№ 13753
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20231110133855
по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявен от ****** с ЕИК ******, срещу Д. П. С. с ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. трето вр. чл. 411 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 5 057,14 лева ведно със законната лихва считано
от завеждането на исковата молба /19.06.2023г./ и по чл. 86 ЗЗД да заплати 1573,41 лева
мораторна лихва за периода 18.06.2020г. – 18.06.2023г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че сумата е изплатена като обезщетение на друго застрахователно
дружество – ****** за ПТП от 22.12.2018г. Същото се е случило в гр. София около 04,25
часа на посочената дата като водачът на л.а. ****** с рег. № ****** Д. П. С. губи контрол
поради несъобразена скорост и удря л.а. ******, с рег. № ******, собственост на ******,
застрахована при ищеца по „Каско“. За това ПТП е съставен Протокол, в който е посочено,
че водачът Д. С. е отказал да се подложи на проверка за алкохол. Иска осъждането на
посочения ответник, претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ответника.
Ответникът, чрез адв. М. В., оспорва иска излага подробни съображения за неоснователност,
включително за изтекла давност. Моли иска да се отхвърли, претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Страните не спорят, че на 22.12.2018г. е настъпило ПТП като пострадалият
автомобил ******, собственост на ****** и застраховано при ******, като причинителят на
ПТП е водачът на ****** – ответникът, застрахован по Гражданска отговорност при ищеца.
1
За това застрахователно събитие е съставен и Протокол за ПТП № 1725317/22.12.2018г.
Образувана е щета, калкулирана е щетата – л. 7 -24 – все неоспорени от страните факти.
Видно от платежното от 01.02.2019г. на ****** са преведени 5022,14 лева по
процесната щета – факт също неоспорен от страните. После по взаимни претенции между
двете застрахователни дружества ищецът заплаща на ****** процесното обезщетение.
Ответникът не оспорва, че е бил поканен да заплати изплатената като обезщетение сума –
получил е писмо на 08.07.2019г. с регресна претенция.
Видно от Решение № 8455/22.05.2023г., постановено по гр.д. 38383/2022г. на СРС,
166 състав, влязло в сила на 14.06.2023г., негов предмет е иск между същите страни за
същите суми, но на различно правно основание, а именно: по чл. 500, ал. 1, т. 1,
предложение първо от КЗ, като в мотивите на същото изрично е посочено, че се установява
водачът Д. С. да е отказал проверка с техническо средство за установяване на употреба на
алкохол и не е изпълнил предписание за медицинско изследване. В хода на това
производство е била изготвена и приета САТЕ, която е дала заключение по отношение на
процесното ПТП, че щетите са в причинно-следствена връзка с него и че по размер се
установява да са с пазарна стойност 5399,99 лева.
Що се касае до разликата във фамилните имена на ответника по посоченото гр.д.
/******/ и по настоящото /С./, несъмнено по изготвената справка с база данни НБДН се
установява, че това е един и същи човек.
Видно от Наказателно постановление № 18-4332-026648 от 09.01.2019г. /на л. 114
от делото/ по извършеното от Д. П. С. нарушение на правилата на ЗДвП по настъпилото
ПТП същият е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употреба на алкохол, не е изпълнил и предписание за медицинско кръвно
изследване.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира иска за доказан по основание. В предходно проведеното
производство пред 166 състав на СРС е разглеждан същият инцидент между същите страни
в същите процесуални роли, но на друго правно основание – чл. 500, ал. 1, т. 1, предложение
първо КЗ: като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, а настоящото е на
основание същата разпоредба, предложение трето: „виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества“. И двете страни са обвързани по силата
на мотивите на посоченото решение за установеното по отношение на механизма на ПТП и
размера на щетите. Именно с цел процесуална икономия настоящият състав счете, че не е
необходимо да се преповтарят тези действия по събиране на доказателствата. Отхвърлянето
на претенцията е заради неустановено въведеното основание – че ответникът е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрция на алкохола в
2
кръвта над допустимата по закон норма – което означава, че има проведен тест /полеви или
кръвен или и двата/ и с категоричност е посочено, че е установено наличието на третото
предложение – ответникът е отказал да се подложи на проверка за алкохол, което се доказва
и в настоящото производство видно от Наказателното постановление.
Ето защо са налице основанията Д. С. да заплати причинените от него виновно
щети, установени по размер от САТЕ - 5399,99 лева, които обаче ще бъдат присъдени в
претендирания размер от 5057,14 лева, за да няма свръх-петитум.
По иска за забава се доказва, че ответникът е поканен най-късно с получаването на
писмото на 08.07.2019г., но отново за да не се получи произнасяне по непредявен период ще
бъде присъдено обезщетение от по-късната дата, защото тя е в петитума: 18.06.2020г. По
размер поради липса на оспорване и по служебно извършена проверка с общодостъпни
средства за изчисляване, съдът приема иска за доказан както е предявен.
По формулираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Същото е
неоснователно за главницата. Давността при делкитната отговорност, каквато е и регресната
такава, давността е общата 5-годишна и тече от датата на увреждането – от ПТП на
22.12.2018г. Исковата молба по настоящото дело е предявена на 19.06.2023г. Давността щеше
да се счита за изтекла ако искът бе предявен след 23.12.2023г.
По разноските
При горните изводи и по направените искания на ищеца се дължат разноски. Съдът
намира за доказани такива в размер на 265,23 лева държавна такса и отделно се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100,00 лева, или общо 365,23
лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предложение трето КЗ Д. П. С. с
ЕГН ******, с адрес: ******, ДА ЗАПЛАТИ на ****** ******, и седалище: ******, сумата
5057,14 /пет хиляди петдесет и седем лв. и 14 стотинки/ лева, представляваща
обезщетение от ПТП на 22.12.2018г., ведно със законната лихва от 19.06.2023г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД Д. П. С. с ЕГН ******, ДА ЗАПЛАТИ на
****** ******, сумата 1 573,41 /хиляда петстотин седемдесет и три лв. и 41 стотинки/ лева
мораторна лихва за периода 18.06.2020г. – 18.06.2023г.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. П. С. ДА ЗАПЛАТИ на ****** сумата 365,23
/триста шестдесет и пет лв. и 23 стотинки / лева разноски.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4