и за да се произнесе взе предвид,следното : Настоящото производство е образувано по частна жалба,депозирана от Валентин Кънчев Кънчев,действуващ в качеството си на Управител на “Сиенит” ООД,със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,ул.”Асеновградско шосе” № 1,и насочена срещу определение № 269/27.11.2006 г.,постановено по ч.гр.д. № 1184/06 г. по описа на Кърджалийския районен съд. В жалбата се твърди,че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно,постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Жалбодателят изтъква обстойни съображения в подкрепа на така изразеното становище. Изложените съображения основно са групирани в два аспекта,първо,че съдът се е произнесъл свръх петитум, и второ,че от съвкупния анализ на всички относими към делото доказателства не може да бъде обоснована вероятна основателност на иска. В този аспект се представят нови писмени доказателства. Жалбодателят моли настоящата инстанция да постанови своя съдебен акт,с който отмени определението на първоинстанционния съд,вместо което отхвърли молбата на “Търговски център Марица” ЕООД,гр. Кърджали,с правно основание чл.309 от ГПК. От ответника по въззивната частна жалба,стояща в основата на настоящото производство, “Търговски център Марица” ЕООД,със седалище и адрес на управление гр. Кърджали,ул.”Републиканска” № 46,представлявано от управителя Денис Атанасов Бареков,на 20.12.2006 г. е постъпила молба,с която същият моли поради постигнато с жалбодателя в настоящото производство, извънсъдебно уреждане на споровете помежду им,извършено с договор-спогодба от 18.12.2006 г.,да бъде прекратено ч.гр.д. № 1184/06 г. Съдът,след преценка на доказателствения материал,при и по повод направените с частната жалба,оплаквания,констатира следното : С обжалваното определение № 269/27.11.2006 г.,постановено по ч.гр.д. № 1184/06 г. ,Кърджалийския районен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД ,за сумата 1 730 000 лв.,представляваща неустойка за неизпълнение за период от 30.11.2005 г. до 10.11.2006 г. ,по договор за строителство от 17.05.2004 г.,с ищец “Търговски център Марица” ЕООД,гр. Кърджали и ответник “СИЕНИТ” ООД,гр. Пловдив,чрез налагане на запор върху всички левови и валутни разплащателни сметки на "СИЕНИТ" ООД, гр. Пловдив в търговските банки на територията на Република България (всички техни клонове и поделения),които са и изчерпателно изброени. Съдът е дал двумесечен срок на ищеца,в който срок същият да заведе бъдещия иск пред ОС,гр. Пловдив. Констатирайки изложеното в предходен абзац ,съдът подложи на обсъждане и постъпилата, и приобщена към доказателствата по делото, молба от посочения в атакуваното определение като ищец по бъдещия иск с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД и с цена 1 730 000 лв.,“Търговски център Марица” ЕООД,гр. Кърджали. Видно е ,че след подаване на стоящата в основата на настоящото производство,въззивна частна жалба от страна на бъдещия ответник по иска, ”СИЕНИТ” ООД, гр. Пловдив,на 20.12.2006 г. цитираната молба е била депозира в КРС. Последната носи нотариална заверка на подписа на управителя Денис Атанасов Бареков,под № 27336/19.12.2006 г. на нотариус с рег.№ 274 на НК, с район на действие РС,гр. София. Установява се от същата ,че бъдещият ищец поради постигнато с бъдещия ответник,жалбодател в настоящото производство, извънсъдебно уреждане на споровете помежду им,извършено с договор-спогодба от 18.12.2006 г.,е пожелал да бъде прекратено ч.гр.д. № 1184/06 г. Настоящата съдебна инстанция намира,че така депозираната молба и на този етап от производството ,а именно при образувано и висящо в.гр.д. № 8/2007 г. по описа на този съд,има своето правно значение за изхода на същото. Последното води до извода,че бъдещият ищец е изгубил интерес от предварително обезпечение на своя иск,доколкото с постигнато извънсъдебно споразумение е постигнал целения със завеждането на бъдещия иск,резултат. От контекста на депозираната молба може да се извлече правния извод,че същата,съставлява отказ от искането с правно основание чл.309 от ГПК. В този аспект следва да се приеме,че атакуваното съдебно определение се явява недопустимо. С оглед разпоредбата на чл.217,ал.4 ,във вр. с чл.209,предл.1 от ГПК,следва да се обезсили постановения от първоинстанционния съд,съдебен акт,предмет на настоящата съдебна проверка. Изложеното води до извода,че следва настоящото въззивно производство да бъде прекратено. Водим от горното ,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 269/27.11.2006 г.,постановено по ч.гр.д. № 1184/06 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 8/2007 г. по описа на настоящия съд. Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба,депозирана в седмодневен срок от съобщаването му на страните,пред ВКС на Р. България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|