци или други обективни находки, като почива единствено на житейско
предположение. Други свидетели и очевидци на ПТП не се сочат.
Вмененото на жалбоподателя нарушение не се установява и от приетите
по делото писмени доказателства. По делото е изготвен и приложен
протокол за ПТП и план-схема на ПТП, но от тях не става ясно как е изяснен
механизма на настъпилото ПТП. Не са снети писмени обяснения от
очевидци. Същите са съставени единствено по данните, подадени от
жалбоподателя. В АУАН и НП е посочено, че са причинени материални щети,
без да са конкретизирани, т.е. в АУАН и НП липсват описани елементи от
фактическия състав на вмененото на жалбоподателя нарушение, които
представляват и част от предвидените от закона задължителни реквизити.
Доколкото жалбоподателят е санкциониран за това, че не избира скоростта
на движение съобразно условията на намалена видимост, поради дим върху
платното за движение от преминаващ товарен автомобил и слънчевата
светлина (изгрев), интензивността на движението и крайпътна гъста
растителност, в резултат на което не е в състояние да спре преди излязло на
платното за движение от дясно по посоката му на движение диво животно
(сърна), като го блъска с предната част на управлявания автомобил и
реализира материални щети, в акта и наказателното постановление е следвало
щетите да бъдат конкретизирани. Щетите са част от фактическия състав на
нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде
направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла
на §6, т.30 от ДР на ЗДвП. Попълване на празнотите в акта и наказателното
постановление чрез тълкуване на фактите, установени от доказателства по
делото, обаче е недопустимо и не може да санира допуснатото съществено
процесуално нарушение от страна на административно-наказващият орган.
Изискването за описване на всички елементи от състава на нарушението е
гаранция за това санкционираното лице да разбере за какво точно е наказано,
съответно за упражняване правото му на защита. Още повече, че с
непосочването на тези факти са нарушени императивните разпоредби на чл.
42, т. 4 и т. 9 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗАНН.
Нарушена е и императивната разпоредба на чл. 40, ал.1 от ЗАНН,
съгласно която актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
3
които са присъствали при извършване или установяване на
административното нарушение. В процесния случай от събраните по делото
доказателствени средства се установява, че актосъставителят и вписаният в
акта като свидетел не са очевидци на извършеното нарушение. Същите са
установили нарушителя, след като вече е било реализирано пътно-
транспортното произшествие.
Както вече бе посочено, актосъставителя и свидетеля по АУАН не са
очевидци на пътно-транспортното произшествие, поради което не са
възприели факти от обективната действителност, представляващи нарушаване
от наказаното лице на посочените в акта разпоредби от ЗДвП. Описаната в
акта фактическа обстановка не се установява с категоричност, тъй като
двамата свидетели не се явяват, за да потвърдят отразените в АУАН
констатации. Поради това никой не е възприел извършеното от страна на
жалбоподателя нарушение на правилата за движение, нито механизма на
осъществилия се сблъсък. Така посоченото нарушение не е подкрепено от
годни доказателства – показания на свидетели-очевидци или други обективни
находки, като почива единствено на житейско предположение.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и
само върху административнонаказващия орган и недоказването на
извършването на административното нарушение от санкционираното лице е
винаги предпоставка за отмяна на НП.
На следващо място, на жалбоподателя е вменено нарушение на
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП - при движение с „несъобразена скорост”.
Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП задължава водачите на ППС да
избират такава скорост на движение, която да бъде съобразена със всички
посочени в законовия текст фактори, за да могат за спрат или намалят при
възникване на опасност.
За да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност по чл.179 ал.2 предл.І от ЗДвП следва в процесният случай
водачът да е реализирал движение с несъобразена скорост, несъобразявайки
се с релефа на пътя, условията на видимост да е създал непосредствена
опасност за движението и вследствие на тази несъобразеност да е причинил
ПТП. Актосъставителят е приел, че досежно това деяние жалбоподателят е
нарушил следната материална разпоредба – чл.20 ал.2 от ЗДвП и
административно-наказващият орган е приел, че е нарушена същата
разпоредба.
Съществен съставомерен елемент при това адм. нарушение с оглед на
ангажираната от наказващия орган административно-наказателна отговорност
на жалбоподателя, е управлението на МПС с несъобразена скорост. В случая,
обаче би следвало възприетата както от актосъставителя, така и от адм.-
наказващият орган «несъобразена скорост» да е конкретизирана по някакъв
начин, тъй като липсва посочване и на допустима максимална скорост, което
внася неяснота и поставя под съмнение дали действително реализираната от
4
Т. като водач на автомобила скорост е била «несъобразена». При липса на
конкретна величина на скоростта, необосновано актосъставителят и
наказващият орган са направили това заключение. Поради това съдът приема,
че нарушението по чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП изобщо не е доказано и
правилно установено. Изключително съществен пропуск е, че не е
установена изобщо скоростта, за да се прави извод, че същата е несъобразена.
Задължително, за да се приеме, че скоростта на движение на едно превозно
средство е несъобразена, във всички случаи на първо място следва да се
установи величината й и едва тогава тази скорост да се сравни с наличността
на отрицателно действащите фактори, които затрудняват или застрашават
безопасността на движението. При това положение само на това основание
следва да се отмени обжалваното наказателно постановление, като
недоказано и в съответствие с разпоредбата на чл.303 от НПК.
Предвид на изложените съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 22-0243-000806/
21.10.2022 г. на Началник РУ в ОД МВР Монтана, РУ Берковица, с което на
Б. Л. Т., с ЕГН ********** от град Монтана, ул. „.......... е наложено
административно наказание глоба в размер на 200,00 лева на основание чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като
неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред Административен съд - Монтана.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
5