№ 1642
гр. Пловдив, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330204365 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 4407917, издаден от ОД на МВР-
Пловдив, с който на В. Й. П. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3
ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
С жалбата и в допълнителни писмени молби се релевират конкретни
доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, като е
формулирано искане за неговата отмяна. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
въззивната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а
процесният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че със
съпроводителното писмо е посочено, че разписка за връчване на ЕФ не е
върната, поради което не може да бъде представена. Такава не е предоставена
и след изричното изискване в тази насока от страна на съда с разпореждането
за насрочване на делото. В тази връзка следва да се има предвид, че в тежест
на административно наказващия орган е да установи при условията на пълно
и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като
от датата на надлежното му получаване от наказания субект започва да тече
срока за упражняване правото на жалба. При доказано от въззиваемата страна
редовно връчване, в тежест на жалбоподателя е да установи спазване на
установения в закона преклузивен срок - 7 дневен за обжалване на НП и 14
дневен за обжалване на ЕФ.
В конкретния случай, при липса на представени доказателства от
въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на
същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 24.01.2021 г. в 10,36 часа на
път III - 375, км. 28 + 900, Пещера – Пловдив, при въведено ограничение с
пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от
60 км/ч, МПС Субару Трибека, Лек автомобил, с рег. № *** при отчетен
толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена
наказуема скорост 84 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 24 км/ч.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е В. Й. П..
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се потвърждава от събраните
по делото доказателства:
- приложеното по административната преписка статично изображение към
клип, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е
годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с
упражнения с АТСС видеоконтрол. Спазено е изискването да е попълнена
графата с рег. № на МПС, като посоченият номер съответства на този, който
се вижда на снимковото изображение и е отразен в ЕФ.
- приложената по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателят е регистриран собственик на процесното
2
МПС.
В тази връзка следва да се съобрази, че в чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена
презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай
следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС
нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от
заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява
действителния водач.
Така Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 510 от 09.03.2021 г.
по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021
г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1767 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл. 189,
ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното лице,
което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай
издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на
посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе от
собственика, точно какъвто е и процесния случай.
Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от
19.11.2019г. по к.адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив.
В конкретния случай не са налице твърдения, а не са и представени
доказателства жалбоподателят да се е възползвал от правото по чл. 189, ал.5
ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.
На следващо място, видно от изисканото с разпореждането за насрочване
на делото и приложено като доказателство писмо, ведно с приложена към
него схема с изх. 11 – 00 – 507/ 13.07.2021г. от ОПУ-Пловдив към АПИ, на
процесния участък км. 28 + 900 от републикански път III – 375 има
поставен пътен знак В26 /60 км/ч/ – „Забранено движението със скорост
по – висока от означената“, който по описа на километрирането на пътя е
на км. 28 +700, като забраната е в сила до пътен знак В34 „Край на
3
забраните, въведени с пътни знаци“, монтиран на км. 29 + 050.
В аспект на горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че
именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция,
която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена
дата и каква е зоната му на действие.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата Наредба е предвидено, че Проектът за организация на
движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното
областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията на
скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане
и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август
2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение
от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна
маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е Трети клас, то
компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
директора на ОПУ-Пловдив на АПИ, респективно от тази институция ще
изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по
процесния път.
От горното следва, че на процесният пътен участък е въведено валидно
4
правило за поведение, вменяващо задължение на водачите да съобразяват
скоростта си на движение с въведения пътен знак В 26.
На следващо място, правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема
скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/ч. В този смисъл следва да се
съобрази, че съгласно Протокола за последваща проверка допустимата
грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия до 100 км/ч е
именно +/- 3 км/ч. В приложеното статично изображение е посочено, че
АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил 87 км/ч. След
приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за
която е наказан дееца с ЕФ - 84 км/ч. и която скорост законосъобразно е
посочена в ЕФ като наказуема.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението /след
изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на
използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол, като
възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло несподелими. В
тази връзка следва да се отбележи, че:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-
M, представляващо мобилна система за видеоконтрол.
- техническото средство е от одобрен тип , което е видно от приложеното
по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване.
Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020г. В случая
обаче следва да намери приложение чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията
/ЗИ/, според който "Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип". По делото е приложен протокол за
последваща проверка № 7-33-20, видно от който дори след изтичане на
одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства, поради
което законовото изискване следва да се счита за спазено.
Така изрично Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г.
на XXI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 616 от
29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 395 от 19.2.2021г. по
Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, Решение №
5
338 от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив,Решение № 252 от 08.02.2021 г. по к. адм. н.
д. № 3019 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 474 от 05.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3287 / 2020 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 3362 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Нещо повече от представената снимка на техническото средство е видно,
че по същото са поставени валидни стикери за съответствие с одобрен тип.
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 4835, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 7-33-20;
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г.
Във връзка с нарочното възражение на защитата, следва да се отбележи, че
към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни
законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало
изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата
за масова информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на XXII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от 01.02.2021 г.
по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1423 / 2020 г. на
XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 2041 от 12.11.2020
г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1493 от
10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
Отново във връзка с изричните възражения в жалбата следва да се посочи,
съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП,
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
6
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно
разположени на участък от пътя (преносими, тип триножник).
Според изричната норма на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015г. изискването за прилагане на снимка на АТСС важи само за тези
от типа мобилни преносими (триножници), но не и за тези от типа мобилни -
прикрепени към превозно средство, каквото е процесното (TFR 1-M).
Така Решение № 1642 от 03.08.2021 г. по к. адм. н. д. № 1508 / 2021 г. на
XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1425 от 09.07.2021
г. по к. адм. н. д. № 1198 / 2021 г. на XX състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 1308 от 24.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1241 / 2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 732 от
09.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 314 / 2021 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1346 от 23.07.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1438 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1014 от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 324 / 2021 г. на XIX състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к.
адм. н. д. № 525 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Цитираната от защитника практика във връзка със снимката на
АТСС е неотносима към процесния случай, доколкото касае преносими
АТСС (ARH CAM s1 и Cordon), а не прикрепено към патрулен
автомобил АТСС, каквото е процесното (TFR 1-M).
Още повече, че в процесния случай снимка на АТСС реално е
изготвена, тоест направено е нещо в повече от изискването на закона,
като направената снимка е изцяло в полза законосъобразността на ЕФ,
доколкото на нея се виждат ясно и отчетливо поставените върху АТСС
7
стикери за съответствие с одобрения тип.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал. 2 вр. чл.
21, ал. 1 ЗДвП. Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.2,
т.3 ЗДвП, доколкото превишение от 24 км/час в извънградски условия попада
именно в приложното поле на тази норма, като наложената санкция
кореспондира със законоустановения размер.
Допълнително по отношение на останалите възражения на жалбоподателя,
съдът държи да отбележи следното:
Обжалваният ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4
ЗДвП, която разпоредба визира задължителните реквизити, които трябва да
съдържа ЕФ. Така, в същия са посочени, териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението /ОД на МВР Пловдив/, мястото / път III - 375, км. 28 + 900,
Пещера – Пловдив/, датата /24.01.2021г./, точния час на извършване на
нарушението /10,36/, регистрационния номер на МПС /РВ 8462 ТР/,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство /В. Й. П./,
описание на нарушението, а именно - с описаното в ЕФ МПС е
извършено нарушение за скорост, като фактическите признаци на
извършеното са посочени в пълнота, така че по безсъмнен и категоричен
начин да се разбере, че се касае за управление на автомобил извън
населено място с превишена скорост 24 км/ч, при ограничение от 60
км/ч/, нарушената разпоредба / чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/,
размерът на глобата /100 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното
заплащане / четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка/.
Относно възражението за неяснота по отношение мястото за контрол,
следва да се отбележи, че точното място на контрол, така и посоката на
контрол са надлежно индивидуализирани в протокола по чл. 10 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Така Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от
13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм.
