РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1111/29.6.2020г.
гр. Пловдив, 29 юни 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на двадесет
и седми май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 2150 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Еврострой
69“ЕООД, ЕИК ***, гр.***, представлявано от И.С.К., против РА №
Р-16001618002754-091-001/18.01.2019 г., потвърден изцяло с решение № 231 от 15
април 2019 г.
Твърди се незаконосъобразност на оспорения РА като
издаден при неправилно прилагане и тълкуване на разпоредбите на ДОПК, ЗКПО и
ЗДДС.
Сочат се доводи, извлечени от практиката на СЕС, че поведението
на доставчиците не може да се тълкува в ущърб на получателя по доставката
Претендира се отмяна на оспорвания ревизионен акт като
неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
дружеството жалбоподател, адв.А., поддържа жалбата.
Претендира направените по делото разноски. В постъпили по делото писмени
бележки са изложени подробни съображения.
Ответникът по жалбата – Директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр.
Р., е на становище, за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В постъпила под делото
писмена защита излага подробни съображения.
Съдът, като
разгледа становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Предмет на процесното
оспорване е РА № 16001618002754-091-001/18.01.2019 г., издаден от Й.Т.М.на
длъжност началник сектор, възложил ревизията и Д.А.И.на длъжност гл.инспектор
по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с
решение по жалба срещу РА № 231 от 15.04.2019 г. на Директора на Д“ОДОП“
гр.Пловдив.
Процесната ревизия
е с обхват определяне на данък върху добавената стойност за периода 01.12.2012
г. до 31.12.2017 г., като развилият се
спор е за отказан данъчен кредит в
размер на 46 890,48 лв. с прилежащите лихви в размер на 18 892,37 лв.
и допълнително установени задължения за заплащане на корпоративен данък за същия
период общо в размер на 24 729,74 лева и лихви в размер на 9 026,63
лева. Следва да се отбележи, че, за да се стигне до процесното
отказване на данъчен кредит органите по
приходите са приели, че по фактури издадени от конкретни доставчици не е
доказана доставка на стоки и извършването на услуги по смисъла на ЗДДС.
Следователно,
спорът в настоящото производство, в частта му по ЗДДС, се концентрира върху
това дали е налице реална доставка.
По
делото няма спор, че основната дейност на РЛ за процесния
период е строителство, СМР, както и че стопанисва ресторант.
Ревизиращите
органи, с мотиви за липса на реално осъществени доставки на стоки и услуги,
поради липса на годни доказателства, са отказали правото на приспадане на
данъчен кредит от доставчиците „Евросчет“ ЕООД, „Декс Инвест“ЕООД, „Медия текчър“ЕООД, „Еуро грос“ЕООД, „Сигма транс комерс“ЕООД, „Принталукс-к“ЕООД,
„Хидравлични системи ленкор“ЕООД, „Ейч Ер Би Тата“ЕООД, „Моралис 2016“ЕООД.
В хода на
ревизията се предприети действия за извършване на насрещни проверки на
посочените дружества, документирани със съответните протоколи. Във връзка с
проверките са изготвени ИПДПОЗЛ, за връчването на които са извършени две
посещения на декларираните адреси за кореспонденция, а на някои дружества и на
тези по чл. 8 от ДОПК. При тези посещения не са открити представляващи лица.
Исканията са изпратени и на декларираните електронни адреси, като не са
получени обратни данни за активирането им. Исканията за представяне на
документи са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК /с изключение на „ЕУРО
ГРОС" ЕООД, което е връчено лично на лицето/. Не са представени изисканите
документи, с изключение на представени допълнително от „МЕДИЯ ТЕКЧЪР"
ЕООД, след срока на проверката, извадки от счетоводни сметки 411, 702, 501,
касаещи само определените документи за РЛ. Поради това, представените регистри
не са приети за доказващи водена редовна счетоводна отчетност на „МЕДИЯ
ТЕКЧЪР" ЕООД и извършени доставки.
При извършени служебни проверки се установява, че процесните фактури са отразени в дневници за продажби на
посочените дружества, с изключение на тези, издадени от „ПРИНТАЛУКС-К"
ЕООД и „ХИДРАВЛИЧНИ СИСТЕМИ ЛЕНКОР" ЕООД.
Извършени са допълнителни служебни проверки в
регистрите на НАП, при които е установено, че посочените дружества са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на орган по приходите
и са със задължения към НАП.
Констатирано е, че тези доставчици не притежават материално
- техническа и кадрова обезпеченост за извършване на продажбите, няма данни за
наличие на обекти, откъдето да извършват продажби на стоки. Посочените
дружества нямат подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО за съответните години, когато са
издавани фактурите на РЛ. Установява се, че
„ЕИЧ ЕР БИ TATA" ЕООД има декларирана извършвана дейност изграждане на ел. инсталации и
назначени лица по трудови правоотношения за периода на издаване на фактурите на
ревизираното дружество. За останалите дружества не се констатира каква е дейността
им. Дружествата не са декларирали трудови договори за наети по трудови
правоотношения лица, както и не са подавали справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за
изплатени възнаграждения на лица по извънтрудови
правоотношения. В хода на ревизията не е установена редовно водена счетоводна
отчетност на тези дружества, притежание на стоките, документирани с издадените
фактури на РЛ, отчитане на приходите от продажбите на същите и др. данни и
доказателства, касаещи извършването на процесиите доставки на стоки. Не са
установени никакви доказателства за извършването на консултантска дейност и
услуги от „ДЕКС ИНВЕСТ" ЕООД.
Във връзка с
фактурите, издадени от посочените по-горе дружества, на ревизираното лице е
връчено ИПДПОЗЛ, да представи доказателства и писмени обяснения за мястото на
извършване на доставките, обектите на товарене на стоките, лицата, участвали в
операциите, документи за транспортиране на стоките по фактурите и др. документи
и обяснения относно осъществяване на доставките.
Представени са копия на издадените фактури ведно с
фискални бонове за регистрирани плащания чрез ЕКАФП, с изключение на
„ЕВРОСЧЕТ" ЕООД, по фактурата от което в хода на ревизията не са
представени доказателства. Представен е протокол за прихващане от 15.12.2012 г.
на вземания със задължения, подписан между РЛ и „ЕВРОСЧЕТ" ЕООД. Същият
обаче е неотносим, тъй като не касае прихващане на
задължения по фактура № 899, а и същата е от 31.01.2013 г., след датата на
приложения протокол. От страна на РЛ, към фактурите, издадени от горните
дружества с предмет на доставките стоки, са приложени и пътни листове, а към
тези от „ЕВРОСЧЕТ" ЕООД, „ЕУРО ГРОС" ЕООД и „ПРИНТАЛУКС-К" ЕООД
- и приемо-предавателни протоколи. Съгласно пътните
листове, извършен е превоз с МПС Ситроен Берлинго,
собственост на ревизираното дружество и управляван от лицето И.К.,
представляващ дружеството. От писменото обяснение на последния става ясно, че
стоките по процесиите фактури са вложени основно в обект МБАЛ Пловдив. В
пътните листове са описани направления на маршрути, но не и конкретни обекти. В
тези от пътните листове, в които са описани адреси е видно, че това са декларираните
адреси на РЛ и на посочените за доставчици дружества, които представляват
офиси.
Предвид тези фактически констатации органите по
приходите извеждат изводите, че нито от доставчиците, нито от РЛ са представени
годни доказателства, които да докажат реалност на процесните
доставки.
Органите по приходите са предприели необходимите
процесуални действия за извършване на насрещни проверки на посочените за
доставчици дружества, като от тях са изискани доказателства и писмени обяснения
за доставката на стоките, вписани в издадените от тях фактури. Не са
представени такива, предвид което е прието, че не се установява редовно
заведена счетоводна отчетност на дружествата. Не се установява наличието и
притежанието на стоките, предмет на издадените фактури, заприхождаването
в патримониума на предприятията на тези дружества,
съответно изписването при продажбата на ревизираното лице, отразяването
приходите от продажбите и начисляването на ДДС. Видно от отразеното в РД приходите от продажбите по
процесиите фактури не са декларирани - дружествата не са подали ГДД по чл. 92
от ЗКПО, т.е. не са отчели надлежно прихода от продажбите по процесиите
фактури. Неотразяването на фактурите от „ПРИНТАЛУКС - К" ЕООД (издал
най-много фактури за РЛ) и от „ХИДРАВЛИЧНИ СИСТЕМИ ЛЕНКОР" ЕООД в отчетни
регистри по ЗДДС - дневници за продажби и в подадени справки -декларации по
ЗДДС е също индикация в подкрепа на извода за липса на доставки по тези
фактури.
В хода на съдебното производство е приета комплексна
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнителна ССЕ.
Съдът кредитира експертното заключение като
компетентно и безпристрастно изготвено и прието без възражения от страните, но
следва да се отбележи, че със същото не се
установяват нови факти
от значение за настоящия правен спор.
ВЛ изрично посочват, че към момента на изготвянето на
заключението им, жалбоподателят не е предоставил необходимите четливи копия на
първични документи – протоколи за СМР. Не предоставя и никаква информация по
кои точно фактури за СМР към МБАЛ Пловдив (налични по делото) са изписани от процесните строителни материали. В резултат на което
експертизата не е могла да отговори в пълнота на поставените въпроси, като
някои отговори са единствено само въз основа на наличните по делото документи.
ВЛ са посочили, че въпреки изричната им писмена молба жалбоподателят
не е съдействал и не е посочил по кои точно фактури за СМР към МБАЛ Пловдив АД са
изписани на разход материалите по всяка една спорна фактура. Не предоставя по
делото аналитично отчитане за сметка 302 – Материали за годишни периоди на 2013
г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. Без такава информация експертизата не може да
проследи за кои точно СМР към МБАЛ Пловдив са изписани на разход процесните материали от сметка 302.
При така
установената фактическа обстановка, на база събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът направи следните правни
изводи:
Спорът между страните в настоящото производство се
свежда до това, налице ли са реално осъществени доставки на стоки и услуги.
В тази връзка следва да се отбележи, че за
да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на
приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено
някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване
предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се
държи cметка за това, налице ли е облагаема доставка
по смисъла на чл.6, ал.1, респ. чл.9 от ЗДДС, и едва след това да се
проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата
на чл.71 от ЗДДС. Единствената спорна предпоставка за възникване правото
на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ал.1 ЗДДС в процесния
случай е наличието на осъществени облагаеми доставка на стоки и услуги по процесните фактури.
Въпреки указаната на жалбоподателя с разпореждането за
насрочване на делото доказателствена тежест във
връзка с твърдението му в жалбата за незаконосъобразност на процесния
РА, той не ангажира доказателства в подкрепа на основното си възражение, че процесните фактури обективират реална доставка.
Съгласно
чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този
закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху
стоката. Според легалното определение на чл.9 ал.1 от ЗДДС доставка
на услуга е всяко извършване на услуга, а според чл.25 ал.1 от закона,
данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно
задължени по този закон лица, вътреобщностното
придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Разпоредбата на чл. 25,
ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на
датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е
извършена.
Наличието на осъществена доставка е
предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата
на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на
данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на
стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно
задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на
страната. От цитираните законови разпоредби следва извода, че наличието на
действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на
данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена
преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит,
който е декларирал в подадената справка-декларация.
Следователно, за преценката дали е осъществена реална
доставка по конкретна данъчна фактура, е необходимо да се изследва дали са налице
предвидените в чл.6, ал.1 и в чл.9, ал.1 правопораждащи
юридически факти, а именно, прехвърлянето на правото на собственост върху
стоката, както и извършването на услугата, при чието проявление възникват и
предвидените правни последици, свързани с правото на приспадане на данъчен
кредит.
Дали е налице реалност на доставките по фактурите от всеки доставчик,
съдът съобрази, че по делото не е установено по безспорен начин наличието на
притежание на стоките, предмет на процесните фактури,
заприхождаването им в патримониума
на предприятията на доставчиците, съответно – изписването им при продажбата им
на РЛ, отразяването на приходите от продажбите и начисляването на ДДС. Не се
доказа по делото и че доставчиците притежават материално-техническа и кадрова
обезпеченост за извършване на продажбите, няма данни за наличие на обекти,
откъдето да са извършват продажби на стоки, а видно от фактурите количествата
са значителни, което предполага наличие на складова база. Доставчиците не са
подавали ГДД по чл.92 от ЗКПО за съответните години на доставките т.е. те не са
отчели надлежно приход от продажби на процесните
фактури. Дружествата не са декларирали трудови договори за
наети по трудови правоотношения лица, както и не са подавали справки по чл. 73
от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения на лица по извънтрудови
правоотношения т.е. не се доказа по делото кадровата обезпеченост на процесните доставки. Не се
представиха никакви доказателства за извършването на консултантска
дейност и услуги от „ДЕКС ИНВЕСТ" ЕООД. За издадената от дружеството
фактура, свързана с плащане по договор за консултантски услуги не се
представиха никакви доказателства за извършване на такива. По представения
договор не се установява нито конкретен предмет, нито параметри на доставката.
Констатациите на ВЛ също са в подкрепа на извода за липса на реалност на процесните доставки. Невъзможността да бъде доказана
обвързаност на фактурите с разходените материали подкрепя прежде
посочения извод – самият жалбоподател (съгласно констатациите на комплексната експертиза)
не предоставя данни както и не посочва по кои точно фактури за СМР към МБАЛ
Пловдив АД са изписани от процесните материали,
заведени в сч.см. 302 – Материали. Не се представя и аналитично отчитане за
сметка 302 – Материали за годишни периоди на 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016
г. Без такава информация експертизата не може да проследи за кои точно СМР към
МБАЛ Пловдив са изписани на разход процесните
материали от сметка 302, съответно съда не може да изведе категоричен и безпротиворечив извод за действителното осъществяване на процесните доставки.
От
всичко гореизложено, следва несъмнения извод, че липсва реалност на доставките.
За пълнота следва да се отбележи, че
дефиницията на понятието данъчен кредит се съдържа в чл.68 ЗДДС и това е сумата
от начислен данък върху добавената стойност на регистрирано лице за получена от
него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на
стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен
когато този закон предвижда друго. Предпоставките, които следва да бъдат
налице, за да се признае на получателя по доставката правото на приспадане на
данъчен кредит, са посочени в същия чл.68 ЗДДС. Правото на приспадане на
данъчен кредит е винаги за получателя по доставката, който заплаща данъка на
своя доставчик. Изискването за начисляване на данъка се съдържа в нормата на
чл.82 ЗДДС и то се извършва от изпълнителя по доставката, който издава данъчната
фактура, в която посочва извършената облагаема доставка от регистрирани по ЗДДС
лица, данъчната основа и размера на дължимия данък, след което в определения от
закона срок отразява данъка в счетоводството си като задължение към бюджета.
Данъчната фактура следва да се отрази в отчетните регистри по чл.124 ЗДДС и
данъкът да се включи в справка-декларация по ЗДДС, която заедно с дневниците за
покупки и продажби в края на всеки данъчен период се представят в съответната
данъчна служба. Отразяването на данъка в счетоводството на доставчика като
задължение към бюджета е налице, когато наред с посочването на фактурата в
дневника за продажби и на данъка в справката-декларация се извърши записване за
осъществената от страните облагаема доставка и начислен ДДС по съответните
счетоводни сметки. При изпълнение на тези законови изисквания за получателя
възниква правото на приспадане на данъчен кредит.
От анализа на механизма на ДДС следва, че
е налице обвързаност между действията на доставчика по начисляване на данъка,
вменено от закона като задължение, и материалното право на получателя по
доставката да го приспадне като данъчен кредит. В този смисъл е законовата
уредба на правото на приспадане на данъчен кредит в материалния закон – ЗДДС. В
случая органите по приходите са приели, че са налице препятстващите
обстоятелства по чл.70, ал.5 ЗДДС, за да се признае правото на данъчен кредит.
Наличието на основание за отказ на правото на данъчен кредит органите по
приходите са се позовали на резултатите от извършената насрещна проверка на
доставчиците по процесните фактури и липсата на
доказателства за реално извършване на доставката.
Както бе
посочено, по-горе в мотивите на настоящото решение, за да се признае на
получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен
кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в
чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен
кредит, винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка
по смисъла на чл.6 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗДДС, и едва след това, да се проверява
изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.
В
посочения смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, а именно: правото на данъчен
кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради
това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на решението по дело С-342/87
Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в
Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във
фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително
дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени,
доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, че, ако всеки
фактуриран данък можеше да се приспада, дори, когато не отговаря на
действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.
Изрично
в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че, за да се
установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на
приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално
осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на
облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата
за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на
всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали
може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на
стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че
доставките са реално осъществени и в последствие същите за използвани за целите
на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип
правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи,
Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен
кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.
Следва
да се съобрази и общото правило на чл.154 ал.1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК,
т.е. лицето, което претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя
на главно и пълно доказване, че са налице законоустановените
предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на
данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че
отговаря на предвидените условия за това /т.37 от решение на СЕС от 18.07.2013
г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и
коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са
достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, превес следва да се даде на
изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В
тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка
една от процесните доставки, и то по начина, по който
същите са обективирани в спорните първични данъчни
документи, като предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на
данъчен кредит.
Както
при доставката на услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за
реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи
потенциалната възможност за осъществяване на доставката и такива, сочещи
прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на
разглежданите доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури;
плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки;
осчетоводяване по с/ка 411 "Клиенти", с/ка 602 „Разходи за външни услуги“, с/ка
4532 "Начислен данък за продажбите", с/ка
702 "Приходи от продажби на стоки"; справки – декларации за съответния период; товарителници и фактури
за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо -
предавателни протоколи; стокови разписки; спецификации на родово определени
вещи; съответствие на вид и количество; последваща реализация и приходи от продажби, свидетелски
показания и др.
Що се отнася до изготвената комплексна експертиза,
съдът кредитира заключението като компетентно и безпристрастно изготвено. Но със същото не се установяват нови факти от значение за настоящия правен
спор. Не подлежи на съмнение и не е било спорно по
делото надлежното счетоводно отразяване на фактурите при доставчика и
жалбоподателя, но реалността на доставките е фактически въпрос и в този смисъл осчетоводяването
на фактурите при ревизираното лице или при доставчика представлява само косвено
доказателство, което не е достатъчно при липса на каквито и да било преки
доказателства.
Издаването
на фактури, без зад тях да стои реално извършена работа, обезпеченост, както и
насрещна престация, не означава доставка по смисъла
на чл. 6 и чл.9 от ЗДДС. Жалбоподателят, върху когото е доказателствената
тежест да докаже, че зад издадените фактури стоят действително осъществени
доставки, не стори това в настоящото производство. Видно от заключението на ВЛ
съпоставката между изписаните на определена дата конкретни видове материали с
количествата такива материали в
протоколите обр.19 рядко съвпада точно. В много
позиции (от съставените по заключението на ВЛ таблици) доставката на конкретен
строителен материал е след датата на счетоводното изписване на същия материал и
нерядко и след датата на протокол обр.19, според
който е вложен такъв материал. ВЛ изрично са посочили, че от страна на
жалбоподателя не са им предоставени исканите от тях данни за изготвяне на
заключението им – не е предоставена аналитичността на с/ка
302 – Материали за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., не се посочва по кои фактури са
изписани материалите, заведени в тази сметка, не са представени други
счетоводни записи, изискани от ВЛ, не са представени годни за разчитане
протоколи за СМР. Всичко това навежда на единствения възможен извод, че липсва
реалност на доставката.
