№ 175
гр. Габрово, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Велемира Димитрова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Гражданско дело №
20244200100028 по описа за 2024 година
Предявеният иск е с основание по чл.432 ал.1 от КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 27.10.2023г. около 22.10 часа в гр.
Габрово на кръстовището на ул.”Б.” и ул. „В.” е настъпило ПТП, при което л.а.
марка „**” модел „**” с ДК № **, собственост на Д., ЕГН **********,
управляван от П. И. с ЕГН ********** от гр. С., отнема предимството на
управлявания от ищцата Г. Т. Г. л.а. „**” модел „**” с ДКН **. В резултат на
произшествието ищцата претърпяла следните телесни увреждания:
Охлузвания на върха на носа и на брадичката; Кръвонасядания отпред горе
вляво на гръдния кош и долу на корема; Охлузване в средната горна част на
корема; Кръвонасядания на дясната предмишница, на лявото бедро, на двете
колена (с оток на лявото), на вътрешния глезен на десния крак; Счупване на
вътрешния глезен (долния край на тибия) на левия крак.
На 27.10.2023 г. след 22:10ч. пострадалата е прегледана по спешност в
„МБАЛ Д-р Тота Венкова" АД - гр. Габрово като е установено, че се намира в
увредено състояние с оплаквания за болки отпред на гръдния кош, по тялото и
в лявото коляно. Назначени са й необходимите рентгенографски изследвания,
които установяват фрактура на вътрешния глезен (долния край на тибия) на
левия крак. Поставена е гипсова имобилизация като са й дадени препоръки за
контролни прегледи.
1
Получените телесни увреждания в областта на левия глезен на ищцата са
довели до трайно затрудняване на движенията на левия крак за срок повече от
1 /един/ месец. Към момента тя продължава амбулаторното си лечение, тъй
като изпитва остри и силни болки в областта на левия долен крайник.
Управлявания от П. И. автомобил бил застрахован при ответното
дружество ДЗИ-Общо застраховане АД със застраховка "Гражданска
отговорност с валидност от 29/07/2023 11:30:00 часа до 28/07/2024 23:59:59
часа.
В качеството й на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ,
ищцата има право на основание чл. 492 от КЗ, да претендира пряко от
ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач, изплащане
на обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди от същата,
изразяващи се в болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП.
На 10.11.2023 г. от нейна страна била депозирана извънсъдебна
претенция при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ, във връзка с чл. 496,
ал. 1 от КЗ. На 15.11.2023 г. застрахователят „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД
с писмо изх. № 0-92-14176/15.11.2023 г., отказал да определи и изплати
дължащото се застрахователно обезщетение, като изискал от ищцата да
представи влязъл в законна сила акт за вина; авто - техническа експертиза,
съдебномедицинска експертиза, протокол за оглед на местопроизшествието и
албум на местопроизшествието.
Според разпоредбата на чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ не следва да се изискват
тези документи от страна на застрахователя, за да се произнесе по
основателността на предявената извънсъдебна претенция. Нещо повече,
съобразно разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ и изтичането на 15
(петнадесет) дни от депозирането на извънсъдебната претенция на 10.11.2023
г. пред ответника, а именно: от 28.11.2023 г., ответната страна дължи лихва за
забава. Непредставянето на документи от образуваното досъдебно
производство разпоредбата на чл.496, ал.З КЗ, не касае дължимостта на
обезщетението и не може да бъде основание за определяне на размера на
застрахователното обезщетение.
Горното обуславя интереса на ищцата от предявяване на иска по чл. 432
2
ал.1 от КЗ, като като предмет на исковата й претенция са само
неимуществените вреди. Във връзка с това ищцата Г. твърди, че изживява
тежко периода, по време и след процесното ПТП, тъй като преди него е била в
добро здраве и е поддържала социално независим начин на живот. След
настопилото ПТП той бива заменен от продължително лечение, в следстивие
на което пострадалата е изолирана от обществения социум в продължение на
повече от 1 /един/ месец. След преглед вспешно отделение на МБАЛ „Д-р
Тота Венкова" АД - гр. Габрово и извършване на необходимите медицински
изследвания и манипулации пострадалата Г. Г. е освободена с препоръки за
продължаване на амбулаторното лечение, прием на лекарствени медикаменти,
проследяване от специалист-ортопед, както и извършване на регулярни
контролни прегледи.
