Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 01.03.2021 г.
В И М Е
Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 855 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.).
В исковата молба се твърди, че на
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.) Г. ф.изплатил по щета № .г.
обезщетение за вреди в общ размер на 15 993,00 лева на К. С.И.- пострадал при
ПТП, настъпило на 24.06.2014 г.
Виновен за настъпилото ПТП бил
ответникът Р.Р.С. - неправоспособен водач, управлявал
мотопед „П.В.“, с рег. № ., без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Сочи, че произшествието настъпило на
24.06.2014 г., около 15,15 ч., като по същото време
пешеходецът К. С.И.се движел в посока от с. П.към гр. З.вдясно на платното за
движение. В същата посока, в дясната пътна лента се движел мотопед „П.В.“, с
рег. № ., управляван от ответника Р.С., който поради отвличане на вниманието
си, загубил контрол над мотопеда, екстремно задействал спирачната система с
блокиране на една от двете гуми, вследствие на което паднал, като продължил
движението си, влачейки се, като застигнал и ударил пешеходеца И. в десния
долен крайник.
В нарушение на чл. 249, вр. чл. 259 КЗ (отм.) ответникът управлявал увреждащия
мотопед без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Пострадалият К. И. се обърнал към Г.
ф.за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях
имуществени вреди на основание чл. 288 от КЗ (отм.) и по образувана щета № .г.
УС на ГФ му определил обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях
имуществени вреди общо в размер на 31 986,00 лева, редуцирано до 15 993,00
лева, след отчитане 50% съпричиняване.
Така определеното обезщетение било
изплатено на молителя с платежно нареждане от 31.05.2016 г.
С регресна
покана ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното от Г. ф., но и до
настоящия момент задължението не било изплатено.
От съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 15 993,00
лева, представляваща изплатено от Г. ф.обезщетение по щета № .г., ведно със
законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на предявяване на иска – 23.10.2020 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
С отговора на исковата молба
ответната страна е оспорила изцяло предявения иск, с твърдения за изтекла
погасителна давност по отношение на претенцията за главница и лихва.
Наред с това, твърди, че
уврежданията, причинени на пострадалия К. И., не са пряка последица от
твърдения деликт, като наред с това липсвали
доказателства приложената по делото регресна покана
да е връчена по надлежния ред на ответника.
По изложените съображения, моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, чрез упълномощен представител поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, редовно
призован, чрез упълномощен представител оспорва иска и моли същият да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото констативен
протокол № .г., неоспорен от ответника е, че при управлението на мотопед „П.В.“,
с рег. № ., на 24.06.2014 г., по пътя между с. П.и гр. З., ответникът е губил контрол
над управлявания от него мотопед и е блъснал движещия се отдясно на пътя пешеходец
К. С. И..
По повод настъпилото ПТП е
образувано досъдебно производство № 253/2014 г. по описа на РУ – Радомир, пр.
рег. № 0859/2014 г. по описа на РП – Радомир за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В хода
на досъдебното производство са събрани множество писмени доказателства,
проведени са разпити на свидетели и е назначена комплексна автотехническа,
трасологична и разширена съдебно медицинска
експертиза, след което с постановление от 09.02.2016 г. на прокурор при РП –
Радомир е прекратено наказателното производство на основание чл. 199 и чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 8 НПК, като в мотивната част на постановлението прокурорът е приел за
безспорно доказано извършеното от Р. Росен С. престъпно деяние по чл. 343, ал.
1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, но с оглед
възрастта на дееца, чистото му съдебно минало и ниската обществена опасност на
деянието, е приел, че спрямо същия могат да бъдат успешно приложени съответни
възпитателни мерки по ЗБППМН, съгласно чл. 61 НК.
Видно от справка от база данни на
Информационен център към „Г. ф.“ за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за мотопед, с рег. № . няма данни за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ след 02.12.2011 г.
От приложения по делото протокол №
18/11.05.2016 г. на УС на Г. ф., се установява, че въз основа на предложение на
Застрахователно – медицинската комисия при Г. ф., обективирано
в протокол № .г., както и медицинска експертиза по щета № .г., изготвена от д-р
М. В., УС на Г. ф.е взел решение за изплащане на обезщетение на К. С.И.за
неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди в размер на 16 401,50
лева, от които 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 1401,50
лева – обезщетение за имуществени вреди, като за така взетото решение
пострадалият е уведомен с писмо с изх. № 24-01-209/11.05.2016 г.
Видно от приложеното по делото
платежно нареждане, за обезщетение по щета № .г. „Г. ф.“ е превел по сметката
на К. С.И.сумата от 15 993,00 лева.
От приложената по делото регресна покана с изх. № ГФ – РП – 751/09.12.2016 г. е
видно, че ответникът Р. Росен С. чрез неговата майка И.В.С.е поканен да
възстанови на „Г. ф.“ сумата от 16 025,20 лева, изплатена на К. С.И.и
представляваща обезщетение за виновно причинени неимуществени и свързаните с
тях имуществени вреди при ПТП, настъпило на 24.06.2014 г.
Видно от приложената по делото
обратна разписка, майката И.С.е отказала да получи пратката.
От изслушаното и прието по делото
заключение по назначената съдебно – медицинска експертиза се установява, че вследствие
на инцидента пострадалият К. С.И.е получил счупване на вътрешния медиален
глезен на десен долен крайник, което е довело до трайно затруднение на
движението на десни крайник за период от време около 4 – 6 месеца. Наред с това,
на пострадалия е причинено и счупване на дясната малкопищялна
кост, което е довело до трайно затруднение в движението на десния крак за
период от време около месец и половина – два месеца. Пострадалият е получил
също и мозъчно сътресение, представляващо временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, многофрагментно счупване на
лявата раменна кост в областта на хирургичната ù шийка, довело до трайно
затруднение в движението на лява ръка за период от време около 3 - 4 месеца,
както и разкъсно – контузно
нараняване в лявата периорбитална област и охлузни наранявания в лявата лицева област, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице между
претърпяното ПТП на 24.06.2014 г. и получените травматични увреждания от
пострадалия К. И. е налице пряка, непрекъсваща се причинна връзка, като в този
си вид, степен, морфологични характеристики и локализация, описаните
травматични увреждания отговарят да са получени по описания механизъм на
настъпване на ПТП, изложен в исковата молба, като данните от делото сочат за
травматични увреждания, причинени в резултат на претърпяно ПТП – блъскане на
пешеходец от МПС – мотопед.
При така установеното от фактическа
страна съдът прави следните правни изводи:
Предпоставките за възникване на
задължение на Г.ф.(ГФ) за плащане на обезщетения по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ са настъпване на пътно –
транспортно произшествие, МПС, причинило процесното
ПТП, обичайно да се намира на територията на РБ, водачът да е виновен, да
съществуват изрично предвидени в КЗ пречки пострадалото лице да получи пряко от
застрахователя дължимото обезщетение, посочени в чл. 288, ал. 1, т. 2 б. „а“ КЗ
отм., а именно вредите да са причинени от собственик или ползвател на МПС,
който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
След изплащане на застрахователното
обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, Г. ф.встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното, вкл. и на направените разходи за определяне и изплащане на
обезщетението – чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.).
За успешното провеждане на
предявените искове ищецът следва да установи настъпването на застрахователното
събитие в резултат от осъществяването на елементите от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно
деяние (виновно причинено от ответника ПТП), от което като пряка и
непосредствена последица са настъпили вреди в правната сфера на трети лица в
твърдения размер и плащане от Г.ф.на обезщетение към увредените. Ищецът следва
да установи и претенцията си по размер.
Ответникът от своя страна следва да
докаже изпълнение на задължението си да заплати дължимата сума по регресната претенция, или направените правоизключващи
и правопогасяващи възражения.
По делото от ангажираните и
неопровергани писмени доказателства се установява наличието на изброените
по-горе предпоставки, обуславящи вземането на ищеца Г.ф.спрямо ответника, а
именно настъпилото застрахователно събитие на 24.06.2014 г. по вина на
ответника, като водач на мотопед „П.В.“, с рег. № ., за което към тази дата не
е имало налична и валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, както и плащане на обезщетение за причинените
на увреденото лице неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди. Поради
липсата на действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към
момента на настъпване на процесното ПТП не се е
породило задължение за застраховател да изплати нанесените от ответника вреди.
Вследствие на изложеното, съдът приема, че са били налице предпоставките за
изплащане на застрахователното обезщетение от Г.ф..
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципа на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен
еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за
тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
От
приетата по делото СМЕ, която съдът кредитира, като компетентно
изготвена и неоспорена от страните, се установява, че между претърпяното ПТП на
24.06.2014 г. и получените травматични увреждания от пострадалия К. И. е налице
пряка, непрекъсваща се причинна връзка, като в този си вид, степен,
морфологични характеристики и локализация, описаните травматични увреждания
отговарят да са получени по описания механизъм на настъпване на ПТП, изложен в
исковата молба, като данните от делото сочат за травматични увреждания,
причинени в резултат на претърпяно ПТП – блъскане на пешеходец от МПС – мотопед.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни
обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
обществото и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
както и да се съобрази с дадените разяснения в ППВС № 4/1968 г.
Видно от заключението на вещото лице,
на пострадалия К. С.И.са причинени следните увреждания: счупване на вътрешния
медиален глезен на десен долен крайник, което е довело до трайно затруднение на
движението на десни крайник за период от време около 4 – 6 месеца, счупване на
дясната малкопищялна кост, което е довело до трайно
затруднение в движението на десния крак за период от време около месец и
половина – два месеца, мозъчно сътресение, представляващо временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, многофрагментно
счупване на лявата раменна кост в областта на хирургичната ù шийка,
довело до трайно затруднение в движението на лява ръка за период от време около
3 - 4 месеца, както и разкъсно – контузно
нараняване в лявата периорбитална област и охлузни наранявания в лявата лицева област, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Предвид множеството наранявания,
техния интензитет и съдебната практика по идентични случаи, съдът счита, че
определеното от Г.ф.обезщетение в размер на 15 000 лева за претърпените
неимуществени вреди е справедливо и съответно претенцията за възстановяването
му от виновното лице е основателна.
С така определения размер съдът
счита, че напълно адекватно се възмездяват претърпените от пострадалия
неимуществени вреди, като отчита обществените представи за справедливост при обезвъзмездяване на вреди, предизвикани от такъв тип
деяние, възрастта на същия, както и постановената по идентични случаи съдебна
практика. Съдът приема, че стойността на обезщетението, изплатено от ищеца за
причинените на подстрадалото лице увреждания, са именно
в дължимия и справедлив размер.
Наред с това, на пострадалия е
изплатена и сумата от 993,00 лева – обезщетение за имуществени вреди,
изразяваща се в разходи за импланти по фактура № .г.,
което се установява и от приложената по делото медицинска експертиза по щета № .г.
на д-р М. В., поради което съдът намира, че исковата претенция в частта, касаеща заплатено обезщетение за причинени имуществени
вреди също е доказана по основание и размер.
Относно обстоятелството дали е
надлежно уведомен ответникът за регресната претенция,
то следва да се посочи, че доколкото се касае за неизпълнение на задължение,
произтичащо от непозволено увреждане, в този случай длъжникът се смята в забава
и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД), поради което и липсата на връчена на
ответника покана е ирелевантна.
При горния извод следва да бъде
разгледано и противопоставеното от ответника с отговора на исковата молба
възражение, че правото на иск е погасено по давност.
Съгласно правилото, установено в чл.
197 КЗ (отм.), правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна
давност от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки
„Живот“ и „Злополука“ и при застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13
на раздел II, буква „А“ от приложение № 1 - с петгодишна давност от датата на
настъпване на събитието. В този смисъл е налице и трайно установена практика на
ВКС, споделяща разбирането, застъпено и в т. 14 на ППВС № 7/1977 г., чието
действие не е отменено, а именно, че щом основанието за регресните
суброгационни искове, които застрахователят
предявява, възниква от друг спрямо застрахователното правоотношение фактически
състав, в който като елемент се включва и изплащане на сумите на правоимащите лица, то за тези искове тече погасителна давност, не само различна по продължителност
спрямо специалната застрахователна давност, но е различен и началният ù
момент, който е от изплащане на застрахователното обезщетение, респ. на приравненото
на него такова, платимо от Г.ф.. С оглед практиката на ВКС по въпроса за
момента на изискуемост на вземанията конкретно на Г.ф., както и за началния
момент на погасителната давност за упражняване регресното
право на последния, също няма противоречия, като се приема, че това е моментът
на изплащане от ГФ на обезщетението по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ (в този смисъл: решение № 178/21.10.2009 г. по
т. д. № 192/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 15/04.02.2011 г. по т. д. №
326/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и пр.). Не е спорно, че на 31.05.2016 г. Г. ф.е
заплатил на К. С.И.сумата от 15 993,00 лева. Така правото на иск би
следвало да се реализира до 31.05.2021 г. Исковата молба е депозирана на 23.10.2020
г. и към този момент правото на иск не е било погасено по давност.
С оглед горното, съдът намира, че
предявеният иск се явява основателен и доказан, поради което следва да се
уважи. Доколкото вземането за главница е лихвоносно, то следва да се уважи и
искането за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на обезщетението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете.
Ищецът доказва направени разноски по
делото в размер на 639,72 лева – заплатена държавна такса, 250,00 лева –
депозит за вещо лице и 100,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя, съобразявайки ниската фактическа и правна
сложност на делото, като предвид уважаването на исковата претенция, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски в
общ размер на 989,72 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.
Р. С., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Г. ф.“, със седалище и
адрес на управление:*** сумата в размер на 15 993,00 лева (петнадесет хиляди
деветстотин деветдесет и три лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
свързаните с тях имуществени вреди, изплатено от Г. ф.на К. С.И.в качеството му
на трето увредено лице от ПТП, причинено
виновно от Р. Росен С. на 24.06.2014 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване
на иска – 23.10.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА
Р. Р. С., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Г. ф.“, със седалище и
адрес на управление:*** сума в размер на 989,72 лева (деветстотин осемдесет и
девет лева и седемдесет и две стотинки) – направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.