Р Е Ш Е Н И Е
№121
гр. Русе, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд, търговска
колегия, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА като
разгледа докладваното от съдията ТАРАЛАНСКА
търг. дело № 245 по описа за 2018
год. за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила
е искова молба от „Р. Б.” ЕАД ЕИК ********* гр.С.,
представлявано от А.В. А. - изпълнителен директор и М. Т. П. – прокурист и
началник отдел „Правен“, действащо чрез пълномощника П. Б. Д.против „Р. – Р.“ ЕООД гр. Русе, ЕИК
*********, ЕТ „К.А. – Р.“, ЕИК: *********, К.С.А. и А.Б.А.,***,
с която са предявени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК – за съществуване на вземане, оспорено по
реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК. Вземането
е основано на извлечение от счетоводните книги на банката по отпуснат Договор
за банков кредит № 88152 от 30.07.2013 г., изменен и допълнен с два броя анекси
към него, кредитополучател по който е първият ответник „Р.– Р.
ЕООД гр. Русе, а солидарен длъжник или „съдлъжник“ всеки от останалите ответници – ЕТ „К.А. – Р.“, ЕИК: *********,
К.С.А. и А.Б.А..
Ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае съществуването на вземането му по отношение на четиримата
ответници, произтичащо от процесния договор за кредит
и анекси към него, както следва: - главница общо в размер на 43 750,00 евро, от която: редовно падежирали главници по месечни вноски с падежи за периода
от 10.08.2017 г. до 10.04.2018 г. вкл. в размер на 3 382,00 евро и предсрочно изискуема главница от 30.04.2018 г.
в размер на 40 368,00 евро;
редовна възнаградителна лихва общо в размер на 2 561,50 евро, начислена за
периода от 10.07.2017 г. до 29.04.2018
г. вкл., от която: просрочени редовни лихви за периода от 10.07.2017 г. до
10.04.2018 г. вкл. в размер на 2 393,30
евро и начислена редовна лихва в размер на 168,20 евро върху предсрочно изискуема главница за периода от
11.04.2018 г. до 29.04.2018 г.; наказателна лихва общо в размер на 637,91 евро, начислена за периода от
10.08.2017 г. до 13.05.2018 г. вкл., от която: начислена наказателна лихва
върху вноски с настъпил падеж за периода от 10.08.2017 г. до 13.05.2018 г. в
размер на 292,54 евро и начислена
наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница за периода от 30.04.2018
г. до 13.05.2018 г. вкл. в размер на 345,37
евро; изискуема лихва съгл. чл. 1.2 и чл. 1.3 въ вр. с чл. 1, б. „б“ и б. „в“ от Анекс № 2/16.08.2016 г. към
Договор за банков кредит № 88152/30.07.2013 г., начислена за периода от
10.03.2016 г. до 15.08.2016 г. вкл. в размер на 553,86 евро; изискуема комисионна за управление, дължима съгласно
чл. 1.4 във вр. с чл. 1, б. „г“ от Анекс № 2/16.08.2016
г. към Договор за банков кредит № 88152/30.07.2013 г., в размер на 137,00 евро, начислена за периода от
10.12.2015 г. до 09.12.2016 г. вкл.;както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 15.05.2018 г.
до окончателното й изплащане, както и сумите от 1 863,53 лв разноски по делото за заплатена държавна такса и 150,00 лв юрисконсултско възнаграждение
В случай, че главните установителни искове по чл. 422 във вр.
с чл.415 ГПК бъдат отхвърлени частично като неоснователни досежно
предсрочно изискуемите по Договора за овърдрафт и анексите към него суми, във
връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в ТР № 4/2013 г., в условията на евентуалност моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят
на „Р. Б.” ЕАД гр.С., следните суми: редовно
изискуеми главници по месечни вноски с падежи за периода от 10.08.2017 г. до
10.07.2018 г. вкл. в размер на 4 594,00
евро; предсрочно изискуема главница към 20.07.2018 г. в размер на 39 156,00 евро; редовна възнаградителна лихва в общ размер на 3 232,28 евро, от която
просрочени редовни лихви в размер на 3 150,70 евро, начислена за периода от 10.07.2017 г. до
10.07.2018 г. вкл. и начислена редовна
лихва върху предсрочно изискуемата главница в размер на 81,58 евро, начислена за периода от 11.07.2018 г. до 19.07.2018 г.;
наказателна лихва в общ размер от 468,53
евро върху просрочени главници, начислена за периода от 10.08.2017 г. до
19.07.2018 г. вкл.; изискуема лихва
съгл. чл. 1.2 и чл. 1.3 във вр. с чл. 1, б.
„б“ и б. „в“ от Анекс № 2/16.08.2016 г. към Договор за банков кредит №
88152/30.07.2013 г., начислена за периода от 10.03.2016 г. до 15.08.2016 г.
вкл. в размер на 553,86 евро;
изискуема комисионна за управление, дължима съгласно чл. 1.4 във вр. с чл. 1, б. „г“ от Анекс № 2/16.08.2016 г. към Договор
за банков кредит № 88152/30.07.2013 г., в размер на 137,00 евро, начислена за периода от 10.12.2015 г. до 09.12.2016 г.
вкл.;както и законната лихва върху всяко отделно претендирано
вземане, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му
изплащане, ведно с всички направени в производството разноски.
Постановено е връчване на препис от
исковата молба с приложените към нея писмени
доказателства на четиримата ответници, с указание да
подадат писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на
отговора и последиците от неподаването му. В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор само от ответника К.С.А.,
в който са развити доводи за неоснователност на ищцовата претенция в заявените
размери. Счита, че действителният размер на просрочената главница, на редовната
и наказателната лихва е по-малък от
посочения в исковата молба, където е неправилно изчислен. Оспорва
осъществяването на връчване на
уведомление за предсрочна изискуемост на кредита с писмо с изх. № 305-45/18.04.2018 г., като твърди,
че същото е нередовно връчено и кредитът не може да се счита за предсрочно
изискуем. Твърди, че до 10.08.2017 г. редовно са извършвани погасителните вноски.
Счита, че съгласно анексите е извършено новиране, а
не преструктуриране на кредита.
Депозирана е допълнителна искова
молба, в която са развити доводи за неоснователност на извършеното от ответната
страна оспорване за ненадлежо обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита като се навеждат съображения за това, че в
изпълнение на чл. 60, ал.2 ЗКИ до кредитополучателя и до всички съдлъжници, един от които е подалия отговор на исковата
молба ответник К.А., са изпратени писмени уведомления за предсрочна
изискуемост, като уведомленията са достигнали до адресатите им, като същите са
отказали да ги приемат, който отказ съгласно чл. 44, ал.1 ГПК не засяга
редовността на връчването. Счита
за неоснователно и недоказано направеното възражение за това, че е извършено новиране,
а не преструктуриране на кредита с
подписването на анексите към същия, в която насока развива подробни
съображения.
Допълнителен отговор на допълнителната
искова молба няма представен.
С оглед на редовно разменените книжа и
направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по въпросите,
визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
След преценка
на събраните
по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна.
Съдът
определя правната
квалификация на предявените искове
като такива – чл. 422, ал.1 ГПК – иск за съществуване на вземане,
оспорено по реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК.
Вземането
е основано на Договор за банков
кредит, който е абсолютна търговска
сделка – чл. 1, ал.1, т. ТЗ. Цената
на иска е над 25 000 лв. Искът е подсъден на окръжен съд и редът за разглеждане
е особеното производство по търговски спорове по глава ХХХІІ ГПК.
Видно от представения по Договор
за банков кредит № 88152 от 30.07.2013
г., изменен и допълнен с два броя анекси към него, кредитополучател по който е
първият ответник „Р.– Р.“ ЕООД гр. Р., а солидарен
длъжник или „съдлъжник“ всеки от останалите ответници
– ЕТ „К.А. – Р.“, ЕИК: *********, К.С.А. и А.Б.А.,
банката е предоставила на дружеството кредит в размер на 60 000 евро,
който следва да бъде издължен на 120 равни последователни месечни вноски в
размер на 500,00 евро всяка, считано от 10.08.2013 г. до 10.07.2023 г.
включително, като всяка вноска е дължима на 10-то число от съответния месец. В чл. 3 страните са договорили главницата по
кредита да се олихвява с лихвен процент в размер на едномесечния EUROBOR за евро + 7,50 пункта надбавка годишно.
Лихвата се начислява от датата на усвояване на кредита на база 360 дни годишно,
за реалния брой дни на ползване на суми по кредита /вкл. първия и без последния
ден от този период/. Лихвата и наказателната лихва в частта едномесечния EUROBOR за евро се преизчислява и променя от
банката на 10-то число от всеки месец. При забава на плащането на месечната
вноска или част от вноска по главницата по кредита, и на лихва/комисионна по
договора, банката има право да начислява наказателна лихва върху забавената
вноска/част от вноската по главницата по кредита за времето на забавата до
окончателното плащане на забавената вноска, в т.ч. и без да обявява предсрочна
изискуемост по реда на чл. 10,4 от договора. В случай на неизпълнение на
основание чл.10.4 от договора банката
има право и да обяви всички усвоени по договора суми, начислената лихва
/евентуална наказателна лихва/ и комисионните, за предсрочно изискуеми и
незабавно платими.
Видно от представеното по делото
Допълнително споразумение № 1 от 02.08.2013 г. страните се споразумяват, че с
подписването му крайният срок за усвояване на кредита се променя на 09.09.2013 г., а крайният срок за погасяването му се променя
на 10.08.2023 г. Условията на плащане и размерът на месечните вноски не се
променят.
С
Допълнително споразумение № 2 към договора, подписано на 16.08.2016 г.,
страните приемат, че към тази дата задължението на кредитополучателя възлиза на
46 380,86 евро, което ще бъде изплатено по следния начин: - гратисен период до 09.03.2017 г. включително; - 6 равни
месечни вноски в размер на 150,00 евро, дължими от 10.03.2017 г. до 10.08.2017
г. вкл.; - 107 равни месечни вноски в размер на 404,00 евро, дължими от
10.09.2017 г. до 10.07.2026 г. и една последна изравнителна вноска в размер на
372, 00 евро, платима на 10.08.2026 г. Всяка вноска е дължима на 10-то число на
съответния месец.
Поради
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, който не е заплатил вноски с падежни дати 10.08.2017
г.; 10.09.2017 г.; 10.10.2017 г.; 10.11.2017 г.;
10.12.2017 г.; 10.01.2018 г.; 10.02.2018 г.; 10.03.2018 г.; 10.04.2018 г., с
оглед на което и на основание чл. 10.4 от договора във връзка с чл. 432 ТЗ, банката
е упражнила правото си да направи целия
кредит предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост на всички вземания на
банката по процесния договор за кредит е осчетоводена на 30.04.2018 г.
За банката е възникнало правото по
чл. 60, ал.2 ЗКИ да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК.
По делото е
представена Заповед № 1780/16.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3179/2018 г. по
описа на РРС срещу „Р. – Р.“ ЕООД гр. Русе, ЕИК *********, ЕТ „К.А. – Роял“, ЕИК:
**********, К.С.А. и А.Б.А.,*** и изпълнителен лист, за дължимост на сумите
главница общо в размер на 43 750,00
евро, от която: редовно падежирали главници по
месечни вноски с падежи за периода от 10.08.2017 г. до 10.04.2018 г. вкл. в
размер на 3 382,00 евро и
предсрочно изискуема главница от 30.04.2018 г. в размер на 40 368,00 евро; редовна възнаградителна
лихва общо в размер на 2 561,50
евро, начислена за периода от
10.07.2017 г. до 29.04.2018 г. вкл., от която: просрочени редовни лихви
за периода от 10.07.2017 г. до 10.04.2018 г. вкл. в размер на 2 393,30 евро и начислена редовна
лихва в размер на 168,20 евро върху
предсрочно изискуема главница за периода от 11.04.2018 г. до 29.04.2018 г.;
наказателна лихва общо в размер на 637,91
евро, начислена за периода от 10.08.2017 г. до 13.05.2018 г. вкл., от
която: начислена наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж за периода от
10.08.2017 г. до 13.05.2018 г. в размер на 292,54
евро и начислена наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница за
периода от 30.04.2018 г. до 13.05.2018 г. вкл. в размер на 345,37 евро; изискуема лихва съгл. чл. 1.2 и чл. 1.3 въ вр. с чл. 1, б. „б“ и б. „в“
от Анекс № 2/16.08.2016 г. към Договор за банков кредит № 88152/30.07.2013 г.,
начислена за периода от 10.03.2016 г. до 15.08.2016 г. вкл. в размер на 553,86 евро; изискуема комисионна за
управление, дължима съгласно чл. 1.4 във вр. с чл. 1,
б. „г“ от Анекс № 2/16.08.2016 г. към Договор за банков кредит №
88152/30.07.2013 г., в размер на 137,00
евро, начислена за периода от 10.12.2015 г. до 09.12.2016 г. вкл.;както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 ГПК – 15.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както
и сумите от 1 863,53 лв разноски по делото за
заплатена държавна такса и 150,00 лв юрисконсултско възнаграждение.
За
изясняване на спорните въпроси по делото е назначена съдебно – икономическа
експертиза, по която в срок е депозирано заключение.
Съдът,
след преценка на доводите на
страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е
установителен и има за предмет установяване по отношение на ответника
съществуването на вземания на ищеца, които са предмет на издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК в хипотезата на постъпило възражение на
длъжника срещу заповедта.
Интересът от търсената с иска
защита е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за
съществуването на правото на иск, която изрично е предвидена за установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК. Съществуването
на интерес от положителен установителен иск
е свързано с оспорването на претендирано от
ищеца право. В случая с оглед твърдението на ищеца, че задължението на
ответника по договора за кредит не е изпълнено, трябва да се приеме, че за него
съществува интерес от установяване на вземанията.
Доколкото страните не спорят
относно неплащането на падежиралите вноски за периода
от 10.08.2017 г. до 10.04.2018 г.,
довели до настъпването на предсрочна изискуемост на цялото вземане,
същественият материално правен въпрос, от отговора на който зависи правилното
решение на делото, се свежда до това редовно ли е съобщена на ответната страна
тази предсрочна изискуемост на претендираното вземане към момента на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК.
По делото е представено писмо изх. № 10148 от 03.05.2018 г.
от ЧСИ В. М., рег. № *** с район на действие
ОС Русу, с което
същият уведомява банката във връзка с възложеното му връчване на документи
– Писма за предсрочна изискуемост с изх. № 305-45/18.04.2019 г.; изх. №
305-46/18.04.2018 г.; изх. № 305-47/18.04.2018 г. и изх. № 305-47/18.04.2018
г., че същите на основание чл. 18, ал.5 адресирани до
лицата ЕТ „К.А. – Р.“, К.С.А. *** ЕООД и А.Б.А.
са редовно връчени по надлежния ред.
Видно от заключението на вещото лице,
което съдът кредитира изцяло, последното плащане по процесния кредит е
извършено на 31.10.2017 г., като в периода от 31.10.2017 г. до 14.05.2018 г. вкл. няма извършени плащания
по кредита нито от страна на кредитополучателя, нито от страна на солидарните
длъжници. Към 15.05.2018 г. е имало просрочени задължения както следва: общият
размер на непогасените задължения на длъжниците
възлиза на 47 638,06 евро, от които 43 750 евро главница, от която: просрочена
редовно падежирала главница по месечни вноски с
падежи за периода от 10.08.2017 г. до 10.04.2018 г. вкл. в размер на 3 382,00 евро и предсрочно изискуема
главница от 30.04.2018 г. в размер на 40 368,00
евро; редовна възнаградителна лихва общо в размер
на 2 561,50 евро, начислена за
периода от 10.07.2017 г. до 29.04.2018
г. вкл., от която: просрочени редовни лихви за периода от 10.07.2017 г. до 10.04.2018
г. вкл. в размер на 2 393,30 евро
и начислена редовна лихва в размер на 168,20
евро върху предсрочно изискуема главница за периода от 11.04.2018 г. до
29.04.2018 г.; наказателна лихва общо в размер на 635,72 евро, начислена за периода от 10.08.2017 г. до 13.05.2018 г.
вкл., от която: начислена наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж за
периода от 10.08.2017 г. до 13.05.2018 г. в размер на 290,35 евро и начислена наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница за периода от 30.04.2018 г. до 13.05.2018 г. вкл. в размер
на 345,37 евро; изискуема лихва
съгл. чл. 1.2 и чл. 1.3 въ вр.
с чл. 1, б. „б“ и б. „в“ от Анекс № 2/16.08.2016 г. към Договор за банков
кредит № 88152/30.07.2013 г., начислена за периода от 10.03.2016 г. до
15.08.2016 г. вкл. в размер на 553,86
евро; изискуема комисионна за управление, дължима съгласно чл. 1.4 във вр. с чл. 1, б. „г“ от Анекс № 2/16.08.2016 г. към Договор
за банков кредит № 88152/30.07.2013 г., в размер на 137,00 евро, начислена за периода от 10.12.2015 г. до 09.12.2016 г.
вкл.
От датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК 15.05.2018 г. до датата на изготвяне на заключението няма
извършени плащания от ответниците, поради което задълженията са в същите
размери.
Възражението
на ответната страна за извършено новиране на дълга
със сключените две допълнителни споразумения е неоснователно. Съгласно чл. 107,
ал.1, изр. 1 ЗЗД „задължението се подновява, когато се замени с друго по
съглашение с кредитора“, каквито обстоятелства не са налице в настоящия случай.
В тази връзка в Решение № 130 от 24.03.2009 г. по т.д. № 650/2008 г., т.к., II т.о. на ВКС съдебният състав приема за
правилно изразеното в решение № 789/2002 г. по гр.д. №
2292/2001 г. на V-то г.о. на
ВКС становище, според което способите за преструктуриране на даден кредит, вкл.
разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг не са индиция
за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването
му по смисъла на чл. 107 ЗЗД, която за да е релевантна, трябва да е изрична и
недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път.
Водим от горното, настоящият съдебен
състав счита иска за основателен и доказан
и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора в тежест на ответната страна са направените
разноски в настоящото производство съобразно представената справка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран така и на основание чл. 422, ал.1 ГПК Русенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА съществуването на вземането
на „Р.Б.” ЕАД ЕИК ********* гр.София,
представлявано от А. В. А. - изпълнителен директор и М.Т.П. – прокурист по
отношение на „Р. – Р.“ ЕООД гр. Р., ЕИК
**********, ЕТ „К.А. – Р.“, ЕИК: *********, К.С.А. и А.Б.А.,***,
произтичащо от Договор за банков кредит № 88152 от 30.07.2013 г., изменен и
допълнен с два броя споразумения към него - Допълнително споразумение № 1 от
02.08.2013 г. и Допълнително споразумение № 2 от 16.08.2016 г.,
кредитополучател по който е първият ответник „Р. – Р.“ ЕООД гр. Р., а солидарен
длъжник или „съдлъжник“ всеки от останалите ответници
– ЕТ „К.А. – Роял“, ЕИК: *********, К.С.А. и А.Б.А., както
следва:общо в размер на 47 638,06
евро, от които 43 750 евро
главница, от която: просрочена редовно падежирала
главница по месечни вноски с падежи за периода от 10.08.2017 г. до 10.04.2018
г. вкл. в размер на 3 382,00 евро
и предсрочно изискуема главница от 30.04.2018 г. в размер на 40 368,00 евро; редовна възнаградителна лихва общо в размер на 2 561,50 евро, начислена за периода от 10.07.2017 г. до 29.04.2018 г. вкл., от
която: просрочени редовни лихви за периода от 10.07.2017 г. до 10.04.2018 г.
вкл. в размер на 2 393,30 евро
и начислена редовна лихва в размер на 168,20
евро върху предсрочно изискуема главница за периода от 11.04.2018 г. до
29.04.2018 г.; наказателна лихва общо в размер на 635,72 евро, начислена за периода от 10.08.2017 г. до 13.05.2018 г.
вкл., от която: начислена наказателна лихва върху вноски с настъпил падеж за
периода от 10.08.2017 г. до 13.05.2018 г. в размер на 290,35 евро и начислена наказателна лихва върху предсрочно
изискуема главница за периода от 30.04.2018 г. до 13.05.2018 г. вкл. в размер
на 345,37 евро; изискуема лихва
съгл. чл. 1.2 и чл. 1.3 въ вр.
с чл. 1, б. „б“ и б. „в“ от Анекс № 2/16.08.2016 г. към Договор за банков
кредит № 88152/30.07.2013 г., начислена за периода от 10.03.2016 г. до
15.08.2016 г. вкл. в размер на 553,86
евро; изискуема комисионна за управление, дължима съгласно чл. 1.4 във вр. с чл. 1, б. „г“ от Анекс № 2/16.08.2016 г. към Договор
за банков кредит № 88152/30.07.2013 г., в размер на 137,00 евро, начислена за периода от 10.12.2015 г. до 09.12.2016 г.
вкл., които суми са обективирани в Заповед № 1780/16.05.2018
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 3179/2018 г. по описа на РРС и изпълнителен лист 0 1703
от 16.05.2018 г. по ч.гр.д. № 3179/2018 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „Р. – Р.“ ЕООД гр. Р., ЕИК:*********,
ЕТ „К.А. – Р.“, ЕИК: *********, К.С.А., ЕГН: **********
и А.Б.А., ЕГН: ********** да заплатят солидарно на „Р.Б.” ЕАД ЕИК **********гр.София, сумата от 2 013,53 лв
- направени по делото разноски в заповедното
производство по по
ч.гр.д. № 3179/2018 г. по описа на РРС, от които 1 863,53 лв за заплатена
държавна такса и 150,00 лв юрисконсултско
възнаграждение; и 7 177,17 лв разноски в производството пред РОС съобразно представената справка
по чл. 80 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд
гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: