№ 74
гр. Момчилград, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. О.
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. О. Гражданско дело №
20215150100432 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, и е образувано по
предявен иск по чл.55 ал.1 предл.3-то от ЗЗД, и евентуален по чл.26 вр.
чл.27 вр.чл.367 от ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че на 25.05.2021г. ЗК „*****“ АД е
депозирало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответника М. С. С. с ЕГН **********. Било образувано е ч.г.д.
№239/2021г., като срещу издадената заповед е подадено възражение. Предвид
това им било е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението-
20.08.2021г., да предявят иск за установяване на вземането си, поради и което
предявили настоящият иск:
Ищцовото дружество посочва, че 26.09.2019г., около 12:40 часа в
гр.Джебел, на ул. Йълдъръм, до автогарата, ответникът М. С. С., при
управление на мотоциклет „Сузуки“ с ДК № К **** В е загубил контрол над
същия и след падане се блъснал в спрелия пред него на пешеходна пътека л.а.
„Дания Логан“ с ДК № К **** ВА, управляван от М. М. ОСМ.. При ПТП били
нанесени имуществени щети по лекия автомобил и по мотоциклета, а също
така били причинени и неимуществени щети - болки и страдания на М. С. С..
1
За настъпилото ПТП е издаден Констативен Протокол за ПТП с
пострадали лица №2019- 1036-299 от 26.09.2019г. В Протокола за ПТП е
отразено, че виновен е водачът на л.а. „Дачия Логан“ с ДК № К **** ВА- М.
М. ОСМ., тъй като същият е предприел забранена маневра „завой наляво“ и
не се съобразил с движещите се след него МПС. Ищцовото дружеството
посочва, че срещу този водач е бил съставен АУАН №405952/26.09.2019г.
При ПТП са причинени материални вреди на мотоциклет Сузуки с ДК
№ К **** В. Към датата на събитието отговорността на водача на л.а. „Дачия
Логан“ с ДК № К **** ВА е била застрахована по застраховка “Гражданска
отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД, с застрахователна полица №BG/22/
119002681866, със срок на валидност от 1.09.2019г. до 18.09.2020г.
След предявена претенция от собственика на мотоциклет „Сузуки“ с ДК
№ К **** В към застрахователя по гражданска отговорност / ищцовото
дружество/, е била образувана щета №0801-5000-19- 306006, извършени са
били оглед и опис на вредите от ПТП по мотициклета, експертиза и
остойностяване на същите, а на собственика на пострадалия мотоциклет
Сузуки е било определено и изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1660,20лева., с платежно нареждание №********* на 12.11.2019г.
Посочват, че при ПТП е пострадал и водачът на мотоциклета „Сузуки“-
ответникът Месут Сами С., като са му причинени неимуществени вреди за
претърпени болки и страдания. Към датата на събитието отговорността на
посоченият за виновен в протокола за ПТП водач на л.а „Дачия Логан“- М. М.
ОСМ., е била покрита по задължителна застраховка Гражданска отговорност
на автомобилистите в ЗК „Лев Инс” АД.
След предявена претенция за изплащане на неимуществени вреди от
пострадалия при ПТП М. С. С. към застрахователя по гражданска
отговорност е била образувана щета №Р08011000-03-19-7760, проведена е
била застрахователно-експертна комисия и след лекарско заключение
относно размера на неимуществените вреди с пострадалото лице е било
постигнато споразумение №299/25.03.2020г. за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 5000 лева, която е била изплатена от ЗК „Лев Инс“
АД на ответника М. С. С. по негова сметка, посочена в постигнатото между
страните споразумение. В същото изрично е посочено, че споразумението се
сключва между страните на основание чл.493 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и
2
виновното поведение на застраховано в ЗК „Лев Инс“ АД лице- М. М. ОСМ..
Ищцовото дружеството посочва, че посоченият в протокола за ПТП за
виновен М. М. ОСМ. е обжалвал наказателното постановление, издадено въз
основа на АУАН №405952/26.09.2019г., като с Решения №162/12.11.2019г. по
АНД №257/2019г. на Районен Съд- Момчилград, както и с Решение
№43/03.04.2020г. по КАНД №254/2019г. на Административен Съд Кърджали,
е било установено, че за настъпването на процесното ПТП на 26.09.2019г. М.
М. ОСМ. няма вина.
