№ 3943
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110154032 по
описа за 2022 година
М. Ш. К. е предявила срещу „Е.М.“ ЕООД установителен иск с правно основание чл.
124 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата в размер на 5137,84 лева,
представляваща вземане по Договор за кредит от 05.04.2006 г., сключен с „....“ АД.
Ищцата твърди, че в началото на м. септември била уведомена от ответното дружество,
че съгласно Референция с изх. № 22-РФ – 00021/05.09.0022 г. в качеството си на
кредитополучател по Договор за кредит от 05.04.2006 г., сключен с „....“ АД, дължала сума в
размер на 5137,84 лева. Посочва, че ответното дружество е придобило вземанията по
кредитния договор въз основа на сключен договор за цесия от 14.12.2021 г. с „ОТП
Факторинг“ ЕАД, което от своя страна го придобило от първоначалния кредитор – „....“ АД.
В исковата молба се твърди, че ищцата не дължи процесната сума, тъй като никога не е
сключвала договор за кредит с тази банка, а евентуално – поради погасяването на
вземанията по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
признава исковата претенция на ищцата. Моли разноските да не бъдат присъждани в него
тежест, тъй като не е дал повод за завеждане на делото.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Доколкото ответникът признава изцяло предявения иск, т.е. всички факти, включени
във фактическия му състав, то същият следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, тъй като съдът приема, че ответникът с
1
извънсъдебното си поведение е дал повод за завеждане на иска, тъй като е претендирал
плащане на процесните вземания, а именно 205,51 лева – държавни такси и 800 лева –
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Ш. К., ЕГН **********, срещу
„Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че М. Ш. К. не дължи
на „Е.М.“ ЕООД сумата от 5137,84 лева, представляваща вземане по Договор за кредит от
05.04.2006 г., сключен с „....“ АД.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на М. Ш. К., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1005,51 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2