Р Е Ш Е Н И Е
гр. Хасково, 16.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският окръжен съд………………...………..…….…………….…
в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА И.
при секретаря
Галя Кирилова…….......………….…...……….…и в присъствието на прокурора…………………………………...………..……………….като
разгледа докладваното от съдия И В А Н О В А ………………т.д.№ 110 по описа
за 2018 год., взе предвид следното:
Предявени
са четири иска в обективно – кумулативно съединение с правно основание чл.266
от ЗЗД за сума в размер на 246 099 лева, с ДДС и за сума в размер на
11 079.10 лева, с ДДС, и по чл.86 от ЗЗД за сума в размер на
89 879.58 лева и за сума в размер на 5 209.34 лева.
ИЩЕЦЪТ
– „МАСТЕР ПРОДЖЕКТ” ЕООД – гр.Пловдив твърди, че в края на 2013 год. с
ответника постигнали споразумение за изпълнение и доставка на метална
конструкция с включена антикорозионна защита и
радиографичен контрол за обект IU.141.11 „Покривна вентилация на „Металургично производство“,
находящ се на промишлената площадка на „Аурубис България“ АД – гр.Пирдоп. Работата била възложена
от ответника в качеството му на изпълнител на обект „Покривна вентилационна
система на металургично производство в ПИ № 100, зона 7, терен на „Аурубис България“ АД – Индустриална зона Пирдоп, в частта
му в землището на Община Златица, Софийска област, с възложител и инвеститор на
проекта - „Аурубис България“ АД. В изпълнение на
договора в качеството си на подизпълнител на 27.02.2014 год. и на 31.03.2014 год. ищецът
изработил, доставил и положил антикорозионна защита на метални конструкции на обща стойност 1 040 405.97 лева,
без ДДС, съответно – на 1 248 487.16 лева, с ДДС, от която ответникът
заплатил сума в общ размер на 833 333.25 лева, без ДДС, съответно – 999 999.90
лева, с ДДС, като разликата останала дължима. За част от възложената и приета
работа, изразяваща се в изработка, доставка и полагане на антикорозионна защита
на метални конструкции за колони, били издадени фактури на обща стойност от
273 968.77 лева, без ДДС, въз основа на приемо –
предавателни протоколи.
Била издадена и фактура № 2080 от
02.12.2013 год. за сума от 9 232.58 лева, без ДДС – представляваща
стойността на произведени анкери, гайки, шайби и винкел, съгласно приемо
– предавателен протокол № 1 от 02.11.2013 год., която сума не била изплатена от
ответника.
Твърди
още, че ответникът приел и извършената от ищеца работа по изработка, доставка и
полагане на антикорозионна защита на метални конструкции за тробопроводи,
за опори на тръбопроводи, за площадки, стълби и парапети, част от цената на
които оставала дължима.
С
оглед на изложеното моли за решение с което съдът осъди ответника да му заплати
сумите
в размер на 246 099 лева с ДДС,
съгласно изменение на иска, чрез намаляването му от първоначално предявения
размер от 248 487.26 лева, с ДДС, представляваща цената за изработка и
доставка на метална конструкция с включена антикорозионна защита и радиографичен контрол за обект „Покривна вентилационна система на
металургично производство в ПИ № 100, зона 7, терен на „Аурубис
България“ АД – Индустриална зона Пирдоп, в частта му в землището на Община
Златица, Софийска област, с възложител – „Аурубис
България“ АД и изпълнител „Ти Ви Би“ ООД, от страна на който е възложено на
ищеца изпълнението и доставката на
метална конструкция с включена антикорозионна защита /вкл. радиографичен
контрол/ за обект IU.141.11
„Покривна вентилация на „Металургично производство“, находящ
се на промишлената площадка на „Аурубис България“ АД
– гр.Пирдоп; - в размер на 89 879.58
лева с ДДС, съгласно изменение на иска, чрез намаляването му от
първоначално предявения размер от 90 751.82 лева – обезщетение за забавено
плащане за периода от 15.12.2014 год. до
завеждане на исковата молба – 20.07.2018
год.; - в размер на 11 079.10 лева, дължима по фактура № 2080 от 02.12.2013 год.; - в размер на 5 209.34 лева, съгласно изменение на иска, чрез
намаляването му от първоначално предявения размер от 5 301.86 лева –
обезщетение за забавено плащане за периода от 03.11.2013 год. до завеждане на
исковата молба – 20.07.2018 год. Претендира присъждане на законна лихва и
деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– „ТИ ВИ БИ“ ООД – гр.ДиМ.град – оспорва исковете. Заявява възражения
за погасяване на вземането за възнаграждение по сключения с ищеца неформален
договор за изработка, поради плащане на договорения размер от 999 999.90
лева, с ДДС; - за погасяване на
вземането на обезщетение за забава, като такова, погасено по давност за период
от три години преди подаване на исковата молба; - за неизпълнен договор от
страна на ищеца и - за прихващане със
сумата от 261 014.52 лева, с ДДС, представляваща разходи за поправка
вследствие на некачествено и забавено изпълнение на извършените от ищеца СМР.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С
разрешение за ползване № СТ – 05 – 1868 от 15.12.2014 год. на Държавна
приемателна комисия е приет строеж: „Аурубис
България“ АД: Покривна вентилационна система на металургично производство в ПИ
№ 100, Зона 7, терен на „Аурубис България“ АД –
Индустриална зона Пирдоп, в частта му в землището на Община Златица, Софийска област, с възложител
– „Аурубис България“ АД – гр.Пирдоп и строител – „Ти
Ви Би“ ООД – гр.ДиМ.град, като протокола обр.16 за приемане и установяване годността на строежа е
подписан от инж.Т.Д. Т. – ръководител проект и представител на ответното
дружество.
Видно
от приложената по делото справка по акт 19 и издадени фактури с възложител -
„Ти Ви Би“ ООД – гр.ДиМ.град и изпълнител - „Мастер Проджект“ ЕООД – гр.Пловдив, е че по съставени и подписани
протоколи акт обр.19 са издадени фактури на обща
стойност от 273 968.2 лева, без ДДС, изплатени от ответника в полза на
ищеца.
Като
писмени доказателства са приети представените от ищеца протоколи обр.19 за установяване извършването и заплащането на
натурални видове строително – монтажни работи, към договор без № от 2013 год.,
Анекс № 1, в които са посочени тегло и площ на извършените от изпълнителя
„Мастер Проджект“ ЕООД, работи на обект „Покривна инсталация за
металургично производство за „Аурубис България“ АД,
възложени му от „Ти Ви Би“ ООД, относно Газоходи 1,
2, 3, 4, бранч 1, 4, 5, 7, смукатели, хоризонтални
опори, вертикални опори, стойки под опори, площадки и парапети, подписани от
ищеца и от представител на ответника – Т.Т.,
съгласувано от представител на ищеца - К.Ж..
Като
писмени доказателства по делото са приети и представените от ищеца фактура №
2175 от 27.02.2014 год. за сума от 13 687.36 лева, без ДДС; фактура № 2176
от 27.02.2014 год. за сума от 15 475.11 лева, без ДДС; фактура № 2177 от
27.02.2014 год. за сума от 14 155.08 лева, без ДДС; фактура № 2178 от
27.02.2014 год. за сума от 11 813.13 лева, без ДДС; фактура № 2179 от
27.02.2014 год. за сума от 12 903.83 лева, без ДДС; фактура № 2180 от 27.02.2014 год. за сума от
15 592.81 лева, без ДДС; фактура № 2181 от 27.02.2014 год. за сума от
7 824.91 лева, без ДДС; фактура № 2182 от 27.02.2014 год. за сума от
11 690 лева, без ДДС; фактура № 2183 от 27.02.2014 год. за сума от
16 244.36 лева, без ДДС; фактура № 2184 от 27.02.2014 год. за сума от
12 748.67 лева, без ДДС; фактура № 2213 от 31.03.2014 год. за сума от
13 874.90 лева, без ДДС; фактура № 2216 от 31.03.2014 год. за сума в
размер на 11 924.72 лева, без ДДС; фактура № 2218 от 31.03.2014 год. за
сума в размер на 17 305.17 лева, без ДДС; фактура № 2214 от 31.0.2014 год.
за сума в размер на 18 010.89 лева, без ДДС; фактура № 2215 от 31.03.2014
год. за сума в размер на 16 682.50 лева, без ДДС; фактура № 2219 от
31.03.2014 год. за сума в размер на 9 560.26 лева, без ДДС; фактура № 2220
от 31.03.2014 год. за сума в размер на 33 881.70 лева, без ДДС; фактура №
2217 от 31.03.2014 год. за сума в размер на 20 592.46 лева, без
ДДС;фактура № 2080 от 02.12.2013 год. за сума в размер на 11 079.10 лева,
с ДДС, както и отразените във фактурите приемо –
предавателни протоколи, в които са посочени количествата на остойностените
във фактурите материали.
От
страна на ответника бе представена и приета като писмено доказателство
изготвена от него и адресирана до „Аурубис България“
АД – гр.Пирдоп ревизирана оферта от 02.09.2013 год. за изпълнение на обект
„Изработка на покривна вентилация в Металургично производство“, в която
предложената оферта за изпълнение на поръчката е определена на
2 128 115 лева, без ДДС и съответно – на 2 553 738 лева с
ДДС. Предложеният срок за изпълнение е 150 календарни дни, който се удължава
със срока на спиране при наличие на неблагоприятни атмосферни условия. Посочено
е още, че при изпълнение на строително
монтажните работи ще бъдат използвани като подизпълнители три дружества, в това
число и „Мастер Строй Груп“ ЕООД – предишно наименование на ищцовото
дружество. Офертата съдържа условия на плащане и гаранционни срокове.
Като
писмено доказателство е приета представената от ответника поръчка за доставка №
Р 50 / 22005936, обозначена в горния десен ъгъл на документа като договор № 601
от 16.10.2013 год., с който „Аурубис България“ АД –
гр.Пирдоп възлага на ответното дружество доставката или изпълнението на
изброените в нея позиции, при договорена цена от 2 128 115 лева, без
ДДС. В т.1 – Предмет на договора е посочено, че „Аурубис
България“ АД – възложител и „Ти Ви Би“ ООД – гр.ДиМ.град
– изпълнител са сключили договор, за да отразят условията, при които
изпълнителят ще изпълни обект – IU.141.11
„Покривна вентилация на Металургично производство“, находящ
се на промишлената площадка на „Аурубис България“ АД – гр.Пирдоп, съгласно спецификациите
на възложителя. В т.2.2 е посочено, че изпълнителят е декларирал като
подизпълнител и „Мастер Строй Груп“ ЕООД – за изработка на метални констукции /газоходи, колони/,
които дейности са определени като 20 % от общия обем на поръчката. Посочено е,
че изпълнителят носи отговорност за
координацията и качественото изпълнение на всички видове работи, включително и превъзложените такива на подизпълнителите. Като краен срок
за завършване на обекта е посочено – 15.05.2014 год., с допълнително добавени с
ръкописен текст дати – 18.08.2014 год. и 30.07.2014 год. Предвидена е
възможност за удължаване на срока в случай на неблагоприятни атмосферни условия.
Като писмено
доказателство бе прието писмо изх. № 1030 от 09.07.2013 год., с което
ответникът е поискал от ищеца да представи ценова оферта за изпълнение на
видовете СМР, съгласно приложени количествени сметки, в отговор на което ищеца
е изпратил на ответника оферта относно обект – Метална констуркция,
съгласно производствени чертежи за обект на „Аурубис
България“ АД – гр.Пирдоп, с която предложената обща стойност е определена на
1 097 915.64 лева, без ДДС, включваща цената на изработка на метална
конструкция за колони,
тръбопроводи, опори на
тръбопроводи, площадки, стълби и
парапети, и антикорозионна защита на метална конструкция, съгласно изискванията
на проекта, като е посочено, че цената включва доставка на материал и полагане
на АКЗ в заводски условия.
По делото
бяха представени и приети като писмени доказателства протоколи от срещи,
проведени на 19.03.2014 год., на 26.03.2014 год., на 02.04.2014 год., на
09.04.20114 год., на 22.05.2014 год., на 28.05.2014 год., на 04.06.2014 год.,
на 11.06.2014 год., на 02.07.2014 год.
По искане на
страните по делото бе допусната и назначена счетоводна експертиза, от
представеното по която заключение се установява, че фактура № 2175 от
27.02.2014 год. за сума от 13 687.36 лева; фактура № 2176 от 27.02.2014
год. за сума от 15 475.11 лева; фактура № 2177 от 27.02.2014 год. за сума
от 14 155.08 лева; фактура № 2178 от 27.02.2014 год. за сума от
11 813.13 лева; фактура № 2179 от 27.02.2014 год. за сума от
12 903.83 лева; фактура № 2180 от
27.02.2014 год. за сума от 15 592.81 лева; фактура № 2181 от 27.02.2014
год. за сума от 7 824.91 лева; фактура № 2182 от 27.02.2014 год. за сума
от 11 690.89 лева; фактура № 2183 от 27.02.2014 год. за сума от
16 244.36 лева; фактура № 2184 от 27.02.2014 год. за сума от
12 748.67 лева; фактура № 2213 от 31.03.2014 год. за сума от 13 874.90
лева; фактура № 2216 от 31.03.2014 год. за сума от 11 924.72 лева; фактура
№ 2218 от 31.03.2014 год. за сума от 17 305.17 лева; фактура № 2214 от
31.03.2014 год. за сума от 18 010.89 лева; фактура № 2215 от 31.03.2014
год. за сума от 16 682.50 лева; фактура № 2219 от 31.03.2014 год. за сума
от 9 560.26 лева; фактура № 2220 от 31.03.2014 год. за сума от
33 881.70 лева; фактура № 2217 от 31.03.2014 год. за сума от 20 592.46
лева, възлизащи на обща стойност 273 968.75 лева, са осчетоводени в
счетоводствата на ищеца и на ответника, записани съответно по сметки
4111 „Клиенти“, 7031 „Приходи от СМР“, 4121 „Клиенти по аванси в лева“,
и съответно - 602 „Разходи за външни услуги“, 401 „Доставчици“, 402 „Доставчици
по аванси“. Фактурите били включени в дневниците и в СД по ЗДДС и на двете
дружества с нулеви данъчни основи, тъй като получените авансови плащания били отразени в дневниците за продажбите и върху
тях е начислен ДДС.
Фактура
№ 2080 от 02.12.2013 год. била осчетоводена в счетоводствата на ищеца и на
ответника, като размерът на обезщетението за забавено плащане на сумата по
посочената фактура – от 11 079.10 лева и за периода от 03.12.2013 год. до
20.07.2018 год. е определен на
5 209.34 лева. В счетоводствата на двете дружества нямало осчетоводени
плащания по посочената фактура, като по счетоводни данни на ищеца и на
ответника, неиздълженият остатък по фактурата се равнявал на 11 079.10
лева. Задълженията, съответно вземанията по посочената фактура били посочени в
отчетите и балансите и на двете спорещи
дружества и участвали във формирането на резултата от справката –
декларация по ЗДДС за съответния период, като ответникът е ползвал правото на
приспадане на данъчен кредит. Фактурата
била включена в дневниците за продажби и
СД по ЗДДС на ищцовото дружество, както и в
дневниците за покупки и СД по ЗДДС на ответното дружество.
След
проверка в счетоводствата на ищеца и на ответника, вещото лице Н. е установило,
че фактура № 2042 от 06.11.2013 год. за сума от 120 000 лева; фактура №
2109 от 14.12.2013 год. за сума от
30 000 лева; фактура № 2149 от 31.01.2014 год. за сума от 150 000
лева; фактура № 2161 от 14.02.2014 год. за сума от 99 999.9 лева; фактура
№ 2204 от 21.03.2014 год. за сума от
120 000 лева; фактура № 2235 от 17.04.2014 год. за сума от 240 000
лева и фактура № ********** от 22.12.2014 год. за сума от 240 000 лева, са
осчетоводени в счетоводствата и на двете спорещи дружества, като общият размер
на извършените по тях плащания възлиза на 999 999.90 лева, с ДДС.
Фактурите били осчетоводени в счетоводството на ищеца по сметки - 4111
„Клиенти“, 4121 „Клиенти по аванси в лева“ и 45321 „Начислен данък за продажбите“,
а в счетоводството на ответника по сметки – 503 „Банка“, 402 „Доставчици по
аванси“, 401 „Клиенти“ и 4531 „Начислен ДДС на покупките“. Посочените фактури били отразени в отчетите и
балансите и на двете спорещи дружества и
участвали във формирането на резултата от справката – декларация по ЗДДС за
съответния период, като ответникът е ползвал правото на приспадане на данъчен
кредит. Фактурите били включени в
дневниците за продажби и СД по ЗДДС на ищцовото дружество и
в дневниците за покупки и СД по ЗДДС на ответното дружество.
При проверка при ищеца е установено
от експерта, че има неусвоени аванси по партидата на „Ти Ви Би“ ООД по
счетоводна сметка 4121 „Клиенти по аванси в лева“ в размер общо на
559 364.50 лева. Същата сума в счетоводството на ответника била закрита
при дебитиране на счетоводна сметка 602 „Разходи за
външни услуги“ срещу кредитиране на счетоводна сметка 402 „Доставчици по
аванси“, при което последната оставала с нулево салдо.
Счетоводството
на ищеца било водено редовно, съобразено с изискванията по ЗС, ЗДДС и
счетоводните стандарти.
Вещото
лице е определило стойността на монтажните възли, описани в протоколи обр.19, на база на отразените в тях килограми за съответния
детайл, на обща сума от 599 369.84 лева – при цена от 1.79 лева и
съответно – на 565 881.73 лева - при цена от 1.69 лева, отразена във фактурите.
Размерът
на обезщетението за забавено плащане на сумата от 248 487.26 лева за
периода от 15.12.2014 год. до 20.07.2018 год. е определен от вещото лице на
90 751.85 лева.