Установено е било със свидетелски показания както и със записи от
охранителни камери, че ПТП се дължи единствено и само на виновното
поведение на отв.М. С. С., който движейки се на разстояние от няколко
десетки метра зад л.а.“Дачия Логан“, рязко задействал спирачната система на
мотоциклета, загубил контрол върху него и паднал на значително разстояние
от спрелия автомобил. Вследствие на инерционните сили и скоростта след
падането си мотоциклетът и водачът му продължили да се плъзгат като
моторът спрял след около 49метра, а водачът се блъснал в задната дясна част
на спрелия автомобил.
Ищцовото дружеството заявява, че съгласно окончателният
съдебен акт настъпването на ПТП от 26.09.2019г. не се дължи на виновното и
противоправно поведение на застрахования в ЗК „*****“ АД водач - М. М.
ОСМ., а на водача на мотоциклета М. С. С..
Посочва се, че до пострадалото лице- М. С. С.-ответник в настоящото
производство, е била изпратена покана с изх.№7531/22.06.2020г., с която
лицето е уведомено, че водачът на лек автомобил „Дачия Логан“ с ДК № К
**** ВА М. М. ОСМ. е признат за невиновен, поради недоказаност на
извършване на нарушение на ЗДвП, като издаденото НП е обявено за
издадено като неправилно и незаконосъобразно и като такова е отменено с
всички законови последици. На основание чл.55 от ЗЗД лицето е било
поканено да изплати на ЗК „*****“ АД обща сума в размер на 6660,20лева,
представляваща недължимо платено застрахователно обезщетение на
отпаднало основание- 5000лева за изплатени неимуществени вреди и
1660,20лева, изплатени за имуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че заплатеното от Застрахователя
застрахователно обезщетение на М. С. С.- посоченото следва да бъде
3
възстановено на застрахователното дружество, тъй като застрахованото лице
в ЗК „*****“ АД е било признато за невиновно за настъпването на ПТП.
Отговорността на застрахователя е била функционална на отговорността на
застрахованото лице и доколкото сумата в общ размер на 6660,20лева е
била изплатена единствено на основание виновното противоправно
поведение на застрахован в ЗК Лев Ине АД водач, и предвид установената
от съда невиновност на застрахованото при тях лице и липса на
противоправност в неговото поведение, то горепосочената сума подлежало на
връщане.
Развиват се доводи в тази насока, и се посочва, че вземайки предвид
отразеното в горните документи виновно противоправно поведение ЗК „Лев
Инс“ АД е пристъпил към изплащане на застрахователно обезщетение.
Изплащането на застрахователно обезщетение за имуществени вреди в в
посочените размери е било на база виновното поведение на застраховано
лице. Доколкото с отмяната на НП, по силата на съдебно решение, отпадала
виновността и противправността на застрахованото лице в ЗК „Лев Инс“ АД,
то отпадало и основанието за изплащане на застрахователно обезщетение.
Изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 5000 лева за
неимуществени вреди е било съгласно постигнато споразумение между
пострадалото лице и застрахователя на виновното лице. Самото споразумение
представлявало само технически способ за уреждане на отношенията между
страните, споровете между тях и насрещните твърдения, то е било само форма
за уреждане на отношенията им и не можело да се разглежда като основание
само по себе си.
Заявяват, че с отпадането на виновността на застрахованото лице,
отпадало и основанието за сключване на споразумение и съответно
изплащане на застрахователно обезщетение. В самото споразумение изрично
е било посочено, че същото е сключено от ЗК „Лев Инс“ АД в качеството му
на застраховател на виновното лице на база представените документи
(Протокол за ПТП, АУАН, НП, Уведомление от пострадалия, декларация и
др.). В този смисъл с отпадането на вината на застрахованото лице, отпадала
и отговорността на застрахователя, съответно плащането по споразумението е
на отпаднало основание по чл.55 от ЗЗД.
Развиват се и доводи за нищожност и унищожаемост, като алтернатива
4
осъщественото изплащане на обезщетение наотпаднало основание по
смисъла на чл.55 от ЗЗД, и се цитиранат разпоредбите на чл.26, 27 и 367 от
ЗЗД.
От една страна считат сключената спогодба за нищожна по смисъла на
чл. 26 от ЗЗД и се посочва, че с прогласяването на невиновността на
застрахованото лице отпадало и основанието за застрахователя да изплати
застрахователно обезщетение. Не било налице основание за сключване на
споразумението и сключеният договор е бил нищожен поради липса на
основание за сключването му, както и поради невъзможен предмет-
заплащане на застрахователно обезщетение. Отговорността на
застрахователят е била функционална от отговорността на застрахованото
лице. В случай че застрахованото лице не отговаря за вредите, то не отговарял
и неговия застраховател.
От друга страна считат сключеното споразумение за унищожаемо по
смисъла на чл.27 от ЗЗД като сключено при наличието на грешка и/или
измама, и развиват подробни доводи в тази насока. Заявява се, че
въвеждането на застрахователя в заблуждение относно вината за ПТП води
до унищожаемост на сключената спогодба поради грешка в предмета,
доколкото не е налична и извършена измама от постарадалия със същата цел.
Поради това намират сключеното споразумение за унищожаемо и се иска от
съда да постанови унищожаването му, водещо до предвидените законови
последици - т.е. връщане на платеното по споразумението и съответно да бъде
уважен установителния иск.
Посочва се, че съгласно чл.367 от ЗЗД унищожаема е спогодбата,
сключена въз основа на документи, които по-късно са били признати за
лъжовни с цитираните по-горе съдебни решения- и се развиват съответните
разсъждения в тази насока.
Предвид изложените обстоятелства, молят да бъде постановено съдебно
решение с което се признае, че заплатените суми в размер на 1660,60лева за
имуществени вреди, и 5000 лева за неимуществени вреди на М. С. С. са
недължимо платени, като в условията на евентуалност искат съда са
прогласие за нищожно споразумение 299/25.03.2020г., и в условията на
евентуалност да унищожи споразумение 299/25.03.2020г. и да прогласите
недействителността му, и в резултатна това да приеме за установено по
5
отношение на М. С. С. с ЕГН- **********, че дължи на ЗК “Лев Ине“ АД
сумите, както следва: - 6660,20 лева - главница, представляваща сбор
от заплатените 1660,20 лева- заплатено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, и 5000 лева- заплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане, както и всички направени съдебно - деловодни разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исково
производство.
В съдебно заседание се представлява от ю.к.З., който поддържа
исковата молба и иска срок за представяне на писмена защита по смисъла на
чл.149 ал.3 от ГПК, като в определеният от съда седмодневен срок писмена
защита не е представена. Представен е списък по смисъла на чл.80 от ГПК с
разноските.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът, чрез адв.Р.М. от АК- София,
подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявената искова молба.
Излага, че не дължи претендираната сума, т.к. исковете /както
основният, така и предявените в условията на евентуалност/ не са
основателни. Оспорват се обстоятелсвата по исковата молба в частта, касаеща
вината на доверителя й за настъпилото ПТП, и се твърди, че вина за същото
носи лице, което е посочено за виновно съгласно конст.протокол за ПТП. В
тази насока искат на основание чл.172 от ГПК съдът да упражни косвен
съдебен контрол върху решенията по АНД № 257/2019г. на РС-Момчилград и
КАНД № 254/2019г. на Адм.съд- Кърджали, като се сочи, че ответникът
не е участвал в тези производство, а и в самите решения не бил изследван
въпросът за вината на жалбоподателя М.О. за настъпилото ПТП, т.к. не била
назначена и автотехническа експертиза. Освен това решенията по тези дела не
може да имат СПН спрямо ответника, като лице, което не е участвало в тези
производства съгл.302 от ГПК. Предвид и това искат косвен съдебен контрол
на тези решения, като посочват тяхната нищожност и незаконосъобразност.
Намира искането за прогласяване нищожността на споразумението за
неоснователно, като излага доводи в тази насока, и счита, че споразумението
е валидно сключено и следва да се изпълни, като с него трайно и окончателно
били уредени всички отношения между страните. Счита за неоснователни и
6
исковете за нищожност и унищожаемост на визираното споразумение.
Предвид изложените подробни доводи намира предявената исковата молба за
неоснователна и недоказана, и иска отхвърлянето на същата изцяло и за
всички искове. Претендира сторени по делото разноски.
В съдебно заседание се явява с адв.Р.М., която оспорва предявената
искова молба и претендира разноски по представен по реда на чл.80 от ГПК
списък. В срока по чл.149 ал.3 от ГПК за представяне на писмена защита, не е
представена такава.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
С приложеното като доказателство в настоящото производство
ч.гр.д. № 239/2021г. на РС- Момчилград, се установява, че същото е
образувано по подадено на 27.05.2021г. от ищцовото дружеството- ЗК
„*****“ АД е Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК срещу ответника М. С. С. с ЕГН- **********. По това дело е издадена
ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по чл.410 №
50/28.05.2021г., с която ответникът е бил осъден да ЗАПЛАТИ на
застрахователното дружество сумата в размер от 6 660,20 лева, ведно със
законна лихва от 27.05.2021г. до изплащане на вземането, както и разноски в
общ размер на 183,20 лева. Основанието за присъждане на тази парична сума
е застрахователен договор №BG/22/ 119002681866. Срещу издадената заповед
е подадено възражение от длъжника-ответник в настоящото производство.
Предвид това на застраховаателното дружество е указано, че в едномесечен
срок от получаване на съобщението- 20.08.2021г., да предявят иск за
установяване на вземането си, поради и което предявили настоящият иск:
По делото като доказателства са приложени АНД № 257/2019г. на РС-
Момчилград и КАНД № 254/2019г. на Адм.съд- Кърджали, и от съдържащите
се в тях писмени доказателства се установява следното;
А именно, че на 26.09.2019г., около 12:40 часа в гр.Джебел, на ул.
Йълдъръм, до автогарата, ответникът М. С. С., при управление на мотоциклет
„Сузуки“ с ДК № К **** В, е загубил контрол над същия и след падане се
блъснал в спрелия пред него на пешеходна пътека л.а. „Дания Логан“ с ДК №
К **** ВА, управляван от М. М. ОСМ.. При ПТП били нанесени
имуществени щети по лекия автомобил и по мотоциклета, а също така били
7
причинени и неимуществени щети - болки и страдания на М. С. С.-ответника
по настоящото производство.
За настъпилото ПТП е издаден Констативен Протокол за ПТП с
пострадали лица №2019- 1036-299 от 26.09.2019г. В Протокола за ПТП е
отразено, че виновен е водачът на л.а. „Дачия Логан“ с ДК № К **** ВА- М.
М. ОСМ., тъй като същият е предприел забранена маневра „завой наляво“ и
не се съобразил с движещите се след него МПС.
Местопроизшествието е било посетено от органите на полицията, които
са съставили водача на л.а.“Дачия Логан“ АУАН №405952/26.09.2019г., в
която са описали съответната приета за установена от тях фактическа
обстановка, и приели, че това съставлява нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП.
В хода на проверката са били съобрани съответните писмени
доказателства- КП за ПТП, доклади записки, план-схема на ПТП, писмени
обясненния от участниците в ПТП, и въз основа на АУАН /цитиран по-горе/
началникът на РУ- Джебел е издал НП № 19-6110-000072/ 02.10.2019г., за
допуснато нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП, и на лицето М. М. ОСМ. е било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на
осн.чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от ЗДвП.
Наказаното лице- М. М. ОСМ. е обжалвал цитираното наказателното
постановление, издадено въз основа на АУАН №405952/26.09.2019г., като с
Решение №162/12.11.2019г. по АНД №257/2019г. на Районен Съд-
Момчилград /потвърдено с Решение №43/03.04.2020г. по КАНД №254/2019г.
на Административен Съд Кърджали/, това наказателно постановление е
отменено като незаконосъобразно, и мотивите на решенията е посочено, че
няма доказателства за вината на жалбоподателя за настъпването на
процесното ПТП на 26.09.2019г.
Решението на Рс- Момчилград, с което е отменено НП № 19-6110-
000072/ 02.10.2019г., е влязло в законна сила на 03.04.2020г. /когато е
постановено Решение №43/03.04.2020г. по КАНД №254/2019г. на
Административен Съд Кърджали- което е потвърдено първоинстанционното
решение/.
Както и по-горе се посочи, при ПТП са причинени материални вреди на
мотоциклет Сузуки с ДК № К **** В. Установи се, че към датата на ПТП-
26.09.2019г., л.а. „Дачия Логан“ с ДК № К **** ВА е бил застрахован по
8
застраховка “Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД, с
застрахователна полица №BG/22/ 119002681866, със срок на валидност от
1.09.2019г. до 18.09.2020г.
Била предявена претенция от собственика на мотоциклет „Сузуки“ с ДК
№ К **** В- ответника по делото, към застрахователя по гражданска
отговорност /ищцовото дружество/ за заплащане на сумата от 8 000 лева /
6 000 лева- неимуществени вреди и 2 000 лева- имуществени вреди/, където е
била образувана щета №0801-5000-19- 306006, извършени са били оглед и
опис на вредите от ПТП по мотициклета, експертиза и остойностяване на
същите, а на собственика на пострадалия мотоциклет Сузуки е било
определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на
1660,20лева., с платежно нареждание №********* на 12.11.2019г.
С писмените доказателства се установява, че при ПТП е пострадал и
водачът на мотоциклета „Сузуки“- ответникът Месут Сами С., като са му
причинени неимуществени вреди за претърпени болки и страдания /в тази
насока са представените мед.документи /СМУ № 277/2019г., рецептурни
бланки, амбулаторен лист, епикриза от ХО на МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“-
Кърджали. Към датата на събитието отговорността на посоченият за виновен
в протокола за ПТП водач на л.а „Дачия Логан“- М. М. ОСМ., е била покрита
по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите в
ЗК „Лев Инс” АД /цитирана по-горе/.
След предявена претенция за изплащане на неимуществени вреди от
пострадалия при ПТП М. С. С. към застрахователя по гражданска
отговорност е била образувана щета №Р08011000-03-19-7760, проведена е
била застрахователно-експертна комисия и след лекарско заключение
относно размера на неимуществените вреди с пострадалото лице е било
постигнато споразумение №299/25.03.2020г. за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 5000 лева, която е била
изплатена от ЗК „Лев Инс“ АД на ответника М. С. С. по негова сметка,
посочена в постигнатото между страните споразумение. В същото изрично е
посочено, че споразумението се сключва между страните на основание чл.493
от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и виновното поведение на застраховано в ЗК
„Лев Инс“ АД лице- М. М. ОСМ. /описано подробно/ и посочено в КП за ПТП
с пострадали лица от 26.09.2019г.
9
В споразумението се посочва, че тази сума от 5 000 лева е крайно и
окончателно застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание от получени телесни увреждания и
от оздравителният процес, настъпили резултат на описаното по-горе
застрахователно събитие. В т.5 от споразумението е предвидено, че с
сключването на същото страните нямат повече претенции една към друга във
връзка с настъпилото ПТП и последиците от същото, както и че няма да
предявяват в бъдеще такива пред съдилищата. В същото време е предвидено в
последният абзац от споразумението, че всички спорове по него, в т.ч.
породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност ,
изпълнение или прекратяване, ще бъдат решавани по съдебен ред.
Ищцовото дружеството посочва, че посоченият в протокола за ПТП за
виновен М. М. ОСМ. е обжалвал наказателното постановление, издадено въз
основа на АУАН №405952/26.09.2019г., като с Решения №162/12.11.2019г. по
АНД №257/2019г. на Районен Съд- Момчилград, както и с Решение
№43/03.04.2020г. по КАНД №254/2019г. на Административен Съд Кърджали,
е било установено, че за настъпването на процесното ПТП на 26.09.2019г. М.
М. ОСМ. няма вина.
По делото се установи, че след влизане в сила на решението, с което е
отменено издаденото по повод на ПТП наказателно постановление, с което е
било прието, че настъпването на ПТП от 26.09.2019г. не се дължи на
виновното и противоправно поведение на застрахования в ЗК „*****“ АД
водач - М. М. ОСМ., а на водача на мотоциклета М. С. С., и затова
застрахователното дружество е изпратило до М. С. С.-ответник в настоящото
производство, Покана с изх.№7531/22.06.2020г., с която същият е уведомен,
че водачът на лек автомобил „Дачия Логан“ с ДК № К **** ВА М. М. ОСМ. е
признат за невиновен, поради недоказаност на извършване на нарушение на
ЗДвП, като издаденото НП е обявено за издадено като неправилно и
незаконосъобразно и като такова е отменено с всички законови последици. На
основание чл.55 от ЗЗД ответникът е бил поканен да изплати на ЗК „*****“
АД обща сума в размер на 6660,20лева, представляваща недължимо платено
застрахователно обезщетение на отпаднало основание- 5000лева за изплатени
неимуществени вреди и 1660,20лева, изплатени за имуществени вреди.
По настоящото производство са изслушани свидетели /описани в
10
съдебният протокол/ и извършена съдебно-техническа експертиза, както са
приложени и снимки от записи на охранителни камери, като от тяхната
съвкупна преценка се установява, че ПТП се дължи единствено и само на
виновното поведение на отв.М. С. С., който движейки се на разстояние от
няколко десетки метра зад л.а.“Дачия Логан“, рязко задействал спирачната
система на мотоциклета, предприел маневри „завой- наляво- надясно“,
загубил контрол върху него и паднал на значително разстояние от спрелия
автомобил. Вследствие на инерционните сили и скоростта след падането си
мотоциклетът и водачът му продължили да се плъзгат като моторът спрял
след около 49метра, а водачът се блъснал в задната дясна част на спрелия
автомобил. Вещото подробно е обяснил механизма на ПТП, скоростта на
движение на мотоциклета, управляван от ответника /пред ПТП- с 85 км/ч, а
непосредствено преди падането- 79,03 км/ч./, а лекият автомобил- скоростта е
била 31,76 км/ч. Причините за настъпилото ПТП според вещото лице се
дължат на управление на мотоциклета с превишена скорост, и извършване на
маневри, несъобразени с скоростта на мотоциклета, което е довело до загуба
на контрол от водача над него.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
Искът е предявен от ЗК „*****” АД- София по реда и в срока по чл.415
ал. 1 от ГПК, на основание чл.422 ал.1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника М. С. С. в качеството
му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 50/ 28.05.2021г. по ч.гр.д. № 239/2021г. на МРС, и след направено
възражение по реда на чл.414 от ГПК за недължимост на паричната сума.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на
задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че установителният иск е допустим.
По основателността на исковете:
По иска с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл.55 ал.1 предл.3-то от
ЗЗД:
Доказа се, че страните по делото са насрещни страни по валидно
11
двустранно застрахователно отношение по повод на настъпило
застрахователно събитие, в което ответното лице е пострадало- получило е
имуществени и неимуществени вреди, които са описани по-горе, и които са
били обезщетени с исковата сума. Задължението на ищцовото дружество,
като застраховател е възникнало на основание застрахователен договор
„Гражданска отговорност“.
Съдът намира, че исковата молба е основателно, и следва заплатеното
от Застрахователя застрахователно обезщетение на ответника М. С. С. да бъде
възстановено на застрахователното дружество, тъй като се установи със
горните съдебни решение, както и със събраните в настоящото производство
доказателства, че застрахованото лице в ЗК „*****“ АД, а именно М. М.
ОСМ. няма вина за настъпването на ПТП, от което безспорно са произтекли
вреди за ответника. Със споменатите по-горе съдебни решения е отменено
НП № 19-6110-000072/ 02.10.2019г. за допуснато нарушение на чл.25 ал.1 от
ЗДвП, като и двете съдебни инстанции са посочили в мотивите на съдебните
актове, че наказаното лице не носи вина за ПТП, както и че не е допуснало
нарушение на правилата на ЗДвП, и че ПТП се дължи на поведението на
пострадалото лице. В тази насока са събраните в съдебно заседание
доказателства- показания на свидетели, и най- вече съдебно-техническата
експертиза, като в тяхната преценка в съвкупност не се установява водачът на
л.а. „Дачия Логан“ да има вина за настъпилото ПТП, а напротив- това се
дължи на пътното поведение на ответника, който е управлявал МПС със
превишена за градски условия скорост и неправилни маневри, които са
довели до ПТП с вредоносен за него резултат.
Предвид изложеното съдът намира, че е основателено твърдението в
исковата молба, че отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахованото лице, и тъй като сумата в
общ размер на 6660,20лева е била изплатена единствено на основание
виновното противоправно поведение на застрахован в ЗК „*****“ АД
водач, то и след като е прието за установено с влязло в сила съдебно
решение, че няма извършено нарушение от страна на застрахованото в
ищцовото дружество лице за настъпването на ПТП, и липсата на
противоправност в неговото поведение, то и процесната искова сума подлежи
на връщане.
12
Изплащането на сумата от 5 000 лева- за причинени неимуществени
вреди е станало по силата на постигнато между страните споразумение, но
самото споразумение е било подписано преди постановянето на
окончателният съдебен акт, поради и застрахователя е взел предвид
отразеното в горните документи виновно противоправно поведение на
застрахованото при тях лице, и след това е изплатил застрахователно
обезщетение- сиреч с него е уреден само размерът на обезщетението.
Изплащането на застрахователно обезщетение за имуществени вреди в
посочените размери пък е било на база виновното поведение на застраховано
лице- отново на основание събраните дотогова писмени доказателства. В
същото време се установи, че с отмяната на НП, с което това лице е било
наказано за нарушение по чл.25 ал.1 от ЗдвП, със цитираните по-горе
съдебни решения, отпада и виновността и противправността на
застрахованото лице в ЗК „Лев Инс“ АД, поради и което съдът приема, че
отпада и основанието за изплащане на застрахователно обезщетение. Сиреч,
основание за заплащане на обезщетенията в горните размери е било
виновното поведение на застрахованото при тях лице, отразено в КП за ПТП,
а вспоследствие и в цитираните АУАН и НП /което е било отменено/.
Предвид и на това съдът приема за основателен довода на ищеца, че с
отпадането на виновността на застрахованото лице, отпада и основанието за
сключване на споразумение и съответно изплащане на застрахователно
обезщетение. Следва да се посочи, че в самото споразумение изрично е
отразено, че същото е сключено от ЗК „Лев Инс“ АД в качеството му на
застраховател на виновното лице на база представените документи /Протокол
за ПТП, АУАН, НП, Уведомление от пострадалия, декларация и др./. В този
смисъл с отпадането на вината на застрахованото лице, отпада и
отговорността на застрахователя, съответно плащането по споразумението е
на отпаднало основание по чл.55 от ЗЗД.
Съдът счита, че влезлите в сила съдебни решения- Решения
№162/12.11.2019г. по АНД №257/2019г. на Районен Съд- Момчилград, както
и с Решение №43/03.04.2020г. по КАНД №254/2019г. на Административен
Съд- Кърджали, са задължителни за всички, и не е допустим косвеният
съдебен контрол. Действително, съгласно разпоредбата на чл.17 ал.2 изр.1-во
от ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните
актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол, но
13
косвеният съдебен контрол за валидност е недопустим единствено, ако върху
административния акт е упражнен пряк съдебен контрол- чл.302 от ГПК,
каквато хипотеза в процесният случай е налице. Ето защо искането за
осъществяване на косвен контрол върху посочените актове е недопустимо,
т.к. е налице влязло в сила съдебно решение, което е задължително за всички,
дори и за неучастващите в тези производства лица.
Придвид изложеното съдът намира, че искът по чл.422 ал.1 вр. чл.55
ал.1 предл.3-то от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на ЗК „*****“ АД от ответника за парична сума в размер на 6 660,20
лева, от която 1 660,20 лева-представляващо заплатено застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, и 5 000 лева- заплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, на основание застрахователен договор
№BG/22/ 119002681866, със срок на валидност от 1.09.2019г. до 18.09.2020г.,
ведно със законна лихва, считано от 27.05.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 50/ 28.05.2021г. по ч.гр.д. № 239/2021г. на МРС.
Съдът не следва да се произнася по евентуално заявените искове, с
оглед на обстоятелството, че е уважен основният иск.
При този изход на делото, и с оглед направено искане от ищеца, и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
„*****” АД направените разноски по настоящото исково производство в
размер на 533,20 лева /133,20 лева- държавна такса, 250 лева- депозит за
вещо лице и 150 лева- юрисконсултско възнаграждение/, и по заповедното
производство в размер на 183,20 лева /ю.к.възнаграждение и д.т./.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
На основание чл.422 ал.1 вр. чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД, ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. С. с ЕГН- **********, ЧЕ
СЪЩЕСТВУВА вземане на „*****" АД, ЕИК ******** със седалище и адрес
на управление в град София, бул.“Симеоновски шосе“ № 67 А, в общ размер
на 6 660,20 лева, от която 1 660,20 лева-п редставляващо заплатено
14
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, и 5 000 лева- заплатено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, на основание
застрахователен договор №BG/22/ 119002681866, със срок на валидност от
1.09.2019г. до 18.09.2020г., ведно със законна лихва, считано от 27.05.2021г.
до окончателното изплащане на сумата, предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 50/ 28.05.2021г. по ч.гр.д. №
239/2021г. на РС-Момчилград.
ОСЪЖДА М. С. С. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на „*****" АД,
ЕИК ******** направените деловодни разноски в настоящото производство в
размер на 533,20 лева, както и направените деловодни разноски по ч.гр.д. №
239/ 2021г. на РС- Момчилград, в размер на 183,20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд
в двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
15