РЕШЕНИЕ
№ 193/30.6.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО
ЦОЛОВ
при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №1776/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр.
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.9 и чл.11, т.7 и т.11 ЗПК, вр. чл.240 ЗЗД, чл.33 ЗПК,
вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че с Договор за потребителски заем №PLUS-13911170 от 27.09.2016 г. е предоставил на ответника паричен кредит
в размер 3000.00 лв и закупуването на застраховка от 604.80 лв по начина,
уговорен в чл.1 от договора, с което ищецът е изпълнил задължението си по него,
като усвояването на сумата отв. М. Г. е удостоверил с полагането на подписа си
в поле „Удостоверение на изпълнението”. Твърди, че въз основа на чл.3 от
договора за отв. М. Г. е възникнало задължението да погаси заема на 36-т
месечни вноски, всяка по 155.82 лв, които вноски съставляват изплащане на
главницата по заема, ведно с оскъпяването й съгласно годишния процент на
разходите – 45.22% и годишния лихвен процент – 35.15%, посочени в параметрите
по договора. Твърди още, че на 20.07.2017 г. отв. М. Г. е преустановил
плащането на вноските по кредита, като към тази дата са погасени осем месечни
вноски. Излага, че на основание чл.5 от договора вземането станало изискуемо в
пълен размер, като ответникът следва да изплати остатъка от заема в размер на
3993.18 лв, представляващ оставащите 28-м бр. погасителни вноски към 20.08.2017
г. Поради това, че отв. М. Г. не е извършил плащане на дължимите суми, ищецът
предявил в РС Девня заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу отв. М. Г. и образувано ч. гр. дело
№1350/2019 г. Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите: 2731.73 лв - главница по Договор за потребителски заем №PLUS-13911170 от 27.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване до окончателното изплащане; 1261.45 лв - възнаградителна лихва; 566.82 лв – законна лихва за забава за периода от 20.08.2017 г. до 03.09.2019
г. Претендира и заплащане на направените разноски.
В
срока по чл.131 ГПК е представен отговор на исковата молба. Ответникът излага
становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Оспорва иска по
основание и размер. Оспорва твърденията на ищцовата страна за обявена
предсрочна изискуемост на процесния договор за потребителски заем. Твърди, че
това не може да бъде сторено с исковата молба, тъй като към същата липсват
каквито и да е доказателства в тази насока. Моли съда, да приеме, че не е
налице предявен осъдителен иск доколкото липсва такъв петитум в исковата молба.
Моли, искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
След преценка на събраните
доказателства поотделно и в съвкупност, съдът направи следните фактически
констатации:
Видно от приложеното ч. гр.
дело №1350/2019 г. по опис на РС Девня, въз основа на предявено от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ********* заявление
вх.№7320 от 26.09.2019 г., е издадена Заповед
№875 от 27.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
кредитополучателя М. Г., за сумите: 2731.73 лв – главница по Договор за
потребителски заем PLUS-13911170 от 27.09.2016 г.; 1261.45 лв – възнаградителна лихва за периода от
20.07.2017 г. до 20.10.2019 г.; 566.82 лв – мораторна лихва за периода от
20.08.2018 г. до 03.09.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 26.09.2019 г., до окончателното плащане
на основание чл.410 ГПК, 141.20 лв
обезщетение за разноски по делото, от които 91.20 лв
д. т. и 50.00 лв възнаграждение за юрисконсулт.
Съобщението
до длъжника за издадената Заповед по чл.410 ГПК е връчено по реда на чл.47,
ал.1 ГПКС, в резултат от което на 30.12.2019
г. ищецът е предявил процесния иск.
Ищецът е представил Договор за потребителски заем PLUS-13911170 от 27.09.2016 г. ведно с извлечение по кредита, видно от които,
срока за погасяване на задължението е 36 месеца, считано от 20.10.2016 г., а
размера на месечната вноска по кредита е 155.82
лв, като от 20.07.2017 г. изплащането на месечните вноски е
преустановено и неплатени са останали 2731.73 лв главница и 1261.45 лв
договорна лихва.
При така визираните фактически
констатации, съдът нарави следните правни изводи:
Възражението на ответника за
липса на надлежно уведомяване за обявяване кредита за предсрочно изискуем се
явява основателно, доколкото липсват представени доказателства удостоверяващи
уведомяване на длъжника.
Приобщените доказателства установяват несъмнено както
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит между
страните, така и факта, че ищецът е изпълнил задължението да предостави сумата 3000.00
лв. Ищецът не е представил доказателства, изявлението му за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит да е
достигнало до ответника преди датата на подаване заявлението за издаване
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, но от друга страна, ответникът
дължи на ищеца изпълнение за онази част от задължението, по отношение на която
е настъпил падежът, уговорен от страните в погасителния план. Към датата на
приключване на устните състезания – 02.06.2020 г., е изтекъл и последния срок
по погасителния план, като са падежирали всички 28 вноски по процесния договор,
което следва да бъде съобразено от съда съгласно чл.235, ал.3 ГПК, поради което
така предявеният установителен иск по чл.422 ГПК се явява основателен и следва
да бъде уважен.
Видно от представеното извлечение за получени и разнесени плащания по
процесния договор за кредит, последната платена от ответника погасителна вноска
е от 06.04.2017 г., като за следващите вноски плащания не са извършени, при
което за кредитора е възникнало регламентираното в чл.5 от договора за кредит
основание за обявяване на цялото вземане по кредита за предсрочно изискуемо.
При тези констатации съдът приема, че исковите вземания за главница,
възнаградителна лихва и мораторна такава (с оглед липса на спор по момента на
спиране на плащанията) са доказани по основание, а тъй като няма изричен спор
относно размера им – и по този показател, още повече че сборът от вземанията
съответства и на сбора на останалите неплатени анюитети, тоест исковете следва
да се уважат изцяло.
Предвид изхода по спора и представените доказателства, съобразно чл.78,
ал.1 ГПК на ищцовата страна следва да се присъди обезщетение за направените
разноски в производството на обща стойност 359.73 лв, от която 218.53 лв по
исковото производство и 141.20 в заповедното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.М.Г., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,
сумите: 2731.73 лв (две хиляди седемстотин тридесет и един лева, 73 ст.)
- главница по Договор за потребителски заем №PLUS-13911170
от 27.09.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване до
окончателното изплащане; 1261.45 лв (хиляда двеста шестдесет и един лева, 45 ст.) -
възнаградителна лихва; 566.82 лв (петстотин шестдесет и шест лева, 82 лв) – законна
лихва за забава за периода от 20.08.2017 г. до 03.09.2019 г., за които вземания е издадена Заповед №875
от 27.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело
№1350/2019 г. на РС Девняна основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.М.Г.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,
сумата 359.73 лв (триста
петдесет и девет лева, 73 ст.), представляваща
обезщетение за направени разноски по делото, от която 218.53 лв в исковото
производство и 141.20 лв в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Варна с въззивна жалба в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: