РЕШЕНИЕ
№ 2741
гр. София, 11.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И.
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110204385 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на А. И. Ж. против Наказателно постановление № 22-4332-
011907/29.06.2022 г., издадено от началник на сектор при ОПП – СДВР, с което, на основание чл.
179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, с доводи за липса на вина (другият водач бил виновен), за
процесуални нарушения (непрецизно описание на нарушението; не се сочи формата на вината;
липса на мотиви). Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С писмена молба поддържа жалбата, по изложените в нея аргументи. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 10.06.2022 г., около 20:10 ч. св. С. П. управлявала лек автомобил Ауди А5, ДК
№.............., по бул. „............“, с посока на движение от бул. „...........“ към бул. „..............“. В
съответната посока на движение имало три ленти за движение, най лявата от които – за завой
наляво по ул. „............“, а останалите – за движение направо. Лентата за завой наляво била
отделена от съседните с непрекъсната линия.
1
На кръстовището на бул. ............“ и ул. „..................“, което не било регулирано със
светофарна уредба, П. заела лента за завой наляво, в изчакване на насрещно движещи се
автомобили.
По същото време и със същата посока на движение, в съседната на П. лента за движение,
А. Ж. управлявала лек автомобил Форд Фиеста, ДК № ..............
В момента, в който П. потеглила с автомобила си, в посока – завой към ул. „............“, Ж.
сторила същото от съседната на П. (от дясна страна) лента и пресякла траекторията на другия
водач. В резултат на това, настъпило ПТП, при което предна дясна част на аудито попаднала в
задна дясна част на форда, в резултат на което настъпили материални щети.
П. предложила попълване на двустранен протокол за ПТП, но Ж. отказала, в резултат на
което било потърсено съдействие от ОПП-СДВР.
След около час на мястото пристигнал екип на ОПП-СДВР, който описал
местопроизшествието и по чието разпореждане участниците в инцидента попълнили декларации
за случилото се.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите С. П. и ........................ АУАН; НП; декларации; скица на ПТП; протокол за ПТП;
справка за нарушения; заповеди за компетентност; схема от Столична община.
Коректно би било да се отбележи, че разпитаният свидетел Пенкова заявява фрагментарен
спомен за случилото се – същата е усетила самия удар, без възприятия за местоположението не
двата автомобила, непосредствено преди инцидента. В този смисъл и водеща роля за изясняване
на фактическата обстановка имат изготвените писмени и веществени доказателствени средства
(протоколи, скици и декларации) и показанията на св. П..
По отношение на последните, налага се едно съществено уточнение. Докато свидетелят
твърди, че в съответната посока на движение имало четири ленти: три – за движение направи и
една – за движение наляво, то от изготвената скица на ПТП и от постъпилата от Столична община
схема на организация на движението се установява, че лентите са само три: две – за движение
направо и една – за завой наляво. Цитираното несъответствие, според настоящия съдебен състав,
не е от категорията на съществените, доколкото и при двата случая лентата за завой наляво е била
само една и само единият участник (св. П.) я е използвал по предназначение, респективно –
другият (жалбоподателят Ж.) е предприел маневрата от съседна лента. В този смисъл и броят на
лентите за движение направо не е от съществено значение за доказаността и съставомерността.
На следващо място, докато св. П. твърди, че непосредствено преди кръстовището лентата
за завой наляво била отделена с двойна, непрекъсната линия, от скицата и схемата се установява,
че тя действително е била непрекъсната но единична. Цитираното обстоятелство свидетелят
обвързва с вероятните причини – другият водач да предприеме една или друга линия на поведение
(вероятна заблуда, че аудито се движи в лента за насрещно движение), но няма отношение към
субективната съставомерност – задължение на водачите да се съобразяват с указанията на
вертикалната и хоризонталната пътна маркировка, поради което и съдът на намира, че се касае за
тенденциозност на свидетеля или за несъответствие с доказателствата, което компрометира
показанията му.
Според съда, назначаване на АТЕ не е необходимо, доколкото не са нужни експертни
2
познания, за да се достигне до извод, че единствен механизъм, по който може да се стигне до
цитираните от П. и отразени в протокола за ПТП материални щети, е именно: в момента на удара
фордът да се е намирал вдясно и леко пред аудито, пресичайки траекторията му на движение,
причините за инцидента се коренят в това – кой водач от коя лента е предприел маневрата по завой
наляво.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя отменителни процесуални основания. Без
значение е, както бе упоменато в предходен раздел на настоящото изложение, колко на брой са
били лентите за движение направо, а от значение е единствено – от лента, предназначена за завой
наляво ли е била предприетата от жалбоподателя маневра. В този смисъл и липсата на посочване
на общия брой ленти не следва да бъде обект на процесуална критика, което важи и по отношение
формата на вина: умишлената такава предполага наличието на престъпление от общ характер, като
пристъпването към ангажиране на административнонаказателна, а не – на наказателна отговорност
имплицитно предполага, че контролните органи са приели наличие на непредпазливост, без да е
нужно това да бъде изрично посочвано.
Отново в този ред на мисли, законодателят е предвидил императивно изискване за
наличие на мотиви в издаваното наказателно постановление, само в една хипотеза – чл. 57, ал. 1, т.
8 ЗАНН (индивидуализация на наказанието), в който смисъл и per argumentum a ciontrario
цялостната липса на такива не съставлява отменително основание аргумент в тази насока - Р
6404/2014 АССГ, I кас. с-в, касателно необсъждането в детайли на подадено възражение).
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата и място, жалбоподателят Ж. е
3
предприела маневра оп завой наляво не от лента, предназначена за това, в резултат на което е
настъпило ПТП с материални вреди.
Нарушението е на просто извършване, като за неговата съставомерност законодателят не
е поставил изискване за настъпване на определени съставомерни имуществени или
неимуществени вреди.
От субективна страна, вън от съмнение е обстоятелството, че жалбоподателят, като
квалифициран водач на МПС, е имал възможност да формира представи за наличието на изрично
обозначени ленти за движение (за направо и за наляво), т. е. за общественоопасния характер на
своето действие по несъобразяване с изрично правило за поведение, като, въпреки това, е
предприел действие по навлизане в кръстовището, не от предназначеното за това място.
Предвид данните за предходни нарушения на ЗДП на Ж. (двукратно – за превишаване на
разрешена скорост и еднократно – за шофиране в т.нар. бус-лента) и настъпилия пътен инцидент, в
резултат на инкриминираното деяние, случаят не би могъл да се квалифицира, като маловажен.
По наказанието
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДП, който, поради несъобразяване
с пътната маркировка, причини ПТП, се наказва с глоба, в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление. Санкцията е фиксирана, поради което всякакви разсъждения по
индивидуализацията й са безпредметни.
По разноските
Спецификата на този род деяния не предполага извършване на разноски, в рамките на
работата по административнонаказателната преписка (а и в настоящия случай данни за такива
липсват), както и в съдебното производство не са извършвани разходи по водене на делото
(разноски на свидетели, хонорари на вещи лица и пр.). С оглед изхода на производството пред
настоящата съдебна инстанция, претенцията за присъждане на жалбоподателя се явява
неоснвоателна.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и правилно и, като
такова, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-011907/29.06.2022 г., издадено
от началник на сектор при ОПП – СДВР, с което, на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДП, на
А. И. Ж. била наложена глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗДП.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4