Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 3887 по
описа за 2021г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 24.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 65971/2019г. на СРС, ГО, 168 състав, са уважени предявените от „Е.Е.“ ЕООД срещу „Д.М.“ ООД
обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание
чл. 266, ал. 1, вр. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лева,
представляваща остатък от възнаграждение по договор „Обследване за енергийна
ефективност на промишлена система на „Д.м.“ ООД, *** във връзка с проект по
процедура за безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-3.001 „Енергийна
ефективност на МСП“ от 05.08.2016г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане и иск с правно основание
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 лева, представляваща
неустойка по чл. 6.1. от договора.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника
„Д.М.“ ООД, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до необоснованост на същия. Конкретно се твърди, че съдът не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства и е
неглижирал възражението на ответното дружество, че остатъкът от договорената
цена е изискуем след подписване на договор за финансиране на проекта с
управляващия орган на програмата. Ищцовото дружество е признало в исковата
молба, че такъв договор не е сключен, което означава, че възложителят не е
реализирал целта, заради която е сключен процесният договор от 05.08.2016г.,
поради което счита, че не дължи претендираното възнаграждение. Поддържат се и
релевираните възражения, че процесният договор е привиден, тъй като целта на
същия е именно подписване на договор за финансиране на проекта с управляващия
орган на програмата, какъвто обаче в случая не бил подписан. Счита, че
договорът от 05.08.2016г. прикрива договор за посредничество при кандидатстване
и одобрение на безмъзмездна финансова помощ по проект за енергийна ефективност
и предметът на договора е оказване на съдействие от ищеца при подготовка на
документи и посредничество при кандидатстване по програмата за енергийна
ефективност. По тези съображения е направено искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявените
искове да се отхвърлят в цялост.
Насрещната страна „Е.Е.“ ЕООД оспорва
въззивната жалба като неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на възнаграждение по договор за изработка и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на мораторна неустойка.
По делото е представен договор от 05.08.2016г. за „Обследване
за енергийна ефективност на промишлена система на „Д.м.“ ООД, ***, във връзка с
проект по процедура за безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-3.001
„Енергийна ефективност за МСП“, съгласно който страните са постигнали съгласие
ищецът в качеството си на изпълнител да извърши обследване на енергийната
ефективност на промишлена система „Д.м.“ ООД, ***, съгласно методологията и
изискванията на Програма BG16RFOP002-3.001 „Енергийна ефективност за МСП“ и да
изготви доклад за резултатите от обследването съгласно образец на доклад от
енергиен одит – Приложение Б от документацията за процедурата за безвъзмездна
финансова помощ BG16RFOP002-3.001 „Енергийна ефективност за МСП“.
Съгласно чл. 3.1. от договора дължимото възнаграждение
за изпълнение на работата е в общ размер на 20 000 лева без ДДС или
24 000 лева с ДДС, което покрива всички разходи на изпълнителя, и е
платимо на три части, както следва: сумата от 4 000 лева, дължима след
подписване на договора, но не по-късно от 5 дни /чл. 3.2./; сумата от
6 000 лева след получаване на положително становище за съответствие на
енергийния одит от АУЕР, но не по-късно от 5 дни от датата на положителното
становище /чл.3.3./. Според чл. 3.4 възложителят се задължава да заплати на
изпълнителя останалите 14 000 лева след подписване на договор за
финансиране на проекта с управляващия орган по програмата, като плащането
следва да бъде направено не по-късно от крайния срок, определен за представяне
на финалния отчет за изпълнение на дейностите по проекта.
Установено е, че на 26.08.2016г. възложителят е
заплатил сумата от 4 000 лева съгласно чл. 3.2 от договора. Не е спорно
между страните, че със становище за съответствие на енергиен одит
№BG16RFOP-511/21.09.2016г. на Изпълнителния директор на Агенция за устойчиво
енергийно развитие /АУЕР/ е одобрен енергийният одит на ответника, изготвен от ищцовото
дружество. Издаденото становище на АУЕР е предоставено за да послужи пред
Управляващия орган на Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020 за кандидатстване по процедура за безвъзмездна финансова помощ
BG16RFOP002-3.001 „Енергийна ефективност за МСП“. По тези съображения се налага
извод, че условието по чл. 3.3. от договора за плащане на сумата от 6 000
лева е настъпило. Установено е, че ответното дружество е извършило на
30.12.2016г. плащане на сума от 1 000 лева с посочено основание за превод
- частично плащане по фактура № 367/04.08.2016г.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството,
че проектното предложение на ответното дружество не е било одобрено от
Управляващия орган и не е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по процедура BG16RFOP002-3.001 „Енергийна ефективност за малките
и средни предприятия“ на оперативна програма „Иновации и конкурентноспособност“
2014 - 2020г.
Сключеният между страните договор от 05.08.2016г. представлява
по своята същност договор за извършване на
консултантски услуги срещу възнаграждение като разновидност на договора за
изработка /решение №7/03.06.2009г. по т.д.№767/2008г. на Второ ТО на ВКС;
решение №5/15.03.2010г. по т.д.№390/2009г. на Първо ТО на ВКС; решение
№12/31.05.2013г. по т.д.№239/2012г. на Първо ТО на ВКС/, имащ за предмет
престиране на резултат и от интелектуален труд, и доколкото договорът за
консултантски услуги не е изрично предвиден в закона, правната му природа
следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор /решение
№12/13.05.2013г. по т.д.№239/2012г. на Първо ТО на ВКС/. В настоящия случай
ищцовото дружество е поело задължение за извършване на обследване за енергийна
ефективност и изготвяне на доклад от проведеното енергийно обследване на
промишлената система на ответника по образец на доклад от енергиен одит –
приложение Б от документация за процедура за безвъзмездна финансова
помощ BG16RFOP002-3.001 „Енергийна ефективност за МСП“. От така очертания
предмет на договора следва, че изпълнителят дължи на възложителя престиране на
резултат от трудова /интелектуална/ дейност. Съгласно чл. 258 от ЗЗД
изпълнителят дължи изработването на нещо съгласно поръчката на възложителя,
т.е. договорът за изработка има за предмет овеществения труд на изпълнителя,
който може да бъде резултат на вложен физически или интелектуален труд.
Престацията, дължима от ищеца-изпълнител, е очертана в
чл. 1 от договора, и тя включва единствено обследване за енергийна ефективност
и изготвяне на доклад за резултатите от обследването като част /етап/ от необходимите
документи за изготвяне на проектно предложение за участие в процедура за
безвъзмездна финансова помощ по конкретно посочената оперативна програма. Безспорно
дейността по извършването на енергиен одит е възложена на ищеца с оглед
подготовка за участието на ответното дружество в процедурата за безвъзмездна
финансова помощ по оперативната програма, т.е. същият е възложен за целите на
участие в процедурата за подбор на проектни предложения. Извън предмета на процесния
договор, съответно на дължимата от изпълнителя престация обаче е изготвянето на
конкретното проектно предложение за участие в процедурата. Нещо повече,
ответникът не е ангажирал доказателства, че проектното предложение /което не е
спорно, че не е било одобрено от управляващия орган и не е сключен договор за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ/ е било изготвено от ищцовото
дружество и не е било одобрено поради некачествено изпълнение на изпълнителя. Такъв
извод не може да се направи нито поради посочената цел на енергийния одит, нито
с оглед уговореното между страните възнаграждение от 14 000 лева, дължимо
при подписване на договор за финансиране на проекта с управляващия орган по
програмата. Както бе посочено изготвянето на енергийния одит и неговото
одобряване от АУЕР е самостоятелен етап от процедурата за кандидатстване за
безвъзмездна финансова помощ /което се установява от представеното по делото
становище за съответствие на енергиен одит/ и според постигнатото между
страните съгласие по договора, ответникът е поел задължение за заплащане на
възнаграждение от 6 000 лева, дължимо при фактическото изготвяне и
одобрение на доклада. Според настоящия съдебен състав постигането на съгласие
за заплащане на възнаграждение при сключване на договор за финансиране на
проектното предложение представлява допустимо уговаряне на допълнително
възнаграждение, дължимо при реализирането по предназначение /с оглед
осъществяване на крайната цел/ на възложения одит.
