Р
Е Ш Е Н И Е №
Казанлък, 26.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито
съдебно заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав
Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Галина Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр.
дело № 2220/2018 годин.за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
установителни искове с правно осн. чл.422, във вр. с чл.415 ГПК.
Ищецът „А.з.с.на в." ЕАД с ЕИК ****** моли
съда да призн.е за установено по отношение н.С.Л.М., ЕГН **********, че същият
дължи на „А.з.с.на в." ЕАД сумата 498,38 лв. /четиристотин деветдесет и
осем лева и 38 ст./, представляващи главница по Договор за кредит „Бяла
карта"; 199,23 лв. /сто деветдесет и девет лева и 23 стотинки/,
представляващи договорна лихва: за периода от 9.09.2015 г. до 6.08.2016 г.;
212,24 лв. /двеста и дванадесет лева и 24 стотинки/, представляващи неустойка
за периода от 6.04.2016 г. до 6.08.2016 г.; 80,00 лв. /осемдесет лева/,
представляващи такса разходи за събиране на вземане за периода от 6.07.2016 г.
до 6.08.2016 г.; 120,00 лв. /сто и двадесет лева/, представляващи такса разходи
за дейност на служител; 101,08 лв. /сто и един лева и 08 стотинки/,
представляващи обезщетение за забава считано от 6.10.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Моли съда, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК, да му
присъди разноските направени в хода на заповедното производство както и
разноските направени в хода на настоящото производство в размер на 350 /триста
и петдесет/ лева. за държавн.такса и юрисконсулстско възнаграждение
На 12.05.2017
г. е подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне н.вземания
(цесия) от дата 07.11.2014 г. между „А.Ф." ООД, ЕИК *******и „А.з.с.н. в."
ООД, ЕИК *******, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за
кредит „Бяла карта" № 432777 от дата 12.06.2015 г. сключен между „А.Ф."
ООД и С.Л.М. е прехвърлено в полза на „А.з.с.на в." ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът
за заем съдържа изричн.клауза, която урежда правото н.кредитора да прехвърли
вземането си в полза н. трети лица. Твърди, че „А.з.с.н.в." АД /сега „А.з.с.на
в." ЕАД, ЕИК ******е правоприемник на „А.з.с.на в." ООД, ЕИК *******.
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането от страна на „А.Ф." ООД с Уведомително писмо, изпратено с известие
за доставяне.
Твърди, че в
качеството си на цесионер е упълномощена от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената на 07.11.2014 г. цесия, за което има
изрично пълномощно от законния представител на „А.Ф." ООД. По реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД н.08.03.2016 г. до ответника е изпратено от страна на „А.Ф."
ООД, чрез „А.з.с.на в." ЕАД Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-АФ/432777 от
15.05.2017 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с обратна разписка на
постоянния адрес на длъжника, посочен в Договор за кредит "Бяла
карта" № 432777/12.06.2015 г. Писмото се е върнало в цялост, като в
известието за доставяне е отбелязано, че пратката не е потърсена. Изпратено е
второ писмо до ответника от страна на „А.Ф." ООД, чрез „А.з.с.на в."
ЕАД - Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-АФ/432777 от 06.08.2018 г. за станалата
продажба, чрез куриер с обратна разписка на постоянния адрес на длъжника,
посочен в Договора за кредит "Бяла карта". Видно от обратната
разписка към товарителница № 67943561, писмото се е върнало отново в цялост,
тъй като получателят не е намерен н.посочения адрес. Към настоящата искова
молба е представено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „А.Ф."
ООД чрез „А.з.с.на в." ЕАД с изх.№ № УПЦ-С-АФ/432777 от 06.08.2018 г. за
връчване на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава
се на постановени от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14
г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право.
В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем, не е погасено, моли съда да приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. Позовава се на Определение №987/18.07.2011г. на
ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по
гр.дело 788/2013г., ТК в подкрепа на доводите си.
Твърди, че на
12.06.2015 г. между „А.Ф." ООД, като Кредитор и С.Л.М. като
Кредитополучател е сключен договор за кредит „Бяла карта" с № 432777, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки
договора за кредит Кредитополучателят е удостоверил, че е получил и е запознат
предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия
приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит със съдържание съгласно
Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита. Съгласно
сключения договор за кредит, Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя
револвиращ кредит в максимален размер на 500,00 лв., под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта А.Ф. /КардКард/Виза,
а Кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Съгласно договореното от страните, в случай, че
Кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписване на договора за
кредит, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя платежен инструмент
-кредитна карта с № 432777, издадена от „И.Ф." АД /Картоиздател/ ведно със
запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата, като
Кредитополучателят може да усвои изцяло максималния размер на кредита, веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлява
изпълнение на задължението на Кредитодателя да предостави заемната сума.
Страните са подписали и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия за
ползване на международна платежна карта А.Ф./Кард КардКард /Виза, които съдържат и Тарифа за дължимите
такси за ползване на кредитна карта А.Ф./Кард КардКард/Виза. Съгласно договореното от страните, Кредитополучателят
получава от Кредитодателя месечно извлечение за извършените с картата
транзакции, което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на
Кредитополучателя на посочената в исковата молба интернет страница, който личен
акаунт Кредитополучателят се е задължил да си създаде в срок от два дни от
подписване на договора за кредит. Страните са се съгласили, че кореспонденцията
във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата ще се осъществява
на личния акаунт на Кредитополучателя, който се задължава да архивира
получените документи на свой дълготраен носител за срок, достатъчен за целите
на информацията. Така, Кредитополучателят е изразил съгласие да получава на
личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и
ползването на картата, като например: стандартен европейски формуляр, Общи
условия към договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни
извлечения за транзакциите, извършвани с картата, съобщения за блокиране на
картата, съобщения за намаляване на кредитния лимит по картата и др. Обща сума,
дължима от Кредитополучателя съгласно чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК - сборът от усвоената
и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница,
такси за ползване на картата, съгласно Тарифата. Кредитополучателят е усвоил
заемни суми по дати, както следва: 50 лв. на 16.06.2015г.; 52.77 лв. на
17.06.2015г.; 100 лв. на 19.06.2015г.; 20 лв. на 20.06.2015г.; 120 лв. на
21.06.2015г.; 50 лв. на 23.06.2015г.; 50 лв. на 24.06.2015г.; 20 лв. на
26.06.2015г.; 20 лв. на 28.06.2015г.; 20 лв. на 09.07.2015г.; 40 лв. на
10.07.2015г.; 4.48 лв. на 12.07.2015г.; 9.99 лв. на 21.09.2015г., или обща сума
в размер на 557,24 лв. Страните са договорили, че върху усвоената сума по
кредита, Кредитополучателят дължи договорна лихва, в размер посочен в договора,
която се начислява ежедневно. На посочените по-горе основания и поради забава при
заплащането на текущото задължение на Кредитополучателя е начислена договорна
лихва в размер на 245,92 лв., за периода от 17.06.2015 г. до 6.08.2016 г. В
случай, че Кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа,
съгласно условията на сключения договор, страните са договорили задължение на
Кредитополучателят да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа
обезпечение чрез поръчителство, за което между Кредитодателя и поръчителя се
подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниква при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същия
дължи на Кредитополучателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на
шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец
текущото задължение. На посоченото основание, на Кредитополучателят е начислена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 666,69 лв., за
периода от 6.07.2015 г. до 6.08.2016 г.
Разпоредбите на договора за кредит предвиждат, че в случай, че
Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същия е длъжен да предостави на Кредитодателя както обезпечение чрез
поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния
срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената
по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, Кредитополучателят
дължи на Кредитодателя разходи за действия по събиране на задължението в размер
на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В настоящия случай, на
Кредитополучателят е начислена такса разходи за събиране в размер на 360,00 лв.
за периода от 6.07.2015 г. до 6.08.2016 г. Съгласно клаузите на сключения
договор, в случай, че Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения
си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един
месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то
цялото му задължение по договора за кредит става автоматично предсрочно
изискуемо, като страните са се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва
автоматично с изпълнение на описаните условия и Кредитодателят не е длъжен да
уведомява Кредитополучателя за това обстоятелство. В случая предсрочната
изискуемост е настъпила автоматично на 6.10.2016 г. , като считано от тази дата
Кредитополучателят дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки ден
забава върху общия размер на задължението си. На длъжникът е начислена лихва за
забава в размер на 101,08 лв. за периода от 6.10.2016 г. /датата, на която
вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на
задължението в съда. Подписвайки договора за кредит Кредитополучателят се е
съгласил, че след настъпване на предсрочна изискуемост дължи на Кредитодателя
еднократно заплащане на такса в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, включваща
разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на
Кредитополучателя. Така общият размер на всички плащания, договорени от
страните при подписването на договора за кредит, който Кредитополучателят се е
задължил да върне на Кредитодателя е сбор от: усвоения размер на кредита, ведно
с начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на
задълженията по договора, за който същата се дължи съгласно условията на
договора, и разходи за събиране, дължими съгласно договора и Общите условия.
Длъжникът не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата,
която е погасена до момента, е в размер на 840,00 лв., с която са погасени
както следва: такса разходи за събиране: 280,00 лв., неустойка: 454,45 лв. договорна
лихва: 46,69 лв., главница: 58,86 лв.
Ответникът С.Л.М.
чрез назначеният му особен представител адвокат М.Д. с адрес за получаване на
съдебни книжа гр. ******взема становище, че предявените искове са допустими, но
ги оспорва изцяло като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Оспорва твърдението, че е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането на 06.10.2016г. и твърдението, че извършената цесия е
валидна по отношение н.С.Л.М.. Оспорва дължимостта н. посочените в исковата
молба суми по размер като претендирани без основание. Твърди, че исковете са
предявени от страна без правна легитимация. Договорът за цесия е невалиден по
отношение на ответника, поради неуведомяването му за извършеното прехвърляне на
вземането от „А.Ф." ООД на „А.з.с.на в." ЕАД, каквото е необходимо
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.З от ЗЗД, поради което цесията не поражда
действие спрямо него и цесионерът не се явява кредитор на ответника. Не следва
да се смятат за връчени на ответника, уведомленията за извършената цесия,
когато те са приложени към исковата молба, но същата не е връчена лично на
ответника, а на назначеният му особен представител по делото. Получаването на
уведомлението за извършената цесия е действие извън правомощията на особеният
представител по делото. Такова би било валидно само ако е налице валидно
изрично упълномощаване от страна на ответника на особеният представител по делото
за получаването на уведомлението, а такова упълномощаване в случая не е налице.
Към датата на
сключване на договора за цесия - 07.11.2014
г., вземането по договор за кредит „Бяла карта", реално не е съществувало
в претендирания размер, предвид обстоятелството, че към същата дата е липсвала
предсрочна изискуемост на потребителският кредит, която да е обявена от
цедента, и да е достигнала до знанието на ответника. Към този момент е била
налице изискуемост само за вноските с настъпил падеж, които не са били платени
от ответника. До настоящият момент ответникът не е получил уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост на цялата дължима сума по кредита, което е
условие за нейното настъпване, поради което такава не е налице нито към момента
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от ищцовото дружество, нито към
този момент. Щом фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание. От друга страна вземането не е станало
предсрочно изискуемо и защото уведомлението е изпратено от цесионера, а не от
цедента, а първият няма такива права, тъй като договорът за цесия е невалиден
спрямо ответника, поради изложеното по-горе, както и съгласно Решение от
03.05.2004 г. на ВКС по гр.д. 1237/2003 г., I т.о., съгласно което с цесията
цесионерът придобива вземането, но не става страна в правоотношенията между
цедента и длъжника, и поради обстоятелството, че правото на цесионера да иска
предсрочно изпълнение на задължението по сключения договор за заем произтича от
вътрешните отношения между цедента и длъжника, то не преминава автоматично при
цесионера с прехвърлянето на самото вземане съгласно чл. 99, ал.2 ЗЗД, а следва
да бъде изрично уредено в договор и да бъде съобщено на длъжника. След като не
е налице обявена предсрочна изискуемост на кредита, претендираната от ищцовото
дружество сума на това основание е неоснователна и недоказана, поради което
следва да бъде отхвърлена.
Заявява, че
самата искова молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем и едновременно да уведомява длъжника за
извършената цесия, с връчването на препис от нея. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК, или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, има за последица настъпване
на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Но това уведомяване не следва да бъде
взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, който да е от значение
за спорното право, съгласно чл. 235, ал.З от ГПК. Такова уведомяване не може да
обоснове извод за основателност на иска по чл. 422, ал.1 от ГПК, нито може да
промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението,
тъй като според ТР № 4/2013 г. уведомлението до длъжника е елемент от
фактическия състав за обявяване на изискуемостта. Такова последващо уведомяване
води до промяна на основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта
на изменението на основанието, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение, е прогласена в т. 11б на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС и тъй като предметът на исковото производство е обвързан от основанието
на вземането, предмет на заповедта по чл. 410 от ГПК, то искът по чл. 422, ал.1
вр. чл. 415 от ГПК следва да се отхвърли на основанието, на което е предявен.
Счита, че
вземането на ищеца не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание. За да може кредитодателят да се ползва от последиците н.предсрочната
изискуемост, волеизявлението му за това следва да е достигнало до знанието на
ответника. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с
правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415 от ГПК и същият следва да бъде
отхвърлен като такъв.
Правото на
цесионера да иска предсрочно изпълнение на задължение произтичащо от сключения
договор з.заем произтича от вътрешните отношения между цедента и длъжника, то
не преминава автоматично при цесионера с прехвърлянето на самото вземане, и в
този смисъл не може да бъде упражнено от „А.за с.на в." ЕАД преди цесията
/прехвърлянето/ да произведе действие спрямо длъжника С.Л.М.. Няма основание да
се приеме, че длъжника С.М. има задължение по Договор за кредит „Бяла
карта", сключен на 12.06.2015 г. на посоченото в Заповед за изпълнение на
парично задължение издадена по ч.гр.д. № 1103/2018 г. по описа на Районен съд -
гр. Казанлък основание -обявен. предсрочна изискуемост.
От представените по делото доказателства, преценени по
отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Въз основа на
подадено на 30.04.2018 год. заявление, по образуваното ч.гр.дело № 1103/2018
год. със Заповед № 605/02.05.2018 год. з.изпълнение на парично задължение Районен
съд - Казанлък е разпоредил С.Л.М., ЕГН **********о*** да заплати на „А.за с.на
в.” ЕАД, ЕИК *****със седалище и адрес на управление:***, *****сумата 498,38
лева за главница, представляваща задължение по договор за кредит „Бяла карта“ № 432777, сключен н.12.06.2015 г.; 199,23
лева – договорн. лихва от 09.09.2015 г. до 06.08.2016 г.; 212,24 лева – неустойка за периода от
06.04.2016 г. до 06.08.2016 г.; 80,00 лева – такса разходи за събиране от
06.07.2016 г. до 06.08.2016 г.; 120,00 лева – такса разходи за дейност на
служител; 101,08 лева – обезщетение за
забава от 06.10.2016 г. до 27.04.2018 г.и законн.лихва върху главницата,
считано от 27.04.2018 г. до изплащане н.вземането, както и 125,00 лева –
разноски по делото по договор за кредит
„Бяла карта“ № 432777, сключен на 12.06.2015 г. между „А.Ф.“ ООД и С.Л.М.,
прехвърлено от дружество в полз.на „А.з.с.на в.“ ООД, ЕИК *******
/правоприемник на който е „А.з.с.на в.“ АД – понастоящем „А.за с.на в.“ ЕАД,
ЕИК *****/ по силата на Приложение № 1 от 12.05.2017 г. към Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2014 г.
Основание за образуване на настоящото производство е
чл.415, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.47, ал.5 ГПК.
Исковата молба е подадена на 29.08.2018 год.
На 12.06.2015 г. между „А.Ф." ООД, като Кредитор
и С.Л.М. като Кредитополучател е сключен договор за кредит „Бяла карта" като
Кредиторът е предоставил н.Кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер н.500,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международн.кредитна карта А.Ф./КардКард/Виза, а Кредитополучателят се е
задължил да го ползва и върне съгласно условията н.сключения договор.
Н.07.11.2014 г. е подписан Рамков договор з.продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „А.Ф." ООД и А.за с.на в.“ ООД с ЕИК
*******. Потвърждение за извършената от „А.Ф." ООД в полз.н.“А.за с.на в.“
ООД с ЕИК ******* цесия по делото не се представя.
Представя се Приложение № 1/12.05.2017 год. към договор
з.продажба и прехвърляне н.вземания /цесия/ сключен между „А.Ф." ООД и А.за
с.н.в.“ ООД на 07.11.2014 г., в което приложение фигурира вземане з.500лв. към С.М.
по договор от 12.06.2015 г.
Видно от направената в Търговския регистър справка “А.з.с.н.
в.“ ООД с ЕИК ******* е заличен търговец, чийто правоприемник е „А.з.с.на в."
ЕАД с ЕИК ******с предходн.правноорганизационна форма „АД“.
С пълномощно от 24.08.2015 год. „А.Ф." ООД е
упълномощило „А.за с.на в." АД да
уведоми от името на „А.Ф." ООД всички длъжници по всички прехвърлени в полз.на
„А.з.с.на в." ООД , респ. „А.з.с.на в." АД в.
Изпратените на 08.03.2016 г. до ответника от името на
„А.Ф." ООД, чрез „А.за с.на в." ЕАД уведомителни писма с изх. №
УПЦ-С-АФ/432777 от 15.05.2017 г. и изх. № УПЦ-С-АФ/432777 от 06.08.2018 г. за
станалата продажба, не са връчени на ответника, тъй като получателят не е
намерен на посочения адрес. Приложеното към настоящата искова молба копие от
уведомлението за извършената цесия не е връчено на ответника поради това, че
същият не е намерен на известните на съда адреси.
Липсват доказателства уведомлението-покана да е
достигнало до длъжника, т.е. поканата не е получена от длъжника, срокът за
доброволно изпълнение даден в нея даден с нея /5 дни от датата на получаване на
поканата/ към настоящия момент не е изтекъл.
Видно от заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, остатъка от задълженията по договор за кредит
„Бяла карта“ от 12.06.2015 год. са 498,38
лв. главница, 199,23 лв. договорна лихва за периода 09.09.2015 г.-06.08.2016 г.,
212,24 лв. неустойка за периода 06.04.2016 г.-06.08.2016 г., 80лв. такса
за събиране на вземания и 120лв. такса разходи за дейност на служители по
договора за кредит. Размерът на законната лихва върху главницата от 498,38 лв.
за периода 06.01.2016 г. – 30.04.2018 год. възлиза на 31,66 лв.
От така приетите за установени факти и обстоятелства
съдът прави следните изводи:
Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът няма качеството на кредитор на ответника поради
това, че извършеното между него и кредитор на длъжника прехвърляне на вземане
все още няма действие спрямо ответника.
На основание чл.99 от Закона за задълженията и
договорите прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Не съществува правна пречка предишният кредитор да извърши
уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането чрез друго упълномощено
от него за целта лице. Няма пречка това друго упълномощено от предишния
кредитор лице да бъде новият кредитор на длъжника.
Прехвърлянето на вземането съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено н.последния от предишния кредитор. Купувачът на вземането става
кредитор на длъжника от деня, в който съобщението, за извършеното прехвърляне
достигне до длъжника. Ответникът не е получил нито уведомлението за извършеното
прехвърляне на задължението му нито поканата за доброволно изпълнение отправена
му от купувача на вземането, поради което той няма към настоящия момент и не е
имал и към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед з.изпълнение
на парично задължение изискуемо задължение към ищеца „А.за с.на в.” ЕАД.
Въпросите дали вземането, което ищецът твърди, че има
към ответника съществува, има ли настъпила автоматично предсрочна изискуемост
на вземането, какъв е размерът на задълженията на длъжника не следва да бъдат
разглеждан след като ищецът не се легитимира като кредитор на ответника.
Ищецът не разполага с правната възможност да
претендира цедираното вземане от ответника преди датата на уведомяването на ответника
за извършеното прехвърляне, тъй като извършената между предишния и новия
кредитор н.длъжника сделка /цесия/ НЯМА действие спрямо длъжника до момента на
уведомяването.
Искането на ищеца за разноски следва да бъде оставено
без уважение поради отхвърляне на предявения иск.
Ответникът няма направени в производството разноски.
Н.осн. т.13 от ТР 4/2013/18.06.2014 год. по т.д. №
4/2013 год. на ОСГТК на ВКС издадената по ч.гр.д. № 1103/2018 год. по описа на
РС-Казанлък заповед з.изпълнение не подлежи н. обезсилване при отхвърляне на
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.за с.на в." ЕАД, със седалище
и адрес на управление:***, ****, представлявано от Н. Т. С. и М.Д. Д. чрез
пълномощника Б. Н. Р., юрисконсулт със съдебен адрес ***, ***** искове съда да
признае з.установено по отношение на С.Л.М., ЕГН ********** *** действащ
чрез назначеният му особен представител адвокат М.Д.
с адрес ***, че същият дължи на „А.за с.на в." ЕАД, ЕИК ******по
издадената по ч.гр.дело № 1103/2018 год. по описа на РС-Казанлък Заповед №
605/02.05.2018 год. за изпълнение на парично задължение суми:
-
498,38 лв. /четиристотин деветдесет и осем
лева и 38 стотинки/,
представляващи
главница по Договор за кредит „Бяла карта";
-199,23
лв. /сто деветдесет и девет лева и 23 стотинки/, представляващи договорна лихва
за периода от 9.09.2015 г. до 6.08.2016 г.;
-
212,24 лв. /двеста и дванадесет лева и 24 стотинки/, представляващи неустойка
за периода от 6.04.2016 г. до 6.08.2016 г.;
-
80,00 лв. /осемдесет лева/, представляващи такса разходи за събиране за периода
от 6.07.2016 г. до 6.08.2016 г.;
-
120,00 лв. /сто и двадесет лева/, представляващи такса разходи за дейност на
служител;
-
101,08 лв. /сто и един лева и 08 стотинки/, представляващи обезщетение за
забава считано от 6.10.2016 г. до датата на подаване на заявлението в районен
съд като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи към ч.гр.дело №.1103/2018
год. на РС- Казанлък.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: