№ 19016
гр. С, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110143987 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
278736/19.08.2025 г., с която ЗК „ЛИ“ АД е предявило срещу *** обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ иск с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от
366,33 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена
застраховка „Каско“ обезщетение за увреден лек автомобил „Ауди Ку7“, рег.
№ *** от пътно-транспортно произшествие, осъществено на 02.11.2022 г., в с.
В, по ул. ***, с посока на движение от ул. Е към бул. С, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /19.08.2025 г./ до
окончателното й изплащане; 2/ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от
122,73 лева, представляваща мораторна лихва за периода 02.02.2023 г. –
18.08.2025 г., дължима върху претендираната в производството главница.
Ищецът твърди, че на 02.11.2022 г., в с. В, водачът на лек автомобил
„Ауди Ку7“, рег. № *** се движил по ул. ***, с посока на движение от ул. Е
към бул. С, като пред № 3 попада с автомобила в необезопасена и
несигнализирана дупка, находяща се на платното за движение, което е станало
причина за реализиране на ПТП. Сочи, че вследствие на горепосоченото
събитие на лекия автомобил са нанесени щети на стойност 366,33 лева
/включваща разходи за отстраняване щетите по автомобила/. Твърди, че
процесното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие по
1
договор за имуществена застраховка „Каско”, съгласно полица № ***, със
срок на застрахователно покритие от 01.03.2022 г. до 28.02.2023 г. Поддържа,
че след настъпване на застрахователното събитие в ЗК „ЛИ“ АД е подадено
уведомление за щета, във връзка с което е образувана щета № ***, по която е
изплатено обезщетение в размер на 366,33 лева. Сочи, че до ответника е
изпратена регресна покана за доброволно заплащане на претендираната в
настоящото производство сума, но задължението не е изпълнено, поради
което ответникът изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава в размер
на 122,73 лева за периода 02.02.2023 г. – 18.08.2025 г.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.
Излагат се съображения, че с исковата молба не се обосновава механизма на
ПТП и причинната връзка между щетите по лекия автомобил и твърдяната
дупка на пътното платно. Поддържа се, че от представените доказателства не
се доказвало в процесния пътен участък да е имало дупка с конкретни
размери, която да е била от естество да причини твърдените вреди. Поддържа
се, че липсва точна индивидуализация на мястото на настъпване на
процесното събитие, като се излагат подробни съображения в този смисъл.
Прави възражение за съпричиняване с аргументи, че водачът на лек автомобил
„Ауди Ку7“, рег. № *** не е положил дължимата грижа, не се е движил със
съобразена скорост и при възникване на опасността не е намалил и не е
направил опит да избегне дупката. Оспорва размера на вредите. Оспорва се и
иска за лихва за забава.
Моли, исковете да бъдат отхвърлени, алтернативно – да бъде намалено
претендираното от ищеца обезщетение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45 ЗЗД:
2
В тежест на ищеца е да установи следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото
имущество, в срока на застрахователното покритие на който да е настъпило
събитие, което е довело до увреждането на имуществото на застрахованото
при ищеца лице, вследствие виновно и противоправно поведение на лица,
комуто ответникът е възложил конкретна работа, при или по повод
изпълнението на която, да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие и
причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при ищеца лице,
като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди, както и изпадането на ответника в забава, периода на забавата и
размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително
релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на лек автомобил „Ауди Ку7“, рег. № ***.
По делото е представената застрахователна полица № *** по
застраховка „Каско на МПС“ от 25.02.2022 г., със срок на валидност
01.03.2022 г. – 28.02.2023 г., с предмет процесния лек автомобил „Ауди Ку7“,
рег. № ***, от която се установява по делото, че към датата на реализиране на
процесното събитие /02.11.2022 г./ между ищеца и собственика на МПС – лек
автомобил „Ауди Ку7“, рег. № *** е съществувало валидно правоотношение
по застраховка „Каско” на МПС, клауза „П – Пълно Каско“.
От събраните по делото писмени доказателства се установява също, че
в изпълнение на договорното си задължение, ищецът е определил
застрахователно обезщетение в размер на 366,33 лева за щети от ПТП по щета
№ 4000-1201-22-001038, заведена във връзка със застрахователно събитие,
настъпило на 02.11.2022 г.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява в
производството, че на 02.11.2022 г. е било реализирано ПТП, представляващо
покрит риск по застрахователното правоотношение. Във връзка с
3
възраженията на ответника в отговора на исковата молба, следва да се
отбележи, че застрахователният договор е сключен при условията на клауза
„Пълно Каско”, която включва като покрит риск именно случаите на пътно-
транспортно произшествие – събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало повреда на ППС (видно от
представените по делото общи условия на застрахователното дружество).
Съгласно раздел XIV, т. 70 от Общите условия на ищцовото дружество, в
размера на обезщетението се включват и разумно направени разноски за
спасяване, ограничаване и/или намаляване на щетата на застрахованото МПС,
както и разходите за транспортиране на МПС на разстояние до 250 км., когато
то не е в движение, от мястото на проишествието до най-близкото място за
ремонт или до местодомуването на автомобила.
Събитието е настъпило на територията на ***, като застрахованият при
ищеца автомобил се е движил в с. В, на ул. ***, с посока на движение от ул. Е
към ул. С, където попада в необезопасено и несигнализирано препятствие на
пътното платно – дупка.
Описаният механизъм на ПТП се установява от заключението на САТЕ
и представения по делото протокол за ПТП, който представлява официален
документ с материална доказателствена сила относно извършените пред
длъжностното лице изявления и действия (арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). Макар и
автоконтрольорът да не е станал свидетел на събитието и изводите му относно
механизма да нямат обвързваща доказателствена сила, той е посетил
местопроизшествието и е констатирал на място наличието на дупка на
платното за движение (видно от посоченото в протокола). Описаният
механизъм на ПТП се установява и от гласните доказателства и представената
декларация на водача на МПС, която представлява частен свидетелстващ
документ, изготвен от трето за процеса лице. От събраните по делото
доказателства се установява по делото, че ПТП е настъпило поради наличие
на дупка на пътя. Събраните по делото доказателства, в това число
заключението на вещото лице по допуснатата, приета и неоспорена от
страните съдебна автотехническа експертиза и представения по делото
протокол за ПТП, в който изрично е посочено, че констатираната от
автоконтрольора дупка на платното за движение е била несигнализирана и
необезопасена, са еднопосочни и безпротиворечиви в частта по отношение на
тези обстоятелства.
4
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от
страните, отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца
автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ето
защо, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, следва да
се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в
протокола механизъм на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 48,
т. 2, б. „в“ от Правилника за прилагане на закона за пътищата, поддържането
на републиканските пътища в границите на градовете е задължение на
съответната община. Следователно, несъмнено е, че ПТП е настъпило в
рамките на урбанизираната територия на гр. С, поради което отговорност за
поддържането му в изправно състояние носи ***. Лицата, които стопанисват
пътя, следва да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-
кратък срок, като в рамките на насЕите места служби за контрол, опредЕи от
кметовете на общините, контролират изправността и състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка – арг. чл. 167, ал. 1 и ал.
2, т. 1 ЗДвП. В настоящия случай с оглед установената фактическа обстановка
несъмнено е, че ПТП е настъпило поради наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, съществуването на която се дължи
на противоправното и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД) бездействие на служител на ответника,
който в нарушение на горепосочените законови разпоредби не е изпълнил
възложеното му задължение да стопанисва надлежно пътното платно и да го
поддържа в изправно състояние, а при наличие на препятствие на него – да го
обозначи. Следователно, ответникът носи отговорност за обезщетяване на
причинените щети в пълен размер.
От представените по делото писмени доказателства (заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция, възлагателно
писмо, опис - заключение, доклад по щета) се установява, че при описаното
застрахователно събитие са настъпили вреди на застрахования при ищеца
автомобил, които съгласно експертните изводи на вещото лице по САТЕ са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Вещото лице установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП
5
за отстраняването на причинените вреди на база пазарни цени са били
необходими 421,33 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните, като съдът не намира основания да не го кредитира. Към тази сума
следва да се прибавят обичайните ликвидационни разноски за определяне на
обезщетението в размер на 15,00 лева.
От името на ищеца се претендира сума в по-малък размер, а именно
366,33 лева, поради което предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД се явява основатЕ и доказан до пълния
предявен размер от 366,33 лева.
Предвид доказаната основателност на предявения иск, настоящият
съдебен състав намира, че следва да разгледа направеното при условията на
евентуалност възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на лек автомобил „Ауди Ку7“, рег. № ***.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл.
290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т.
о., решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206
от 12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г.
по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд
последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за
вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За
да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД,
следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването
на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква.
Или, от съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за
6
прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение
на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните
последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението,
което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът на лек
автомобил „Ауди Ку7“, рег. № *** да е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат от реализираното на 02.11.2022 г.
събитие. В отговора на исковата молба е изложено общо, че водачът на лек
автомобил „Ауди Ку7“, рег. № *** е допринесъл за реализиране на
вредоносния резултат, доколкото поведението на водача не е било съобразено
с условията на пътното платно. По делото не се събраха категорични
доказателства, от които да се приеме, че е доказано, при условията на пълно
доказване, че поведението на водача на лек автомобил „Ауди Ку7“, рег. № ***
не е било съобразено с условията на пътното платно. Същевременно, както се
посочи по-горе, за да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на
чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка
с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване. Т.е., за да е налице съпричиняване на
вредоносния резултат не е достатъчно да се установи единствено виновно и
противоправно поведение на водачът на лек автомобил „Ауди Ку7“, рег. № ***
/каквото не се установява от събраните по делото доказателства/, но и
обстоятелството, че това виновно и противоправно поведение обективно е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Такива безспорни
доказателства не се събраха в настоящото производство. Доказателствената
тежест за установяване на тези обстоятелства е на ответника, каквато му е и
разпредЕа с доклада по делото, който не е оспорен от страните. Съдът е указал
на ответника, че в негова тежест е да докаже правопогасяващи
7
претендираното от ищеца вземане факти, включително и релевираното с
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на лек автомобил „Ауди Ку7“, рег. № ***.
Независимо от горното, ответникът не е направил доказателствени искания,
не е формулирал допълнителни задачи към вещото лице по допуснатата в
производството съдебна автотехническа експертиза, нито е поставил
допълнителни въпроси за установяване на горните обстоятелства, при
изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание.
Тук следва да се посочи и обстоятелството, че задължение на ответника
е да поддържа пътищата, намиращи се на територията на ***, като
неизпълнението на това задължение не може да влече негативни последици за
водачите и да създава за тях задължение да познават намиращите се на
платното за движение дупки, респективно и задължение да ги познават и
избягват на всяка цена, включително и при риск от реализиране на друго
проишествие на пътя.
Следователно, съдът приема, че направеното с отговора на исковата
молба от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на лек автомобил „Ауди Ку7“, рег. № *** е неоснователно и
не следва да бъде уважено.
Предвид гореизложеното предявеният иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД се явява основатЕ и доказан до пълния
предявен размер от 366,33 лева, респективно следва да бъде уважен. Върху
главницата следва да се присъди законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане на падежа.
Задължението на делинквента към застрахователя по имуществената
застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на извършеното плащане има значение само
за възникване на регресното право, а длъжникът изпада в забава след покана
8
(арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД). По делото е представена покана за изпълнение на
паричното задължение, получена от *** на 02.02.2023 г. (видно от
отбелязванията, извършени върху представената по делото регресна покана от
31.01.2023 г.), като при неизпълнение на задължението от следващия ден
ответникът е изпаднал в забава. Следователно, за заявения от ищеца период
03.02.2023 г. – 18.08.2025 г. ответникът дължи мораторно обезщетение в
размер на 122,61 лв. /изчислено по реда на чл. 162 ГПК/. За деня 02.02.2023 г.
акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следва да се отхвърли.
Следователно акцесорният иск е основатЕ и следва да бъде уважен за сумата
от 122,61 лева и за периода 03.02.2022 г. – 18.08.2025 г., като за разликата над
този размер до пълния предявен размер от 122,73 лева и за деня 02.02.2023 г.,
искът следва да се отхвърли.
По отношение разпредЕието на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора, право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 100,00
лева, за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството
съдебна автотехническа експертиза в размер на 350,00 лева, за заплатен
депозит за разпит на свидетел при режим на призоваване в размер на 60,00
лева и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ***,
БУЛСТАТ ****, адрес гр. С, ул. „М” *** следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца ЗК „ЛИ” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.
С, ул. „С“ *** сумата от 609,85 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр. д. № 43987/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от предявените искове.
От името на ответника дружество се претендират разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът ЗК „ЛИ” АД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С, ул. „С“ ***, следва да бъде
9
осъден да заплати в полза на ответника ***, БУЛСТАТ ****, адрес гр. С, ул.
„М” ***, сумата от 0,03 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр. д. № 43987/2025 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ****, адрес гр. С, ул. „М” *** да заплати в
полза на ЗК „ЛИ” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С, ул.
„С“ ***, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД,
сумата от 366,33 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
имуществена застраховка „Каско“ обезщетение за увреден лек автомобил
„Ауди Ку7“, рег. № *** от пътно-транспортно произшествие, осъществено на
02.11.2022 г., в с. В, по ул. ***, с посока на движение от ул. Е към бул. С, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /19.08.2025
г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ****, адрес гр. С, ул. „М” *** да заплати в
полза на ЗК „ЛИ” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С, ул.
„С“ ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 122,61 лева, представляваща
лихва за забава за периода 03.02.2023 г. – 18.08.2025 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 122,61 лева до пълния предявен размер от 122,73 лева и за деня
02.02.2023 г.
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ****, адрес гр. С, ул. „М” *** да заплати в
полза на ЗК „ЛИ” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С, ул.
„С“ ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 609,85 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр. д. № 43987/2025 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА ЗК „ЛИ” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление
гр. С, ул. „С“ *** да заплати в полза на ***, БУЛСТАТ ****, адрес гр. С, ул.
„М” ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 0,03 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр. д. № 43987/2025 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
10
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11