8
н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив.
Възражението във връзка със заснемането на нарушението с мобилна
камера и в присъствие на контролен орган, който е поставил в действие
камерата не държи сметка за последващите ТР 1/2014 на ВАС
законодателни изменения. След приемането на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., забраната за издаване на ЕФ въз основа на заснемане с
мобилни камери е отпаднала.
Нещо повече след нарочните изменения в чл. 189, ал.4 ЗДвП с ДВ бр. 54 от
2017г. изискването за отсъствие на контролен орган и нарушител се отнася
само за самото издаване ЕФ, но и за процеса на извършване и установяване на
нарушението, доколкото правна конструкция, при която нарушителят не
участва в дейността по извършване и установяване на нарушението е
юридически нон сенс.
Така изрично Решение № 1307 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1211 /
2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1314
от 25.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1041 / 2021 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 476 от 05.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 44 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 445 от 02.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3333 / 2020 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1059 от
21.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 737 / 2021 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1098 от 01.06.2021 г. по к. адм.
н. д. № 2507 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1308/ 24.06.2021 год. по дело № 1241 по описа на съда за 2021 г.
на Административен съд-Пловдив, Решение № 755 от 12.04.2021 г. по к. адм.
н. д. № 396 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI състав
на Административен съд - Пловдив
Поради изложеното законосъобразността на ЕФ не се опорочава от
обстоятелството, че АТСС е поставено в работен режим с участието на
човешки фактор.
9
Ролята на човешкия фактор е само да бъде поставена в действие камерата,
но служителят няма абсолютно никакво отношение към установяване и
заснемане на нарушението. Така изрично Решение № 1582 от 28.07.2021 г. по
к.адм. н. д. № 1183/2021г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Още повече, че в случая спазването на всички нормативни и технически
изисквания при заснемането се установява от Протокола по чл. 10 от
Наредбата, който както се каза представлява официален удостоверителен
документ, включително и за начина на извършване видеоконтрола.
Относно възражението за несъблюдаване на правилото на чл. 39, ал. 4
ЗАНН жалбоподателят не държи сметка, че последните изменения на чл.
39, ал. 4 ЗАНН са извършени с един и същи брой на Държавен вестник,
заедно с измененията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, с която разпоредба е въведен в
позитивното ни право института на електронния фиш. Тоест в случая се касае
за изрично изразена законодателна воля електронен фиш да се издава само
за нарушения, наказуеми с глоба над 50 лева , като за случаите,
наказуеми с глоба до 50 лева включително санкцията да се налага с
необжалваем фиш на основание чл. 186, ал.4 ЗДвП при липса на
оспорване и по общия ред - с АУАН и НП при налично оспорване от
нарушителя. Точно такива хипотези са разгледани и в цитираните от
процесуалния представител на жалбоподателя решения на Административен
съд Пловдив. В тях са разгледани случаи при които нарушението се
санкционира с наказание във фиксиран размер съгласно чл. 182, ал.1, т. 2
ЗДвП - 50 лева, като за наказващия орган е съществувала забрана да
реализира отговорността на дееца с ЕФ, а е следвало да процедира по реда
уреден в чл. 186, ал. 4 ЗДвП, вр. чл. 39, ал.3 ЗАНН, като издаде в зависимост
от процесуалната позиция на нарушителя или необжалваема глоба с фиш на
стойност 50 лева или АУАН и НП по общия ред. Тоест касае се за хипотези
коренно различни от настоящата, поради което и възражението в тази
връзка се явява изцяло неоснователно.
Поради неоснователността на всички изложени в жалбата възражения и
доколкото при извършен служебен контрол съдът не откри пороци при
издаване на ЕФ, същият като законосъобразен следва да се потвърди.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
10
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на
80,00 /осемдесет/ лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 4407917, издаден от ОД на
МВР- Пловдив, с който на В. Й. П., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Й. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на
МВР- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред
Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11