Определение по дело №1504/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с §19, ал. 1 от ЗИД на АПК.

Образувано е по частна жалба от В.Д.Т., ЕГН **********, чрез адв. А. Т.срещу Определение № 5705/12.05.2023 г. по гр. дело № 20233110102804/2023 г., с което е оставена без разглеждане жалба от 03.08.2022 от В.Д.Т., в частта с която е отправено искане за прогласяване нищожността на Заповед № Г-ПР-29/24.03.2021 г. на кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, на основание чл.159, т.4 от АПК и е прекратено производството по делото.

В частната жалба е изложено, че в общината са налице доказателства, които не са изискани и представени по делото, поради което не са разгледани фактите от значение за случая. Нарушени са чл.12, чл.7, чл.35, чл.36 от АПК, както и чл.235, ал.2 от АПК, защото определението не е съобразено със задължителни указания на ВАС жалбата да се разгледа по същество. Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата преди да даде възможност жалбоподателя да внесе държавна такса, т.е. по нередовна жалба, поради което произнасянето му е недопустимо. Счита определението за необосновано, постановено е при непълнота на доказателствата. Отправено е искане да се отмени оспореното определение и делото се върне за разглеждане на жалбата с искане за обявяване нищожността на административния акт.

Ответникът по частната жалба - кмет на район „Аспарухово“ при Община Варна не е изразил становище по спора.

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, съгласно чл.230 от АПК, разгледана по същество е неоснователна.

РС – Варна е приел, че наследник по закон на А. Н. С.е бил М. А. Н.. Последният е завещал на С. П. Л.цялото си движимо и недвижимо имущество, съгласно нотариално завещание №21/31.03.2011 г. на СВ – София. Направен е извод, че жалбоподателя няма правен интерес от оспорването, защото договора за продажба на наследство между М. А. Н. и В.Д.Т. от 28.01.1994 г. обхваща единствено правата и задълженията, които са били част от наследствената маса към момента на откриване на наследството. Имотът предмет на оспорената заповед не е бил част от наследствената маса, преди възстановяването му по установения ред, поради което жалбоподателят не установява права върху имота и не е доказал правен интерес от оспорването.

Определението е законосъобразно.

Съгласно Договор за продажба на наследствени права на основание чл.212 от ЗЗД от 28.01.1994 г., нотариално заверен от нотариус при ІІ РС – София, М. А. Н. продава на В.Д.Т. ¼ ид. ч. от цялото наследство на покойния си баща А. Н.С..

С Решение № 879/08.05.2002 г. на Поземлена комисия – Варна е възстановено право на собственост на наследниците на А. Н. С.за имоти: нива 91,480 дка м. „Боровец север“, нива 85,520 дка м. „Боровец север“ и нива 6 дка м. „Суванлъка“. Посочено е в решението, че възстановяване на правото на собственост върху имоти разположени в територия по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на ПНИ по чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ. Отбелязано е, че решението не е обжалвано и е влязло в сила на 27.05.2002 г. Наследник на А. Н. С./починал на 28.02.1945 г./ е М. А. Н. /починал на 14.04.2011 г./.

С нотариално завещание № 23/31.03.2011 г. М. А. Н. завещава апартамент, гараж и цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си на С. П.Л..

Със Заповед № Г-ПР-29/24.03.2021 г. на основание §4к, ал.7 от ЗСПЗЗ е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследник на А. Н.С.: С. П. Л.за поземлен имот, представляващ новообразуван имот в м. „Боровец север“, селищно образувание по §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, кв. Галата, Община Варна с ид. № 3308, КР 5401 по ПНИ на м. „Боровец север“ за площ 477 кв. м.

Съгласно чл. 91а от ПР на Закон за наследството, при наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона.

В случая имотите описани в Решение № 879/08.05.2002 г. на Поземлена комисия – Варна са придобити от А. Н.С., съответно М. А. Н. към момента на влизане в сила на решението на 27.05.2002 г. съгласно чл.91а от ПР на ЗН. Имот № 3308 м. „Боровец север“ не е влизал в наследството на М. А. Н., както и неговия праводател А. Н. С.към 28.01.1994 г. когато е сключен договора, по силата на който жалбоподателя претендира, че е собственик на имот предмет на оспорената заповед. В този смисъл е и Тълкувателно Решение №137а от 17.11.1955 г. на ОСГК. Следва че жалбоподателят не е установил право на собственост за процесния имот.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2012 г. на ВАС, при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. Законосъобразен е извода на РС – Варна, че В.Д.Т. не е установил правен интерес от оспорването и жалбата е оставена без разглеждане на основание чл.159, т.4 от АПК.

Оспореното определение е мотивирано в достатъчна степен, като дава възможност да се установи волята на съда.

Нормите на чл.7, чл.12, чл.35, чл.36 от АПК са относимите за административните органи при провеждане на административни производства и издаване на административни актове, поради което не обосновават незаконосъобразност на оспореното определение, което е акт на съд.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че с Определение 11316/08.12.2022 г. по адм. дело № 11300/2022 г. на ВАС са дадени задължителни указания жалбата да се разгледа по същество. В определението е посочено, че е следвало жалбата де се изпрати на основание чл.135, ал.2 от АПК за разглеждане на компетентния Районен съд – Варна. Под разглеждане се има предвид първо преценяване жалбата отговаря ли на изискванията допустимост и редовност и едва тогава се разглежда по същество. Законосъобразно съдът е извършил преценка за допустимостта на жалбата преди да пристъпи към разглеждане по същество.

На основание § 16 от ПЗР на ЗСПЗЗ, производствата по този закон пред съда са безплатни с изключение на тези по чл. 14, ал. 4, в този смисъл доводът на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл по нередовна жалба е неоснователен.

Не е било необходимо събиране на нови доказателства, поради което е неоснователен довода на жалбоподателя, че е следвало да се изискат такива от Община Варна за преценяване допустимостта на жалбата.

Частната жалба е неоснователна, което налага оставяне в сила на оспореното определение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 234, ал.1 от АПК, Административен съд – Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 5705/12.05.2023 г. по гр. дело № 20233110102804/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: