№ 16639
гр. София, 09.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110113076 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Не следва да се допуска искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като касае установяване на обстоятелства, които не се оспорват от
ответника.
Искането на ищеца ответникът чрез неговия управител да бъде задължен да даде
обяснения по делото по реда на чл. 176 ГПК следва да бъде уважено само досежно
поставените под №1, 3 и 4 в исковата молба въпроси. Не следва да се уважава искането на
ищеца да се яви лично пред съда и даде обяснения, тъй като събирането на гласни
доказателства по реда на чл. 176 ГПК е допустимо единствено по почин на насрещната
страна.
Исканията на ищеца за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпита на
трима свидетели при режим на призоваване, а именно В.В., Н.Ч. и М.Т., които да дадат
показания за това как е протекла срещата с ищеца на 09.02.2023 г. следва да бъдат уважени
като лицата се призоват по месторабота.
Не следва да се уважава искането на ищеца за допускане събирането на гласни
доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане от ищеца, тъй като
същото не е конкретизирано предвид липсата на посочване за кои факти ще бъдат
разпитвани.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да представи в съдебно заседание трудовата си
книжка в оригинал констатация.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 176 ГПК управителя на „К.“ ЕООД да се яви лично в
1
насроченото открито съдебно заседание, за да даде обяснения като отговори на поставените
под №1, 3 и 4 от исковата молба въпроси (стр. 12) като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако не се
яви без основателна причина съдът ще приеме за доказани обстоятелства, за изясняването на
които не се е явил или е отказал да отговори, както и когато е дал уклончиви или неясни
отговори.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели -
В.В., Н.Ч. и М.Т. при режим на призоваване, които да дадат показания за това как е протекла
срещата с ищеца на 09.02.2023 г. , които да се призоват по месторабота: гр. С..... ет. 1.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 16.06.2023 г. от 11.00 часа , за когато да се
призоват страните и вещото лице.
На призовкарите, обслужващи района на страните, да се укаже, че производството е
насрочено като бързо, с оглед на което призовките следва да бъдат връчени в тридневен
срок.
Съставя доклад по делото, както следва:
Ищецът твърди, че въз основа на сключен с ответника трудов договор от 27.09.2021 г.
за неопределено време е заемал длъжността „Анализатор САП“ при основано месечно
възнаграждение в размер 6323,34 лева, което считано от 01.08.2022 г. е увеличено на
6630,34 лева заедно с 0,6% допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж
и професионален опит за всяка година трудов стаж. Посочва, че със Заповед №103 от
09.02.2023 г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1 ,
т. 1 КТ въз основа на заявление с вх. №28 от 09.02.2023 г. Поддържа, че е съвестно е
изпълнявал трудовите си задължения, за което през м.07.2022 г. е получил и бонус от
работодателя. Посочва, че с имейл от 08.02.2023 г. неочаквано е поканен на среща с
човешки ресурси в централата на дружеството на 09.02.2023. На срещата в зала на
работодателя на 09.02.2023 г. го очаквали В.В.. – мениджър „Човешки ресурси“, Н.Ч. –
старши бизнес партньор „Човешки ресурси“, М. - Юрист и К.Р. – управител, които
започнали да го обвиняват и заплашват, че ще бъде дисципЛ.рно уволнен, поради
непристойно поведение на две фирмени партита с две от колежките. Отделно от това чрез
фирмения чат поканил друга колега на кафе, с което е нарушил вътрешните политики на
дружеството. По време на срещата няма възможност да се защити срещу отправените му
нападки, бил в шок и не знаел как да реагира. Предложено му било да приеме прекратяване
на трудовия му договор по взаимно съгласие или да бъде дисципЛ.рно уволнен.
Представени му били документи за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие
– заповед и заявление, които били предварително изготвени и с изходящи номера. Твърди,
че не могъл да ги прочете поради объркване и шок, но под стрес и заплахи подписал и двата
документа. Взел два екземпляра от тях и напуснал срещата. С изненада установил, че е
подписал заявление от негово име за прекратяване на трудовото правоотношение, а не
отправено от страна на работодателя предложение. Посочва, че предварително изготвената
заповед е била подписана от новия управител на ответното дружество – К.Р.. Счита, че така
извършеното уволнение е незаконно поради наличие на порок на волята при отправяне на
предложение за прекратяване на трудовото правоотношение от негова страна. Твърди, че е
бил заплашван да приеме предложението на работодателя въведен е в заблуждение, че това
е бил единственият вариант да запази кариерата си. Поддържа, че по отношение на
волеизявлението му по арг. на чл. 44 ЗЗД се прилагат основанията за недействителност на
договорите. Счита, че то е унищожаемо и не е породило действие поради упражнено спрямо
него заплашване и въвеждането му в заблуждение от страна на работодателя. Твърди, че
същото е било заведено в системата на работодателя още преди да бъде подписано, както и
че е изготвено и на английски език. Допълнително счита, че са налице предпоставките на чл.
26 ЗЗД, както и че е налице липса на съгласие за прекратяване на трудовото
2
правоотношение по този ред. Посочва, че работодателят не се е произнесъл по подаденото
заявление – липсва нарочна резолюция върху него. Моли да бъде отменена процесната
заповед на управителя на ответното дружество, с която е прекратено трудовото
правоотношение, да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност, както и да му
бъде заплатено обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение в общ
размер 42885,06 лева за периода 10.02.2023 г. до 10.08.2023 г. , изчислен съобразно
полученото от него брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец –
м. 12.2022 г. в размер на 7147,51 лева. Претендира присъждането и на законна лихва за
забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че с ищеца са се намирали в
трудовоправна връзка въз основа на трудов договор 27.09.2021 г. за неопределено време. Не
оспорва размера на получаваното от ищеца трудово възнаграждение, както и на това за
месец 12.2022 г., за който посочва че действително е последният пълен отработен месец на
ищеца. Поддържа, че при прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие
работодателят не е длъжен да излага мотиви в заповедта. Не оспорва, че между посочените 4
лица и ищеца е проведена среща , на която са обсъждани подадените сигнали от служители
на дружеството за нарушения на етичните правила от страна на ищеца, но никой не е
заплашвал или заблуждавал ищеца. Сочи, че поведението на ищеца е било силно укоримо
предвид множеството оплаквания от служителите за предложение за лични сексуални
срещи. На срещата работодателят е уведомил ищеца, че предвид поведението му ще бъде
проведено дисципЛ.рно производство, в хода на което той е можел да се защити и да даде
обяснения. Не отрича, че заявлението е било изготвено от служител на ответника на бланка
на работодателя, но на ищеца е била дадена възможност да се запознае със същото преди да
го подпише. Твърденията, че не е прочел какво пише в документа не представлява измамно
поведение на работодателя. Поддържа, че издадената в срока за това заповед представлява
приемане на предложението за прекратяване от страна на работодателя, тъй като това е
момента на съвпадение на двете волеизявления по правоотношението. Счита твърденията на
ищеца във връзка с евентуална унищожаемост на изявлението му, включително и за
субективно отношения от страна на работодателя за несонователни.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ -
за отмяна на уволнението, извършено със 103 от 09.02.2023 г. на управителя на „К.“ ЕООД;
иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението
длъжност „Анализатор САП“; чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ – за заплащане на сумата
42885,06 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 10.02.2023 г. до 10.08.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане;
По иска по чл.344, ал.1, т.1 в тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено, които факти не се
оспорват от ответника, както и наведените твърдения за наличие на поведение на
работодателя или на трети лица, което да е възбудило неоснователен страх за живота и
здравето му или на негови близки, или на имуществото му, или поведение, с което да е
въведен умишлено в заблуждение за това какво е действително положение между страните и
това да са единствените мотиви да отправи волеизявление за прекратяване на трудовия
договор по реда на чл. 325, ал. 1 ,т. 1 КТ, както и че изявлението му е изтръгнато с насилие
или е дадено без съзнателно намерение за обвързване.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно постигнато между страните взаимно
съгласие.
По иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че след надлежно
упражнено преобразувателно право по същата норма е налице съвпадение между
длъжността, от която е уволнен и тази, на която иска да бъде възстановен, както и че срокът
3
на договора не е изтекъл.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже
изгодния за него факт - че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е
в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на сумата, за което
не сочи доказателства.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор
№27.09.2021 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „Анализатор САП“; както и
че полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен
месец – м. 12.2022 г. в размер на 7147,51 лева.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. Към СРС действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно
провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението
могат да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални
действия, включително представяне на доказателства и оспорване на представените с
отговора, като в противен случай губят възможността да сторят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4