Решение по дело №110/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 285
Дата: 25 април 2019 г. (в сила от 25 април 2019 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20192330100110
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№285/25.4.2019г.                                        25.04.2019  година                   град Ямбол

                                            В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд,                                                         ХV граждански състав

На 23.04                                                                                                          2019  година

 

В публично заседание в състав:                            Председател: Марина Христова

 

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдията Христова

гражданско дело № 110 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е образувано по  искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. П., клон Б., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответницата Й.Д., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. ***г. на ЯРС.

         В исковата молба се посочва, че  с при сключване на кредит за покупка на стока ответницата е дала съгласието си да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта, като на 21.12.2015 год. същата е активирала предоставената й кредитна карта с максимален лимит 1000 лв.Обслужването на кредитната карта било преустановено на 01.05.2017 год., което принудило кредитора да блокира използването й.Преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК било постъпило едно плащане в размер на 100 лв.. Претендира се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

          Отговор на исковата молба не е депозиран.

           В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозирана молба  прави  искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.

           Ответницата, редовно и своевременно уведомена, не изпраща представител, както  и не прави искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

            По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

            Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице.

            Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Според настоящия съдебен състав е налице  и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК .

Вероятната основателност на иска се установява от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства – договор за потребителски паричен кредит от 24.06.2015 г., приложение към същия, извлечения, покана. Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответницата, водят до единствения и категоричен извод,че ищцовото дружество, в качеството си на кредитодател е предоставило реално на ответницата паричен заем под формата на кредитна карта, активирана от ответницата, който не обслужван редовно и своевременно от кредитополучателя. По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесната сума. Исковете са  основателни  и следва да бъдат уважени в пълния си предявен размер.

Предвид уважаване на главната претенция, съдът не дължи произнасяне по предявените евентуални такива.

Съгласно ТР 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 75 лв.

Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза  следва да бъдат присъдени разноски в размер на 225  лв.-заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

Водим от гореизложеното, Я Р С

Р  Е  Ш  И  :

 

      ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.Н.Д., ЕГН ********** дължи на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“клон Б. , със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК *** сумата 650.06 лв. - главница, представляваща задължение по Договор за револвиращ потребителски кредит с № ***, сумата 80.67 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.05.2017 г. до 10.11.2017 г., сумата 30.63 лв. - мораторна лихва за периода от 10.11.2018 г. до 11.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г.  на ЯРС.

 ОСЪЖДА  Й.Н.Д., ЕГН ********** да заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“клон Б. , със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК *** ,  разноски в заповедното производство в размер на 75   лв.

ОСЪЖДА  Й.Н.Д., ЕГН ********** да заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“клон Б. , със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК *** разноски за настоящата инстанция в размер на 225 лв.

 

            Препис от решението да се връчи на страните.

            Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

                                                                                         

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: