№ 117
гр. Стара Загора, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500134 по описа за 2022 година
Производството е на осн. чл.269- 273 и чл.422- чл.410 от ГПК във вр. с
чл.6- 11 от ЗУЕС.
Въззивното дело е образувано по подадена в законния 2- седмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 1462/24.01.2022г. от
ответницата- пълнолетната българска гражданка И.П.Д. от гр.С.З., против
изцяло негативнсото за нея първоинстанционно установително Решение №
4/04.01.2022г. по гр.д.№ 3792/2021г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е било
установено спрямо ищеца, че тя му дължи изцяло исковата сума от общо 145,
49 лв., със законните последици. Излага подробно своите фактически и
правни оплаквания във връзка с това. Моли да се отмени изцяло атакуваното
първоинстанционно Решение, което счита за незаконосъобразно и
неправилно, и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло исковата
претенция против нея, със законните последици. Няма свои нови
доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е и
пледоарията на процесуалния й представител- адвокат по делото.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор вх.№ 2960/14.02.2022г. от ищеца- търговското дружество „О.в.“-
ЕООД, гр.С., който счита атакуваното първоинстанционно Решение за
напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, заявява, че направените
във въззивната жалба фактически и правни оплаквания се явявали напълно
неоснователни и недоказани, поради което моли настоящия въззивен съд да
отхвърли изцяло в.жалба и да потвърди Решението на РС, със законните
последици. Няма свои нови доказателствени искания. Претендира разноските
1
си пред настоящата въззивна инстанция. Не се е явил процесуален
представител и не е пледирал пред настоящия въззивен съд. Представил е
предварителна писмена Защита по делото, в която поддържа защитната си
теза в Отгвора на в.жалба.
Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от
страните, като провери мотивите и диспозитивите на атакуваното
първоинстанционно съдебно Решение, и като обсъди събраните по делото
писмени доказателства и приложимите по казуса материалноправни и
процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и
безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :
Основната защитна теза на въззивницата/ответница/ се основава на
твърдението й, че на предходни проведени Общи събрания на етажната
собственост на 17.06.2020г. и на 17.09.2020г., на които са взети решенията за
управител на Етажната собственост/ЕС/, същите били нищожни или
унищожаеми, от което следвало и недължимост от нея на процесните суми за
поддръжка, което по своята същност представлява оспорване на решенията на
тези проведени две общи събрания. Същевременно не се твърди от
въззивницата- ответница, че взетите решения на горепосочените Общи
събрания да са били евентуално отменени по съответния процесуален ред по
чл.40 от ЗУЕС. По принцип една евентуална незаконосъобразност или
нищожността на такива Решенията на Общите събрания на Етажната
собственост не може да се установява безсрочно във времето, а може и следва
да бъде установявана единствено и само в специалното производство по реда
на чл.40, ал.2 от ЗУЕС, по чийто разпоредби може да бъде поискана отмяната
им, независимо дали се твърди някаква тяхна нищожност или
незаконосъобразност. Поради което възраженията на въззивницата за
недължимост на посочените и претендирани против нея парични суми не
следва да бъдат обсъждани в настоящето исково съдебно производство,
защото представляват по своята същност оспорване на Решенията на две
Общи събрания на Етажната собственост, за които евентуални оспорвания
отдавна вече е изтекъл предвидения в закона специален срок и оспорването
не е извършено по предвидения нормативен ред в ЗУЕС.
Във въззивна жалба са направени обсъждания и оспорвания на
приложените по делото Протоколи на двете процесни Общи събрания/ОС/ на
Етажната собственост /ЕС/, който отдавна са стабилизирани и подлежащи на
изпълнение от всеки член на етажната собственост, каквато е въззивницата-
ответница. Същевременно въззивницата не твърди взетите решения на
посочените 2 бр. общи събрания да са били оспорени и отменени съгласно
предвиденият от законодателя ред. РС е установил това обстоятелство, като е
посочил изрично в мотивите на своето съдебно Решение, че
законосъобразността, а дори и нищожността на решенията на общите
събрания на етажната собственост, не може да бъде установявана безсрочно
във времето, а следва да бъде установявана единствено и само в
производството по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Като единствено по тези разпоредби
може да бъде поискана отмяната им, независимо дали ще се твърди
нищожност или незаконосъобразност. По закон Общото събрание е орган на
управление на Етажната собственост, заедно с Управителният
съвет/Управителя/, като етажната собственост е неперсонифицирано лице и
се представлява от управителя/или упълномощено за целта друго лице/.
2
Въззиваемото Търговско дружеството „О.в.“- ЕООД, гр.С. е избрано за
управител на процесната етажна собственост, с Решение на проведеното за
целта ОС на ЕС от 17.06.2020 г., договорът за управление на ЕС е подписан от
лицето Е.Я. от ап.№ 25, а етажната собственост е провела последващи Общи
събрания, на който са взети последващи решения, с което се установява по
безспорен начин каква е била и каква е към момента действителната воля на
страните по договора за управление на ЕС. По отношение на
представителната власт на дружеството- управител съгласно разпоредбата на
чл.38, ал.2 от ЗУЕС, когато собственик, ползвател или обитател не изпълни
решение на ОС на ЕС в определения срок, Председателят на Управителния
съвет/Управителят/ може да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК по силата на самия закон.
Следователно Управителят/а не ЕС/ се явява заявител, тъй като ЕС
действително не е самостоятелен правен субект, поради което заявлението и
предприетите действия се явяват процесуално допустими, без самото
заявление да изхожда от всички етажни собственици на имотите в ЕС. По
отношение на представителната власт на юрисконсулта на търговското
дружество П.Д.- очевидно всички документи са подписани и подадени с
приложено за целта пълномощно, като безспорно документите на ЕС се
съхраняват от търговското дружество в качеството му на Управител и са
подадени и заверени от юрк.П.Д. съгласно дадените му за целта изрични
писмени правомощия за това. В тази връзка мотивирано, законосъобразно и
правилно РС е констатирал, че кореспонденцията по имейл доказва
неблагоприятни факти и обстоятелства за ответната страна/двамата
въззивници/, като в приложените имейли и пълномощно от 03.06.2020г. се
установява, че въззивницита- ответница е запозната с провеждането на ОС на
ЕС от 17.06.2020г. и е логично като има пълномощник на собственика,
упълномощителят да го запознае с взетите решения от проведеното Общо
събрание, което изключва възможността ответната страна да не е запозната с
новото управление на ЕС. И ако е имало промяна в ползването на имота е
следвало ответната страна/въззивницата/ да предприеме съответните
действия по реда на чл.7, ап.3 от ЗУЕС, като извърши вписване в книгата на
етажната собственост в законния 15- дневен срок от насъпила промяната на
обстоятелствата, които в случая са твърдяната липса на ползване на имота.
Още повече, че действия във връзка с установяване на това обстоятелство са
перклудирани в настоящето съдебно производство. Бюджетът на етажната
собственост е приет в приложения Протокол от ОС на ЕС от 17.06.2020г.,
където по т.2 режийните разходи без таксата за почистване и без разходите за
поддръжка на асансьора се разпределят на брой живущи лица в съответното
жилище, и дължимата сума за „Такса управление“ е начислена на базата на
сключения договор за управление на ЕС, където в чл.10, ал.2 е записан
нейния конкретен размер.
Във връзка с гореизложеното и съгласно чл.272 от ГПК въззивната
жалба се явява напълно неоснователна и недоказана, не се установиха и
доказаха твърдените в нея пороци на атакуваното първоинстанционно
Решение, поради което то следва да бъде потвърдено изцяло, със законните
последици от това.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на осн. чл.273 във вр. с
чл.78, ал.1 от ГПК въззивницата- ответница следва да бъдат осъдена да
3
заплати на въззиваемия- ищеца неговите разноски пред настоящата въззивна
съдебна инстанция в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждание,
съгласно Списъка с разноските по чл.80 от ГПК.
Предвид крайния резултат от въззивното производство, размера на
уважените и потвърдени искови парични обезщетения и предвид
разпоредбите на чл.280, ал.1 и 2 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК,
настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо мотивиран от горните съображения и на осн. чл.269- 273 и
чл.422- 410 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК и във вр. с чл.6- 11 от ЗУЕС,
въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4/04.01.2022г. по гр.д.№
3792/2021г. по описа на РС- Ст.Загора.
ОСЪЖДА И.П.Д.- ЕГН ********** от гр.С.З., *** да заплати на „О.в.“-
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.С., ***- партер,
направените разноски в размер на 100 лв./сто лева/ за юрисконсултско
възнаграждание по въззивното дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-
горестоящ съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4