Определение по дело №94/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …….../26.04.2018 год.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 94 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Е.В.Н. и Н.А.Н. срещу „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД, Румъния, с която съдът е сезиран с искане за осъждане на ответника да заплати на ищците сума от 98 483,70 лв. на всеки един поотделно, на основание чл. 459, ал. 4, вр. чл. 448, ал. 7 КЗ, ведно с обезщетение за забава за периода 30.09.2017 год. – 12.01.2018 год. в размер на 2 878,37 лв. на всеки един поотделно, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, съединен в условията на евентуалност с иск срещу ответника „ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД за заплащане на сумата от 98 483,70 лв. на всеки един поотделно, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, предвид настъпила смърт поради трудова злополука на наследодателя им Ангел Георгиев Н..

Исковете са основани на твърдения за сключен трудов договор между наследодателя на ищците Ангел Георгиев Н. в качеството му на работник и ответника „ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД в качеството му на работодател. Сочи, че работодателят е сключил с ответника „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД договор със застрахователна полица с покритие на риск „злополука“ на служителите на дружеството и предмет – смърт от трудова злополука съгласно Наредба за задължителното застраховане на работници и служители за риск „трудова злополука“ и чл. 55, ал. 2 КСО. Предвид настъпила смърт на Ангел Георгиев Н. при ПТП при отиване на работа, ищците считат че е налице покрит от застраховката риск и им се дължи горепосоченото обезщетение, ведно с лихви за забава.

Ответникът „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД, Румъния, в срока по чл. 367 ГПК, депозира писмен отговор на исковата молба, с който релевира възражение за неподсъдност на спора (допълнено с допълнителния отговор) и възражение за разглеждането на делото по общия исков ред, а не по реда на търговските спорове. Счита, че следва да се приложи общото правило за местна подсъдност по седалището на ответника, защото разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК се прилага в случаите на застраховки „Гражданска отговорност“. Застраховките „Живот“ и „Злополука“ имат друго предназначение и по тях не се дължи обезщетение поради чужди виновни действия – причиняване на вреди и др. В тази хипотеза не се касае за пряк иск на увреденото лице по чл. 432 КЗ, защото не е налице непозволено увреждане. По отношение на реда за разглеждане на спора счита, че се касае за гражданскоправни правоотношения. Сочи, че ищците не са страни по сделката, по която претендират обезщетение, а и същите не са търговци.

СЪДЪТ намира, че преди произнасянето си по реда на чл.374 ГПК, следва да се произнесе по така направения отвод за неподсъдност на спора и възражението за разглеждане на делото по общия ред. Същите се преценяват от настоящия състав за неоснователни, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК /ДВ, бр.86 от 2017 год./, прекият иск на увредено лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява и по постоянния адрес или седалище на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие. Видно от цитираната норма, уреждаща изборна подсъдност, релевантно за упражняването й е наличието на настъпило застрахователно събитие и предявен пряк иск срещу застрахователя без оглед вида на застрахователния договор. А че настоящият е такъв се следва  изрично от разпоредбата на чл.448, ал.7 КЗ.

Дори да се приеме, че с оглед систематичното място на нормата на чл.115, ал.2 ГПК /искове за непозволено увреждане/ същата не се прилага, съдът намира, че приложима се явява разпоредбата на чл.113 ГПК.

Въпросът за приложението на нормата на чл. 113 ГПК е предмет на редица постановени по новия ГПК и поради това имащи характер на задължителна съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК определения /така, определение № 474 от 05.08.2009 год. по ч. т. д. № 361/2009 год. на II т. о., определение № 95 от 05.02.2010 год. по ч. т. д. № 70/2010 год. на ВКС, II т. о., определение № 236 от 24.03.2010 год. по ч. т. д. № 886/2009 год. на II т. о., определение № 268 от 09.04.2011 год. по ч. т. д. № 148/2010 год. на II т. о., определение № 758 от 94.10.2011 год. по ч. т. д. № 622/2011 год. на II т. о., определение № 245 от 01.03.2011 год. по ч. т. д. № 18/2011 год., определение № 519 от 06.07.2011 год. по ч. т. д. № 300/2011 год. на II т. о., определение № 796 от 24.09.2012 год. по ч. т. д. № 579/2012 год. на II т. о., определение № 796 от 06.12.2012 год. по ч. т. д. № 683/2012 год. на I т. о. и др./. В същите еднозначно е прието, че изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към искове за заплащане на застрахователно обезщетение, предявени от трети увредени лица, срещу застрахователя на делинквента, поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл. 113 ГПК, общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК се дерогира.

В цитираната практика, приложимостта на чл. 113 ГПК при определяне на местната подсъдност при тези искове е била обоснована с разпоредбата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, придаваща на застрахованото лице качеството на "потребител на застрахователни услуги". С приемането на нов КЗ, в чл.2, ал.2 КЗ, е въведеното качеството на "ползвател на застрахователни услуги". Съгласно цитираната разпоредба "ползвател на застрахователни услуги" е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите.

Изхождайки от посочените основания, съдът счита, че третото ползващо се лице, третото увредено лице и другите лица, за които са възникнали права по застрахователния договор, могат да се ползват от правото на изборна местна подсъдност, уредено в чл. 113 ГПК /т.6 от ТР № 1/23.12.2015 год. на ВКС по т.д.№ 1/14 на ОСТК/. Това право съдът намира за упражнено от ищците с предявяване на иска пред родово компетентния съд по постоянния им и настоящ адрес без да е необходимо допълнително обосноваване на това им действие.

По отношение на възражението за реда на разглеждане на спора, съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл.365 ГПК по реда на глава 32 окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства /т.1/, приватизационен договор, договор за обществена поръчка, концесионен договор или договор за публично-частно партньорство /т.2/, участие в търговско дружество или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър /т.3/, попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите /т.4/,  картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение /т.5/.

Доколкото от повдигнатия правен спор е видно, че не са налице хипотезите на чл.365 от т.2 до т.5 ГПК, основателността или не на направеното възражение е предпоставено от отговора на въпроса дали предявеният иск има за свой предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка. Претенцията на ищците се основава на това, че същите са ползващи се лица по предоставена застрахователна услуга. Претендира се отговорността на ответника застраховател с оглед сключения между него и работодателя на починалия договор за застраховка „злополука“. Именно поради това законодателят предвижда в полза на увредените лица да предявят пряк иск срещу застрахователя по смисъла на чл.448, ал.7 КЗ, който от своя страна може да направи възраженията, произтичащи от застрахователния договор. След като отговорността на застрахователя се следва от договор за застраховка, който договор съгласно обективния критерий по чл. 286, ал.2 вр. чл.1, ал.1 т.6 от ТЗ е абсолютна търговска сделка, приложимият за разрешаване на спора процесуален ред е този по глава ХХХІІ от ТЗ.

Ето защо, възражението на ответника, че делото подлежи на разглеждане по общия исков ред, следва да се остави без уважение.

Доколкото нормата на чл.369, ал.2 ГПК предвижда изрично по смисъла на чл.274, ал.2 т.2 ГПК обжалваемост на определението, с което се приема, че повдигнатият пред съда спор подлежи на разглеждане по общия ред и не е налице хипотезата на чл.274, ал.1 т.1 ГПК, настоящият състав на ВОС намира, че определението, с което се оставя без уважение възражението на ответника по чл.369, ал.2 ГПК, не подлежи на обжалване.

По изложените съображения, настоящият състав на ВОС намира направените от ответника възражения за неоснователни, поради което следва да се оставят без уважение. Произнасянето на съда по реда на чл.374 ГПК следва да бъде отложено до разрешаване на спора за подсъдността с влязъл в сила съдебен акт. 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното от ответника „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД, Румъния възражение за неподсъдност на спора като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част може да се обжалва през ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното от ответника „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД, Румъния възражение по чл. 369, ал. 2 ГПК като неоснователно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази част не подлежи на обжалване.

СЛЕД разрешаване на спора за подсъдността с влязъл в сила съдебен акт, ДЕЛОТО да се докладва за произнасяне по реда на чл.374 ГПК.

 

 

                                      СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: