Решение по дело №1661/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 196
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 21 август 2020 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20195320101661
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 30.07.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                 трети граждански състав

на трети юли                                                 две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1661 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.

Ищецът А.Т.П. с ЕГН ********** *** твърди, че със съпруга ѝ Д.П. сключили граждански брак на 13.09.2016г. с акт за граждански брак № 0*** от същата дата на Община Т.. От брака си нямали родени деца. Ищцата от доста години живеела и работела в гр. Б., Г.и през 2013 г. там се запознала с Д.П..

Скоро след запознанството им заживели заедно в едно домакинство, а през 2016 г. решили да сключат граждански брак. Отношенията им се развивали изключително нормално, макар и съпругът ѝ постепенно да прехвърлил върху нея отговорността за осигуряване на средства, все по-често си оставал вкъщи и все по-рядко си намирал работа, но ищцата мислела, че е временно явление и ще премине, и осигурявала абсолютно всичко за дома им, като поемала всички разходи по него. Нещо повече, осигурявала средства и за дом, който съпругът ѝ имал в родния си град, с намерение, че там някога ще живеят заедно. През миналата година поради възникнали проблеми, свързани с децата на ищцата от първия ѝ брак, които живеели с баща си в Б., тя се върнала тук и се наложило да остана за по-дълъг период от време. Прибирайки се в Г.установила, че съпругът ѝ се държи по-различно, по-резервирано, често отсъства от дома им, но не ходи на работа. Започнала да подозирам, че има нова връзка и провела разговор с него, при който разговор ответникът потвърдил съмненията ѝ, и заявил, че действително иска да живее с друга жена. Така през лятото на миналата година той напуснал общото им жилище и се преместил да живее другаде. Вече от една година съпрузите не били заедно. От тогава до настоящия момент имали изключително редки контакти, като се чували предимно по телефона, но нямало никакви шансове да възстановят отношенията си и да продължат живота си заедно. Междувременно ищцата се прибрала и установила в Б., като поех грижата за децата си и заживяла с тях.

Счита, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака им.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак между страните, сключен с акт за граждански брак № ***/13.09.2019 г., съставен в град К. като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината, както и да постанови след развода ищцата да носи предбрачното си фамилно име Р..

 

Ответникът Д.В.П. с ЕГН ********** *** не взема становище по иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Страните са съпрузи на основание валидно сключен граждански брак с № ***/13.09.2016 г., съставен в град Т., установено с представеното удостоверение за сключен граждански брак. Не се спори, че от брака си страните нямат родени деца.

ОТНОСНО дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 от СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Изложените в исковата молба фактически твърдения, че съпрузите са разделени от около година и половина не се оспорват от ответника. За доказване дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изслушана свидетелката Р., майка на ищцата. Нейните показания установяват, че съпрузите се оженили преди около две-три години, но имали разногласия, понякога ответникът причинявал физически тормоз над дъщеря ѝ, употребявал алкохол. След това се запознал с друга жена и заживял с нея, а съпрузите се разделили. Не можели да се съберат отново заедно.

При така установените факти, съдът намира, че липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. Връзката е изцяло и окончателно разстроена. Разстройството на брака се установява от неоспорените показания на св. Р., обсъдени по-горе. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин, и съществува само формално, в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и  поради това бракът следва да бъде прекратен като се допусне развод. В конкретния случай не е направено искане за произнасяне по въпроса за вината, ето съдът не обсъжда този въпрос.

ОТНОСНО ползването на семейното жилище:

Претенция за ползване на семейното жилище не е направена и съдът не се произнася по този въпрос.

ОТНОСНО фамилното име:

След развода ответницата следва да носи предбрачната си фамилия Р., доколкото е направила претенция в тази насока.

ОТНОСНО издръжката между съпрузите:

Такава не е претендирана и не се присъжда.

ОТНОСНО разноските:

На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева. При образуване на производството ищцата е внесла такава в размер на 25.00 лева. Тъй като съдът прекратява брака без да се произнася по въпроса за вината, то дължимата държавна такса следва да се поеме от двамата съпрузи. Ето защо и предвид предварително заплатената от ищеца държавна такса, следва разликата до окончателно определената да се събере от ответника. Следва да се осъди ответника да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25.00 лева по допускане на развода.

Разноски между страните не се претендират, не се дължат и не се присъждат.

Воден от горното и на основание чл. 49, ал. 1 СК съдът

 

 

Р        Е        Ш       И:

 

ПРЕКРАТЯВА брака между А.Т.П. с ЕГН ********** *** и Д.В.П. с ЕГН ********** ***, сключен с акт за граждански брак № *** от 13.09.2016 г., съставен в град Т., област Д., като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака А.Т.П. да носи предбрачното си фамилно име Р..

ОСЪЖДА Д.В.П. с ЕГН ********** *** Да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П.окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Ш.