Р Е
Ш Е Н
И Е
К. 29.03.2021 год.
Казанлъшкият районен съд,
наказателно отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
председател:
Михаил Михайлов,
при
участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия
Михайлов АН дело №1050/2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обжалвано е наказателно
постановление №24-002758/ 04.09.2020г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Стара Загора. „Д.2.“ЕООД, недоволно от наложеното му
наказание, моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна, чрез
процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като извърши
цялостна проверка на констативния акт/АУАН/ и наказателното постановление, като
прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства, приема
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от
лице, имащо право на такава, поради което съгласно чл.59,ал.2 от ЗАНН съдът
приема, че същата е допустима.
Административно-наказващият
орган, позовавайки се на акт за установяване на административно нарушение №24-002758
от 06.08.2020г., приел за установено, че при извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство на 29.07.2020г. в 10:30ч. на обект кафе-аперитив,
находящ се в гр.К., ъгъла между бул.„А.Б.“ и ул.„С.“, стопанисван от дружеството-жалбоподател било установено,
че „Д.2.“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, в
качеството си на работодател, е приело на работа на 29.07.2020г. в 10:30 Г.И.Т.,
ЕГН ********** като „барман“ на гореописания проверяван обект, без преди това
да сключи с нея писмен трудов договор, а вместо това е сключило граждански
договор №1/27.07.2020г. със същата.
Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“-Стара Загора приел, че с горните действия „Д.2.“ЕООД е
нарушило разпоредбата на чл.61,ал.1 от КТ, поради което и на основание чл.416,ал.5,
във връзка с чл.414,ал.3 от КТ, му наложил имуществена санкция в размер на 2000/две
хиляди/ лева.
Горното се установява безспорно
от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на разпитаните в с.з. свидетели С.А. и Б.Р., които съдът кредитира
напълно, доколкото същите са последователни, обективни, непротиворечиви и
кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото
доказателствен материал. От друга страна- показанията на К. П. и Г.Т., които съответно са работничка на
въззивника и бивша такава, не следва да бъдат кредитирани. Това е така, защото
версиите на тези свидетели за случилото се противоречат както на останалия
доказателствен материал, така и помежду си. Например П. твърди по отношение на Т.:
„Не е правила кафета, не е правила абсолютно нищо... Спомням си проверката от
ИТ. Зад бара работеше шефката. Въпросното момиче не е правила кафе.“, докато Т.
заявява: „С нейни съвети/на управителката на заведението/ как да боравя с
машината си направих кафето.“ Несъответствието в показанията на тези свидетели
по отношение на такова незначително обстоятелство, нямащо отношение към главния
факт на доказване, само прави още по-неубедителни и без това противоречивите им
изказвания. В този ред на мисли споделеното от тези свидетели в с.з. меко
казано буди съмнение. Техните показания са изолирани и пресъздават единствено
защитната версия на дружеството-жалбоподател по повдигнатото му административно
обвинение.Нещо повече-в настоящия случай, със собственоръчно попълнена и
подписана декларация от Г.И.Т., приложена по делото, се установи неверността на
нейните показания и тези на К. В. П. в частта, в която същите твърдят, че първата
от тях е полагала труд като чистачка, а не като барман. В подкрепа на този
извод са и несъстоятелните и житейски неоправдани показания на Т. в с.з.,
съгласно които същата е почиствала кафе-аперитива само в продължение на една
седмица, само по удобно за нея време, а не например когато в заведението не е
имало клиенти, и на основание сключен между нея с работодателя й граждански
договор.
Съобразно
установената фактическа обстановка, изложена в НП, в настоящия случай е налице
специална разпоредба чл.414,ал.3 от КТ, предвиждаща имуществена санкция за
нарушение по чл.63, ал.1 от КТ и
чл.63,ал.2 от КТ, който предвижда
задължение на работодателя да предостави на работника или служителя, преди
постъпването му на работа, екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл.62,ал.3, заверено от териториална
дирекция на Националната агенция по приходите. Тъй като санкционираното
дружество не е задължено да представя подобно уведомление в ТД на НАП, относно
сключен, с негов работник или служител, граждански договор, същото е изготвило
такъв, за да оправдае присъствието на Г.И.Т. на работното й място.
Съгласно нормата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние/действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по
административен ред. Следователно деянието, обявено за административно
нарушение, трябва да е извършено виновно- умишлено или непредпазливо, като
законодателя е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в
предвидените от закона случаи.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е налице
нарушение на разпоредбата на чл.61,ал.1 от КТ, съдържаща забрана за
работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да сключи
трудов договор с него.
Съгласно
разпоредбата на чл.416,ал.1,изр.второ от КТ редовно съставените актове по този
кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид това
констатациите, съдържащи се в редовно съставения АУАН, имат обвързваща съда
материална доказателствена сила, тъй като не са опровергани от санкционираното
дружество. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени в
тяхната съвкупност, безспорно се установява, че санкционираното дружество, в
качеството на работодател, е осъществило деянието, описано в АУАН и в
наказателното постановление, с което е нарушен чл.61,ал.1 от КТ.
Накърняването
на тази императивна разпоредба на закона е въздигнато в административно
нарушение, за което в чл.414,ал.3 от КТ е предвидено налагане на имуществена
санкция от 1500 до 15000 лева на юридическо лице- работодател.
С оглед на гореизложеното съдът намира,
че с издаване на наказателното постановление законосъобразно е ангажирана
отговорността на „Д.2.“ЕООД ***, на основание чл.414,ал.3 от КТ.
При
определяне размера на имуществената санкция АНО е отчел липсата на смекчаващи
отговорността на въззивника обстоятелства, като е наложил санкцията над
предвидения в закона минимум и съдът намира, че размера на същата не следва да
бъде намаляван.
В случая не са налице и предпоставките
за маловажност на извършеното нарушение. Специалният състав на маловажно административно
нарушение по чл.415в,ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на
чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
адм.наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл.415в,ал.1 от КТ,
следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е
отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са
настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от
маловажните нарушения по член 28 от ЗАНН, чл.415в,ал.1 от КТ не допуска
освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане
на административно наказание, но в многократно по-нисък размер. Същевременно в
нормата на чл.415в,ал.2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни
нарушенията на чл.61,ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63,ал.1 и 2 от КТ, т.е. за тези
нарушения, вкл. и процесното такова- по чл.61,ал.1 от КТ, привилегированият
състав на чл.415в,ал.1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице
визираните в него условия, т.е. същите не могат да се квалифицират като
маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба.
Изискването
за сключване на трудов договор в писмена форма е регламентирано в полза на
работника и гарантира правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и
социални осигуровки. Следователно нарушаването на императивната разпоредба на
чл.61,ал.1 от КТ, изрично забраняваща на работодателя да допуска до работа
работника, преди да сключи трудов договор с него, пряко засяга тези права и
категорично изключва извод, че се касае за деяние,лишено от обществена опасност
или притежаващо явно незначителна такава.
Предвид изложеното дотук и липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуални правила настоящият съд намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Потвърждаването
му прави основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съобразно разпоредбите на чл.63,ал.5 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с
чл.189,ал.3 от НПК, като съобразно чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, то следва да е в размер на 200
(двеста) лева, съобразно действително свършената работа от юрисконсулт по
делото, по-конкретно- участие в две съдебни заседания.
Предвид
изложеното и на основание чл.63,ал.1,пр.I от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-002758/
04.09.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Стара
Загора, с което на „Д.2.“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, е наложена имуществена санкция в размер на 2000(две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Д.2.“ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати
по сметка на Дирекция „Инспекция по труда“-Стара Загора направените по
делото разноски в размер на 200(двеста) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщението, че самото то и мотивите към него са
изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: