Присъда по дело №451/2022 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 14
Дата: 12 април 2023 г. (в сила от 26 април 2023 г.)
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20221870200451
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 14
гр. Самоков, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
и прокурора Е. Люб. Т.
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Наказателно дело от общ
характер № 20221870200451 по описа за 2022 година
въз основа на доказателствата по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. Ц. А., роден на .. г. в гр. С., български гражданин, с
постоянен и настоящ адрес гр. С., ул. „Р. с.“ № .., неженен, осъждан, със средно
образование, работи като общ работник в пощенска станция в гр. О., Чешка Република,
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 26.05.2021 г. в гр. С., като е бил поставен
под карантина с Предписание за поставяне под карантина № 210521/033010, издадено
от В. Г. В., на длъжност Директор на Регионална здравна инспекция – В., е нарушил
мерки против разпространението или появяването на COVID-19 - заразна болест по
хората, обявени с т. 10 от Заповед № РД-01-354/18.05.2021 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, като не е изпълнил задължението си да не
напуска адреса в гр. С., ул. „Р. с.“ № .., на който е следвало да пребивава за периода от
21.05.2021 г. до 31.05.2021 г. – престъпление по чл. 355, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 355, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК МУ НАЛАГА наказание
„ПРОБАЦИЯ“ като замяна на наказанието „лишаване от свобода“, при следните
пробационни мерки: 1/. „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6
(шест) месеца, изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен
1
служител или определено от него длъжностно лице с периодичност 2 (два) пъти
седмично и 2/. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
6 (шест) месеца и на основание чл. 55, ал. 3 от НК НЕ МУ НАЛАГА наказанието
„ГЛОБА“, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода, като на
основание чл. 304 от НПК ГО ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН в това деянието да е
извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено
с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г.) във
връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 и ГО ОПРАВДАВА по обвинението
в това деянието му да съставлява престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира по реда на Глава Двадесет и
първа от НПК пред Софийския окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към Присъда № 16 (№ 14 по ЕИСС) на Самоковския районен съд от 10.04.2023 г.
по НОХД № 451/2022 г. по описа на същия съд

С обвинителен акт на Самоковската районна прокуратура П. Ц. А. е обвинен в
престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и отправя искане
за извършеното от подсъдимия престъпление да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66
от НК за срок от 3 години.
Подсъдимият не заявява конкретно становище по обвинението.
При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият се солидаризира с
искането на прокурора относно наказанието за извършеното от него престъпление.
Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът достигна до следните
фактически и правни изводи:
Подсъдимият П. Ц. А., ЕГН **********, е роден на .. г. в гр. С., български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. С., ул. „Р. с.“ № .., неженен, осъждан, със
средно образование, работи като общ работник в пощенска станция в град О., Чешка
Република.
От детайлния и съвкупен анализ на доказателствата, събрани и проверени в хода
на съдебното следствие, включително и чрез процесуалните способи, установени в чл.
281-283 от НПК за приобщаване на доказателствени източници от досъдебното
производство № 5031/2021 г. по описа на РУ – Самоков, по несъмнен начин се
установява, че на 26.05.2021 г. в гр. Самоков, като е бил поставен под карантина с
предписание за поставяне под карантина № 210521/033010, издадено от В. Г. В., на
длъжност Директор на Регионална здравна инспекция – В., подсъдимият П. Ц. А. е
нарушил мерки против разпространението или появяването на COVID-19 – заразна
болест по хората, обявени с т. 10 от Заповед № РД-01-354/18.05.2021 г. на Министъра
на здравеопазването на Република България, като не е изпълнил задължението си да не
напуска адреса в гр. С., ул. „Р. с.“ № .., на който е следвало да пребивава за периода от
21.05.2021 г. до 31.05.2021 г.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието умишлено, тъй като е
съзнавал общественоопасния му характер – съзнавал е, че поради пристигане от
рискова зона – Чешката Република е бил поставен под карантина по надлежния ред на
горепосочения адрес в гр. Самоков за срок от 21.05.2021 г. до 31.05.2021 г.
(предписанието за поставяне под карантина му е връчено срещу подпис на 21.05.2021
г.); че поставянето му под карантина е мярка, изразяваща се в задължение да не
напуска този адрес и е обявена против разпространението или появяването на COVID-
19 - заразна болест по хората, както е видно от съдържанието на самото предписание и
от т. 10 от Заповед № РД-01-354/18.05.2021 г. на Министъра на здравеопазването на
Република България; че на инкриминираната дата 26.05.2021 г. е напуснал адреса, на
който е следвало да пребивава за срока на карантината. Освен това подсъдимият е
предвиждал е общественоопасните последици на деянието си – че с него засяга
обществените отношения по опазване на народното здраве и е допускал тяхното
настъпване – примирявал се е, съгласявал се е с тях, преследвайки други свои лични
1
цели, поради които е напуснал адреса, на който е следвало да пребивава за срока на
карантината.
По изложените съображения съдът намира, че деянието на подсъдимия
осъществява всички съставомерни от обективна и субективна страна признаци на
престъпление по чл. 355, ал. 1 от НК.
Обвинението срещу подсъдимия деянието му да съставлява по-тежко наказуемото
престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК се основава на твърдението за наличие
на квалифициращо обстоятелство – деянието да е извършено по време на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г.) във връзка с разрастващата се пандемия
от COVID-19. Съгласно т. 1 от посоченото решение на Народното събрание срокът на
извънредното положение е от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. Този срок е удължен до
13.05.2020 г. с Решение на Народното събрание от 03.04.2020 г. за удължаване на срока
на извънредното положение (обн. ДВ, бр. 33/07.04.2020 г.), но повече не е удължаван и
към инкриминираната дата 26.05.2021 г. в страната не е имало извънредно положение,
свързано със смъртни случаи. В хода на съдебното производство обвинението не е
изменено по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК и в него по този ред не са въведени други
квалифициращи обстоятелства по чл. 355, ал. 2 от НК. Ето защо и на основание чл. 304
от НПК съдът призна подсъдимия за невинен в това деянието да е извършено по време
на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г.) във връзка с
разрастващата се пандемия от COVID-19 и го оправда по обвинението в това деянието
му да съставлява престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 355, ал. 1 от НК са
предвидени наказания лишаване от свобода до три години и глоба от 1000 лв. до 10000
лв. Подсъдимият е осъждан за престъпление от общ характер и не е реабилитиран,
поради което спрямо него не може да се приложи институтът на освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът взе
предвид, че подсъдимият е бил поставен под карантина по формална причина – поради
пристигането му в Република България от рискова зона (Чешката Република), а не
поради установено негово заболяване от COVID-19, нито поради негов установен
контакт с лице с такова заболяване, т. е. поведението му е било с по-ниска степен на
риск за общественото здраве. Съдът отчете и особената обстановка в страната по време
на извършване на деянието, характеризираща се с налагане на необичайни дотогава
ограничения на свободата на придвижване и на други човешки свободи, а прагът на
търпимост у гражданите към тези ограничения не бе особено висок и това очевидно е
повлияло и на подсъдимия да извърши инкриминираното деяние. Не следва да се
подминава и чистосърдечното самопризнание на подсъдимия пред съда за извършеното
престъпление, изразено в кратките му обяснения. Тези обстоятелства са смекчаващи
отговорността на подсъдимия и са многобройни, а не се установяват отегчаващи
отговорността му обстоятелства, извън съставомерните такива, които обуславят
правната квалификация на деянието му като престъпление по чл. 355, ал. 1 от НК.
Затова съдът счете, че при тези многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление, а
именно лишаване от свобода за 3 месеца (съгласно чл. 39, ал. 1 от НК), би се оказало
несъразмерно тежко за подсъдимия. Затова и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от
НК съдът наложи на подсъдимия наказание пробация като замяна на наказанието
2
лишаване от свобода, при следните пробационни мерки: 1/. „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, изразяваща се в явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност 2 пъти седмично и 2/. „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от 6 месеца.
Съгласно чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1 и 2 от НК гореизброените пробационни
мерки са задължителни за всички осъдени на пробация. Съдът определи тяхната
продължителност в минималния им размер съгласно чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 и
2 от НК предвид ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца.
Съдът намира, че наказанието пробация, наложено на подсъдимия при тези
пробационни мерки, е от естество да постигне в пълнота целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК, като предвид естеството им, съпоставено с естеството на
деянието, пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 3 - 6 от НК не му бяха наложени.
С оглед индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимия при
приложението на чл. 55 от НК, на основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи на
подсъдимия наказанието глоба, което законът предвижда наред с наказанието
лишаване от свобода.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни