№ 130
гр. Свиленград, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100069 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. “България” № 81, вх.
В, ет. 8, срещу Д. Н. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: с. ****** ********, общ.
************ ул. „* * ********“ № **0, с която е предявен иск на основание чл.422, ал.1,
вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК – за признаване на установено в отношенията на страните
наличието на паричното вземане, удостоверено в заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
издадена по частно гр. дело № 854/2021г. по описа на Районен съд - Свиленград, а именно:
сумата 322,51 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставени
далекосъобщителни услуги за периода 15.11.2018г. - 14.03.2019г., дължими по Договор за
предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер 12502676002 от 08.10.2018г., сключен
между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК: *********, за
което са издадени фактури № № **********/ 15.12.2018г., **********/ 15.01.2019г.,
**********/ 15.02.2019г., **********/ 15.03.2019г.
Ищецът твърди, че по силата на Анекс към Договор за цесия от 01.10.2019г. е
придобил от „С. Г. Груп“ ЕАД, с ЕИК: *********, вземания, произтичащи от Договор за
предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер 12502676002 от 08.10.2018г., сключен
между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК: *********. От
своя страна „С. Г. Груп“ ЕАД, с ЕИК: *********, придобило вземанията от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, с ЕИК: *********, по силата на договор за цесия от
16.10.2018г.
Твърди, че цедираният Договор за предоставяне на мобилни услуги бил сключен за
срок от 24 месеца, който бил удължен до 11.10.2020г. по силата на допълнително
споразумение от 11.10.2018г. Поради неизпълнение на договорните задължения на
ответника дружеството прекратило едностранно договора на 06.04.2019г., след което издало
крайна фактура № **********/15.04.2019г.
Поради изложеното, ищецът моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното производство.
Ответникът не представя отговор на исковата молба.
1
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но депозира писмено
становище, с което поддържа иска. Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК
особен представител, оспорва иска като неоснователен.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намери за установено следното:
От приложеното за послуждане частно гражданско дело № 854/ 2021г. по описа на
Районен съд - Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 305/
25.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
ответникът да му заплати сумата 322,51 лв. (триста двадесет и два лева и 51 стотинки),
представляваща задължение за потребени далекосъобщителни услуги за периода
15.11.2018г. – 14.03.2019г., дължими по Договор за предоставяне на мобилни услуги с
клиентски номер 12502676002 от 08.10.2018г., сключен между длъжника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *********, предмет на договори за цесия от
16.10.2018г. и от 01.10.2019г., сумата 86,17 лв. (осемдесет и шест лева и 17 стотинки) –
мораторна лихва за периода 31.03.2019г. – 15.11.2021г. и съдебни разноски, включващи
сумата 25,00 лв. (двадесет и пет лева)- за държавна такса и сумата 180,00 лв. (сто и
осемдесет лева) – за адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. На основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя е дадено указание да предяви иск за установяване на
вземането си. Исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е
депозирана в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, поради което предявеният с нея иск е допустим.
От представените от ищеца Декларация, ведно със Заявление/Договор от 08.10.2018
г., е видно, че на същата дата ответникът, като „абонат“ с клиентски номер 12502676002, и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (БТК ЕАД) са сключили договор, по
силата на който дружеството е поело задължение да предоставя на абоната електронни
съобщителни услуги, съгласно Общите условия на дружеството, а именно мобилна услуга,
при избран абонаментен план Smart L+, с месечен абонамент 29,99 лв., за срок от 24 месеца.
Видно от подписана от абоната – ответник Декларацията от 08.10.2018 г., същият е получил
екземпляр от Общите условия на БТК ЕАД, подписан от представител на дружеството,
приема и е съгласен с Общите условия.
По делото е представен и препис от Общите условия, които по съгласие на страните
са част от поетите задължения по възникналото между тях договорно правоотношение.
Общите условия към договора за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но
тяхното приемане е обективирано в отделно подписаната от абоната декларация от
08.10.2018 г. Изявлението на абоната-потребител представлява писменото приемане на
условията към договора, които стават неразделна част от неговото съдържание.
Ищецът е представил и заверени копия на фактури, издадени от БТК ЕАД: фактура –
месечна сметка № **********/ 15.12.2018г. на стойност 136,16 лв., с краен срок на плащане
01.01.2019г., ведно с приложение, неразделна част от месечната сметка; фактура – месечна
сметка № **********/ 15.01.2019г., на стойност 100,16 лв., с краен срок на плащане
01.02.2019г., ведно с приложение, неразделна част от месечната сметка; фактура – месечна
сметка № **********/ 15.02.2019г., на стойност 218,88 лв., с краен срок на плащане
04.03.2019г., ведно с приложение, неразделна част от месечната сметка; фактура– месечна
сметка № **********/ 15.03.2019г. на стойност 299,51 лв., с краен срок на плащане
01.04.2019г., ведно с приложение, неразделна част от месечната сметка. Представена е и
фактура - кредитна сметка № **********/15.04.2019г. на стойност 580,48 лв., с краен срок
на плащане 02.05.2019г. Фактурите не са подписани от абоната, но не са и оспорени.
Предвид така събраните по делото доказателства, съдът приема, че в разглеждания
случай е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което БТК ЕАД се е
задължил да предоставя на ответника мобилни услуги, срещу заплащането на уговорената
цена, съобразно избран абонаментен план. С оглед естеството на договора, съдът приема, че
дружеството е изпълнило задължението си да предостави електронни съобщителни услуги
2
на ответника, съгласно уговорения абонаментен план. Поради това и като съобрази
издадените фактури, съдът приема, че искът за признаване за установено дължимостта на
процесната сума, представляваща цената на ползваните мобилни услуги, е доказан по
основание и размер. Не се доказа от ответника, при негова доказателствена тежест, да е
изпълнил задължението си за заплащане на потребените мобилни услуги.
Видно от представените Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г.,
сключен между БТК ЕАД, като «цедент», и «С.Г.Груп» ООД, като «цесионер», и Договор за
прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. и анекс към него от 10.03.2020г., сключен между
«С.Г.Груп» ООД, като «цедент», и ищеца «ЮБЦ» ООД, като «цесионер», последният е
придобил процесното вземане. Прехвърлянето на процесното вземане в полза на ищеца
следва да се счита за надлежно съобщено на длъжника, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД,
респ. че цесията е породила действие за ответника, с оглед представеното Уведомление за
цесия, изходящо от цедента БТК ЕАД. Същото е достигнало до длъжника с връчване на
преписа от исковата молба и приложенията, т.е. след завеждане на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда – 24.11.2021г. Тъй като обаче, настоящото исково производство се явява
продължение на заповедното такова, след полученото уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД
ответникът дължи изпълнението по прехвърлените вземания на ищеца-цесионер. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването от длъжника-ответник на уведомлението за цесия, дори и като приложение
към исковата молба, следва да бъде съобразено при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК - Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т.о., ТК.
В случая, препис от исковата молба е връчена на ответника, чрез назначения му
особен представител. В тази връзка, следва също да се изясни, че на настоящия съдебен
състав е известна практиката, формирана предимно от решения на районните съдилища,
съгласно която, при наличието на връчване на уведомление за цесия, извършено на особен
представител, назначен по реда на чл.47 от ГПК, то то не може да породи действие на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав не споделя тази практика.
Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия,
извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно, съобразно чл.29, ал.5 ГПК и
съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната
страна, вкл. в хода на процеса. Следователно връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчването правни последици.
В този смисъл е и Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г. на
ВКС, I ТО, в което се приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
Независимо, че в цитираното решение на ВКС се обсъжда валидността на материалноправно
изявление за предсрочна изискуемост, направено от банката чрез връчване на уведомление
към искова молба, връчена на особен представител, назначен при условията на чл.47, ал.6 от
ГПК, мотивите на това решение се отнасят в пълна степен за уведомление за извършена
цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД е
максимално да бъде охранен интересът на длъжника и да не се дава възможност на
кредитора да злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия.
В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на
договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради което на
основание чл.47, ал.6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес съдът му е
назначил особен представител в лицето на адв. Ц.А., ХАК, която е получила препис от
исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената
цесия, т.е. правата на длъжника са били изцяло охранени.
3
Да се приеме в този случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената
цесия, означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно
поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на
исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните пред
закона, закрепен в чл.9 от ГПК.
Предвид изложеното, исковата претенция за сумата 322,51 лв., за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 854/2021 г. по
описа на Районен съд - Свиленград, се явява основателна и предявеният иск следва да се
уважи.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 405,00 лв. и разноски в
заповедното производство в размер на 205,00 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Н. ИВ., с ЕГН: **********, с
адрес: с. ***** *******, общ. ********, ул. „* * ********“ № **, че същият дължи „ЮБЦ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата 322,51 лв. (триста двадесет и два лева и 51
стотинки), представляваща задължение за потребени далекосъобщителни услуги за периода
15.11.2018г. – 14.03.2019г., дължими по Договор за предоставяне на мобилни услуги с
клиентски номер 12502676002 от 08.10.2018г., сключен между длъжника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: *********, предмет на договори за цесия от
16.10.2018г. и от 01.10.2019г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 854/2021 г. по описа на Районен съд -
Свиленград.
ОСЪЖДА Д. Н. ИВ., с ЕГН: **********, с адрес: с. ***** *******, общ. ********,
ул. „* * ********“ № **, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. “България” № 81, вх. В, ет. 8, сумата
405,00 лв. - разноски в исковото производство и сумата 205,00 лв. - разноски в заповедното
производство /ч.гр.д. № 854/2021 г. по описа на РС – Свиленград/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Хасково, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4