По тези съображения се налага извод за неоснователност
на релевираното възражение на ответното дружество за симулативност на процесния
договор, заявено при фактически твърдения, че същият прикрива договор за
посредничество при кандидатстване и одобрение на безвъзмездна финансова помощ по
проект за енергийна ефективност.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание
чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е основателен. Установи се, че ищцовото
дружество е изпълнило възложената му работа точно и съобразно уговореното между
страните – обследване за енергийна ефективност и изготвяне на доклад от
извършения енергиен одит, който е бил одобрен от АУЕР на 21.09.2016г., с което работата
се счита за приета от възложителя без възражения. Ответникът нито твърди, нито
доказва да е изпълнил задължението си за заплащане на уговореното в чл. 3.3. от
договора възнаграждение в пълен размер /установено е частично плащане на сума
от 1 000 лева/, поради което следва да бъде ангажирана договорната му
отговорност за реално изпълнение в претендирания в исковата молба размер от
5 000 лева.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Съобразно релевираните в исковата молба фактически
твърдения, обосноваващи предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, възникването на предявеното спорно акцесорно материално право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/. наличието на
облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно задължение,
от което да възниква задължение за изпълнение; 2/. че кредиторът /ищецът/ е
изпълнил задълженията си по сключения договор/че е бил готов да ги изпълни/;
3/. че ответникът не е престирал дължимото в уговорения срок и 4/. че между
страните е била валидно уговорена по размер неустойка в случай на неточно
изпълнение във времево отношение.
По своята правна природа неустойката представлява
форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, чийто размер са предварително определени от страните. Страните
могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от
неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват.
Неустойката, съгласно чл.
92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Като форма за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение неустойката се
дължи само ако страните са уговорили предварително в договора, че в случай на
виновно неизпълнение на точно определено задължение длъжникът дължи на
кредитора неустойка за вредите от неизпълнението. Размерът на неустойката и
видът на договорното неизпълнение, за което тя се дължи, също са предмет на
уговаряне в договора.
По делото се установи по несъмнен начин наличието на
кумулативните предпоставки на предявения осъдителен иск с правно основание чл.
92, ал. 1 от ЗЗД, а именно – неустойката е била уговорена като вид обезщетение
за договорно неизпълнение от страните /чл. 6.1. от договора/; наличие на
валидно възникнало главно задължение; настъпила изискуемост на главното
задължение; неизпълнение на обезпеченото с неустойка главно задължение;
кредиторът е изправна страна по договора.
Мораторната неустойка /каквато е претендираната в
процесния случай/ има акцесорен спрямо главното парично задължение характер и
нейната дължимост е обусловена от установено неизпълнение на договорно
задължение в темпорално отношение. Нейната изискуемост настъпва от момента на
неизпълнението, като неустойка се начислява за всеки ден на забава до момента
на изпълнение на задължението от страна на длъжника. Съгласно чл. 6.1. от
договора за забавено изпълнение на договорните задължения, виновната страна
дължи неустойка в размер на 0, 5 % от договорената цена за всеки ден
закъснение, но не повече от 20 % от стойността на договора. В случая задължението
за заплащане на сумата от 6 000 лева е станало изискуемо на 26.09.2016г.,
на която дата изтича петдневният срок за заплащане, считано от издаване на положителното
становище на АУЕР. Конкретният размер на дължимата неустойка следва да се
определи на 20 % от неиздължения остатък от 5 000 лева, тъй като за
периода на забава /от 27.09.2016г./ до датата на подаване на исковата молба –
15.11.2019г. сумата, изчислена като 0, 5 % на ден, е по-голяма от максимално
определения от страните размер от 20 %.
Като е достигнал до същите крайни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата не е претендирала съдебни разноски за
въззивното производство, поради което такива не следва да се присъждат
независимо от изхода на спора.
Търговският характер на спора произтича от
правоотношение, което е възникнало в резултат на търговска сделка, сключена
между две търговски дружества, поради което следва да се приложи прагът за
касационно обжалване от 20 000 лева, регламентиран в чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, и да се приеме, че атакуваното решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 183212 от 24.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 65971/2019г. по описа на СРС, ГО, 168 състав.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.