Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 15.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на тринадесети септември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№3714 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е
образувано по предявени
искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения,
че на 26.05.2016г. около 12:10ч. ищецът
управлявал лек автомобил "Т А", с ДК №****** на автомагистрала "Х"
на 63 км+100м, с посока на движение от гр.С към гр.В, като се движел в дясната
лента на магистралата. Ищецът заявява, че бил с поставен предпазен колан.
Ищецът сочи, че по време на движението, в района на тунел "П х" бил
подминат от лек автомобил марка "**** с ДК №***, който, според ищецът се движел с по-висока от неговата скорост, в
активната лента за движение. Ищецът забелязал, че в този момент товарен
автомобил се опитал да навлезе в лентата за изпреварване и лекия автомобил „БМВ”
задействал аварийно спирачната система и предприел маневра надясно, след което
"завой наляво", поднесъл наляво и последвал удар в мантинелата,
вследствие на което се отблъснал в посока пътното платно. Ищецът заявява, че
намалил скоростта си, като почти спрял, но "БМВ"-то не успяло да преустанови
движението си, поради което траекториите на двата автомобила се пресекли и
настъпил удар между неговия автомобил и лекия автомобил "БМВ". Ищецът
заявява, че вследствие на удара между автомобилите, той ударил тялото и главата
си в купето на автомобила си, като изкривил колонката на шофьорската врата с
лявото си рамо. Ищецът заявява, че лекия автомобил "БМВ" е бил
управляван от лицето А Г А, като за автомобила към момента на ПТП-то имало
сключена застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество.
Ищецът сочи, че във връзка с инцидента било образувано ДП №*****. по описа на РУ П, което било
прекратено с постановление от 07.02.2017г. на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.
чл.24 ал.1 т.9 чл.243 ал.2 и чл.199 НПК. Ищецът твърди, че в резултата на
ПТП-то претърпял множество травми-закрита черепно-мозъчна травма, мозъчно
сътресение- лека степен, кръвонасядания с оток на меките тъкани в
теменно-тилната област на главата, на лявата раменна става с ограничен обем на
движенията, на лявата гръдна половина с оплаквания от болки при дишане и движение наляво, изтръпване на крайниците.
Заявява, че в продължение на повече от три месеца изпитвал силни болки в
главата, виене на свят, не можел да се концентрира и работи пълноценно, не
можел да гледа телевизия и светлината го дразнела. От стреса вдигал високо
кръвно, наложил се прием на медикаменти. Ищецът сочи, че изпитал и душевни
травми, изпадал в пристъпи на паника, сънувал кошмари и др., като се наложило
близките му да полагат грижи за него в домашни условия. Ищецът заявява, че
направил разходи за лечението си, които възлизат на сумата общо 254,34лв.,
които конкретизира по вид с допълнителна молба, представена по делото. Ищецът
заявява, че отправил извънсъдебно искане до ответника- застраховател за заплащане
на обезщетение за претърпените вреди, но не получил отговор. С оглед
гореизложеното отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата 20 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултата на ПТП от
26.05.2016г., сумата 254,34лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение в резултат на ПТП от 26.05.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП-26.05.2016г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по
основание и размер, по съображения изложени в отговора на исковата молба.
Алтернативно, прави възражение за съпричиняване
на вредата в размер на 90% от страна на ищеца, като сочи, че същият
пътувал без правилно поставен предпазен колан. Ответникът оспорва разходите за
лечение, които претендира ищеца. Оспорва описания в протокола за ПТП механизъм
на ПТП, като счита, че виновния за ПТП водач не е застрахования при ответника
водач, а водача на товарния автомобил, който отнел предимството на лекия
автомобил и предизвикал ПТП. Според ответника липсва противоправно поведение на
сочения от ищеца за виновен водач. Отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 26.05.2016г., около 12.10ч. ищецът
управлявал лек автомобил марка „Т А” с рег №******** на автомагистрала „Х”, на
Мястото на произшествието е
посетено от органите на МВР и по делото е представен като доказателство заверен
препис от протокол за ПТП от 26.05.2016г., в който са описани обстоятелствата
при възникване на ПТП, посочени по-горе. Представени и приети като
доказателства са и протокол за оглед на местопроизшествие, както и албум със снимков материал от огледа.
