ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 292
гр. Перник , 12.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500191 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД против Разпореждане
№ 268325/ 10.12.2020год. по ч.гр.дело № 5972/2020год. на Пернишкия районен съд в частта
му, с която е отхвърлено заявление № 265948/06.11.2020год. , подадено от частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против С. С. Г. от ***
за сумата от 52.12 лева- такса за административни разходи за извънсъдебно погасяване на
кредита по договор за кредит , за сумата от 110.30лева - възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство ,както и за сумата от 13.47лева лихва за забава по договор за
предоставяне на поръчителство .
Жалбоподателят намира разпореждането за неправилно и необосновано в обжалваната
му част. Твърди, че длъжника С.Г. сама е избрала при кандидатстването си за кредита да
обезпечи изпълнението на задълженията си по договора за кредит като осигури
поръчителство от трето , одобрено от Кредисимо юридическо лице съгласно раздел II, § 17
от Общите условия. Поддържа , че договорът за предоставяне на поръчителство няма
задължителен характер, сключва се единствено по желание на кредитополучателя и стои
извън кредитното правоотношение, сключен е след договора за кредит и по своята същност
представлява възмезден договор за поръчка. Сочи ,че договорът за предоставяне на
поръчителство не заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК,както и че задължението за
заплащане на възнаграждение,което се дължи на поръчителя, е ясно и точно формулирано.В
тази връзка навежда доводи, че дължимото от длъжника възнаграждение не е и не може да
бъде характеризирано като част от Годишния процент разходи / ГПР съгласно чл.19 от
1
ЗПК,който бил посочен в стандартния формуляр / СЕФ/ -наличен към сключване на
договора,като по този начин са спазени разпоредбите на ЗПК. Счита ,че договорката за
поръчителство не е нищожна поради противоречие със закона,нито с нея се цели
заобикаляне на закона,както е приел заповедния съд.
Изложени са и съображения ,че претендираните административни разходи не попадат в
обхвата на чл.33, ал.1 от ЗПК и не противоречат на чл.10,ал.2 от ЗПК ,както и че не
съставляват такса за действия,свързани с усвояване и управление на кредита. Поддържа се
,че същите са уговорени в стремеж да се избегне бъдещ съдебен процес и са във връзка с
проведени опити за извънсъдебно събиране на вземането.
Поддържа се ,че наличието на свързаност между Кредисимо и Ай Тръст не води до
нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство , както и че обезпечението не е
свързано с оценката на клиента, нито че възнаграждението по договора за поръчителство
цели заобикаляне на ЗПК.
По изложените съображения жалбоподателят моли разпореждането да бъде отменено в
обжалваната му част и да бъде издадена заповед за изпълнение против С.Г. за сумите,
посочени по-горе. Претендира присъждане на разноски в заповедното производство,както и
такива в производството по подадената от него частна жалба.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр. дело № 05972 по описа за 2020 г. на ПРС е образувано по
заявление по чл. 410 ГПК с № 265 948/ 06.11.2020год. , подадено от „Ай Тръст“ ЕООД
срещу С.Г. от *** за заплащане на следните суми:
1. сумата от 931.90лева , представляваща главница по договор за кредит № ***год.
2. сумата от 52.12лева, представляваща административни разноски за извънсъдебно
събиране на вземанията по договор за кредит № № ***год.
3. сумата от 110.30лева , представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от ***год. ;
4. сумата от 192.56лева , представляваща договорна лихва по договора за кредит за
периода от 11.12.2019год. до 10.11.2020год.
5. сумата от 19.46ева , представляваща законна лихва за забава по договора за кредит за
периода от 11.01.2020год. до 09.10.2020год.
6. сумата от 13.47лева , представляваща законна лихва за забава върху договора за
поръчителство за периода от 11.01.2020год. до 09.10.2020год. ,
7. ведно със законната лихва върху претендираните главници суми от подаване на
заявлението до окончателното им изплащане.
2
С Разпореждане № 268325/10.12.2020год. по горепосоченото дело районният съд е
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от 931.90лева,
представляваща главница по договор за кредит № ***год. , сумата от 192.56лева,
представляваща договорна лихва , сумата от 19.46лева –законна лихва , ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане, както и за разноските : сумата от 22.88лева-държавна такса и сумата от
43.34лева- юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК за
сумата от 52.12лева - такса за административни разноски за извънсъдебно събиране на
вземанията по договора за кредит, сумата от 110.30лева - възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство и сумата от 13.47лева - лихва за забава по договор за
предоставяне на поръчителство.
За да отхвърли заявлението в тази част, ПРС е приел, че клаузите в договора за
кредит и договора за предоставяне на поръчителство, въз основа на които се претендират
сумите са неравноправни, предвид начина на уговаряне и техния размер.
От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, чевъзнаграждението в размер на
110.30лева се претендира от заявителя „Ай тръст“ ЕООД въз основа на сключен между
страните на *** год. договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на
задълженията на длъжника С. Г.- кредитополучател по договор за кредит № ***год. , по
силата на който е получила потребителски кредит в размер на 1000 лева от кредитора
“Кредисимо” ЕАД. В т. 12 от заявлението е посочено още, че на ***год. е настъпил падежът
на последната погасителна вноска по договора за кредит и вземането на“Кредисимо” ЕАД е
станало изискуемо, като на ***год. заемодателят е изпратил искане за плащане до „Ай
Тръст”ЕООД в качеството му на поръчител, отговарящ солидарно с длъжника пред
заемодателя, а поръчителят от своя страна на основание чл. 3, ал. 2 от договора за
поръчителство е изпратил уведомление до длъжника за всички дължими суми. Твърди се
също, че в указания срок на *** г. поръчителят заплатил на заемодателя всички дължими от
длъжника суми, като на същата дата уведомил длъжника за извършеното плащане, както и
за встъпване от поръчителя в правата на кредитора, включително и за дължимото
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, които суми са описани в т. 9
от заявлението. Поради това заявителят, в качеството му на поръчител, встъпил в правата на
първоначалния кредитор, е поискал издаване на заповед за изпълнение и за
административни разноски в размер на 52.12 леваза извънсъдебно събиране на вземанията
по договора, които суми претендира, че е заплатил в полза на “Кредисимо” ЕАД,както и за
сумата от 13.47лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото се
възнаграждение по договора за поръчителство.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 52.12лева - такса за
административни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит,
настоящият съдебен състав намира, че предвид описанието в т. 12 от заявлението,
уговорката за такава такса противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при
3
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, което обосновава извод за нейната нищожност. Следва да се посочи, че
извънсъдебното събиране на вземанията е във връзка с усвояването и управлението на
кредита, поради което и не може да се приеме, че попада в приложеното поле на чл. 10а, ал.
1 ЗПК. Поради това претендирането му от потребителя противоречи и на забраната на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия за управление на кредита.
Досежно претенцията завъзнаграждение по договор за поръчителствов размер на
110.30лева, съдържаща се в т. 12 от заявлението и изложението в частната жалба, между
страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на заявителя „Ай Тръст“
ЕООДза това, че по силата на договор за поръчителствоот ***год. той се е съгласил да
отговоря солидарно с длъжника за задълженията на последния по сключения на същата дата
с “Кредисимо” ЕАД договор за кредит.Видно от представеното към заявлението по чл. 410
ГПК Приложение № 1 към договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен
кредит от 1000 лева за срок от 12 месеца възнаграждението по договора за поръчителство е
в размер на 71.03 лева месечно за срока на договора за кредит или общо 852.36лева .От
формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от представения със заявлението Договор за
потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение
по кредита и ако да- съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова
гаранция. При внимателен прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен
договор следва, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от
заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо лице-поръчител, то заявлението му за
сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на
заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай
е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето,
кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Следователно е
налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на
разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на ЮЛ-поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не
може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона
и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От
4
гореизложеното по отношение на клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от процесния Договор за
потребителски кредит, се налага извода, че разходът "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен
на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява "общ разход по
кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в "ГПР"
по процесния договор за кредит.
На следващо място, от анализа на изложените факти се стига до извода, че при
сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя
е “Кредисимо” ЕАД- кредиторът на длъжника по договора за кредит, видно от приложеното
към заявлението извлечение от сайта на Търговския регистър. Следователно, юридическото
лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него
лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не
отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор
и възможност за индивидуално договаряне. При условие, че финансовата институция е
длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл.
16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните
норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен това,
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта
от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2
ЗПК. Нещо повече, размерът на възнаграждението по договора за поръчителство значително
доближава размера на предоставения кредит.
В този смисъл, доводите в жалбата, че заемополучателят изрично е изразил искане
за сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй като се касае за заобикаляне
на закона –чл. 33 ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че таксата в размер на
52.12лева за административни разходи за извънсъдебно погасяване на кредита и
възнаграждението в размер на 110.30лева по договор за предоставяне на поръчителство по
договор за кредит № ***год., които се претендират със заявлението, противоречат на закона
и добрите нрави на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, поради което правилно и
законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за тези суми.
Неоснователността на претенцията относно възнаграждението по договор за
предоставяне на поръчителство води до неоснователност на акцесорната претенция за
законна лихва,поради което и по изложените вече по-горе съображения разпореждането на
5
заповедния съд в тези обжалвани части следва да се потвърди.
С оглед изхода по настоящото дело, на частния жалбоподател не следва да се
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 268325/10.12.2020год. по ч. гр. дело № 05972 по
описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявление №
265948/06.11.2020год., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против С. С. Г. от *** за сумата от 52.12лева - такса за административни
разходи за извънсъдебно погасяване на кредита по договор за кредит № ***год , сумата от
110.30лева - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от ***год. и
сумата от 13.47лева - лихва за забава по договор за предоставяне на поръчителство за
периода от 11.01.2020год. до 09.10.2020год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6