№ 628
гр. Русе, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520201558 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. Н. ОСМ. против наказателно постановление № 21-1085-
001655/23.06.2021г. на Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе.
Същият моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован се явява с упълномощен процесуален представител,
който взема становище по жалбата, като моли съдът да я уважи.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории „С“,“В”, „АМ“ и „ТКТ“.
На 11.06.2021г. около 00,02 часа жалбоподателят управлявал л.а. „Фиат Улисе“ с ДК №
Р 00 31 КР по ул. „Бузлуджа“ в с.Сандрово обл.Русенска. Бил спрян за проверка от св.В. А.,
който поискал да го изпробва за употреба на алкохол с техническо средства, но
жалбоподателят отказал. Бил му издаден талон за медицинско изследване, като
жалбоподателят се явил в определеното болнично заведение и дал кръв за изследване. От
назначената химическа експертиза се установило, че има нА.чие на алкохол от 0,95 на
хиляда в кръвта му. За констатиранато нарушение св. С. му съставил АУАН, а въз основа на
него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му били наложени
наказания глоба в размер на 1 000 лв. и ЛПУМПС за срок от 12 месеца на основание чл.174
1
ал.1 т.2 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Не е нарушено правото на защита на наказаното лице
– то е разбрало в какво е обвинено и е упражнило в срок процесуалното си право на жалба
срещу НП. Правилно е приложен и материалният закон.
В жалбата не се възразява срещу възприетата фактическа обстановка; в този смисъл
съдът приема, че няма спор по фактите, като показателно в това отношение е
обстоятелството, че жалбоподателят е подписал АУАН без възражения.
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП,
съгласно която на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Безспорен факт по делото е
употребата на алкохол от жалбоподателя в концентрация над 0.5 на хиляда, установена по
надлежен ред с техническо средство, предвид отказа му да даде кръвна проба в
определеното болнично заведение.
Единственото възражение, което прави защитата в съдебно заседание, се изразява в
това, че АУАН е съставен при условията на чл.40 ал.4 от ЗАНН без по преписката да има
приложени каквито и да е официални документи, вкл. и такъв, от който да се прави извод за
извършеното нарушение.
Това възражение е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН гласи, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствА. при извършване или установяване на
нарушението. Съдът намира, че с цитираната норма законодателят не е въвел задължение на актосъставителя да
присъства при извършване на нарушението. Изискването е относимо спрямо лицата, в присъствието на които
следва да се състави АУАН и които съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН могат да бъдат не само свидетели, присъствА.
при извършване на нарушението, но и такива, присъствА. при установяването му. С разпоредбата на 40, ал. 3
ЗАНН изискването поначало е поставено под условие, като е предвидено, че ако такива свидетели липсват или е
невъзможно актът да се състави в тяхно присъствие той се съставя в присъствието на други двама свидетели, като
това изрично се отбелязва в съдържанието му, какъвто е настоящият случай.На първо място следва да се
посочи, че АУАН не е съставен при условията на чл.40 ал.4 от ЗАНН, т.е. въз основа на
официални (- eн) документи, а при условията на чл.40 ал.3 от с.з., защото видно от акта, той
е съставен в присъствието на свидетели, които не са очевидци или пък да са присъствА. при
установяване на нарушението – И.И. и Д.Г.. От тази гл. точка при съставяне на АУАН не е
допусната никаква незаконосъобразност и същият изцяло е съобразен с изискванията на
чл.42 от ЗАНН, т.е. притежава законовоизискуемите реквизити от което следва, че по
никакъв начин не са нарушени нито процесуалните правила, а още по-малко правото на
защита на наказаното лице. В този смисъл намира, че в случая дори не е нА.це нередовност
на АУАН, вкл. и такава, преодолима по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Тези изводи не се
2
променят и от показанията на св.С.С. в които той твърди, че при съставянето на АУАН се е
ползвал от протокола за химическа експертиза, видно от който концентрацията на алкохол в
кръвта на жалбоподателя обуславя реА.зирането на административнонаказателната му
отговорност по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, т.е. същите не следва да се разбират в смисъл, че е
АУАН е съставен при условията на чл.40 ал.4 от ЗАНН. Очевидно, че в случая съставеният
протокол за изготвена химическа експертиза, който между впрочем е официален документ,
защото отговаря на легалната дефиниция по чл.93 т.5 от НК и изпълва съдържанието на
признака от обективна страна „надлежен ред“ на нарушението по чл.174 ал.1 от ЗДвП е и
част от доказателствения материал по делото, доколкото жалбоподателят е отказал да даде
проба за алкохол с техническо средство. Съдът намира, че следва изрично да посочи, че
доколкото протоколът за химическа експертиза е официален документ, в случая не би имало
пречка АУАН да се състави и при условията на чл.40 ал.4 от ЗАНН, т.е. в отсъствие на
свидетели, като е без значение избраният подход на актосъставителя – чл.40 ал.3 от ЗАНН,
тъй като по този начин не се допуска съществено нарушение на процесуални правила, а още
по-малко се засяга правото на защита на наказаното лице.
По изложените съображения съдът приема, че са доказани по безспорен начин
обективните признаци на деянието по чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП.
Наложените кумулативни санкции са от категорията на абсолютно определените и
размерът им не зависи от волята на АНО и съда.
При това положение наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като
обосновано и законосъобразно.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1085-001655/23.06.2021г., издадено от
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе с което на Н. Н. ОСМ. с
ЕГН ********** му наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лв.
(хиляда) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца за
нарушение по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП .
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3