В
счетоводството на ответника не били налице текущи, непокрити задължения към
ищеца, с изключение на сумата по фактура № 2080 от 02.12.2013 год. в размер на
11 079.10 лева.
По искане
на страните по делото бе назначена тройна съдебно – техническа експертиза, от
първоначално представеното по която заключение се установява, че по проект са
изпълнени и изплатени само видовете СМР по части от проекта: IU. 141 – В – 190 – IPR0 – 3000.02 /колона 3 от Приложение № 1/ - изработка и
доставка на колони и полагане на АКЗ на колони /Антикорозионна защита/ на обща
стойност 132 337.98 лева, без ДДС и IU. 141 – В – 190 – IPR0 – 5006.02
/колона 3 от Приложение № 1/ - Изработка и доставка на монтажни възли и полагане
на АКЗ на монтажни възли на обща стойност 125 675.78 лева. Общата стойност
по двете части от проекта възлизала на 258 013.76 лева, без ДДС, а
посочената в исковата молба като получена такава - 273 968.77 лева, при
което се явявала разлика от 15 955.01 лева.
Във
фактура № 2220 от 31.03.2014 год. на стойност 31 874.17 лева била
допусната техническа грешка в резултат на неправилно пресмятане – 9 300.20
кг. х 1.69 лв./кг. = 15 717.34 лева, при което реално надплатените СМР
възлизали на разликата от 16 156.83 лева.
Вещите
лица са установили техническа грешка и във фактура № 2179 от 27.02.2014 год. на
стойност, допусната в резултат на неправилно пресмятане – 6 488 кг. х 1.69
лв./кг. = 10 897.12 лева, като общо записаната стойност от 12 903.83
лева не съответствала на действителната такава – 13 106.23 лева.
Единичните
цени на отделните видове работи, описани в пункт I и II от
исковата молба, са взети от вещите лица от издадените и платени общо 28 бр.
фактури. Единичните цени на отделните видове работи, описани в пункт III от исковата молба са взети от издадената фактура №
2080 от 02.12.2013 год. и от исковата молба. Единичните цени на отделните видове
работи, описани в пункт IV от
исковата молба са взети от приложената по делото оферта и от исковата молба.
Видно
от Приложение № 2 по проекта общата стойност на изпълнените, актувани /само
количества без стойности/, фактурирани и неплатени СМР възлиза на 9 232.58
лева, без ДДС.
Видно
от Приложение № 2 по проекта общата стойност, изчислена от експертизата на
изпълнените, актувани /само количества, без стойности/, нефактурирани и
неизплатени СМР възлизала на 766 439.70 лева, без ДДС /СМР по пункт 4
/1+2+3/ от исковата молба/.
Видно
от Приложение № 2 по проекта общата стойност на изпълнените, актуваните /само
количества, без стойности/, нефактурирани, платени и неплатени СМР – с
количества по искова молба възлизала на 1 033 686.04 лева, без ДДС; с
количества по приемо
предавателни протоколи – акт обр.19 – на
1 047 648.33 лева, без ДДС и с количества по одобрен проект – на
1 012 846.79 лева.
Видно
от Приложение № 4 по проекта общата стойност на изпълнените, актувани /само
количества, без стойности/, нефактурирани, платени и неплатени СМР възлиза на
850 041.39 лева, без ДДС /СМР, описани в пункт IV – 1 + 2 + 3 от исковата молба/ - с количества по искова
молба, а с количества по приемо – предавателни
протоколи – акт обр.19 – на 865 812.03 лева и с
количества по одобрен проект – на 855 308.51 лева.
Вещите лица посочват, че няма
разлика между описаните монтажни възли по фактури и по приемо
– предавателни протоколи обр.19, а само разлики в
количествата на отделните позиции на монтажни възли и хоризонтални опори,
отразени в изготвените от експертите приложения.
Видно от Приложение № 5 по проекта
общата стойност на изпълнените, актувани /само количества, без стойности/,
нефактурирани и неплатени СМР възлизала на 626 035 лева, без ДДС /IV/– с количества по приемо –
предавателни протоколи – акт обр.19; на
620 153.50 лева, без ДДС – с количества по искова молба и на
624 003.61 лева, без ДДС – с количества по одобрен проект.
Видно
от Приложение № 5 по проекта общата стойност на изпълнените, актувани /само
количества, без стойности/, нефактурирани платени и неплатени СМР възлизала на
845 673.68 лева, без ДДС /I + II + III + IV/ – с количества по искова молба; с количества по приемо – предавателни протоколи – акт обр.19
– на 851 555.81 лева, без ДДС; на 825 836.40 лева, без ДДС, с
количества по одобрен проект.
Вещите
лица посочват в заключението си, че дейностите, описани в протокол от
07.08.2014 год. съответстват на твърдените недостатъци за проблеми по полагане
на АКЗ по колони, бранчове и газоход,
както и, че същите са били необходими за завършване на обекта. Този извод на
вещите лица е направен след анализ на приложените по делото протоколи от срещи,
състояли се на 19.03.2014 год., на 26.03.2014 год., на 02.04.2014 год., на 07.05.2014 год. и на 22.05.2014 год. Финишният слой полагане на АКЗ на метална конструкция,
съгласно изискванията на проекта е следвало да се положи от ищеца след
завършване на изработката. Заваръчните шевове по колони, бранчове
и газоход 3000 са правени от ищеца при изработката им
в заводски условия. На място на обекта се изпълнявали и монтажни заваръчни
шевове от фирмите, извършващи монтажа. Вещите лица посочват, че без изграждане
на тръбно скеле не могат да се извършват репарации след монтажа, като
уточняват, че този вид СМР може да бъде изпълнен и по алпийски способ.
Репарациите не можело да бъдат извършени без металните конструкции да бъдат
почистени от налепи, грундирани и полагане на междинен и финален слой, за които
дейности били необходими материали и механизация.
В съдебно заседание, проведено на
03.06.2019 год. вещите лица от състава на допуснатата тройна техническа
експертиза поясняват, че изготвеното от тях заключение е въз основа на
представения от ответника проект и съдържащите се в него чертежи и количествени
сметки, липсата на печати и подписи върху които обясняват с това, че същите са
изготвени преди одобряването им от съответната община. Експертите посочват, че
след детайлно разглеждане на проекта и извършване на оглед на обекта, същият се
явявал един от най – сложните технически проекти, както за проектиране, така и
за изпълнение, което предполагало извършването на промени по време на работа.
Поясняват, че преди да се въведе обекта в експлоатация всички промени се
нанасят в нови чертежи, които отразяват истинската ситуация относно реално
изпълнената работа и се внасят за одобрение в съответната Община. Тези
екзекутивни чертежи, каквито не били представени по делото, следвало да се
одобрят преди подписване на акт обр.15, преди
съставяне на надзорния доклад и преди подписване на акт обр.16.
Посочват още, че количествата на металните части би следвало да фигурират в актове
обр.12, каквито по делото не били представени.
Проектът, въз основа на който са изготвили заключението си е бил представен от
проектанта като работен проект. Формата му отговаряла формално на одобрен
проект, като техническо състояние.
С
оглед заявеното от вещите лица становище за евентуална непълнота на
доказателствата, необходими за изготвяне на заключение и след приемане на
изпратения от Община Златица проект за строеж „Покривна вентилационна система
на металургично производство в ПИ № 100, зона 7 – на „Аурубис
България“ АД, изискан съгласно чл.192 от ГПК, им бе възложено по искане на
ищеца да изготвят допълнително заключение, в изпълнение на която задача, вещите
лица от състава на допуснатата тройна техническа експертиза представиха първо
допълнително заключение, което в изпълнение на определение на съда от
04.11.2019 год. и след представяне на изисканите от трето неучастващо в делото
лице „Аурубис България“ АД – гр.Пирдоп и приети като
писмени доказателства документи, вещите лица са допълнили, представяйки второ
допълнително заключение, от което се установява, че в одобрения от Община
Златица проект е променена сигнатурата на количествено – стойностната сметка на
отделните видове СМР. Имало различие в количеството на изработка и доставка на
хоризонтална опора SH 4 – 1 – 3
бр. и полагане на АКЗ на същата опора, както и различие в количеството на
изработка и доставка на хоризонтална опора SH 9 – 12 бр. и полагане на АКЗ на същата опора. Експертите са
констатирали и различие в изработка и доставка на стойка II под опора SH 3 – 1 бр.
и полагане на АКЗ на същата опора. Стойността на извършените от ищеца СМР във
връзка с изработка, доставка и АКЗ на „Покривна вентилационна система на
металургично производство“ в ПИ № 100, зона 7, в съответствие с одобрените
проекти от Община Златица е посочена в Приложение № 2а.
Видно
от Приложение № 1 по проекта част IU. 141 – В - IPR0 – 3000.2 и
Приложение № 1 а по проекта по част IU. 141 – F - IPR0 – 3000.00 по проекта, одобрен от Община Златица
/колони/ общата стойност на изпълнените СМР възлиза на 132 337.98 лева,
без ДДС.
Видно
от Приложение № 1 по проекта част IU. 141 – В – 190 - IPR0 – 5006.02
и Приложение № 1 а по проекта по част IU. 141 – F
– 190 - IPR0 – 3000.00
по проекта, одобрен от Община Златица /монтажни възли/ общата стойност на
изпълнените СМР възлиза на 125 675.78 лева, без ДДС.
Вещите
лица са установили пълно съвпадение на количествата, изпълнени от ищеца и
заплатени от ответника, като общата стойност на изпълнените и платени СМР по
акт 19, посочени в Приложение № 1 възлиза на 258 013.76 лева, без ДДС, а
съгласно количествата по представения по основното заключение проект и одобрения
проект от Община Златица, стойността възлизала на 229 473.35 лева.
Видно
от Приложение № 1 по проекта част IU. 141 – В – 190 - IPR0 – 3000.02
и Приложение № 1 а по проекта по част IU. 141 – F – 190 - IPR0 – 3000.00 по проекта, одобрен от Община Златица
/колони/ и по част IU. 141 – В – 190 - IPR0 – 5006.02
и Приложение № 1 а по проекта по част IU. 141 – F – 190 - IPR0 – 5006.00 по проекта, одобрен от Община Златица
/монтажни възли/, общата стойност на изпълнените СМР възлизала на
258 013.76 лева, без ДДС.
Видно от Приложение № 2 а по
проекта, одобрен от Община Златица общата стойност, изчислена от експертизата
на изпълнените, актувани /само количества, без стойности/, нефактурирани и
неизплатени СМР възлизала на 767 644.52 лева, без ДДС /СМР по пункт IV /1+2+3/ от исковата молба/.
Видно от Приложение № 2 а общата
стойност на изпълнените СМР на обекта възлизала на 1 006 350.45 лева,
без ДДС, с количества по одобрен проект от Община Златица, а с количества по
акт обр.19 – стойността на изпълнените СМР е
определена от вещите лица на 1 047 648.33 лева, без ДДС, като втората
от посочените две стойности, експертите определят като действителна такава на
извършените от ищеца СМР, установени и при извършения от тях оглед на място –
констатация, отразена и в представеното допълнение към второ допълнително
заключение.
По
искане на страните по делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на
посочените от тях свидетели. От показанията на свидетеля К.Ж. се установява, че
за периода от 2010 год. до 2015 год. е работил във фирма „Мастер Строй Груп“
като специалист инженер, на длъжността „директор“, която е изпълнявал и по
време на изпълнение на проекта „Покривна вентилационна система на металургично
производство“ на „Аурубис България“ АД – гр.Пирдоп. Ищцовото дружество е участвало като подизпълнител. От
страна на ищеца била изготвена оферта, която включвала следните основни
показатели – 1. производство на метални колони, 2. производство на метални стойки, които се
монтирали върху колоните или на самите
стени, 3. изработка на газоходи, 4. изпълнение на
антикорозионна защита /АКЗ/ по предписана система с покрития, сертифицирани и
одобрени за изпълнение от възложителя на целия обект – „Аурубис
България“ АД – гр.Пирдоп. Офертата включвала количествено – стойностна сметка –
проектни килограми, единична цена на килограм и стойност, а за АКЗ – цена на
кв.м. и стойност. Свидетелят твърди, че с ответника – възложител на описаните
дейности и главен изпълнител на обекта, не са договаряли окончателна цена.
Уточнява, че не е участвал в преговорите, водени с ответника относно
заплащането - уговорките за това били обсъждани само от управителите на двете
спорещи дружества. Твърди, че цената на офертата се приела впоследствие и като
цена на договора, след като предварително получили от ответника проектите за
целия обект. Пазарната цена се формирала на база основни и спомагателни
материали, разходи за труд, непредвидени разходи, заложен процент печалба и
доставка на детайлите до обекта. Обяснява, че естеството на работата и видът на
възложените от ответника СМР не позволявали да бъде определена крайна цена при
сключване на договора. Твърди, че самата оферта заедно с проекто
договора представил на управителите на двете спорещи дружества, които са били
обсъждани на проведена помежду им среща. След стартиране на изпълнението на
проекта поддържал отношения с инж.Т.Т., който по това
време изпълнявал длъжността на директор в ответното дружество, като съвместно
уточнявали изпълнението, стиковането, графиците, производствените условия,
доставката на материали, сертификати, комплектовка на
документация. Финансовите условия - като цени и плащане не били обсъждани
помежду им. На следващия ден след срещата, състояла се през есента на 2013
год., на която била обсъждана изготвената от свидетеля оферта с участието на
управителите на двете спорещи дружества, стартирала процедурата по същинското
изпълнение на договора. Имало изготвен календарен график, който по време на
изпълнението е бил променян неколкократно. Последната
доставка на детайли на обекта била извършена на 05. или 06.05.2014 год. Имали
отделна - устна договорка с фирмата, изпълняваща монтажа – „Монтажи“ ЕАД –
гр.Враца, да им помогнат за приключване на обекта, с хора, техника и апаратура.
Съгласно договора, ищецът поел задължението да изработи и достави металната
конструкция, монтажът на която е бил възложен на „Монтажи“ ЕАД – гр.Враца, в
качеството му на подизпълнител. По отношение на изработката на металната
конструкция нямало писмени възражения от страна на ответника към ищеца. Имало
устни договорки и разбирателства във връзка с нарушената АКЗ по време на
транспортирането. В тази връзка свидетелят обяснява, че детайлите били огромни
– с размери 12 м. на 4 м., като в един извънгабаритен
камион се транспортирал един детайл. Вследствие на товаро
– разтоварни дейности, както и вследствие на транспорта, детайлите се ожулвали,
поради това, че се поставяли на специални стойки и се пристягали с колани. С
инж. Т. имали уговорка относно репарациите на основния газоход
– с един основен и седем вертикални щранга, както и на колоните, поради това,
че не можело да се установи дали дадена драскотина е в резултат на транспорта
или на монтажа, съгласно която основният газоход и
колоните да се репарират от и за сметка на ответника, а вертикалните щрангове и събирателните
детайли да се репарират от ищеца.
Твърди, че рапарациите на стълбите и парапетите били извършени
от служители на ищеца, а репарациите, които ответникът поел да извърши били
възложени на монтажната група. Свидетелят пояснява, че рапарациите,
представляващи поправка на нарушенията на АКЗ се извършвали на два етапа. Първият
етап се осъществявал преди монтажа, а вторият – след монтажа, необходимостта от
извършването на който се налагало от това, че след като ищецът доставял
изделията, същите не се монтирали веднага, а се складирали на площадка на територията
на завода, след това за втори път се транспортирали до мястото, където ще се
монтират с помощта на кранове. Репарациите били извършени след монтажа и затова
си разделили работата с ответника. Свидетелят твърди, че е нормално при
транспортиране на големи детайли да се получат ожулвания. Обикновено металните
предмети се защитавали с дървени конструкции, но в случая е нямало такава
договорка. По време на изпълнение на работата на обекта било направено само
едно възражение от страна на ответника, касаещо
елемент, който не бил правилно разположен, което наложило елемента да бъде
върнат, преработен и след няколко дни доставен отново на обекта. Имало детайли
с транспортни дефекти, които били доставени надраскани вследствие на опорите, върху които били поставени в камиона
и именно затова приели да извършат дейности по репарациите, които не били
предмет на договора. След монтирането на детайла не можело да се установи дали
дефектът е в резултат на транспортиране или на монтажа, поради което си
разделили извършването на репарациите с ответника. Счита, че е нямало
недостатъци на работата, допуснати от ищеца, които да се е налагало да бъдат
отстранявани от ответника. Като лица, работещи на обекта в качеството на
представители на ответника посочва лицата Т.Т., М.М. и И., който водел документацията на детайлите, от страна
на които е нямало забележки или правени рекламации. Свидетелят твърди още, че ищцовото дружество притежавало една от двете в България
линии за първична обработка на метал, поради което били предпочетени и одобрени
от „Аурубис България“ АД, като производител на този
вид конструкция. При постъпване на метала и изчистването му до блясък се нанасял
първия слой от антикорозионното
покритие, които действия се извършвали в заводски условия на три етапа –
епоксиден грунд с дебелина от 50 до 100 микрона, втори епоксиден грунд с дебелина от 120 до
180 микрона и финиш с акрилен грунд от 40 до 60 микрона.
Това било предписанието по проекта, предвид химичната среда, в която се
работело. Нанасянето на първия слой се документирало от ОТК с протоколи, които
се предавали своевременно. Документите съпровождали всяко изделие от
напускането му от производствената фабрика до доставянето му на работната
площадка на „Аурубис“. От ответното дружество имало
човек, който следял дали всичко е наред с документацията. Не е имало случаи, в
които дадено изделие да бъде връщано,
поради това, че не отговаря на спецификацията. Първият слой бил с червен цвят,
втория – със сив, а третия – с бял цвят. По този начин инвеститорът можел да
провери дали дадена операция е спестена. Доставката на детайлите не е била
придружавана от представител на ищцовото дружество.
При траспортиране на детайла, на шофьора се предавали
кантарна бележка и приемо –
предавателен протокол, който последният предавал обратно на представител на
ищеца. Разтоварването се извършвало с техника, осигурена от ответника. Една
част от детайлите – колоните не се разтоварвали на помощната площадка, а
веднага се монтирали. Другите детайли били разтоварвани на помощната площадка,
която се намирала на 2 км. от мястото за
монтаж. Разтоварването на изделията се извършвало от работници на врачанска
фирма „Монтажи“. Свидетелят твърди, че за извършването на репарациите осигурил
хора, които разполагали с документи за алпинисти. Те се спускали от 50 метра,
за да боядисват въздуховода и поради това не им е бил нужен кран.
Монтажът се извършвал с помощта на
кранове и вишки. По време на изпълнение на работата
единичните цени не били предоговаряни. За всяка
извършена доставка се съставял приемо – предавателен
протокол, а при обобщението им се съставял акт обр.19.
По този повод – одобряване на акт обр.19, съставен от
свидетеля, се състояла среща, на която присъствали свидетелят – като
представител на ищеца, Т.Т. и М.М.
– като представители на ответника и управителите на двете спорещи дружества.
След проведен разговор, срещата продължила само с участието на двамата управители.
Свидетелят заяви, че приетите като писмени доказателства 15 бр. приемо – предавателни протоколи, които му бяха предявени
при разпита, са подписани от него. Твърди, че монтажът и демонтажът на тръбно
скеле по колони и бранчове, с цел извършване на
репарации на колоните, не е било включено като предмет на договора, като тези
дейности не са им били възлагани за изпълнение от страна на ответника.
Извършването им се наложило и поради това, че след заснемане от геодезист е бил установен проблем
с точките, където е трябвало да се сложат детайлите – анкерите
били заложени погрешно. В изпълнение на това предписание, дадено от инвеститора
– „Аурубис България“, работници на ищеца разширили
отворите така, че анкерите
да станат. Поради тази причина, за да се формира долу основата, където стъпвала
колоната, били вдигнати скелетата. Дейности по почисване
на металната конструкция от налепи по колони, бранчове
и газоходи, както и бластиране,
също не са им били възлагани от ответника. Свидетелят твърди, че по време на
изпълнение на работата не е възниквал проблем във връзка с последователността
на изработването на отделните детайли и не са били правени възражения, че това
затруднява работата. Пояснява, че практика била този, който прави монтажа да си
прави и репарациите. Нарушението на покритието на детайлите в резултат на
транспорта определя на около 8 % - 10 %. През месеците януари и февруари
станало студено и боята трудно съхнела, поради което цялата фабрика се
затворила. Това наложило увеличаване на производството на газоходи.
Имало само един случай, при който се наложило връщането на един много пространствен
елемент да бъде преработен в заводски условия, който недостатък ищецът
отстранил в рамките на три дни, след което
е бил монтиран. Забележките били само за това, че детайлите идвали
ожулени. Свидетелят твърди, че е контактувал с ответника и по имейла.
От
показанията на свидетеля С.А. се установява, че работи в „Аурубис
България“ АД – гр.Пирдоп като ръководител проектиране. Занимавал с
инвестиционни проекти. Работил и на проект “Покривна вентилационна система на
металургично производство“, на който бил проектен мениджър. Договорът за
изпълнение на обекта е бил сключен с ответното дружество, а като подизпълнители
участвали ищеца и други четири – пет фирми. Антикорозионната защита била възложена
на „Амерон“, а монтажът – на „Монтажи“ – гр.Враца, а
по-късно се включили и „Монтажи“ -
гр.Котел. На ищеца било възложено изработването на металната конструкция –
колони и тръбопроводи. Договорът е бил сключен през месец септември, но
започнали работа през месец ноември, а през зимните месеци започнало и изпълнението
на металната конструкция. Като представител по проекта от страна на ищеца сочи
свидетеля К.Ж.. Договорът бил изпълнен от ответника с малко закъснение, за
което не са били отправяни искания за неустойки. Свидетелят обяснява забавянето
с атмосферните условия, поради това, че работата е започнала в зимните месеци,
в които не можело да се изпълняват АКЗ и заварки. При посещения в базата на
ищеца, намираща се в гр.Стамболийски и на място на обекта, свидетелят правел
забележки за нарушения на заварки и АКЗ по колони и газоходи,
които несъответствия били отстранявани. От страна на свидетеля били изискани
журнали и дневници по АКЗ, за да се види как се изпълняват и дали са
достоверни, в изпълнение на което от страна на ищеца му били предоставени
изисканите документи. Свидетелят твърди, че не му е известно дали са
водени разговори между ищеца и ответника
относно качеството на изпълняваната работа, нито пък да е имало възражения в
тази насока. Обяснява, че не е присъствал на такива срещи. През месец юни 2014
год. приключили работа на обекта, като дейностите се изпълнявали „горе – долу“
ритмично – понякога е имало забавяне, а друг път – определени детайли са престоявали
на склад. Твърди, че поредността на доставките се
спазвала. Свидетелят твърди, че основните забележки били по АКЗ, а не по
заварките – якостните показатели, което е позволявало да се извършва монтаж на
доставяните от ищеца конструкции. След предявяване на приетите като писмени
доказателства по делото протоколи от среща от 19.03.2014 год., от 02.04.2014
год., от 09.04.2014 год., от 10.04.2014 год., от 28.05.2014 год., от 04.06.2014
год., от 11.06.2014 год. и от 02.07.2014 год., свидетелят поясни, че
документите са били изготвени от него, а срещите са били извършвани с цел
подобряване на качеството, срока и организацията на работата по изпълнение на
проекта, като имали организационен характер
и с оглед естеството на работата и обема на проекта, се явявали неизбежни. В
някои от протоколите посочвал ищеца като отговорен за определен вид дейност, но
в повечето случаи е търсил отговорност на ответника.
От
показанията на свидетеля Н. М. се установява, че е работил при ищеца като
„организатор стопанска дейност“, а по-късно и като контрольор по качество -
ОТК. Участвал в изработката на проект „Покривна вентилационна система на
металургично производство“ на „Аурубис България“ АД –
гр.Пирдоп. Работата му била да следи за качеството на заварките, на
антикорозионното покритие и на техническите параметри на колоните. Дейността по
изработка на детайлите се извършвала в
базата на ищеца, намираща се в гр.Стамболийски, където се полагала и АКЗ по
предписание на производителите. Участвал при репарациите на въздуховодите
на обекта, извършени за времето от 02.06. до 10.06.2014 год. Всеки ден водел
работници на обекта, където им се извършвал инструктаж. Свидетелят не си спомня
да е имало спорове с ответника относно качеството на изпълняваната работа. Не
си спомня дали през посочения от него времеви период е имало и работници на
ответника, които да извършват сходни дейности по репарации. Извършването на
репарации се налагало вследствие на нарушение на АКЗ от транспорт, от
разтоварване, от монтаж и от заварки. При
репарациите ползвали автовишка.
От
показанията на свидетеля М.И. се установява, че е работил при ответника като
главен счетоводител. Твърди, че ответникът нямал неизплатени задължения към
ищеца по договора за покривната вентилация. Между двете дружества нямало
сключен писмен договор. Във връзка с извършените репарации и забавяне на
доставките на металните конструкции били
направени разходи от ответника за работници и наета механизация. Приетият като
писмено доказателство по делото протокол от 07.08.2014 год., подписан от
свидетеля е бил съставен въз основа на всички фактури за покупка на материали,
за АКЗ покритието, за наетата механизация. Списък на видовете СМР като количества,
отразени в протокола били определени от техническия ръководител на обекта – М.М..
От
показанията на свидетеля М.М. се установява, че
работи в ответното дружество като „технически ръководител“, която длъжност
заемал и по време на изпълнение на договора, сключен с ищеца, на който било
възложено изработката и доставката на металната конструкция. Твърди, че от
страна на ищеца е имало забавени доставки и такива - с лошо качество – некачествени
завърчни шевове. Коментирало се, че ще се изпълняват
машинно, а първоначално се изпълнявали ръчно. След като се констатирал дефекта
се минало на машинно. Другият проблем е бил с покритието на АКЗ, дължащ се
донякъде на транспортирането на съоръженията, което било неизбежно, но имало и
лошо положено АКЗ – дебелините на покритието не били изпълнени на сто процента
от детайла. Монтажът на детайлите се изпълнявал от друг подизпълнител –
врачанска фирма. Между двете спорещи дружества имало договорка, според която
АКЗ по зоните, където се сглобява детайла, да се извършат от ответника. Нямало
случаи при които да се налага връщане на детайл поради лошо или некачествено
изпълнение. Имало обаче забавяния при доставката на детайли, което налагало
огромна механизация да седи и чака на
обекта. Наложило се едни от детайлите – доста голям – коляно Ф 3000 да се отремонтира на територията на завода, вместо да го връщат в
базата на ищеца в гр.Стамболийски, АКЗ по който било в окаяно състояние – финишния слой бил на петна и на точки, вместо да е идеално
гладък. Отстраняването на дефекта отнело три – четири дена. Постоянно били
водени разговори с представител на ищеца в лицето на К.Ж. за лошото качество, в
което пристигали елементите. На края доставените материали били и без АКЗ –
само на грунд. Извършването на репарациите отнело около един месец. Въпреки
уведомяването на представители на ищеца, че детайлите идват с влошено покритие
на АКЗ, до последно същото не било възстановено. Имало подобрение само в
заваръчните шевове. От страна на ищеца се правили опити да извършват корекции,
но тези дейности не се правели до край. Ищецът
извършил и дейности по репарация на АКЗ, когато вече детайлите са били
монтирани, като пребоядисването било за негова сметка. Възражения относно качеството
на сглобките и направата на елементите, не е имало от страна на ответника.
Недостатъците по АКЗ покритието били отстранявани от ответника, поради това, че
изпратените от ищеца работници в рамките на около десет дена, били недостатъчни.
Затова се наложило съвместно с тях да извършват дейности по репарации.
Ответникът е бил ангажиран да отстранява АКЗ покритията по заваръчните шевове,
които се получавали при монтажа. Тръбното скеле било монтирано, за да се навакса
пропуснатото време. Било по-удачно да изградят скеле, за да може да се работи
на няколко нива по колоните. Служителите на ищеца отстранявали забележките по площадките и парапетите, които
били направени от тях и които били пристигнали на обекта само с грунд – първия
слоя на АКЗ. Работниците на ищеца си ползвали техните съоръжения, а не
направеното тръбно скеле, от което на места нямало необходимост, тъй като имало
достъп до зоната. Монтажната група от Враца извършвала монтажа с вишки и не ползвала тръбно скеле. Почистването на металната
конструкция от налепи по колони, бранчове и газоходи се наложило след като от страна на инвеститора „Аурубис България“ било констатирано, че трябва да се
пребоядиса цялата заготовка. Зоната, където е бил монтиран газохода
се намирал в непосредствена близост до цех „Металургичен“, където имало прах,
сяра, фини частици и поради това целия газоход е бил
полепнал с тази мръсотия. Цехът функционирал 24 часа – без прекъсване. За това
ответникът уведомил ищеца и се съгласували работници на ответника да почистят,
а работници на ищеца да боядисат с помощта на алпинисти. На обекта били
изпратени трима души за около 7 – 10 дена. Дефект в покритието на АКЗ в
резултат на монтаж се изразявал в ожулване, при което се вижда метала. В случаите
на избила ръжда, дефектът на АКЗ се явявал такъв, получен при полагането на
покритието. Изработените от ищеца елементи се доставяли от техни работници, а
разтоварването се извършвало от служители на ответника, които струпвали
елементите на определена за това площадка. Случвало се елементите да престояват
на площадката за месеци, преди да бъдат
качени и монтирани. Задължение на служители на ответника било да пренесат
елементите от площадката до мястото за монтиране. Свидетелят изразява
становище, че атмосферните условия не би трябвало да доведат до дефекти в АКЗ. В дейностите по почистване,
грундиране, полагане на междинен слой АКЗ и на финишен
слой АКЗ, участвали и работници на
ищеца. Свидетелят твърди, че дейностите, описани в протокол от 07.08.2014 год. като видове и количества били извършени само
от работници на ответника. Пункт 8 от протокола – използвана механизация
представлявала сбор от престояване на механизацията поради закъсненията в
рамките на изпълнение на целия договор и нуждата от отстраняване на дефекти.
Твърди, че не се спазвала поредността на изработка и
доставка на детайли, което водело до престой на техниката. Приключили обекта в
срок, поради това, че от „Аурубис България“ го
приели, макар, че според свидетеля работата е следвало да приключи през месец
март или месец април. Свидетелят твърди, че тръбното скеле е било монтирано два
пъти – първият – за подготовка на детайл – опора, преди да се монтира газохода, а вторият – когато е трябвало да се пребоядиса по
нареждане на инвеститора. През цялото време, когато се извършвали репарациите
на обекта имало работници на ищеца, които първо били четирима, а след това се
включили и трима алпиниста. За да се избегне допълнителна механизация за
репарирането, решили то да се извърши от аплинисти.
Свидетелят твърди, че не е връщал доставки заради ръжда или налепи по
детайлите, поради липса на техническо време. За констатиране на дефектите не
били съставяни документи. Констатирани били само със снимков материал. Твърди,
че е участвал в изпълнение на проекти с други фирми, при които елементите
идвали само с положен междинен слой, като финишният
слой се полагал след монтажа.
От
показанията на свидетеля П.Д. се установява, че като строителен работник в
ответното дружество е участвал в изграждането на вентилационна система – за
обработване на излишните газове в завода и по-конкретно - в изработването на
скеле и в извършването на репарации на АКЗ. От страна на ищеца се доставяли
детайли с недостатъци, изразяващи се в това, че са боядисани на място, където
не трябва, а именно там, където е следвало да се извърши монтажна заварка.
Имало и детайли по които нямало да се извършва заварка, но части от същите не
били боядисани. При някои от гредите боята падала при досег, което според
свидетеля се дължи на не добре смесени компоненти на боята или на неизчакване
на грунда да изсъхне, или на едновременното нанасяне на междинен и финишен слой. Имало престой на техника, осигурена от
ответника поради това, че когато трябвало да се монтира позиция 1, 2 и 3,
ищецът доставял позиции 2 и 5, поради което монтажът не можело да бъде извършен.
При
така установената по делото фактическа обстановка, като безспорно съдът приема,
че между ответното дружество в качеството му на изпълнител и трето на спора
лице – „Аурубис България“ АД – гр.Пирдоп е сключен
договор за изработка на обект: IU.141.11
„Покривна вентилация на Металургично производство“, находящ
се на промишлена площадка на „Аурубис България“ –
гр.Пирдоп. В тази насока съдът цени приетата като писмено доказателства поръчка
за доставка № Р 50/22005936 от 24.09.2013 год., обозначена в горния десен ъгъл
на документа като договор
№ 601 от 16.10.2013 год.
Като
безспорно съдът приема и това, че страните по делото са сключили неформален
договор за изработка, по силата на който ищцовото
дружество като подизпълнител е приело да извърши дейности, възложени му от
ответника в качеството на основен
изпълнител на посочения по-горе обект. В подкрепа на това обстоятелство съдът
цени цитирания по-горе договор от 16.10.2013 год., в т.2.2.1
от който ищецът с предишно наименование „Мастер Строй Груп“ ЕООД е посочен от
ответника като поидизпълнител.
Като
безспорно съдът приема и това, че предмета на договора, сключен между страните
е за изработка на метална конструкция на колони, тръбопроводи, опори на
тръбопроводи, площадки, стълби и парапети с антикорозионна защита на метална
конструкция, полагане на АКЗ в заводски
условия и доставка със собствен транспорт на готовите елементи до площадката на
обекта. По отношение на това обстоятелство – предметът на договора, от страна
на ответника е направено признание, обективирано в
представения по делото отговор на исковата молба. Изразеното впоследствие - в
хода на разглеждане на делото оспорване, съдът намира за неоснователно и
опровергаващо се от събраните по делото гласни доказателства, включително и
тези, посочени от ответника – свидетелят М., от показанията на които се
установява посоченият по-горе предмет на сключения между страните по делото
договор. В подкрепа на тези обстоятелства съдът цени и събраните по делото
писмени доказателства - писмо изх. № 1030 от 09.07.2013 год., изпратено от
ответника до ищеца, с искане да бъде изготвена ценова оферта за изпълнение на
видовете СМР, съгласно приложени количествени сметки и изпратената от ищеца до
ответника оферта относно обект – Метална конструкция, съгласно производствени
чертежи за обект на „Аурубис България“ АД – гр.Пирдоп.
Като недоказано съдът намира направеното от ответника оспорване на приетата
като писмено доказателство по делото оферта в частта относно предмета на
сключения между страните неформален договор за изработка, доколкото същото се
опровергава от останалите, събрани по делото доказателства, а именно –
договора, сключен между ответника и „Аурубис
България“ АД, в който изрично е посочено, че изработката на метални конструкции
/газоходи, колони/, ще се изпълни от ищеца в
качеството му на подизпълнител. Твърдението на ответника, че офертата е
адресирана и получена от Десислава
Ванчева, която не била надлежно
упълномощена от него, се опровергава от съдържанието на документ, изходящ от
ответника – а именно – писмо изх.№ 1030 от 09.07.2013 год., в което изрично Ванчева
е посочена като лице за връзка. Искането за изготвяне на оферта – 09.07.2013
год. и получаването й – 20.08.2013 год., като момент на съставяне предхождат
сключването на договора между ищеца и „Аурубис
България“ АД. В подкрепа на тези обстоятелства са и показанията на свидетеля К.Ж.,
от които се установява, че офертата е била изготвена от него и същата е била
предмет на обсъждане между управителите на двете спорещи дружества, като дни
след провеждане на срещата е започнало и изпълнението на сключения помежду им
неформален договора.
Освен
наличието на съгласие относно предмета на договора, като доказано съдът намира
и постигната между страните договорка относно единичните цени на отделните
видове работи, явяващи се елемент от същественото съдържание на договора за
изработка. В тази насока освен цитираната оферта, съдът цени и останалите,
приети като писмени доказателства фактури, описани по-горе, установяващи
извършено от страна на ответника в полза на ищеца плащане за приетата работа,
отразена като количество и вид в приемо-предавателните
протоколи, въз основа на които са съставени и фактурите на обща стойност
273 968.75 лева, без ДДС, изплатени от ответника в полза на ищеца. В подкрепа
на това обстоятелство съдът цени и представените от ответника фактури,
установяващи извършено от него плащане на цената на изпълнената от ищеца и приетата
работа, в общ размер на 999 999.90 лева, с ДДС. Плащането на посочената
сума, извършено от страна на ответника само по себе си опровергава твърдението
му за липса на съгласие за цената на възложената работа.
Относно
вида и количеството на извършената от ищеца работа съдът цени приетите като
писмени доказателства 15 бр. протоколи обр.19 за установяване извършването и заплащането на
натурални видове строително – монтажни работи, подписани от представители на
двете спорещи дружества, които не бяха оспорени от ответника по надлежния за
това ред, предвиден в ГПК - относно верността и автентичността. Първоначално
заявеното от процесуалния представител на ответника оспорване автентичността на
документите, бе оттеглено в хода на разглеждане на делото – след представяне на
оригиналите от страна на ищеца. В подкрепа на същите са и заключенията на
вещите лица по допуснатата по делото тройна съдебно – техническа експертиза,
извършили оглед на място и установили както количеството, така и вида на
извършените от ищеца на обекта работи, описани подробно в обстоятелствената
част на исковата молба. Досежно стойността на
извършените СМР, съдът цени второто допълнително заключение и допълнението към
него, предвид обстоятелството, че същите обективират
както действително установените от вещите лица на място извършени от ищеца СМР,
така и съпоставка на представените по делото два проекта – от страна на
ответника и от страна на Община Златица. Общата стойност на извършените от
ищеца СМР на обекта, вещите лица определят на 1 047 648.33 лева, без
ДДС и съответно – на 1 257 177.9 лева, с ДДС, по количества, отразени
в актове обр.19.
С
оглед на установените по – горе като безспорни фактически обстоятелства следва
да се приеме, че в края на 2013 год.
страните са сключили неформален договор, който следва да бъде
определен като такъв за изработка по смисъла на чл.258 - 269 от ЗЗД, за
действителността на който не е необходимо наличието на писмена форма, в
подкрепа на който извод е и нормата на чл.293, ал.1 от ТЗ. По отношение вида и
количеството на претендираните от ищеца СМР, съдът
цени приетите по делото като писмени доказателства 15 бр. актове абр.19, представени от ищеца с исковата молба, от които се
установява, че от страна на ищеца в качеството му на изпълнител са извършени
описаните в актовете СМР, възлизащи на обща стойност от 1 047 648.33 лева, без ДДС и съответно
– на 1 257 177.9 лева, с ДДС, съгласно второто допълнително
заключение и допълнението към него, изготвени от вещите лица по допуснатата
тройна техническа експертиза. С факта на приемане на посочените в актовете обр.19, дейности, извършени от ищеца за ответника е
възникнало задължението за заплащане на възнаграждение, възлизащо на посочената
по-горе стойност. Отчитайки извършеното от страна на ответника частично плащане
в размер на 999 999.90 лева, с ДДС, искът се явява доказан, а от тук и
основателен за разликата от 257 178 лева, с ДДС, от която след приспадане
на сумата по фактура № 2080 от 02.12.2013 год., възлизаща на 11 079.10 лева, за
която се установи, че е отразена в счетоводствата на двете спорещи дружества и
не е заплатена от страна на ответника, претендирана
от ищеца на самостоятелно основание, в полза на същия следва да се присъди
разликата от 246 099 лева, с ДДС, представляваща цената на извършени от
ищеца, приети от ответника и неплатени СМР, описани в обстоятелствената част на
исковата молба.
Като
частично основателни съдът намира и предявените искове с правно основание чл.86
от ЗЗД, по следните съображения: Съгласно нормата на чл.266, ал.1 от ЗЗД
поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа, от което
следва извода, че вземането за възнаграждение става изискуемо съгласно чл.114,
ал.2 от ЗЗД от момента на приемане на работата, който в разглеждания казус
съвпада с датата на приемане на обекта – 15.12.2014 год., когато е издадено и
разрешението за ползването му. В отговора на исковата молба е направено
възражение за давност по отношение на вземането за лихви, което съдът намира за
основателно за периода от 15.12.2014 год. до 23.07.2015 год., съгласно нормата
на чл.111, б.“в“, предл.второ от ЗЗД, според която с
изтичане на три годишна давност се погасяват вземанията за лихви. Изхождайки от
това, че исковата молба е предявена на 23.07.2018 год., вземането за лихви се
явява основателно за времето от 23.07.2015 год. до 23.07.2018 год., като за
периода, предшестващ три годишния срок от подаване на исковата молба, вземането
се явява погасено по давност. Размерът на обезщетението за забава върху
главница от 246 099 лева и за периода
от 23.07.2015 год. до 23.07.2018 год., определен съгласно чл.162 от ГПК,
възлиза на сумата от 75 031.20 лева , а това върху главница от
11 079.10 лева за същия период – на 3 377.82 лева, до които суми
исковете следва да се уважат, като за разликата до предявените размери –
89 879.58 лева и съответно – до 5 209.34 лева, като погасени по
давност за периода от 15.12.2014 год. и съответно – от 03.11.2013 год. до
23.07.2015 год., следва да се отхвърлят.
Като
неоснователно съдът намира възражението за прихващане със сумата от
261 014.52 лева, с ДДС, заявеното от ответника при условията на
евентуалност – в случай, че съдът уважи предявените искове, претендирана
като разходи за поправка на некачествено и забавено изпълнение от извършените
от ищеца СМР, по следните съображения: В подкрепа на изложените в отговора на
исковата молба твърдения за допуснато от ищеца неточно – лошо и забавено
изпълнение, от страна на ответника се представиха и приеха като писмени
доказателства - Заповед № 75 от 03.04.2014 год., с която управителя на
ответното дружество е наредил да се отстранят всички забележки, констатирани и
описани в протоколи от проведени срещи в „Аурубис
България“ АД на 19.03.2014 год. 26.03.2014 год. и 02.04.2014 год. относно
некачественото изпълнение на АКЗ от страна на ищеца с работници и механизация
на ответника, и - протокол от 07.08.2014 год., в който са описани извършените
СМР като вид, количество и стойност. Посочините два
документа, имащи характер на частни такива бяха оспорени от страна на ищеца,
поради което и на основание чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за установяване на
истинността им бе възложена на ответника, предвид и това, че оспорваните
документи не носят подписа на ищеца, който ги оспорва. От събраните по делото
доказателства съдът намира заявеното от ищеца оспорване на двата документа за
доказано, по следните съображения: От една страна, по делото не се събраха
убедителни доказателства, които да установяват допуснато от ищеца неточно – във
временно отношение, забавено изпълнение, предвид събраните по делото
доказателства, чрез показанията на свидетеля А., работил на обекта като
„проектен мениджър“ и представител на възложителя „Аурубис
България“ АД – гр.Пирдоп, от които се установява, че работите на обекта са били
извършени и приети в договорения с ответника в качеството му на изпълнител,
договорен срок, както и това, че не са били заявявани претенции за неустойки,
договорени за забавено изпълнение. Действително, в цитираните три
протокола от срещи, съставени от
свидетеля А. са давани препоръки на ищеца за увеличение на производството на газоходи, като са констатирани закъснения от графика,
основно поради липса на заготовки, но само по себе си това не обуславя
ангажиране на отговорността на подизпълнителя в лицето на ищеца, предвид
показанията на свидетеля А., според показанията на който цитираните в Заповед №
75 от 03.04.2014 год. на управителя на ответното дружество протоколи от
проведени срещи са имали единствено и само организационен характер с цел
оптимизиране на работата на обекта, предвид обема и спецификата на същия. От
показанията на свидетеля А. се установява още, че не му е известно от страна на
ответника да са правени възражения за некачествено изпълнени от ищеца работи. От
показанията на свидетелите К.Ж. – посочен от ищеца и М.М.
– посочен от ответника се установява, че действително е имало случаи в които не
се е спазвал графика от страна на ищеца за доставка на отделни елементи, но
наред с това е имало и случаи, при които готови елементи, изпълнени от ищеца са
били монтирани след повече от месец от доставката им на обекта. От показанията
на свидетеля М. се установи, че посочената
в т.8 от протокола от 07.08.2014 год., стойност на използвана механизация отразява общата
стойност за целия период на изпълнение на договора, а не само тази по време на
изпълнение на репарациите. По делото не се събраха убедителни доказателства,
установяващи наличието на причинна връзка между твърдяното от ответника
забавено и неритмично изпълнение на договора от страна на ищеца и причинената
вреда, определена като разходи за времето на престоя на осигурената на обекта механизация.
Заявеното от ответника възражение за забавено изпълнение, освен като
неоснователно по изложените по-горе съображения, съдът намира и за
необосновано, предвид това, че от страна на процесуалния представител на ответника
не бяха уточнени и периодите на забава,
допусната от страна на ищеца, въпреки изрично дадените му в тази насока
указания.
Като
недоказано съдът намира и възражението на ответника за некачествено – лошо
изпълнение на възложените на ищеца СМР. Действително в цитираните в заповедта
протоколи от срещи са правени забележки относно АКЗ, с препоръки да бъдат извършени
репарации, но наред с това следва да бъде отчетено и обстоятелството, че в
приетия като писмено доказателство протокол от среща от 22.05.2014 год. е
отразено, че 50 % от установените
дефекти по АКЗ са в резултат на монтажни заварки, 20 % - вследствие на транспортни
дейности, и 30 % - вследствие общо на стиковъчно
монтажни работи и за преглед на заваръчни шевове и корекции локално на
необходимите места. Посоченото в протокола съотношение се потвърждава и от
показанията на свидетелите Ж. и М., според които между двете спорещи дружества
е била постигната договорка, репарациите по АКЗ да се извършват съвместно от
работници на двете дружества, което фактически е и било изпълнено.
По
делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че от страна на
ответника в качеството му на възложител са били правени възражения за
неправилно изпълнение по смисъла на чл.264, ал.2 от ЗЗД и, че от страна на
изпълнителя е отказано да бъде отстранен констатирания дефект. Вземането за
разходи, необходими за поправка, съгласно чл.265, ал.1, предл.2-ро
от ЗЗД възниква в случаите, когато изпълнената работа има недостатъци,
допуснати от изпълнителя, които могат да му бъдат вменени в отговорност.
Безспорно е, че задължението на ищеца за извършване на репарации по АКЗ - за
дефекти в антикорозионното покритие, причинени в резултат на транспортиране на
елементите от конструкцията, е изпълнено с негови работници и материали, при което не
следва да бъде ангажирана отговорността му за разходите по репарации на АКЗ,
извършени от страна на ответника, предвид постигнатата помежду им договорка,
определяща вида и обема на репарациите, които следва да се извършат от ищеца и
от ответника. Събраните по делото доказателства, от които се установи, че преди
приключване на работа на обекта се е наложило цялостно пребоядисване на
конструкцията, също не обуславят ангажиране отговорността на ищеца за
направените за това разходи, предвид обстоятелството, че извършването на този
вид дейност е в резултат на конкретните условия на труд, свързани със
запрашеност в помещението, където е монтирана конструкцията.
Като
неоснователно съдът намира и заявеното от ответника възражение за прихващане
със сумата от 16 156.83 лева, определена като разлика между действително
дължима сума – 15 717.34 лева и отразената такава – 31 874.17 лева във
фактура № 2220 от 31.03.2014 год., с вземането по фактура № 2080 от 02.12.2013
год., предвид обстоятелството, че грешката в пресмятането по първата от двете
фактури е отчетена от вещите лица от състава на допуснатата тройна техническа
експертиза при определяне на общата стойност на извършените от ищеца СМР. По
отношение основателността на вземането по втората от посочените две фактури,
съдът цени заключението по допуснатата
счетоводна експертиза, от което се установява, че в счетоводството на ответника
сумата е дължима.
С
оглед на изложените по горе съображения съдът счита, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 246 099 лева, с ДДС,
представляваща цена за изработка и доставка на
метална конструкция с включена антикорозионна защита и радиографичен контрол; сумата от 75 031.20 лева -
обезщетение за забавено плащане на сумата от 246 099 лева, с ДДС за
периода от 23.07.2015 год. до 23.07.2018 год.; сумата от 11 079.10 лева, с
ДДС – вземане по фактура № 2080 от 02.12.2013 год. и сумата от 3 377.82
лева - обезщетение за забавено плащане на сумата от 11 079.10 лева, с ДДС
за периода от 23.07.2015 год. до 23.07.2018 год., като исковете за заплащане на
обезщетения за забава за разликата над уважените размери до предявените такива
от 89 879.58 лева и съответно – от 5 209.34 лева, следва да бъдат
отхвърлени като погасени по давност за периода от 15.12.2014 год. и съответно –
от 03.11.2013 год. до 23.07.2015 год.
Предвид
изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него
разноски в размер на 28 812.56 лева – съразмерно на уважената част от
иска, а в полза на ответника – 681.84 левалева,
съразмерно на отхвърлената част от иска, отчитайки и частичното прекратяване на
производството по делото, поради допуснато изменение на исковете, чрез
намаляване на цената. Като неоснователно съдът намира заявеното от пълномощника
на ищеца възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, заплатено
от ответника, предвид обстоятелството, че размерът на възнаграждението е
определен в предвидения минимум, съгласно нормата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „ТИ ВИ БИ“ ООД , ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление – гр.ДиМ.град, ул.“С.
Караджа“ № 4, представлявано от управителя Т.Б. да заплати на „МАСТЕР ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Удроу
Уилсън“ № 12, представлявано от управителя Р.Ч.
сумата в размер на 246 099
/двеста четиридесет и шест хиляди и деветдесет и девет/ лева, с ДДС,
представляваща цената за изработка и доставка на метална конструкция с включена
антикорозионна защита и радиографичен контрол за
обект IU.141.11 „Покривна вентилация на
„Металургично производство“, находящ се на
промишлената площадка на „Аурубис България“ АД –
гр.Пирдоп, в съответствие с проекти IU.141
– B – 190 – IPRO – 3000.02, IU.141 – B – 190 – IPRO – 3100.02, IU.141 – B – 190
– IPRO – 4000.02, IU.141 – B – 190 – IPRO – 5001.02, IU.141 – B – 190 – IPRO –
5003.02, IU.141 – B – 190 – IPRO – 5004.02, IU.141 – B – IPRO – 5005.02, IU.141
– B – 190 – IPRO – 5006.02 и IU.141 – B
– 190 – IPRO – 8001.02, възложени от „Ти Ви Би“ ООД – гр.ДиМ.град,
в изпълнение на сключен между „Аурубис България“
АД – гр.Пирдоп и „Ти Ви Би“ ООД – гр.ДиМ.град договор за изпълнение на обект - „Покривна вентилационна система на
металургично производство в ПИ № 100, зона 7, терен на „Аурубис
България“ АД – Индустриална зона Пирдоп, в частта му в землището на Община
Златица, Софийска област, ведно със законната лихва, считано от 23.07.2018 год.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ТИ ВИ БИ“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление – гр.ДиМ.град, ул.“С.
Караджа“ № 4, представлявано от управителя Т.Б. да заплати на „МАСТЕР ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Удроу
Уилсън“ № 12, представлявано от управителя Р.Ч. сумата в размер на 75 031.20 /седемдесет и пет хиляди и
тридесет и един лева и двадесет стотинки/ лева - обезщетение за забавено
плащане на сумата от 246 099 лева, с ДДС
за периода от 23.07.2015 год. до завеждане на исковата молба – 23.07.2018
год., като иска в останалата част за разликата до предявения размер от 89 879.58
лева и за периода от 15.12.2014 год. до 23.07.2015 год., като погасен по
давност – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ТИ ВИ БИ“ ООД , ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление – гр.ДиМ.град, ул.“С.
Караджа“ № 4, представлявано от управителя Т.Б. да заплати на „МАСТЕР ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Удроу
Уилсън“ № 12, представлявано от управителя Р.Ч.
сумата в размер на 11 079.10 /единадесет хиляди и седемдесет и девет лева и десет
стотинки/ лева, с ДДС - дължима по фактура № 2080 от 02.12.2013 год., ведно
със законната лихва, считано от 23.07.2018 год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „ТИ ВИ БИ“ ООД , ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление – гр.ДиМ.град, ул.“С.
Караджа“ № 4, представлявано от управителя Т.Б. да заплати на „МАСТЕР ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Удроу
Уилсън“ № 12, представлявано от управителя Р.Ч. сумата в размер на
3 377.82 /три хиляди триста седемдесет и седем лева и осемдесет и
две стотинки/ лева - обезщетение за забавено плащане на сумата от 11 079.10
лева, с ДДС за периода от 23.07.2015
год. до
завеждане на исковата молба – 23.07.2018 год., като иска в останалата
част за разликата до предявения размер от 5 209.34 лева и за периода от
03.11.2013 год. до 23.07.2015 год., като погасен по давност – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ТИ ВИ БИ“
ООД , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – гр.ДиМ.град,
ул.“С. Караджа“ № 4, представлявано от управителя Т.Б. да заплати на „МАСТЕР ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Удроу
Уилсън“ № 12, представлявано от управителя Р.Ч. сумата
в размер на 28 812.56 /двадесет и осем хиляди осемстотин и дванадесет лева
и петдесет и шест стотинки/ лева – разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „МАСТЕР ПРОДЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.“Удроу Уилсън“ № 12, представлявано от управителя Р.Ч. да заплати
на „ТИ ВИ БИ“ ООД , ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление – гр.ДиМ.град, ул.“С.
Караджа“ № 4, представлявано от управителя Т.Б. сумата в размер на 681.84 /шестотин осемдесет и един лева и осемдесет и четири
стотинки/ лева – разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
иска и частично прекратяване на делото.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: