Р Е Ш Е Н
И Е
№74 06.04.2017 год.
гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание
на девети март две хиляди и седемнадесета год., в състав
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря И.А. и в присъствието на
прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от МИХАИЛ РУСЕВ адм. дело №484 по описа
за 2016
год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.185 и сл.от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.45, ал.4, вр.с ал.11 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.
Образувано е по оспорване на Християнска
Църква „Месия” – Стара Загора, представлявана от Главния пастор Любо Гечев
Петков, Християнска Църква „Сион” - Стара Загора, представлявана от Главния
пастор Димитър Николов Димитров, Българска Божия Църква „Възраждане” – Стара
Загора, представлявана от Пастор Димитър Георгиев Лучев, Църква на Бога
„Мостът” – Стара Загора, представлявана от пастир Стефко Димитров Златаров,
Апостолски Християнски център „Живот в слава” – Стара Загора, представляван от старшия апостол Иво
Стефанов Койчев и Евангелска Християнска Баптистка църква – Стара Загора, представлявана
от пастир Павел Василев Вълков, всичките чрез адв. М.Х. против разпоредбите на
чл.25а, чл.25е, чл.25з, ал.1 и ал.4 и чл.25к от Наредбата за обществения ред в
Община Стара Загора, както и по жалба на РИ
„Свидетелите на Йехова в България” гр.
София, М.Б., Е.К., Й.Р., С.Я., С.П.Й. и К.Д.В.,
с която жалба са оспорени разпоредбите на чл.25з, чл.25ж., 25е от Наредбата на
обществения ред в Община Стара Загора. В жалбите се релевират доводи за противоречие
на оспорените разпоредби с правните норми на чл.37 от Конституцията на Република България; на чл.2 ал.2, чл. 4
ал.3, чл.5 ал.1 и ал.3, чл.6 ал.1 и чл.12 ал.2 от Закона за вероизповеданията,
както и с установената с чл.9 ЕКЗПЧОС,
свобода на религията. Прави се искане за обявяване нищожността на оспорените разпоредби.
Правният интерес от
оспорване се обоснова с опитите за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на оспорващите физически лица, с издадени от кмета на Община Стара Загора наказателни постановления срещу тях за
нарушения на чл.25з и чл.25ж от Наредбата.
В съдебното
производство оспорващите, чрез пълномощниците си адв. С. и адв. Х., поддържат
релевираните в жалбите основания за нищожност на атакуваните нормативни
разпоредби поради противоречие с установените материални предпоставки и цели на
Конституцията на Република България, Закона за вероизповеданията и Конвенцията
за защита на правата на човека и основаните свободи. Претендират се присъждане на
деловодни разноски по приложени списъци по чл.80 от ГПК.
Ответникът Общински съвет Стара Загора чрез пълномощника
си юриск. Вълчева изразява несъгласие с оспорването по подробно изложени
съображения в съдебно заседание. Изразява становище, че при приемането на
Наредбата са спазени процесуалните правила на ЗНА, Общинския съвет е приел
решението в рамките на своите правомощия, а оспореният акт съответства на
нормативните актове от по-висока степен.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение, че оспорването е основателно.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в заповедта на
областния управител и извърши проверка на законосъобразността на атакуваното
решение, намира за установено следното:
Производството по приемане на изменението на Наредбата за
обществения ред при ползването на превозни средства и общи площи на територията
на Община Стара Загора е било инициирано от общинските съветници Гергана Микова
и Николай Диков – с предложение рег. №10-61-109 от 11.03.2016 год. /стр.66 от
делото/, придружено с проект за решение. Мотивите на вносителите, възприети
впоследствие от Общински съвет Стара Загора като мотиви за приемането и сочат зачестилите
сигнали, че деца и младежи от града биват притеснявани по улиците на града от
различни емисари, които под различни форми /печатна литература, аудио и видео
информационни носители/ и им е предлагана безплатна информация със съмнителен
характер, която в определена възраст би могла да бъде опасна и подбуждаща
опасни действия. Това ги е мотивирало да направят предложение за приемането на
нова глава в Наредбата. Проектът за изменение на наредбата е качен на сайта на
Община Стара Загора /http://www.starazagora.bg/bg/proekti-na-naredbi/ на 11.03.2016
год., като е дадено възможност на гражданите да правят своите предложения.
/стр.65 от делото/. В посоченият срок, такива предложения не са получени. По
делото са приложени становища на постоянните комисии към общинския съвет по
законност и обществен ред, по териториално и селищно развитие и транспорт, по
спорт и младежки дейности и по финанси и бюджет, които са гласували единодушно
за проекта за изменение на наредбата. След съгласуването от тяхна страна, в
проведеното заседание на 31.03.2016 год., Общинският съвет е приел на първо
четене Наредбата за допълнение и изменение на Наредбата за обществения ред в
Община Стара Загора, като „за” са гласували 48 души, против и въздържали се – трима.
След приемането на допълнението на наредбата на първо четене, са депозирани
възражения, въз основа на които общинските съветници Гергана Микова и Николай
Диков, са внесли ново предложение за приемане допълнението на Наредбата с
вх.№10-61-170/11.04.2016 год., като са приели направените възражения като
основателни и в съответствие с тях са направили новото си предложение /лист 56
от делото/. Така внесеното предложение отново е минало на гласуване постоянните
комисии към общинския съвет по по спорт и младежки дейности, по териториално и
селищно развитие и транспорт, законност и обществен ред, и по социална политика,
които са го приели единодушно. Така предвидените изменения на Наредбата са
гласувани на второ четене, в проведеното заседание на 28.04.2016 год., като за
изменението са гласували 45 от всички 51 общински съветника, от присъствали
общо 48, против са били двама, а въздържал се - един.
Със свое Решение №282 от 28.04.2016 год., взето по
Протокол №9 от заседание от същата дата,
на основание чл.21 ал.2 от ЗМСМА, Общински съвет Стара Загора е приел Наредба
за допълнение и изменение на Наредбата за обществения ред в Община Стара
Загора.
По делото са представени документите по
изисканата от съда административна преписка по приемането на Наредбата за
обществения ред в Община Стара Загора.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че оспорването
изхожда от лица, имащи правен интерес, насочено е срещу подзаконов
административен акт на Общински съвет, който не е изключен от съдебен контрол
по силата на специален закон, оспорването е в срок, предвид което е допустимо.
Разгледано по същество същото е основателно.
Материята за
осъществяването на религиозните дейности се урежда от Конституцията на
Република България /чл.13/ и Закона за вероизповеданията. Съгласно чл.13, ал.3
от Конституцията, традиционната религия в Република България е източно
православното вероизповедание.
Предмет на оспорване са разпоредбите на чл.25а, чл.25е,
чл.25з, чл.25ж и чл.25к от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора.
Оспорените разпоредби са със следното съдържание:
- Чл.25а./нов – Решение №282 от 28.04.2016 год./ Религиозни
дейности могат да развиват само регистрирани по надлежния ред религиозни
общности.
- Чл.25е. /нов – Решение №282 от 28.04.2016 год./ Местата
за извършване на религиозните обреди и събирания се определят със заповед на
Кмета на община Стара Загора.
- Чл. 25ж. /нов – Решение №282 от 28.04.2016 год./ (1) Публичните
прояви и церемонии на открито на вероизповеданията включително и публично
изразяване на верски убеждения от представители на надлежно регистрирани
вероизповедания се осъществява при спазване изискванията и по реда на Закона за
събранията, митингите и манифестациите и чл. 12 от Закона за вероизповеданията.
(2). Публичното изразяване на верски убеждения от
представители на надлежно регистрирани вероизповедания в
предвидените за богослужение
или религиозни събрания места
е свободно, доколкото не нарушава
други разпоредби, свързани с опазването на обществения ред.
- Чл.25з. /нов – Решение №282 от 28.04.2016 год./ (1)
Забраняват се публичните религиозни прояви, които накърняват общественото
спокойствие, морал и традиции.
(2). Забранява
се публичното изразяване
на верски убеждения
от представители на вероизповедания, които не са регистрирани
по реда на Закона за вероизповеданията.
(3). Забранява се извършването на религиозна пропаганда
по домовете на гражданите, без предварително изразено писмено съгласие от
страна на последните.
(4). Забранява
се извършването на
религиозна агитация по
улиците на града
посредством раздаването на безплатни печатни материали – брошури,
диплянки, книги и други.
- Чл.25к. Забранява
се рекламирането на "чудодейни", "лечебни", "целителни" ефекти от дейността на изповеданията, освен ако
последните не са с доказан клиничен ефект, удостоверен от здравните органи.
Съгласно препращането
от чл.196 от АПК, на основание чл.168, ал.1 от АПК съдът извършва служебна
проверка за законосъобразност на оспорените текстове от Наредбата на
основанията по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.76 ал.3 от АПК, чл.8 от ЗНА и чл.21 ал.2 от ЗМСМА,
общинските съвети имат нормотворческа компетентност, но ограничена
по териториален и предметен
обхват. Общинските съвети приемат
нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени
отношения с местно значение, т.е. същите са териториални нормотворчески органи
с обща компетентност. Не всеки въпрос в неговия териториален аспект може да стане
предмет на уредба на нормативен акт, приет от общински съвет. Съгласно ал.3 на
чл.76 АПК, общинските съвети имат право да издават нормативни актове, с които да
уреждат обществените отношения от местно значение, но съобразно нормативни актове от по-висока
степен. В така ограничената тяхна нормотворческа компетентност не се включва материята, по
която има създадена регламентация, приложима на територията на цялата държава,
т.е. общинските съвети не разполагат с правомощия, които да ги овластяват да
преуреждат материя, уредена с общ за страната нормативен акт. Следователно въпрос, уреден и от общински
съвет при наличие на нормативна уредба от по-висока степен, е решен от
некомпетентен орган, което е порок, обуславящ нищожност на издадения акт. В контекста
на гореизложеното, в наредбата не следва да се преповтарят законовите
разпоредби, а същите да бъдат детайлизирани.
В контекста на
изложените принципи на нормотворческата дейност на общинските съвети, съдът
счита оспорените разпоредби на Наредбата за нищожни. В случая, със същите се
регулират средствата и начините на провеждане на религиозна дейност и за
упражняване на конституционно закрепеното право на вероизповедание, като
се въвеждат забрани за публични религиозни прояви, въвеждат се
правила относно местата за тяхното провеждане, за публично изразяване на верски
убеждения, за религиозна пропаганда по улиците, както и такава пропаганда
по домовете на
гражданите, без тяхното съгласие и рекламирането на чудодейни, лечебни и целителни ефекти
от дейността по вероизповеданията, ако този клиничен ефект не е удостоверен от
здравните органи. Съгласно чл.1 от Закона за вероизповеданията, предмет на регулация
са правото на вероизповедание, неговата защита, както и правното положение на
религиозните общности и институции и техните отношения с държавата, съответно в чл.5 и чл.6 от
закона се уреждат способите за упражняване на правото на вероизповедание, а в
чл.7 и чл.8
от закона са въведени забрани и ограничения за упражняване правото на
вероизповедание. На законово ниво са дефинирани и относими към регулираните обществени отношения понятия в
допълнителните разпоредби на Закона за вероизповеданията. Сравнителният анализ
на законовата регламентация и на подзаконовата регламентация, уредена с оспорените текстове
на Наредбата, обосновава изводи за това, че
общинският съвет е уредил
обществени отношения, които вече веднъж са уредени със Закона за
вероизповеданията. С преуреждането с атакуваните разпоредби на вече уредени обществени отношения и
въвеждането на допълнително забрани и правила, ОбС – Стара Загора е нарушил материалната
си компетентност като е излязъл извън рамките на ограничените от чл.76, ал.3 от АПК
нормотворчески правомощия, очертани също така и в разпоредбата на чл.8 от ЗНА.
Единственото
правомощие на местната власт в лицето на Кмета на Общината, съгласно Закона за
вероизповеданията, е да регистрира местните поделения на регистрираните в
Софийски градски съд религиозни общности и да води съответния регистър на
местните поделения /чл.19 от ЗВ/. Доколкото законът е предвидил държавната
политика в областта на правота на вероизповедание, да се осъществява от
Министерския съвет /чл.34 от ЗВ/, то е недопустимо общинския съвет да провежда
своя собствена политика в тази област, респективно да издава наредба за
регулирането на религиозните дейности.
Предвид изложеното,
разпоредбите на чл.25а, чл.25е, чл.25ж, чл.25з и чл.25к от Наредбата, са издадени
от некомпетентен орган и са нищожни, поради което и на осн. чл.193 ал.1 от АПК
съдът следва да обяви нищожността им. Налице е
основанието по чл.146 т.1 от АПК.
Допълнителен аргумент
за невалидност на оспорените текстове на наредбата е липсата на законова
делегация за приемането им. Специалният закон за вероизповеданията не предвижда
уредба на подзаконово ниво на регулираните от него обществени отношения. Такава възможност няма
установена и в ЗМСМА, включително за приемане на наредби в изпълнение за
правомощията на общинските съвети по чл.21 ал.1 от ЗМСМА. Несъмнено
оспорените разпоредби са приети като част от Наредбата за обществения ред в
Община Стара Загора и същата би могла да бъде приета единствено и само на
основание чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА, което е и правното основание за
приемането на атакуваните разпоредби. Доколкото обаче е налице изключителна
компетентност на други органи да регулират обществени отношения свързани с
осъществяването на религиозна дейност, то се изключва и възможността на
общинския съвет да приеме каквато и да е била нормативна уредба в тази насока. Следователно
атакуваните разпоредби на наредбата се приети без законова делегация, при липса
на правно основание, което води до липса
на материална компетентност на органа. Разпоредбите са невалидни и следва
прогласяване на тяхната нищожност.
Извън горното и с оглед
възраженията в жалбата съдът проверява и останалите основания по чл.146 от АПК,
като констатациите са следните:
Спазени са
административнопроизводствените правила за приемане на оспорените разпоредби -
спазена е процедурата по чл.26 ал.2 от
ЗНА във вр. с чл.80 от АПК за публикуване на проекта за приемане на Наредбата в
официалния сайт на Общината заедно с мотивите на вносителя, които съдържат
елементите по чл.28 ал.2 от ЗНА; спазен е и 14-дневния срок в полза на
заинтересованите лица за депозиране на евентуални предложения и становища по
проекта преди разглеждането му на заседанието на ОбС; спазен е чл.78 ал.3 от АПК за публикуване на
окончателният текст на Наредбата на официалния сайт на Общината.
Оспорените разпоредби
на Наредбата противоречат на нормативни
актове от по-висока степен. Както се
посочи, с тях са въведени забрани за средствата
и начините
на провеждане на религиозна дейност и
за упражняване на конституционно
закрепеното право на вероизповедание, като се въвеждат забрани за публични
религиозни прояви, въвеждат се правила относно местата за тяхното
провеждане, за
публично изразяване на верски убеждения, за религиозна пропаганда по улиците,
както и такава пропаганда по домовете на гражданите, без тяхното съгласие и рекламирането на чудодейни,
лечебни и целителни ефекти от дейността по вероизповеданията, ако този клиничен
ефект не е удостоверен от здравните органи. Приетата регулация на средствата и методите на провеждане на
религиозна дейност и за упражняване на
правото на вероизповедание е в нарушение на правни норми на ЕКЗПЧОС, КРБ и ЗВ,
като заявените в този смисъл доводи в
жалбата са основателни. Налице е несъответствие с чл.9 ал.1 от Конвенцията,
която прогласявайки свобода на мисълта, съвестта и религията, предвижда като
неотменна част на тази свобода възможността на всеки да изповядва своята
религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез
богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали. Налице е противоречие с
конституционно закрепената свобода на съвестта, свободата и мисълта, на избора
на вероизповедание и на религиозни или
атеистични възгледи /арг. чл.37 ал.1 от
КРБ/. Юридическото съдържание на правото на вероизповедание, според решение №5
от 11.06.1992 год. на КС на РБ по конст. дело №11/1992 год., обхваща две по-важни
правомощия: правото на свободен избор на вероизповедание и възможността за
свободно упражняване на вероизповеданието чрез печат, слово, създаване на
религиозни общности и сдружения, дейността им вътре в общността и извън нея
като проявления в обществото. Касае се
за ненакърнимо основно човешко право, прогласено от Конституцията и подробно
регламентирано в Закона за вероизповеданията. Същият в чл.5 и чл.6 урежда
проявленията на правото на вероизповедание и способите за упражняване на
правото на вероизповедание, съобразявайки се с конституционната рамка,
включително с ограниченията за упражняване
на това право, установени в чл.13, ал.4 и в чл.37, ал.2 от КРБ / арг. чл.7 и чл.8 от Закона за
вероизповеданията/. Визираните разпоредби
очертават пределите за неговото
упражняване, възпроизвеждайки нормата на
чл.9 ал.2 от Конвенцията. Забраните, приети с оспорените разпоредби не са
съобразени с нормативната регламентация в актовете от по-висока степен.
Налице е противоречие с материалноправни
разпоредби на актове от по-висш
порядък като отменително основание по чл.146 т.4 от АПК.
Независимо от
изложеното, предвид констатираната нищожност на атакуваните текстове, дължимо е
тяхното прогласяване със съдебния акт.
Предвид изхода на спора
и изричната претенция на оспорващите, както и на осн. чл.143 ал.1 от АПК, в
тяхна полза се присъждат деловодни разноски, платими от ответника, както
следва: в
размер на 630.00 лв., съобразно приложения списък
по чл.80 от ГПК по подадената жалба от Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в
България” гр. София, М.Б., Е.К., Й.Р., С.Я.,
С.П.Й. и К.Д.В.. Деловодни
разноски в размер на 470.00 лв., съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК по подадената
жалба от Християнска Църква „Месия” – Стара Загора,
представлявана от Главния пастор Любо Гечев Петков, Християнска Църква „Сион” -
Стара Загора, представлявана от Главния пастор Димитър Николов Димитров,
Българска Божия Църква „Възраждане” – Стара Загора, представлявана от Пастор
Димитър Георгиев Лучев, Църква на Бога „Мостът” – Стара Загора, представлявана
от пастир Стефко Димитров Златаров, Апостолски Християнски център „Живот в
слава” – Стара Загора, представляван от старшия апостол Иво Стефанов Койчев и Евангелска Християнска
Баптистка църква – Стара Загора, представлявана от пастир Павел Василев Вълков.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 193, ал. 1, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на разпоредбите на чл.25а, чл.25е,
чл.25ж, чл.25з и чл.25к от Наредбата за обществения ред в Община Стара Загора.
ОСЪЖДА Общински съвет – Стара Загора да заплати на Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България”,
представлявано от Екхард Дейвид Никлаус и със седалище гр. София, бул.”Цар
Борис ІІІ”№227, кв. Павлово; М.Б., ЛНЧ **********; Е.К., ЛНЧ **********; Й.Р., ЛНЧ
**********; С.Я., ЛНЧ **********; С.П.Й., ЕГН ********** и К.Д.В., ЕГН **********,
деловодни
разноски общо в размер на 630.00лв.
ОСЪЖДА Общински съвет – Стара Загора да заплати на от Християнска Църква „Месия” – Стара Загора, представлявана от Главния
пастор Любо Гечев Петков, Християнска Църква „Сион” - Стара Загора,
представлявана от Главния пастор Димитър Николов Димитров, Българска Божия
Църква „Възраждане” – Стара Загора, представлявана от Пастор Димитър Георгиев
Лучев, Църква на Бога „Мостът” – Стара Загора, представлявана от пастир Стефко
Димитров Златаров, Апостолски Християнски център „Живот в слава” – Стара
Загора, представляван от
старшия апостол Иво Стефанов Койчев и Евангелска Християнска Баптистка църква –
Стара Загора, представлявана от пастир Павел Василев Вълков, деловодни разноски общо в размер на 470.00 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
След
влизане в сила решението да се обнародва по начина, по който е обнародвана Наредбата
за обществения ред при ползването на превозни средства и общи площи на
територията на Община Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.