След прибирането си у дома Г. Г. вече не била същата като преди
произшествието. Страхът то да не се повтори я кара да сънува кошмари дълго
време. Чувствала се изключително изплашена и стресирана. Все още не иска
да управлява автомобил и изпитва страх, че преживяното произшествие може
да се повтори. След процесното ПТП в продължение на повече от 1 месец
ищцата не може да извършва самостоятелно ежедневните си физически
дейности, нито може да се обслужва самостоятелно. Този период протича
изключително тежко за пострадалата от физическа и емоционална гледна
точка, тъй като не може да извършва дори най-елементарните дейности от
човешкия бит, което срива самочувствието й, на зрял и самостоятелен човек,
като процесното ПТП я върнало до момент да бъде изцяло зависима от
помощта на близките си. До настоящия момент пострадалата търпи
ограничения в движението си и затруднения при осъществяване на битовите
си нужди, не се чувства силна и здрава както преди и никога няма да бъде
отново същият човек като преди претърпяното ПТП. Всичко описано идва да
покаже огромните неимуществени вреди, които са причинени на ищцата и
цялото им бъдещо негативно проявление за психиката й.
С оглед на принципа на пълно и универсално обезщетяване на
увреденото лице, закрепен в чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, от една страна, и отчитайки
принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, ищцата счита, че
справедливото обезщетение за компенсиране на неимуществените вреди,
изразяващи се в болки и страдания, които е претърпяла, търпи и ще
продължава да търпи е в размер на 90 000 (деветдесет хиляди) лева, като
3
прави искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника „ДЗИ -
Общо застраховане", да й заплати тази сума, ведно със: законната лихва за
забава върху горепосочения размер на застрахователното обезщетение,
считано от изтичането на петнадесет дневния срок, съгласно разпоредбата на
чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ;
Претендира се за присъждане на съдебно-деловодни разноски за
образуване и водене на настоящото гражданско производство. Тъй като
процесуалното представителство е осъществено при условията на чл.38 ал.1 т
2. от ЗА , се прави искане съдът да определи адвокатско възнаграждение на
повереника на ищеца съобразно Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения и да осъди ответното дружество да го заплати.
В законния срок е постъпил отговор от ответника „ДЗИ Общо
застраховане” АД. Ответното дружество счита предявения иск за допустим, но
неоснователен, като го оспорва изцяло по основание и размер.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност", сключена относно л. а. „**" модел
**Д, с per. № **, към датата на процесното събитие.
Не оспорва, че ищцата е завела извънсъдебна претенция, с вх. № 94-Д-
288/10.112023г. и регистрирана, като щета № 43072952300290. Не възразява
посоченото обстоятелство да бъде отделено като безспорно в настоящия
процес.
Поради липсата на краен акт от образуваното ДП № 3M-147/2023r. по
описа на ОДМВР-Габрово, пр. 3125/2023 г. на РП-Габрово, оспорва
твърдението на ищцата, че пътнотранспортно произшествие, настъпило на
27.10.2023 г. представлява деликт, предизвикан от водача, чиято гражданска
отговорност е била застрахована към ответното дружество. Оспорва
наличието на всички елементи от фактическия състав на деликт.
Оспорва твърдението, че причинител на процесното произшествие е
водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована към „ДЗИ - Общо
застраховане " ЕАД, евентуално - оспорва твърдението, че единствено
неговите действия са довели до настъпването на деликта. Твърди, че ищцата,
като водач на л.а. ** **, с per. № **, участвал в процесното ПТП е
предизвикала с действията си настъпването на произшествието, евентуално -
също е съпричинила настъпването му, което е довело до собствените й
4
травматични увреждания.
По отношение размера на предявената претенция за обезщетение на
неимуществени вреди - оспорва ги като завишени и несъответстващи на
реално настъпилите негативни последици. Оспорва твърдението за настъпили
морални вреди, изразяващи се в изложените в исковата молба твърдения - за
настъпили физически увреждания при ищцата, както и че инцидентът е оказал
тежко въздействие върху нейното физическо, емоционално и психическо
състояние, както и че същите ще окажат влияние върху целия бъдещ живот на
ищцата.
