№ 274 / 11.8.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 11.08.2020г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - ти наказателен състав, в публично съдебно заседание н. 31 юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Гинка Митова и с участието н. прокурор …. като разгледа докладваното от съдия Николова АНД № 399 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда н. чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № НЯСС-18-10.02.2020г. н. З. н. Д., оправомощен със Заповед № А-5/02.01.2018г. н. Председателя н. Д., н. И.Г.А. xxx е наложено административно наказание имуществена санкция в размер н. 10 000.00 /десет хиляди / лева за неизпълнение н. задължение по чл.190а ал.2 във вр. с чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите н. основание чл 200 ал.1 т.39 от Закона за водите.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал И.Г.А., който го обжалва чрез упълномощен защитник. В жалбата се съдържат оплаквания, че санкциониращият акт е незаконосъобразен, тъй като с поведението си жалбоподателя не е извършвал вмененото му нарушение.
Жалбоподателят И.Г.А., редовно призован за съдебно заседание, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган, редовно призован, не се представлява и изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с правото да обжалва страна, поради което процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Н. 03.07.2019г. н. основание чл. 190, ал.4, т.2 от Закона за водите е извършена проверка н. язовир „Върбовец”, находящ се в поземлен имот № 16239.680.7 в землището н. село Горна Ковачица, община Чипровци, нотариален акт собственост № 68, том III, рег.№7614, дело № 241 от 2008г. за право н. собственост върху недвижим имот №16239.680.7, находящ се в землището н. село Горна Ковачица, гр.Чипровци. Язовир „Върбовец” е собственост н. И.Г.А., за което е съставен констативен протокол № 03-02-37/11.07.2019г. В следствие н. проверката, чрез оглед и обход н. голяма язовирна стена и съоръженията към нея и преглед н. документацията от експлоатацията е установено: кота водно ниво около 7.00 м под кота преливен ръб, язовирът не е изпразнен и не се поддържа празен, основният изпускател е неизправен, лицева затворната част н. крана. Водовземната шахта е тампонирана с бетон и основният изпускател не функционира, т.е., че не е изпълнено от собственика н. язовир „Върбовец” задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 31-02-16/10.05.2019г. н. Главна дирекция „Надзор н. язовирните стени и съоръженията към тях”, а именно: „Пълно изпразване н. язовира и поддържане празен до възстановяване функционирането н. основния изпускател”, със срок за изпълнение 30.06.2019г.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения и обяснения. С което наказващият орган приел, че с така описаните в акта деяния н. 01.07.2019г. И.Г.А. виновно е осъществил фактическия състав н. чл.190а, ал.2 от Закона за водите, която задължава собствениците н. язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.З от Закона за водите.
Извършеното не представлява маловажен случай по смисъла н. чл.28 от ЗАНН и издал атакуваното НП с което наложил н. жалбоподателя административно наказание имуществена санкция.
Предмет н. преценка н. настоящето производство е съответствието н. санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършената служебна проверка за законосъобразност н. атакуваното НП съдът намери, че същото е незаконосъобразно издадено при допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение и като такова следва да бъде отменено само н. това основание. Мотивите за това са следните:
Жалбоподателят И.Г.А. е санкциониран н.
основание н.
основание чл 200 ал.1 т.39 от Закона за водите. За визираното административно нарушение е наложено
административно наказание „имуществена санкция”, вместо глоба, каквото е
изискването закона – „Чл. 200. (1)
Наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи н.
по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: т. 39. (нова –
ДВ, бр. 58 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм., бр. 55 от 2018 г.)
не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5
или задължение по чл. 190а, ал. 2 – от
1000 до 20 000 лв.;
Така наложеното наказание се явява в противоречие с предвиденото такова в санкционнната разпоредба. Характерът н. двата вида отговорност е различен и обусловен от различни материално - правни предпоставки. Визираната разлика е съобразена от законодателя, който е създал в специалните закони и в общия ЗАНН, административни наказания за административни нарушения, извършени от физически лица и съответно имуществени санкции за административни нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци. Като не е съобразил спецификата н. административнонаказателната отговорност н. жалбоподателя, който има качеството н. ФЛ, административният орган е допуснал нарушение н. закона.
Съдът намира, че е налице невъзможност за изменение н. наказателното постановление, тъй като това означава административното наказание да се налага за пръв път едва със съдебното решение, а не в рамките н. административнонаказателно производство, завършващо с наказателното постановление. Ако се приеме за налична възможността въззивната инстанция да налага различна санкция, от наложената с НП, жалбоподателят н. практика ще се лиши от една съдебна инстанция и то по същество за преценка н. законосъобразността н. така наложеното ново административно наказание за пръв път от съда. Безспорно в такъв случай съществено ще се ограничи правото н. защита н. това лице.
Наложената н. жалбоподателят имуществена санкция, по своята природа и правна характеристика представлява особен вид административна санкция налагана н. юридическо лица и еднолични търговци при осъществяване н. тяхната дейност - чл.83, ал.1 от ЗАНН. Следователно незаконосъобразно е ангажирането н. административно-наказателна отговорност н. физическо лице, в това му качество, чрез налагане н. имуществена санкция.
В конкретния случай се касае за особено съществено нарушение н. процесуалните правила, допуснато от административно наказващия орган, не следва да се обсъждат и доводите по същество н. спора, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл процес н. административно наказание, но не и когато самото производство е водено и завършено порочно.
Предвид гореизложените мотиви и н. основание чл.63 ал.1 пр.3 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-18-10.02.2020г. н. З. н. Д., оправомощен със Заповед № А-5/02.01.2018г. н. Председателя н. Д., с което н. И.Г.А. xxx е наложено административно наказание имуществена санкция в размер н. 10 000.00 /десет хиляди / лева за неизпълнение н. задължение по чл.190а ал.2 във вр. с чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите н. основание чл 200 ал.1 т.39 от Закона за водите, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи н. касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му н. страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: