Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 469

17.08.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                       2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Светла Иванова

Прокурор: Цвета Пазаитова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №146 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Гранд Комерсиал – П. Н.“, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от П.K. Н., против Решение №213/16.12.2019 г., постановено по НАХД №420 по описа на Харманлийския районен съд за 2019 г.

В касационната жалба се твърди, че така постановеното решение било незаконосъобразно и немотивирано. Първоинстанционният съд приел в мотивите си наличие на трудов договор и като доказателство за това цитирал единствено попълнената „без оказана чужда помощ“ декларация от работника, който изпълнявал длъжността „строителен работник“ с определено работно време, възнаграждение и почивни дни, и били налице поради това елементите на трудовото правоотношение. Твърди се, че тези изводи на съда били неправилни, тъй като по своя характер работата на един „строителен работник“ можело да се квалифицира като услуга, свързана с еднократна сезонна работа, на обект на открито, като поради тази причина същата можело да бъде възложена и с граждански договор, а не само с трудов договор. Отношенията по трудов договор не можело да бъдат установени само въз основа на декларацията на наетото лице, тъй като посочените в нея обстоятелства (длъжност и работно време) можело да бъдат предмет както на трудов, така и на граждански договор. Видно от декларираното от работника Н., а именно веднъж, че работи на граждански договор, а втори път, че му е връчен екземпляр от трудов договор, само по себе си водело до извода, че същият не разбира и не му било ясно в какво точно се изразява работата, т.е. давал противоречиви декларирани данни, което по своята същност водело до неяснота на престираната от него работна сила. Актът за установяване на административно нарушение бил издаден при недоказан фактически състав на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда, която регламентирала, че трудовият договор се сключва в писмена форма. За това лице имало сключен валиден и действителен граждански договор, който договор бил регистриран в съответната ТД на НАП и по който договор работникът получавал осигуровките си. Първоинстанционният съд не се произнесъл по всички посочени обстоятелства за незаконосъобразност на процесното НП, поради което решението се явявало незаконосъобразно и като такова следвало да бъде отменено. НП №26-000815/27.09.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково също следвало да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, поради мотивите, посочени от касатора в жалбата пред РС – Харманли. Моли се за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.

Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на Районен съд – Харманли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С оспореното решение Харманлийският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №26-000815 от 27.09.2019 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково, с което на ЕТ „Гранд Комерсиал – П. Н.“, гр.Г., на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с чл.414, ал.3 от КТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 лева, за административно нарушение на чл.61, ал.1 от КТ.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, като е спазена изцяло административно-наказателната процедура по съставяне на акта и издаване на обжалваното наказателното постановление, и не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването им. От фактическа страна съдът е приел за безспорно установено, че едноличният търговец е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл.61, ал.1 от Кодекса на труда. Направил е извода, че правилно е ангажирана отговорността на ЕТ „Гранд Комерсиал – П. Н.“, гр.Г., в качеството му на работодател, чрез налагане на административно наказание „имуществена санкция“, като процесното нарушение е правилно квалифицирано. Развил е съображения, че установеното нарушение не следва да се третира като маловажно, с оглед разпоредбата на чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда. Съдът е приел, че процесното нарушение е доказано по несъмнен начин от обективна страна, наложеното наказание е правилно определено, и като е намерил обжалваното наказателно постановление за законосъобразно, е потвърдил същото.

При касационната проверка настоящата инстанция намира, че oбжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Съответните фактически изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд, че е извършено описаното в наказателното постановление административно нарушение, са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства и се споделят от настоящия състав.

Правилно е прието, че административно-наказателната процедура е законосъобразно проведена. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Безспорно са спазени предвидените в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

Според настоящия състав на съда, а както и районният съд е приел, описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно доказано. По безспорен начин е установено, че посоченото в АУАН и НП лице – А. Н. Н., в момента на проверката е работел, изпълнявайки възложената му работа на „строителен работник“. Същият писмено е декларирал, че работи в ЕТ „Гранд Комерсиал – П. Н.“, гр.Г., като „строителен работник“ от 5 години, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., получава месечно 560 лв., с почивни дни събота и неделя и почивки в работния ден и няма сключен трудов договор. Факт е, че в случая естеството на полагания труд явно изисква наличие на трудов договор, а не граждански, доколкото извършваната дейност като „строителен работник“ – с определено работно време, срещу уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева, с определени почивни дни – събота и неделя, и почивки в работния ден, представлява престиране на работна сила, а не изработване (на предмет, произведение на изкуството и т.н.) по смисъла на чл.258 от ЗЗД. В този смисъл не може да се приеме, че приложеният по преписката граждански договор е такъв за изработка, тъй като отношенията по този вид договор, по смисъла на чл.258 от ЗЗД, се характеризират със самостоятелност на изработващия, както по отношение на времето, така и по отношение на мястото, като последният дължи фактически резултат, а не е ангажиран с осъществяване на трудов процес. Престирането на труд от страна на А. Н. Н. се потвърждава и от свидетелските показания, като свид.Георги Анастасов заявява пред съда, че при извършената на място в обекта проверка същото лице било заварено да изпълнява „измазване на вътрешните стени на обекта“.

Неоснователни са наведените с касационната жалба оплаквания, че по своя характер работата на един „строителен работник“ можело да се квалифицира като услуга, свързана с еднократна сезонна работа, на обект на открито, като поради тази причина същата можело да бъде възложена и с граждански договор, а не само с трудов договор. Изложеното по-горе обосновава точно обратния извод, а именно – че в случая са налице всички елементи на едно трудово правоотношение, и дори да има сключен граждански договор, то в конкретния случай, с оглед доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, при всички случаи  следва да се приеме, че с него се прикрива съществуването на едно трудово правоотношение, тъй като не е налице гражданскоправно такова. Настоящата инстанция не споделя доводите, развити в касационната жалба, като отново следва да се посочи, че от събраните доказателства е установено по категоричен и безспорен начин, че посоченото лице е полагало труд, осъществявайки една и съща трудова функция, тоест налице е системност и повторяемост на осъществяваната трудова дейност, при определено работно време и има уговорено трудово възнаграждение, работно време и почивни дни, тоест налице са типичните елементи на едно трудово правоотношение – отношение, при което се предоставя работна сила, и което е следвало задължително да се уреди като такова със сключването на писмен трудов договор, а не с граждански договор.

Правилни и законосъобразни са изводите на районния съд, че процесното нарушение, с оглед неговата правна квалификация, попада в кръга от деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни. Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ.

Наред с горното, обосновани са изводите на районния съд, че наложената в случая имуществена санкция е правилно определена.

Оплакванията, изложени в касационната жалба, са неоснователни и недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани и съобразени със събраните по делото доказателства. Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да се остави в сила.

В настоящото производство е направено своевременно искане за присъждане на   юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касацията, което съдът намира за основателно, предвид изхода на спора, и определя размера му на 80 лв., на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП.

Водим от  изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №213/16.12.2019 г., постановено по НАХД №420 по описа на Харманлийския районен съд за 2019 година.

ОСЪЖДА ЕТ „Гранд Комерсиал – П. Н.“, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.***, представляван от П.K. Н., да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.                  

 

 

                                                                                                 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

  

 

                                                                             2.