В частта по ЗКПО, предмет на процесното
оспорване е увеличението на счетоводния
финансов резултат за 2012 г., 2013 г., 2014 г.,2015 г., 2016 г. и 2017 г., по
реда на чл.26, т.2 от ЗКПО във връзка с чл.10 и чл.16 от същия закон.
Видно от описаното по-горе в частта по ЗДДС от
решението, посочените суми представляват отчетени от „ЕВРОСТРОЙ 69" ЕООД
разходи за материали, услуги и стоки (строителни и др. материали - счетоводно
представени като такива, но по съдържание представляващи материали, изписани
във връзка е извършваните от РЛ услуги) по множество фактури, издадени от
„ЕВРОСЧЕТ" ЕООД, „ДЕКС ИНВЕСТ" ЕООД, „МЕДИЯ ТЕКЧЪР" ЕООД, „ЕУРО
ГРОС" ЕООД, „СИГМА ТРАНС КОМЕРС" ЕООД, „ПРИНТАЛУКС -К" ЕООД,
„ХИДРАВЛИЧНИ СИСТЕМИ ЛЕНКОР" ЕООД, „ЕЙЧ ЕР БИ TATA" ЕООД и „МОРАЛИС 2016" ЕООД.
Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за
данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този
закон. В чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е
регламентирано, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е
документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона
за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.
За целите на ЗКПО доказването на реалността на
сделките е от съществено значение, тъй като само при действително осъществени
такива, могат да се признаят разходи за дейността при получателя по фактурите.
Само наличието на фактури не може да бъде основание за признаване на разходите
по тях, след като действителното извършване на същите не е установено по
безспорен начин. Като е отчело в разходите за дейността стойността на услугите
и материалите по спорните документи, ревизираното лице неоснователно е намалило
финансовия си резултат за ревизирания отчетен период.
В конкретният случай реквизитите във фактурите не
отразяват вярно реално извършена стопанска операция. Недоказана реална
доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда
права за ДЗЛ, както по отношение на косвени, така и по отношение на
преките данъци. Законът при всички случаи, независимо дали се касае за
определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко,
доказателства, а след това и за правилното
счетоводно отразяване. От страна на жалбоподателя, както в хода на
ревизията, така и в настоящото съдебно производство, не се представиха
доказателства относно реалност на стопанските операции, за които са
осчетоводени процесните разходи. Следователно, в
конкретният случай в издадените първични счетоводни документи е записана
стопанска операция, за която липсват данни да е извършена от посочения във фактурите
доставчик. По този начин първичните счетоводни документи не отразяват вярно
стопанска операция. Според чл. 26, т. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни
цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
По горните мотиви, съобразявайки доказателствата и
изводите относно реалността на доставките по ЗДДС, настоящият състав счита, че
са налице предпоставките за прилагане на
чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 и чл. 16 от с.з.
С оглед на изложеното РА е правилен и законосъобразен,
а жалбата – неоснователна и като така следва да бъде отхвърлена.
При посочения изход на спора и предвид претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че такова се следва.
На основание чл. 161, ал. 1, предл.
1 от ДОПК, на ответникът се следва присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 3 563 лева, изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе,
Административен съд – Пловдив, ХІ състав:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Еврострой
69“ЕООД, ЕИК ***, гр.***, представлявано от И.С.К., против РА №
16001618002754-091-001/18.01.2019 г., издаден от Й.Т.М.на длъжност началник
сектор, възложил ревизията и Д.А.И.на длъжност гл.инспектор по приходите –
ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив, потвърден с решение по жалба
срещу РА № 231 от 15.04.2019 г. на Директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив, за отказан
данъчен кредит в размер на 46 890,48 лева с прилежащи лихви в размер на
18 892,37 лева, както и за допълнително установени задължения за
корпоративен данък в размер на 24 729,74 лева с прилежащи лихви в размер
на 9 026,63 лева.
ОСЪЖДА „Еврострой 69“ЕООД, ЕИК ***,
гр.***, представлявано от И.С.К., да заплати на НАП – гр. София, сумата от 3 563
лева равностойност на осъществената юрисконсултска
защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14
– дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
Административен
съдия: