Решение по дело №171/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С. Д. Н. от гр. Стара Загора против заповед №ЗСПД/Д-СТ/1423 от 15.02.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Стара Загора, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от Правилника за прилагане на ЗСПД 1 чл.7,ал.1 и чл.4а,ал.1,ал.2 ,т. 2 4 ал.3 от ЗСПД на жалбоподателката е отпусната месечна помощ за две деца в размер по 44 лева за всяко от тях. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, които се свеждат до неправилно приложение на относимия материален закон. Твърди се, че в размера на определения средномесечен доход на член от семейството й за последните 12 месеца, предхождащи подаването на заявлението, неправилно са включени доходи от обезщетение за бременност и раждане за месец януари 2024 година, тъй като то било получено през месец февруари 2024 година. Иска се отмяна на заповедта, съответно изплащане от страна на административния орган на заявената социална помощ.

Ответникът по делото – директор на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Стара Загора, чрез изразено писмено становище, съдържащо се в придружителното писмо по чл. 152, ал. 2 от АПК, оспорва жалбата като неоснователна, като излага съображения за материална законосъобразност на оспорената заповед, в т. ч. и за правилност на изчисления средномесечен доход на член от семейството. В проведеното открито съдебно заседание чрез пълномощника юрисконсулт Т. се излагат съображения, че полученото обезщетение на жалбоподателката е начислено във ведомостта на НОИ на 31.01.2024 година, поради което правилно е прието за доход за месец януари 2024 година.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

На 13.02.2024 г. С. Н. Д. е подала заявление-декларация с вх. №ЗСПД/Д-СТ/1423 от 13.02.2024 г. до директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Стара Загора за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от ЗСПД. Със заявлението-декларация е поискала да й бъде отпусната месечна помощ за двете й деца - Д. К. К. и Л. К. К.. Д. е декларирала, че е съвместно живеещ родител без сключен граждански брак с лицето К. К. К.. Декларирала е също общ размер на брутния доход на семейството й за предходните 12 месеца, считано от месец февруари 2023 година до месец януари 2024 година, в размер на 32560,50 лева и средномесечен доход на член от семейството й в размер на 678,34 лв., в т. ч. и брутни доходи на семейството, облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и обезщетения по Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Към заявлението декларация са приложени и съответните документи, удостоверяващи декларираните обстоятелства: удостоверение изх. №33 от 06.02.2024 г., издадено от БТ ООД гр. Стара Загора, удостоверение изх №003/13.02.2024 година , издадено от „Кодикрист“ ЕООД, гр. Стара Загора в уверение на това, че К. К. К. е получил за периода м. 02.2023 г. – м. януари 2024 година доходи в размер на 8128 лева. Тя е декларирала освен това, че е получила обезщетение и помощи от НОИ в размер на 13925 лева, пенсии 6298,08 лева. По делото е представена служебна справка от дирекция „Социално подпомагане“, гр. Стара Загора за регистрираните доходи на членовете на семейството на жалбоподателката, разпределени помесечно и съобразно източника им, като е изведена общата сума от 34 295,08 лв., представляваща доходите на семейството за предходните на заявлението дванадесет месеца и сумата, представляваща средномесечния доход на членовете на семейството в размер на 2857,96 лв.

По повод подаденото заявление-декларация и развилото се във връзка с него административно производство е издадена оспорената Заповед №ЗСПД/Д-СТ/1423 от 15.02.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Стара Загора, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД на жалбоподателката е отпусната семейна помощ за деца по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Като мотиви на заповедта органът е посочил, чл.4а,ал.1 от ЗСПД право на семейни помощи по чл. 2,ал. 3 т.2 от ЗСПД имат семействата със средномесечен доход за предходните 12 месеца, който е по-нисък или равен на дохода, определен за целта в ЗДБ за 2024 година. Изложил е мотиви , че доходът по чл.4а,ал.2 се определя по т. 1, при който семейни помощи се отпускат в пълен размер при доход 710 лева, а по точка 2 семейните помощи се отпускат в размер от 80 на сто от помощта от 710,01 лева до 810 лева. Приел, е че средномесечният доход на член на семейството е 714,49 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна, чиито права и законни интереси са били засегнати, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява основателна.

Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган - директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Стара Загора, чиято материална компетентност произтича от разпоредбата на чл. 10, ал 4 от ЗСПД. Последната норма регламентира, че семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на съответната дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице, което означава, че и отказите за отпускане на семейни помощи за деца в пълен размер се издават в същата форма и от същите лица – аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от ЗСПД.

Оспорената заповед е обективирана в изискуемата писмена форма по чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, като в нея са посочени правните основания за издаването й. Необходимите реквизити, които следва да съдържа административен акт от посочения вид се съдържат недвусмислено в чл. 10, ал. 5 от ЗСПД във връзка с чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1 от АПК. Изрично и в нормите е посочено, че административният акт трябва да е мотивиран, съответно следва да съдържа фактически и правни основания. Липсата, неточното, неясното или прекалено общото посочване на фактическите основания за издаване на акта винаги са основание за неговата отмяна. Това е така, защото неизлагането на ясни и конкретни съображения защо административният орган е издал съответния акт, от една страна, не дава възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях са въведени неблагоприятните последици на акта и оттук да осъществят адекватно защитата си срещу него, а от друга страна, препятства възможността съдът да осъществи необходимия контрол за законосъобразност на акта. В случая административният орган не е посочил нито колко е този определен от него средномесечен доход на всеки от членовете на семейството, нито как го е определил, нито е посочено колко е доходът, определен за целта в Закона за държавния бюджет на РБ и на коя разпоредба и на кой Закон за бюджета на РБ се позовава административният орган, както и с колко определеният средномесечен доход на членовете на семейството на жалбоподателката го надвишава. Съдът намира, че в случая мотивировката на акта е твърде пестелива и липсват изложени реални съображения по какъв начин са били изчислени доходите на семейството на оспорващата, респективно каква част от тях административният орган е приел, че са облагаеми, за да може оттук да се установи правилна ли е била преценката му, че С. Н. не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. да получи помощ по чл.4а,ал.2,т.1 от ЗСПД. В случая е неприложимо и принципното положение, че фактическите основания за издаване на конкретната заповед могат да се извлекат от документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на акта или в друг документ, предхождащ заповедта. С оглед това и липсата на каквато и да било конкретика в оспорената заповед съдът приема, че същата е постановена при съществено нарушение на изискванията за законосъобразност на административните актове - липсата на посочени ясни и конкретни фактически основания, обусловили издаването на акта е нарушение на чл. 59, ал. 1 от АПК, относно изискването за мотивираност на административните актове, което от своя страна представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че заповедта е издадена и в противоречие с материалноправните разпоредби.

Според чл. 7, ал. 1 от ЗСПД месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а и живеят постоянно в страната. Новелата на чл. 4а от същия закон гласи, че право на семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. В закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се определя: 1. доходът по ал. 1, при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 се отпускат в пълен размер; 2. доходът по ал. 1, при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 се отпускат в размер 80 на сто от пълния размер на помощта. Съгласно чл. 63 от Закона за държавния бюджет за РБ за 20204г. средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 1 от ЗСПД за 2024 г. е в размер на 710.00 лв. Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от ЗСПД за 2024 г. е определен в границите от 710.01 лв. до 810.00 лв. включително. Нормата на чл. 3 от ППЗСПД гласи, че в заявлението-декларация за отпускане на семейни помощи по чл. 7, 8 и 10а от ЗСПД лицата декларират брутните доходи на семейството, получени за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е подадено заявлението декларация. Брутните доходи се изчисляват по реда за определяне на облагаемия доход по ЗДДФЛ. Доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят. При определяне на средномесечния доход на член от семейството се взема предвид броят на членовете му към датата, на която е подадено заявлението-декларация.

Спорният въпрос в случая е надвишавал ли е средномесечният доход на член от семейството на жалбоподателката за предходните дванадесет месеца преди подаване на молбата, предвидения в ЗДБРБ / вероятно за 2024 г./ доход от 710.00 лв. и по-конкретно дали следва да се включи в него полученото от нея обезщетение при бременност и раждане за месец януари 2024 година, получено от нея на 01.02.2024 година, а от там да влияе и върху размера на средномесечния доход на член от семейството. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗСПД „доход" са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по ЗДДФЛ, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на добавката за чужда помощ по чл. 103 от КСО, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите и средствата, получени по този закон и по Закона за закрила на детето и Закона за хората с увреждания. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ППЗСПД предвижда, че брутните доходи се изчисляват по реда за определяне на облагаемия доход по ЗДДФЛ. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Доходите се декларират съобразно датата, на която са получени фактически независимо за кой период се отнасят и кога е възникнало основанието за получаването им, съгласно чл. 3, ал. 4 от ППЗСПД. При това положение начисленото, но неизплатено обезщетение на 31.01.2024 г. не се включва в дохода, а следва да се вземат предвид в дохода на семейството след изплащането, т. е. в месеца, когато е получено.

В конкретния случай административният орган неправилно е приел за доказано реалното получаване на сумата, представляваща начисленото от НОИ обезщетение през месец януари 2024, но получено реално от на 01.02.2024 година г Изложеното съдът обуславя извод за отмяна на оспорената заповед като формално и материално незаконосъобразна. В съответствие с чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, като при преценка на обстоятелствата по подаденото от С. Д. Н. заявление-декларация вх. №ЗСПД/Д-СТ/1423 от 15.02.2024 г. се съобразят дадените чрез мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ по жалба на С. Д. Н. от гр. Стара Загора заповед №ЗСПД/Д-СТ/1423 от 15.02.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Стара Загора като незаконосъобразна.

ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора за ново произнасяне по подаденото от С. Д. Н. заявление-декларация с вх. №ЗСПД/Д-СТ/1423 от 13.02.2024 г. при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението е окончателно на основание чл. 10, ал. 6, предложение второ от ЗСПД.