Счита, че предявения иск от Г. Т. Г. в размер на 90 000 лв. за
неимуществени вреди е завишен по размер и не съответства на действително
претърпените болки и страдания от страна на ищцата. Намира, че претенцията
й не е съобразена с критерия „справедливост" и с практиката на съдилищата
при компенсиране на вреди при аналогични случаи.
Въвежда възражения за: съпричиняване от страна на пострадалото лице-
ищец в настоящия процес към настъпването на собствените му травми
посредством противоправно поведение - неизпълнение на разпоредбата на чл.
137а от ЗДвП. Твърди, че при правилно поставен предпазен колан от негова
страна не биха настопили всички или някои от претърпените травми и/или те
биха били в по-лека степен. Индикация за липсата на колан е настъпването на
травми в областта на главата, каквито не биха настъпили в случай, че ищцата
е била с поставен предпазен колан.
Твърди и съпричниняване от страна на пострадалото лице към
настъпването на деликта, поради управление на л.а. ** **, с per. № **, с
несъобразена скорост с оглед пътната обстановка, в нарушение на ЗДвП.
С оглед на изложеното счита предявения иск за неимуществени вреди за
неоснователен и недоказан. При евентуалност счита, че същия следва да бъде
значително намален с оглед завишеният размер на претенцията, както и
съобразен с всички относими обстоятелства, като се приложи намаляване със
съответния коефициент за съпричиняване на пострадалото лице към
настъпването на деликта и към настъпването на вредоносния резултат за
самия него, съгласно чл. 51 от ЗЗД.
Оспорва и иска за лихва за забава като акцесорен на главния, доколкото
5
неоснователността на главния иск води до неоснователност на акцесорния.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан ведно с всички
законови последици.
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
При условията на евентуалност, моли размерът на присъденото
обезщетение да бъде редуциран, като неоснователно завишен, както и да бъде
отчетено и значителното съпричиняване към деликта и към вредоносния
резултат от страна на пострадалия.
Възразява срещу присъждането на адвокатско възнаграждение, в размер
над установения по НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното :
Между страните няма спор досежно съществуването на застрахователно
правоотношение във връзка със сключен договор за застраховка “Гражданска
отговорност на водачите на МПС” за лек автомобил „**" модел **Д, с per. №
**, към датата на процесното събитие, както и относно настъпването на ПТП
с този автомобил на 27.10.2023г., при което е пострадала ищцата, и
предявяването от последната на извънсъдебна претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение.
Последното се установява и от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2023-1034-444/27.10.2023г. и приложеното Писмо изх.
№0 -92-14176/15.11.2023г. на „ДЗИ Общи застраховане” АД.
Спори се относно вината на водача на лекия автомобил „**" модел **Д,
с per. № ** за настъпване на процесното ПТП, наличието на съпричиняване от
страна на пострадалата ищца на настъпилия вредоносен резултат и относно
размера на обезщетението за претърпените от нея болки и страдания.
Видно от протокола за оглед на ПТП и свидетелските показания на П.
И. И. – водач на лекия автомобил „**" модел **Д, с per. № **,
местопроизшествието се намира в гр. Габрово на кръстовището между ул. „Б.”
и ул. „**”. Пътното платно на ул. „Б.” е с четири ленти за движение – по две
във всяка посока. Ул. „Д-р **” също е с четири ленти за движение – по две във
всяка посока. Кръстовището е регулирано със светофарна уредба, която към
6
момента на огледа е с мигаща светлина и с пътни знаци, като ул. „Б.” е
обозначена със знак Б3 –„Път с предимство”, а ул. „Д-р **” с пътен знак Б1-
„Пропусни движещите се по пътя с предимство”.
От показанията на свидетелката П. И. се установява, че на 27.10.2023г.
вечерта, тя управлявала автомобила на приятеля си ** - „**" модел **Д, с per.
№ **. Било тъмно, времето било сухо и студено. Свидетелката не познавала
гр. Габрово. Идвала от гр. Севлиево и на едни светофари трябвало да завие на
ляво. Кръстовището било осветено, светофарите мигали с жълта светлина. Не
видяла друг автомобил. Пътните знаци показвали, че трябва да пресече път с
предимство. Това било всичко, което си спомня от произшествието.
Следващите й спомени били от болницата. Приятелят й ** ** по- късно й
казал, че е отнела предимството на друг автомобил, който я е ударил.
Автомобилът, който тя управлявала бил ударен предно- странично, от
страната на шофьора, в областта на калника и вратата.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза, прието от
съда като обосновано и законосъобразно и неоспорено от страните се
установява, следния механизъм на настъпване на произшествието :
На 27.10.2023 г., около 22.10 часа, лек автомобил марка „**" модел
„**Д" с per. № **, управляван от П. И. И. се движи по ул. „**" със скорост от
около 14,07м/с. = 50,7км/ч. и предприема навлизане в кръстовището
образувано с ул. „Б.".
По същото време по ул. „Б." се движи лек автомобил марка „**" модел
„**" с per. № ВТ 7964 KB, собственост и управляван от Г. Т. Г. със скорост от
около 12,84м/с. = 46,2км/ч., при което траекториите им се пресичат и следва
удар между тях. ПТП протича в кръстовището образувано между ул. „Б." и ул.
„*" като видимостта между двамата водачи преди навлизане в кръстовището е
ограничена от жилищен блок.
От техническа гледна точка като причина за възникване на процесното
ПТП може да се посочи: Навлизане на път с предимство от водача на л.а. „**"
без да даде предимство на движещите се по него. Водачът на л.а. „**" не е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез
спиране.
Водачът на л.а. „**" е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като пропусне движещия се по пътя с предимство л.а.
„**". Удара за л.а. „**" е в предна дясна част в областта на десен фар. Тялото
на пострадалата е взаимодействало с предпазния колан, еърбега, педалите и
арматурното табло на автомобила.
7
От показанията на свидетелката ** – близка приятелка на ищцата се
установява, че за случилото се с Г. Г. разбрала от социалните мрежи, където
видяла снимка на пътнотранспортното произшествие и разпознала
автомобила й. Позвънила й по телефона. Ищцата била много разстроена и
само плачела, затова вечерта свидетелката отишла в дома й. Г. Г. била
емоционално срината- плачела и треперела, повтаряла само „ добре, че съм
жива да си гледам детенцето”. Глезенът й бил гипсиран, не можела да стане.
Имала охлузвания по цялото тяло.
Ищцата останала с гипс повече от 30 дни, от стреса се повишила
кръвната й захар, не можела да спи. Пиела валидол и валериан, а също и
болкоуспокоителни. Кракът й се надувал. Открили й „червен вятър”, развила и
начален стадий на остеопороза. Към Април 2024г. все още била в болнични,
тъй като когато стояла права кракът й отичал и я болял, а бизнесът й с
продажба на дюнери изисквал продължително стоене права. След
произшествието свидетелката твърди, че посещавала ищцата почти всеки ден.
Пазарувала й, готвела, помагала й да се къпе. Същото правели и майката и
сестрата на Г. Г.. До свалянето на гипса и известно време след това се налагало
ищцата да ползва патерици. Повече от два месеца не можела да стъпва на
левия крак. Последвала рехабилитация, но отокът не спадал. Изпаднала в
депресия, затворила се, а преди произшествието била лъчезарен човек.
Тормозела се, че не може да ходи на работа, не може да контактува с хора,
притеснявала се от патериците и от това, че е напълняла. След
произшествието изпитвала страх да шофира.
Съгласно заключението на съдебно медицинската експертиза, прието от
съда като обосновано и законосъобразно и неоспорено от страните получените
от ищцата травми са както следва : охлузвания на върха на носа и на
брадичката; кръвонаядания отпред горе вляво на гръдния кош и долу на
корема, охлузване в средната горна част на корема, кръвонасядания на дясната
предмишница, на лявото бедро, на двете колена (с оток на лявото), на
вътрешния глезен на десния крак; счупване на вътрешния глезен (долен край
на тибия) на левия крак. Имала е оплаквания от болки отпред на гръдния кош,
по тялото, лявото коляно. Проведено е консервативно лечение на счупването -
обездвижване с гипс. Времето на обездвижване е около 45 дни, а обичайният
период на възстановяване - около 3-4 месеца. Времето на възстановяване от
останалите увреждания е около 2-3 седмици. Настъпили са локални
усложнения - остеопороза в зоната на счупването на глезена, оток и болков
синдром (характерни признаци на синдрома на Зудек след счупване), което е
удължило периода на възстановяване и е било съпроводено с допълнителни
8
болки.
Травмите по лицето на пострадалата е възможно да са от отворилия се
еърбег на волана или фрагменти стъкло. Травмата на дясната предмишница е
възможно да е от волана или еърбега. Кръвонасяданията отпред на гръдния
кош и корема съответстват на следи от натиск от предпазен колан при водача.
Травмите на коленете и глезена са от удари и натиск в таблото и зоната на
педалите на автомобила.
Има директни следи от въздействие на поставен предпазен колан -
диагонално кръвонасядане по предната повърхност на ляво рамо и гръден
кош, хоризонтално кръвонасядане в долната част на корема. Налична е
коланна травма, отразяваща зоните на натиск от поставения обезопасителен
колан, при инерционното движение на тялото на пострадалата в посока
предимно напред. Съдейки по установените следи, обезопасителният колан е
бил правилно поставен - през лявото рамо, гърдите и корема. Наличните
травми кореспондират с наличието на поставен предпазен колан. Без поставен
колан, биха се получили по-тежки травми от свободното инерционно
движение на тялото напред и травматичен контакт с волана, предно
панорамно стъкло и други части от купето.
Установените при Г. Т. Г. увреждания се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия на 27.10.2023 г. пътен инцидент.
Съгласно заключението на съдебно – медицинската експертиза
непосредствено след травмата е имало силни по интензитет болки, особено в
областта на счупения глезен. Тези болки са продължили около 2-3 дни, като
след обездвижването постепенно са намалели, но не са изчезнали. След
сваляне на гипса и по време на раздвижването, болките отново са по-силни, а
от настъпилото усложнения с остеопороза в зоната на счупването и оток,
болките се усилват и продължават по-дълго от обичайното. И към момента
ищцата има болки в крайника при натоварване.
Във връзка със заявеното от свид. **, че ищцата се е разболяла от
„Червен вятър” в следствие на произшествието, в съдебното заседание за
приемане на заключението на СМЕ, вещото лице обясни, че това заболяване е
кожно и се причинява от бактерия – стрептокок, което причинява засягане на
кожа и подкожие със силно зачервяване, подуване и болка и се нуждае от
антибиотично лечение. Допуска тази диагноза да не е точна, поради
причината, че такова зачервяване и болка след травма може да има именно
при заболяването „Синдром на Зудек”, което е описано в заключението на
съдебно – медицинската експертиза. Това заболяване може да забави
възстановителния период, да причини допълнителна болка и дори да причини
риск от ново счупване, но най – вече е свързано с оплаквания Все пак към
момента на извършения от вещото лице преглед не се установяват някакви
промени, оток или деформации, които да дават основание за настъпване на
сериозни усложнения. Общи взето възстановяването протича гладко и се
очаква да настъпи пълно възстановяване.
9
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от
правна страна, че е доказано по безспорен начин виновното и противоправно
поведение на водача на „**" модел „**Д" с per. № ** - П. И. И., която в
нарушение на чл.50 ал. 1 от ЗДвП не спазила пътен знак „Б1” и не пропуснала
управлявания от ищцата лек автомобил марка „**" модел „**" с per. № ВТ
7964 KB движещ се по път с предимство, като по този начин станала причина
за настъпилото ПТП, при което е пострадала ищцата Г. Г..
По делото не се събраха доказателства, в подкрепа на твърдяното от
ответника съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на Г.
Г., тъй като по безспорен начин се установи, че в момента на ПТП тя е била с
правилно поставен предпазен колан.
От събраните доказателства – съдебно медицинска експертиза, писмени
и гласни доказателства се установиха получените от ищцата телесни
увреждания и причинната им връзка с произшествието, а също и
претърпените неимуществени вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, по правилата на чл. 52 от ЗЗД, съдът взема
предвид причинените телесни увреждания, интензитета на изпитваните болки
и тяхната продължителност, периода на снижаване на комфорта на живот на
ищцата.
Установи се, че към датата на настъпване на ПТП - 27.10.2023г. ищцата е
била на 39 години, жизнерадостен и социален човек със собствен бизнес. В
резултат от получените увреждания, същата е в продължителен болничен
отпуск за период от пет месеца, като към 28.03.2024г., когато е прегледана от
вещото лице все още не се е върнала на работа и се оплаква от болки в лявото
коляно и левия глезен, който е оточен и болезнен. Тези оплаквания се усилват
при ходене през деня.
Като отчита, че ищцата непосредствено след получаване на травмите за
около 2-3 дни е изпитвала силни по интензитет болки, особено в областта на
счупения глезен, които след обездвижването постепенно са намалели, но не са
изчезнали, а след сваляне на гипса и по време на раздвижването отново са
станали по-силни, както и настъпилите усложнения с развитие на остеопороза
в зоната на счупването и оток, довели до усилване на болките и по- дълга от
обичайното продължителност на същите, а също и търпените в продължение
на две– три седмици болки от другите получени увреждания и
възстановителния период на счупването на левия глезен, който е удължен от
развилото се усложнение- заболяването „Синдром на Зудек” и е продължил
общо около два месеца, в които ищцата е била в невъзможност да се обслужва
самостоятелно и се е нуждаела от чужда помощ, изпитания емоционален
стрес в резултат на произшествието довел до безсъние, депресивни състояния
и страх от пътуване с автомобил, но и прогнозата за пълно възстановяване от
получените травми, съдът намира, че справедливото обезщетение, което се
10
дължи на ищцата е в размер на 30 000 лева, до който размер следва да бъде
уважен предявеният иск по чл. 432 от КЗ. За разликата над този размер до
предявения такъв от 90 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
Присъдената сума следва да бъде заплатена от ответното
застрахователно дружество със законната лихва считано от 28.11.2023г., така
както е претендирана с исковата молба, на осн. чл. 496 ал.1 от ГПК.
По разноските :
Съобразно уважения размер на иска, ответникът „ДЗИ Общо
застраховане" ЕАД следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на ГРС държавна такса в размер на 1 200.00 лева, както и 500.00
лева разноски за съдебно медицинската и автотехническата експертизи, т.к.
ищцата е освободена от такси и разноски.
На осн. чл. 38 ал.1 т.2 във вр. с чл. 38 ал.2 от ЗА и с оглед уважения
размер на иска „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД следва да заплати на адвокат
Д. Й. адвокатско възнаграждение в размер на 3 050.00 лв., определено по реда
на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Пропорционално на отхвърлената част на иска разноски се следват и на
ответника „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД.
На осн. чл. 25 ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ
следва да се определи на ответника юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото по делото процесуално представителство в размер на 500.00
лева.
При този размер на юрисконсултското възнаграждение и с оглед
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК , ищцата следва да
заплати но ответника „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД, съразмерно на
отхвърлената част на иска й, разноски в размер на 533.33 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “гр. София, бул.”Витоша”
№ 89 Б, представлявано от Изпълнителните директори ** ДА ЗАПЛАТИ на
Г. Т. Г., с ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, ул.”**, със съдебен адрес гр.
11
София, ул. „**, чрез адвокат * Й. Й., сумата от 30 000.00 лева /тридесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на ПТП настъпило на 27.10.2023г. в гр. Габрово, ведно със законната
лихва, считано от 28.11.2023г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 432
ал. 1 от КЗ.
Присъдената сума може да се заплати по банковата сметка на Г. Т. Г. в
„**
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Т. Г., с ЕГН ********** против „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, с основание чл. 432 ал. 1 от КЗ за
разликата над присъдения размер от 30 000 лева до пълния предявен размер
от 90 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “гр. София, бул.”Витоша”
№ 89 Б, представлявано от Изпълнителните директори ** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат * Й. Й., ЕГН **********, със служебен адрес гр. София, ул. „**
адвокатско възнаграждение в размер на 3 050.00 лева / три хиляди и петдесет
лева/, определено по реда на чл. 38 ал.1 т.2 във вр. с чл. 38 ал.2 от ЗА и чл. 7
ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА Г. Т. Г., с ЕГН ********** с адрес гр. Габрово, ул.”**, със
съдебен адрес гр. София, ул. „**, чрез адвокат * Й. Й. ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ
- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “гр. София, бул.”Витоша” № 89 Б, представлявано
от Изпълнителните директори ** направените по делото разноски в размер на
533.33 лева /петстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ на осн.
чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “гр. София, бул.”Витоша”
№ 89 Б, представлявано от Изпълнителните директори ** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Габровски ОС държавна
такса в размер на 1 200.00 лева / хиляда и двеста лева/, както и 500.00 лева /
петстотин лева/ разноски за експертизи, и 5.00 лева /пет лева / разноски в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на
присъдените в полза на съдебната власт суми.
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски АС в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
13