Решение по дело №163/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е административно по реда на чл. 145 АПК във вр. с чл. 211 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на М. Д. Н. от *** против Заповед № 343з-516/22.02.2024 г., издадена от Директора на ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 1 предл. последно от ЗМВР – „неизпълнение на заповедите и разпорежданията на преките ръководители“, чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. последно от ЗМВР – „неизпълнение на заповедите и разпорежданията на преките ръководители“ и чл. 204, т. 3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца на м. е. М. Д. Н., м. о. д. в ОДЧ при РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и неправилен. Моли съда да го отмени..

В съдебно заседание оспорващият лично и чрез пълномощника си адв. Н. П. от АК – Сливен, поддържа жалбата. Счита, че разпоредбата, по която е наказан жалбоподателя е неправилна и че са нарушени процесуалните правила по административнонаказателната преписка, съответно да бъдат спазени правата на жалбоподателя. Било наложено наказание по чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. последно от ЗМВР – „неизпълнение на заповедите и разпорежданията на преките ръководители“. Дори да предположил, че има нарушение, жалбоподателят е нарушил чл. 199, ал. 1, за забавено или лошо изпълнение на заповед. В книгата за приемане и за предаване на сигнали в ОДЧ в предната смяна имало отразен сигнал, по който се е работило за извършено престъпление по чл. 194 от НК. В случая обаче имало друго престъпление, което било извършено в него момент, а именно грабеж и то не било по чл. 194 и дори да имало някакви нарушения, то не били от жалбоподателя. Дисциплинарно-наказващият орган бил длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените обяснения. Правото на защита на жалбоподателя било нарушено, защото му било указано да пише и не била осигурена възможност за изслушване. Заявява, че не била установена формата на вина. Моли да бъде отменена обжалваната заповед. Претендира за направените по делото разноски.

Административният орган, редовно призован се представлява от главен юрисконсулт К. Б., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби, а наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение. Твърди, че не са нарушени процесуалните права на оспорващия. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли съда да намали неговия размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ..

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Оспорващият М. Д. Н. е служител в МВР от 15.02.1996 г.. Към датата на издаване на оспорената заповед е на длъжност м.о.д. в ОДЧ в РУ Нова Загора, считано от 07.01.2016 г.. По време на службата си в МВР е награждаван с „писмена похвала“ - 1999 г. 2001 г., 2009 г., 2012 г. и 2014 г. и не са му налагани наказания (видно от кадрова справка).

В ОДМВР-Сливен с писмо рег. №4575р-2471/07.12.2023 г. от Дирекция „Инспекторат” МВР е постъпил утвърден от министъра на МВР Доклад рег. №4575р-2362/24.11.2023 г. - относно: извършена проверка в ОДМВР-Сливен и РУ-Нова Загора съгласно МЗ №8121з-1788/28.10.2023 г. за правомерността на действията на полицейските служители от ОДМВР-Сливен и РУ-Нова Загора при реакцията и работата им по сигнали за извършени правонарушения от Д. М. Д. от ***, установен като извършител на у. на Б. З. от същия град на 27.10.2023 г. в гр.Нова Загора. (л.53-73)

В постъпилия Доклад рег.№4575р-2362/24.11.2023 г. се съдържали предварителни данни за нарушения на служебната дисциплина от страна на м.е. М. Д. Н., м.о.д. в „ОДЧ” на РУ-Нова Загора при ОДМВР-Сливен, във връзка с което е направено и предложение да се образува дисциплинарно производство.

Със Заповед № 343з-3970/15.12.2023г. на Директора на ОД на МВР - Сливен, издадена на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР и чл. 39, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. е разпоредено извършване на проверка за изясняване на постъпили предварителни данни, за извършени нарушения на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.1, предл. второ и последно от ЗМВР „неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи” и „неизпълнение на заповеди и разпореждания на преките ръководители” и по чл.194 ал.2 , т.3 -„неспазване на служебните правомощия”- съставомерни по чл.200, ал.1 т.11 предл. първо и последно от ЗМВР и чл.200, ал.1 т.5 „превишаване на правомощия” за което е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца до една година. Със заповедта е определена комисия, която да извърши проверката и да изготви писмена справка за резултата в срок до 15.02.2024 г. (л.9-11) Оспорващият е запознат с горепосочената заповед на 21.12.2023 г..

Определената комисия е извършила възложената проверка, приключила с изготвена Справка рег.№ 306р-3021/13.02.2024 г. (л.16-19), като Н. е поканен да се запознае с нея и с материалите по дисциплинарната проверка. (л.28) Оспорващият Н. представил обяснения рег.№ 306р-3096/14.02.2024 г., че няма искания към комисията за събиране на допълнителни доказателства. (л.30) В законовия 24-часов срок не са депозирани възражения и е изготвено становище рег.№ 306р-3103/14.02.2024 г. (л.12-15)

В становището са отразени констатациите на комисията, според които на 21.10.2023 г. в 08.30 часа служителят м.е. М. Д. Н. м.о.д. в ОДЧ на РУ Нова Загора е застъпил в дежурство. Около 10.00 ч.-11.00 ч. в сградата на РУ Нова Загора са пристигнали две жени, които Н. познавал. Една от жените била Р. М. Р., майката на н. с нож в к. по рано на същия ден в 03.15 часа С. С.. Същата му заявила, че якето и телефонът на сина и С. липсват и тъй като телефонът давал свободно и не бил изключен предположила, че най- вероятно са в негов приятел, с който са били на заведение преди да го н. Ходила до домът на неговия приятел, но след като не могла да го събуди решила да дойде в полицията.

Н. им обяснил, че към момента не се знае какво се е случило с якето и телефона на синът и, като им предложил след като се свържат с приятеля на синът и да му се обадят или отново дойдат в полицията, независимо от резултата. Около обяд на същия ден Р. отново пристигнала в районното с три нейни приятелки и заявила на Н., че събудили приятеля на синът й който и предал якето, но телефонът липсвал. Една от приятелките на Р., заявила на Н., че чрез мобилно приложение е локализирала телефона и същият се намирал на [улица]в квартал „Шести“ в град Нова Загора. Н. извикал авто-патрулния екип в състав м..е. Б. Й., м. и. Г. С. и м. и. С. Д.. Приятелката на Р. прехвърлила локализацията на телефона на телефона на м.е. Б. Й., като същите са тръгнали към адреса, където бил локализиран телефона. Пристигайки на място са установили лицето Д. М. Д., който доброволно предал телефона за което изготвили протокол. След около 15-20 минути служителите от авто-патрулния екип донесли телефона в районното, като Р. разпознала телефона на сина си. Н. заявил на Р. да изчака, тъй като е трябвало да уведоми м. е. С. К., който бил запознат и работел по случая със синът и. След проведения разговор с К., Н. предал думите на К. на Р. да дойде в понеделник за да и върне телефона и да оформят необходимите документи, но Р. му заявила, че от сутринта няколко пъти е ходила до болницата в гр. Сливен, където е настанен синът и за лечение и телефонът и бил необходим за връзка с него, тъй като нямало кой да и издаде дубликат на сим картата защото било почивен ден. Н. отново се обадил на К. за консултация и го запознал с молбата на Р. и че ще дойде в понеделник при него да оформят документите. Тогава Н. разпоредил на Б. Й. да върне телефона, за което е била изготвена разписка. Р. заявила, че веднага тръгва за гр. Сливен, защото трябвало да занесе багаж на синът си и да му даде телефона. Н. не е изготвил докладна записка, защото разпоредил на м. е. Б. Й. да изготви такава по случая, като приложи към нея протокола за доброволно предаване и разписката за върнатия телефон. Преценил е, че няма нужда да се изготвят две докладни за един същ случай. Н. не е отразил случилото се в дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ защото е счел, че това е продължавано деяние за извършеното нападение срещу С. С. от Д. Д., който сигнал вече е бил отразен в дневника с инв. № 477 в 03.15 часа на 21.10.2023 г.

Потвърдено е от снето сведение от Р. Р., че както тогава, така и във всеки един момент тя имала готовност да предостави телефона за нуждите на разследването, ако това е необходимо. Освен това от снето сведение от и. Г. Ч. се потвърдило, че въпросния мобилен телефон не попада в предмета на разследването, както и че връщането му в конкретния случай не е попречило по никакъв начин на разследването.

При тези данни комисията заключила, че:

1) Във връзка със съобщението на Р. Р., че са установени липсващи вещи на синът й С. С. след н. му от Д. Д. на 21.10.2023 г., а именно мобилен телефон е следвало да бъде изготвена докладна записка за това съобщение. Такава докладна записка била изготвена от м. е. Б. Й. - КО в група ППД по разпореждане на м. е. М. Н. - м. о. д. Докладната записка била с рег. № 306р-17056/23.10.2023 г. В този случай ДРО счел, че не е било необходимо м.е. М. Н. да изготвя втора докладна записка за едно и също събитие, както и не били налице данни за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 „неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители “ от страна на Н..

2) Във връзка с това, че м.е. Н. не е отразил съобщението на Р. Р. в дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ, за това, че липсва мобилния телефон на синът й при инцидента със н. му същия ден, ДРО счел, че в случая Н. не е изпълнил задължението си съгласно т. 34 от Заповед № 343з- 838/16.04.2021 г. на Директора на ОДМВР Сливен, относно „Организацията и реда за осъществяване на дежурство в ОДМВР Сливен“, а именно е следвало да отрази приетия от него сигнал в дневника за получените и предадените сигнали в ОДЧ, което той не е сторил. М.е. Н. е бил запознат с посочената по горе заповед срещу подпис, за което бил изготвен протокол с рег. № 306р-7381/05.05.2021 г. В случая ДРО счел, че се касае за допуснато дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник- министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, предложение последно „неизпълнение на заповеди и разпореждания на преките ръководители“ от страна на Н., за което било предвидено налагането на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.

3) Във връзка с връщането на мобилния телефон на Р. Р. от страна на Н., ДРО счел, че това не било попречило по никакъв начин на разследването, поради което приел, че не са налице данни за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 3 от ЗМВР „неспазване на служебни правомощия“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 5 „превишаване на правомощия“ от страна на Н..

Цитираните по-горе справка и становище по дисциплинарната проверка, ведно със събраните доказателства по нея са постъпили при директора на ОДМВР-Сливен на 15.02.2024 г.

Наказващият орган – Директорът на ОДМВР Сливен, след като се е запознал с материалите по извършената проверка и с дадените в хода на дисциплинарното производство обяснения на Н., и е приел, че м.е. Н. е извършил дисциплинарно нарушение, е издал оспорената Заповед № 343з-516/22.02.2024 г., с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, чл. 194, ал. 2, т. 1 предл. последно от ЗМВР – „неизпълнение на заповедите и разпорежданията на преките ръководители“, чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. последно от ЗМВР – „неизпълнение на заповедите и разпорежданията на преките ръководители“ и чл. 204, т. 3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца на м.е. М. Д. Н., м.о.д. в ОДЧ при РУ – Нова Загора при ОД на МВР – Сливен. За да наложи дисциплинарното наказание, наказващият орган е приел за безспорно установено, че на 21.10.2023 г. по време на дежурство в ОДЧ на РУ-Нова Загора, като м.о.д. около 10.00 -11.00 часа приел съобщение от Р. М. Р., майка на н. с нож в к. по-рано на същия ден в 03.15 часа С. С., че якето и телефона на синът и липсват. Съобщено му е и, че чрез мобилно приложение е локализирала телефона и той се намира на [улица]в квартал-Шести на гр.Нова Загора. ДРО е констатирал, че м.е. Н. не изпълнил задължението си съгласно т.34 на Заповед №343з-83 8/16.04.2021 г. на директора на ОДМВР-Сливен относно „Организацията и реда за осъществяване на дежурство в ОДМВР-Сливен - да отрази приетия сигнал в дневника за получените и предадените сигнали в ОДЧ на РУ-Нова Загора- Приложение №4 към т.II, т.1 , буква „а” от приложение №1 от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени с МЗ №8121з-303/17.03.2021 г.

При определяне вида и размера на наказанието, наказващият орган, след като е изложил мотиви, че е взел предвид: тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вина и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, предоставил му възможност да упражни правото си на защита и приел писмените му обяснения с рег.№306р-1239/18.01.2024 г., и допълнително обяснение с рег.№ 306р - 3096/14.02.2024 г„ вземайки предвид, че съгласно приложената кадрова справка не се намира в срока на изтърпяване на наложено дисциплинарно наказание, е наложил наказание за минимално предвидения от закона срок.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 11.03.2024 г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез административния орган на 25.03.2024 г. с вх. № 343000-4752.

По делото е разпитана като свидетел Р. М. Р., чийто син бил н. с нож. На следващия ден, тъй като телефонът му бил в неизвестност, тя посетила РУ Нова Загора, за да установи дели не се намира в полицията. При разговор с Н. били информирана, че телефона не е там. С помощта на нейна приятелка, успяла да локализира телефона на сина и се върнала в полицията, понеже локацията била в кв. „Шести“, това било циганската махала в гр. Нова Загора и улицата, за да помоли, ако може някой да отиде да вземе оттам телефона, понеже синът и бил в болница. Тогава бил вторият път в същия ден, когато срещнала оспорващия и разговаряла с него. Казала му, че има локацията на телефона, ако е възможно да им съдействат да вземат телефона.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото доказателства и показанията на разпитаната свидетелка.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи.

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Подадена е от лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. На оспорващия, който е м.е., м.о.д. в ОДЧ на РУ-Нова Загора при ОДМВР-Сливен, е наложено наказание „порицание”, определено в нормата на чл. 197 от ЗМВР, със заповед, издадена от Директора на ОД на МВР– Сливен. На основание чл. 204, т. 3, пр. 1 от ЗМВР, всички наказания по чл. 197 за служителите на м. и. длъжности се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР. Едни от посочените в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 структури на МВР са Областните дирекции на МВР. Следователно Директорът на ОД на МВР – Сливен като ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР е оправомощен да издаде оспорената в настоящото производство заповед.

Спазена е установената форма – заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити.

При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма от ЗМВР и в Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство, както и да представи допълнителни обяснения или възражения. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователно е твърдението на пълномощника на оспорващия, че е нарушено правото му на защита, тъй като е била предоставена възможност само за представяне на писмени обяснения по извършващата се дисциплинарна проверка, на не и за неговото изслушване. Съгласно чл. 206 ал.1 от ЗМВР ДНО е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. От анализа на тази разпоредба следва извода, че в правомощието на ДНО е да прецени, по какъв начин да получи становището на държавния служител във връзка с дисциплинарното производство, дали като го изслуша или като приеме писмени обяснения. Дали ще даде възможност за устни или писмени обяснения е преценка на органа, който не е длъжен да осигури едновременно и двете възможности, в каквато насока са възраженията на страната. В случая му е предоставена втората възможност, от която жалбоподателя се е възползвал, като е предоставил писмени обяснения. Смисълът на нормата е да осигури възможност на полицейския служител да даде обяснения по фактите, да направи възражения и евентуално да представи доказателства в подкрепа на своята теза. В случая тези изисквания са изпълнени. Н. е представил писмени обяснения относно дисциплинарното нарушение, за което по-късно му е наложено наказание. Изискванията за приемане на обяснения и за изслушване не са кумулативни, поради което представянето на писмени обяснения относно констатираното нарушение е достатъчно да обоснове извода, че изискванията на закона са изпълнени и правото на служителя на защита не е накърнено. Тези обяснения са възприети от дисциплинарно-наказващия орган преди налагане на наказанието, с което е изпълнена разпоредбата от административния орган, а съображенията на жалбоподателя в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. (Решение № 8769 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4644/2015 г., V о.)

Оспореният административен акт е издаден при наличие на компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Относно материалната законосъобразност съдът счита, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е осъществил описаното в заповедта и в изготвената справка дисциплинарно нарушение, а именно не е изпълнил задължението си съгласно т.34 на Заповед №343з-838/16.04.2021 г. на директора на ОДМВР-Сливен относно „Организацията и реда за осъществяване на дежурство в ОДМВР-Сливен - да отрази постъпил сигнал в дневника за получените и предадените сигнали в ОДЧ на РУ-Нова Загора- Приложение № 4 към т.II, т.1 , буква „а” от приложение №1 от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени с МЗ №8121з-303/17.03.2021 г.

Безспорно е установено и това не се оспорва от жалбоподателя, че на 21.10.2023 г. в 08.30 часа жалбоподателя Н., като м.о.д. в ОДЧ на РУ Нова Загора е застъпил в дежурство. Около 10.00 ч.-11.00 ч. в сградата на РУ Нова Загора са пристигнали две жени, като една от жените била свидетелката Р. М. Р., майка на н. с нож в к. по рано на същия ден в 03.15 часа С. С.. Същата заявила на Н., че якето и телефонът на сина и С. липсват и поискала информация дали не се намират в полицията. Н. им обяснил, че към момента не се знае какво се е случило с якето и телефона на синът и, като им предложил след като получат допълнителна информация да му се обадят или отново дойдат в полицията, независимо от резултата. Около обяд на същия ден Р. отново пристигнала в РУ Нова Загора и уведомила Н., че чрез мобилно приложение е локализирала телефона и същият се намирал на [улица]в квартал „Шести“ в град Нова Загора. Н. предприел действия за издирване на телефона, но не е отразил случилото се в дневника за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЧ.

Съгласно т.34 на Заповед №343з-83 8/16.04.2021 г. на директора на ОДМВР-Сливен относно „Организацията и реда за осъществяване на дежурство в ОДМВР-Сливен, в група ОДЧ на ОДМВР Сливен и РУ Нова Загора, Котел и Твърдица се водят и съхраняват документите съгласно Приложение № 1 от Вътрешните правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР, утвърдени с МЗ №8121з-303/17.03.2021 г. Според т.II, т.1 , буква „а” от приложение №1 на тези Вътрешни правила ОДЦ/ОДЧ водят дневник за получени и подадени сигнали и разпореждания в ОДЦ/ОДЧ - приложение № 4.

В случая при извършената проверка е установено, че оспорващият не е изпълнил служебните си задължения по отразяване на постъпил сигнал за липсващ телефон на пострадало от друго престъпление лице, с което е нарушил т.34 на Заповед №343з-83 8/16.04.2021 г. на директора на ОДМВР-Сливен, като тези констатации в административния акт не са оборени от оспорващия с годни доказателства, които да дават основание да се приеме, че нарушението не е извършено.

Неоснователно е възражението на оспорващия, че той не бил отразил сигнала, тъй като деянието било свързано със сигнал вече отразен в дневника с инв. № 477 в 03.15 часа на 21.10.2023 г. Несъмнено това е последваща защитна теза на жалбоподателя, тъй като към момента на постъпване на сигнала, същият не е разполагал с информация за лицето, което държи липсващия телефон, както и за обстоятелствата при които е установено държането върху него. Още повече, предходния сигнал е за съвсем различно деяние, от това за което са постъпили сведения по време на дежурството на Н.. Без съмнение отнемането на владение върху движима вещ, без съгласието на нейния собственик и/или нейното държане, може да се квалифицира под различни състави на НК, с които жалбоподателя е следвало да бъде запознат. В този смисъл, същият е бил длъжен до отрази постъпилия сигнал в дневник за получени и подадени сигнали и разпореждания в ОДЦ/ОДЧ.

Установеното от фактическа страна напълно кореспондира с разпоредбата, чийто състав се твърди да е осъществил с деянието си жалбоподателя. Същото съставлява дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение последно от ЗМВР, а именно „неизпълнение на заповедите и разпорежданията на преките ръководители“, каквато е Заповед №343з-83 8/16.04.2021 г. на директора на ОДМВР-Сливен и с която м.е. Н. е запознат. За подобно нарушение законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание" – чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 200, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" се налага за срок от шест месеца до една година, като държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

Неоснователно е твърдението на пълномощника на оспорващия, че деянието е неправилно квалифицирано и се касае за нарушение по чл.199 ал.1 т. 3 от ЗМВР, а именно небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед. По административната преписка и по делото изобщо не са установени обстоятелства, от които да се направи извод за приложението на този текст от закона. Напротив установено е съзнателно неотразяване на постъпил сигнал, който е следвало да бъде отразен в книгата водена от ОДЧ за целта, като липсват данни този сигнал да е заведен в последствие или да е неправилно заведен. Като е подвел допуснатото нарушение под разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 1 предл. последно във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, АНО правилно е приложил материалния закон.

Съгласно чл. 206, ал. 2 ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Действително мотивите на ДНО относно тези обстоятелства са кратки и бланкетни, но това не е довело до нарушение на материалния закон, тъй като дисциплинарното наказание е едно и е определено в минимален размер. При това обстоятелство ДНО не е длъжен да обосновава вида и размера на дисциплинарното наказание, тъй като за посоченото нарушение не е предвидено друго наказание, а както бе посочено размерът е в неговия минимум. Когато в ЗМВР императивно се определя видът на дисциплинарното наказание за съответното дисциплинарно нарушение, което не се явява маловажно и административният орган налага наказанието в минималния допустим от закона размер, какъвто е настоящият случай, неизлагането на мотиви защо се налага именно наказанието "порицание" не се явява съществено нарушение по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. (Решение № 13789 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7775/2016 г., V о.,) Освен това административно-наказващият орган е индивидуализирал наказанието, като се е позовал на справката от 13.02.2024 г. и становището от 14.02.2024 г., в които са посочени подробни данни от кадровата справка на служителя. (Решение № 2602 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11539/2015 г., V о.) Същия е обсъдил и представените възражения от държавния служител и при тези данни е определил вида на наложеното дисциплинарно наказание..

С издаване на оспорената заповед, постановена в дисциплинарното производство се постига предвиденият от законодателя резултат - възпитателно и превантивно въздействие върху служителя за спазване на служебната дисциплина.

При извършената цялостна проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК не се откриха основания, които да доведат до отмяната му. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

Ответникът има право на сторените в производството разноски, като същите са своевременно поискани и следва да му се присъдят в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р ЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Д. Н. от *** против Заповед № 343з-516/22.02.2024 г., издадена от Директора на ОД на МВР - Сливен, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца.

ОСЪЖДА М. Д. Н., [ЕГН], от ***, [улица]да заплати на Областна дирекция на МВР-Сливен сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението на основание чл. 211 от ЗМВР не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.