Във връзка с процесното ПТП било
образувано ДП ЗМ **** по описа
на РУ П срещу неизвестен извършител за това, че на 26.05.2016г. на
автомагистрала „Х” на 63 км-100км- с посока на движение от гр.С към гр.В, при
управление на МПС след като нарушил правилата за движение по пътищата по
непредпазливост причинил на Д Г Х средна телесна повреда-престъпление по чл.343
ал.1 б”Б” вр чл.342 ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство, видно от
представеното по делото постановление на РП Б от 07.02.2017г. се установява, че
от заключението на назначената от органите по разследване авто-техническа
експертиза, причината за настъпилото ПТП била, че водача на лек автомобил марка
„БМВ” А Г А не възприела навреме движещия се
пред нея товарен автомобил, нарушила правилата за движение и причинила
по непредпазливост средна телесна повреда на пострадалата Д Г Х, пътник в
автомобила, управляван от А А. В постановлението е посочено, че в хода на
разследването А А не е привличана в качеството обвиняем и образуваното ДП ЗМ **** по описа на РУ П е прекратено по
искане на пострадалата, с постановление на РП Бот 07.02.2017г.
Видно от амбулаторен лист от
28.05.2016г. на ищеца е поставена диагноза „мозъчно сътресение” и е назначена
медикаментозна терапия.
По делото е представен заверен
препис от съдебно-медицинско удостоверение, иззадено на 31.05.2016г. от д-р Д.Г-съдебен
лекар към МОБАЛ В.Търново, видно от което след извършен преглед на ищеца И.П.П.,
съдебният лекар е установил оток в теменно-тилната част на главата на П., който
оток е с диаметър 7см., силно болезнен при допир. В областта на лявата раменна
става е установено кръвонасядане с моравовиолетов цвят с размери 19см./7см., с
тежък оток на меките тъкани. В лявата гръдна половина по средна мишнична линия,
на нивото на 5-то-9-то ребра е установено кръвонасядане с моравовиолетов цвят с
размери 19см./11см., с оток на меките тъкани, силно болезнено при допир; в
средната трета на лявата подбедрица по предната й повърхност е установено
кръвонасядане с размери 10см./6см., с оток на меките тъкани, в средната и долна
трета на дясната подбедрица по предно външната й повърхност е установено
кръвонасядане с моравосин цвят с размери 9см./3см.
По делото са представени касови
бонове за закупени медикаменти на обща стойност 174,34лв, квитанция за платена
такса за медицински преглед на стойност 30лв., както и касов бон от
31.05.2016г. за заплатена такса за съдебно удостоверение в размер на 50лв.
Не е спорно, че за лек автомобил "БМВ
318 И с ДК №********* е бил сключен в ответното дружество договор за застраховка
"Гражданска отговорност", обективирана в застрахователна полица №**********, валидна за период 14.03.2016г.-13.03.2017г.
По делото е представен заверен препис от претенция
до ответното дружество отправена от
ищеца, съдържаща искане за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. и за
имуществени вреди в размер на 254,34лв., изразяващи се в разходи за лечение, претърпени
от ищеца в резултат на ПТП от 26.05.2016г.
По делото е допусната съдебна
авто-техническа експертиза, от заключението на която се установява механизмът
на възникналото на 26.05.2016г. ПТП, при което в резултат на удар между МПС,
управлявано от ищеца и МПС, управлявано от трето неучастващо по делото лице-А А,
са причинени вреди. Видно от заключението на експертизата основната причина за
ПТП-то от експлоатационно техническа гледна точка е допуснатото движение на лек
автомобил марка „БМВ” от водача А извън платното за движение, където и след удара
в мантинелата, настъпилите моментни сили и изменение на скоростта, автомобила
пресича траекторията на движение на управлявания от водача П. лек автомобил
„Тойота”, който водач не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието. В заключението е посочено, че водачът на МПС „БМВ” е имала
възможност да предотврати удара с автомобила, управляван от ищеца, като
предприеме намаляване на скоростта или интензивно спиране, при възникналата
опасност, за да не допусне удар в мантинелата и последващ удар в автомобила на
ищеца.
От заключението на допусната по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че на ищеца са причинени
описаните в съдебно-медицинското удостоверение
и приложена по делото медицинска документация травматични
увреждания-хематоми по тялото, както и мозъчно сътресение и закрита
черепно-мозъчна травма, проявяващи се като зашеметяване и дезориентация за време и място, нестабилна
походка, тръпнене на крайниците, по-изразено в лявата ръка, главоболие, световъртеж, залитане, диплопия
при поглед в дясно и хоризонтален нистагъм при поглед в дясно, като последните
вещото лице определя като неврологични симптоми за хора, прекарали травма на
главата. Вещото лице е посочило, че посочените травматични увреждания може да
са получени по време, място и начин,
съобщени от пострадалия, а именно при претърпяно ПТП от 26.05.2016г. Вещото
лице е направило извод, че на пострадалия е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, изразяващо се в болка и страдание, затруднено
движение на снагата/дихателната функция/
и крайниците за срок от 45-60 дни, наличие на множество субективни оплаквания,
включващи паник- атаки, бърза уморяемост, пристъпи на мигренозни прояви, загуба
на концентрация. Вещото лице е посочило, че субективните оплаквания на ищеца са
типични за прекарано мозъчно сътресение и закрита черепно- мозъчна травма, като
срокът на пълно възстановяване и отшумяването им варира между 6 месеца и една
година. Вещото лице сочи, че хематомите по тялото са типични за човек,
управлявал автомобила с поставен предпазен колан, като последното го е спасило
от по-тежки увреждания. В заключението вещото лице е посочило, че от
медицинската документация е видно, че претърпяната травма е послужила като
отключващ фактор на хипертонична сърдечна болест, за която е започнато
медикаментозно лечение, което продължава. В съдебно заседание вещото лице допълни, че
типично за травма на главата е, че в първите дни след травмата организмът се
намира в стресова ситуация и това подтиска субективните оплаквания, които
настъпват ден или няколко дни след самата травма.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Х П.П., брат на ищеца, който заяви, че на
26.05.2016г. брат му се обадил по телефона и му съобщил, че е претърпял
ПТП и се намира в болницата в Б.
Свидетелят отишъл в болницата, където брат му бил на системи, целият треперел и
бил много уплашен. Казал, че го боли рамото и главата, която бил ударил в
колонката на автомобила. Предпазният колан го ожулил и имал синина по гърдите.
Свидетелят каза, че по искане на брат му последният бил изписан от болницата и
потеглили с автомобила на свидетеля за ****, но по пътя имал оплаквания от
гадене и болки. Според казаното от свидетеля, след инцидента брат му изпитвал
болки в главата и ръката, като по-интензивните болки продължили около три
месеца.Приемал медикаменти. Бил наплашен, изпитвал страх да шофира, не можел да
работи.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предмет на настоящото
производство е пряк иск срещу
застраховател, с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от
водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно цитираната разпоредба
увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на
вредата, като с договора за застраховка «гражданска отговорност» застрахователят
се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска
отговорност», между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това
следва да са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена
от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за обезщетяване на причинените вреди.
Предявените искове са допустими. Съгласно
разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна
претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост на иска
срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства
ищецът, на 02.08.2017г. е отправил до ответното застрахователно дружество
извънсъдебна претенция за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от
соченото ПТП. След като е спазено
изискването на горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция,
предявена по съдебен ред за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди се
явява допустима.
Разгледани по същество исковете
за обезщетение са основателни, по следните съображения:
Безспорно, от събраните по делото
доказателства се установи, че на 26.05.2016г. е настъпило ПТП, в резултат на което ищецът е получил
увреждания-хематоми
по тялото, както и мозъчно сътресение, закрита черепно-мозъчна травма,
проявяващи се като зашеметяване и
дезориентация за време и място, нестабилна походка, тръпнене на крайниците,
по-изразено в лявата ръка, главоболие, световъртеж, залитане и др. Механизмът
на ПТП-то, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по
делото писмени доказателства, от показанията на разпитания свидетел, както и от
заключенията на приетите по делото съдебна автотехническа и съдебно-медицинска
експертизи. Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установиха всички предпоставки на деликтната
отговорност на деликвента А А, а именно противоправно поведение, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вина.
Противоправното поведение на А се изразява в несъобразяване с правилата за
движение от нейна страна, която управлявайки лек автомобил "БМВ 318 И с рег №******** допуска да се стигне до
удар в МПС, управлявано от ищеца, като при възникналото ПТП са причинени вреди.
Противоправното поведение на деликвента и механизма на ПТП се доказват от
приложения като доказателство по делото протокол от ПТП и воденото досъдебно
производство, както и от заключението на автотехническата експретиза, видно от
което водача Атанасова, при създалата се ситуация на пътя, движейки се с
относително висока скорост е предприела
неправилна маневра, вследствие на която се е стигнало до удар на МПС,
управлявано от нея и МПС, управлявано от ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага
до доказване на противното. В хода на настоящото производство ответникът не
ангажира доказателства за обстоятелства, които да изключват или ограничават
вината на застрахованото лице за настъпването на ПТП. Неоснователно е
възражението на ответника, че А А няма вина за настъпилото ПТП, а вината е само
на водача на неустановения товарен автомобил, който е навлязъл в лентата за
изпреварване. Съдът намира, че допуснатото от водача на „БМВ” нарушение на
правилата за движение се изразява в това, че същата е следвало да се движи със
скорост позволяваща й да възприеме внезапно възникнала опасност на пътя, а
освен това в заключението на експертизата вещото лице е посочило, че за водача
на лекия автомобил „БМВ” е имало възможност да реагира на опасността и
предприеме правилна маневра, своевременно намалявайки скоростта на движение или
интезивно спиране, за да не допусне удар в мантинелата и навлизане в
траекторията на движение на лекия автомобил, управляван от ищеца и по този
начин да бъде предотвратено произшествието.
В отговора на исковата молба ответникът наведе твърдения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, но не агажира
доказателства в тази насока. Съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е
налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е
способствал за настъпване на вредоносните последици, т.е. когато приносът за настъпването
им е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно и
виновно. Намаляването на обезщетението за вреди в конкретната хипотеза ще е
допустимо само при наличие на категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или техния размер няма да е в този обем, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. Приносът за съпричиняване следва да е
безспорно доказан, а не предполагаем, за да бъде зачетен при определяне размера
на вредите. В конкретния случай, по делото не се доказа възражението на
ответника, че ищецът е бил с неправилно поставен предпазен колан, както и не се
установи в какво се изразява неправилното поставяне на предпазния колан. В
показанията си свидетеля П. каза, че брат му е бил с поставен предпазен колан
по време на пътуването, когато е възникнало процесното ПТП. Вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза заяви, че травматичните увреждания/хематоми/ по
тялото на ищеца сочат на това, че същият е бил с поставен предпазен колан към
момента на ПТП-то, като предпазния колан е предпазил ищеца от по-големи
увреждания. Предвид събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е
управлявал автомобила си с поставен предпазен колан, поради което направеното
от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно.
По делото не е спорно и от
представените доказателства се установи наличие на застрахователно
правоотошение по застраховка "гражданска отговорност", сключена между
деликвента и ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП от
26.05.2016г. При това положение и по силата на чл.432 ал.1 от КЗ е налице
основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщететяване на
вредите причинени от деликвента. Съгласно общите принципи на чл.45 от ЗЗД и
чл.51 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане.
По отношение на претендираните имуществени
вреди- от събраните по делото писмени доказателства се установи, че ищецът е
направил разходи във връзка с лечението
на получените при процесното ПТП телесни увреждания, които разходи се
изразяват в закупуване на медикаменти, такса за медицински преглед, такса за
издаване на съдебно-медицинско удостоверение. Тези разходи са в причинна връзка
с ПТП, като техния размер се установява от представите по делото платежни
документи, поради което тези разходи имат характер
на имуществени вреди, претърпени от ищеца в
резултат на възникналото ПТП от 26.05.2016г. и подлежат на обезщетяване в предендирания и доказан размер от общо 254,34лв.
По отношение на исковата
претенция за неимуществени вреди:
При съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.52 от ЗЗД,
по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно
отражение върху увреденото лице, като се вземе предвид степента и тежестта на
увреждането. В конкретния случай причинените на ищеца телесни увреждания са от
категорията на леки телесни повреди, като оздравителния процес видно от
изложеното в заключението на съдебно-медицинската експертиза е продължил около
два месеца след ПТП-то. Видно от изложеното от вещото лице и от събраните
гласни доказателства някои от субективните оплаквания при ищеца, като
главоболие и други са продължили по-продължително време. По делото има данни,
че ищецът след ПТП е отключил хипертонично заболяване, като макар да няма
категорични доказателства, че заболяването е в пряка причинна връзка със
ПТП-то, то следва да се има предвид, че е вероятно стресът от преживяното да е
спомогнал за развитие на заболяването. Освен това от показанията на свидетеля П.,
преценени по реда на чл.172 от ГПК, съдът намира, че се установи, че ищецът е
имал опаквания от болки по тялото и главата, които са му създавали пречки в
ежедневната дейност и в работата му. Като
взе предвид горните обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за
справедливост, съдът намира, че следва да определи размер на обезщетението за неимуществени
вреди на 4700лв., до който размер исковата претенция се явява основателна и
доказана, а за разликата над сумата 4700лв. до пълния претендиран размер от 20
000лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази част.
По отношение акцесорната претенция за лихва за забава,
съдът намира следното: Искането на ищеца за присъждане на лихва за забава, с начална дата датата
на деликта е неоснователно доколкото претенцията му за обезщетение е насочена
не към деликвента, а към застрахователя. С оглед изричната разпоредба на чл.429 от КЗ застрахователят по застраховка «гражданска
отговорност» дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенеция от увреденото лице, като се вземе
най-ранната от горните дати. В производството по делото не се установи кога и
дали застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на събитието, като
са ангажирани доказателства, че увреденото лице е предявило застрахователната
си претенция на 02.08.2017г. Съдът
намира, че от този момент застрахователят е изпаднал в забава за плащане на дължимото
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като от тази дата /02.08.2017г./,
а не от датата на деликта, се дължи върху присъденото обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди и законната лихва за забава, до окончателното
изплащане.
С оглед изхода на спора и
съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 281,30 лв. за държавна такса и възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част на исковата
претенция.
От пълномощника на
ищеца своевременно е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ
на ищеца, като е представен и списък по
чл. 80 от ГПК. Съгласно чл.38 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на: 1.
лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Видно от
представения по
делото договор за правна
защита и съдействие, сключен между ищеца и адвокат М.М.-САК е договорено
оказване на адвокатска помощ и съдействие безплатно, при условията на
чл.38 от Закона за адвокатурата. Законът дава възможност на
адвоката да поеме защита на лице, което по негова преценка е материално
затруднено и няма финансова възможност да му плати адвокатско възнаграждение,
като адвоката в хода на производството може да претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение, което да бъде заплатено от другата страна по делото
при наличие на предпоставките за това, с оглед изхода на спора по делото. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая
и при съобразяване на материалния интерес по
делото и размера на
присъдените обезщетения,
възнаграждението следва да бъде определено по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 576,80 лв. С оглед изхода на делото и на основание
чл.38, ал.2 от ЗА ответникът
ЗД„Б И”АД следва да бъде
осъден да заплати посочената сума на адв.М.М.-САК,
пълномощник на ищеца
И.П..
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.”АД, с ЕИК ******, със седалище гр********* да заплати на
И.П.П. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 254,34лв./двеста петдесет и четири лева и тридесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медикаменти, медицински прегледи
и такса за издаване на съдебно- медицинско удостоверение, сумата 4700лв. /четири хиляди и седемстотин
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
в резултат на ПТП от 26.05.2016г. на автомагистрала "Х" на 63 км+100м, с посока
на движение от гр.С към гр.В, между лек
автомобил марка
"БМВ 318 И" с ДК №*****, управляван от А Г А с ЕГН ********** и лек автомобил марка "Тойота Авенсис", с ДК
№*****, управляван от ищеца И.П., причинено от А Г А, дължимо
по застраховка “Гражданска отговорност", по застрахователна полица №********, валидна за период
14.03.2016г.-13.03.2017г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 02.08.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 281,30 лв. /двеста осемдесет и един лева и тридесет стотинки/, представляваща направени по делото от ищеца разноски за държавна
такса и възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част на исковата
претенция, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата над 4700 лв. до пълния претендиран размер от 20 000лв., като неоснователен и недоказан в тази
част.
Банковата сметка за плащане на
парично вземане по осъдителен иск, посочена от ищеца по реда на чл.127 ал.4 от ГПК е: IBAN: ***, BIC: ***, Банка „****” АД.
ОСЪЖДА ЗД
„Б. И.”АД, с ЕИК ******, със седалище гр.*********ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М. с ЕГН **********-
адвокат от САК, с адрес ***, пълномощник на И.П.П. с ЕГН **********-ищец по
гр.дело №3714/2017г. по описа на ВТРС сумата от 576,80 лв. /петстотин
седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: