№ 25725
гр. София, 01.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110105082 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 31, ал. 1, т. 3 от
КТД за заплащане на сумата от 9 533,88 лв., представляваща обезщетение в размер на 9
брутни трудови възнаграждения, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение
след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.02.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът Б. М. М. твърди, че считано от 05.09.1985 г. е работил по трудово
правоотношение при ответника Национален исторически музей, в рамките на което е
изпълнявал длъжността „уредник“. Поддържа, че със заповед № РД-19-198/21.09.2021 г.
същото е било прекратено, на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – поради придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като от страна на ответника е разпоредено
да му бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за придобито право на пенсия
осигурителен стаж и възраст в размер на 9 брутни трудови възнаграждения, но въпреки това
той не е сторил това, поради което претендира същото. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Национален исторически музей е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
наличието на съществувало между страните трудово правоотношение, в рамките на което
ищцът е изпълнявал длъжността „уредник“, което считано от 21.09.2021 г. е било
прекратено, на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, за което е издадена заповед № РД-19-198/21.09.2021 г. Не
оспорва, че принципно на ищеца се дължи претендираното обезщетение в общ размер на
9 533,88 лв., на колкото се равнява 9-кратния размер на брутното му трудово
възнаграждение. В тази връзка се позовава на подписано между страните споразумение №
РД-19-199/21.09.2021 г., по силата на което дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е
следвало да бъде изплатено в срок от 20 работни дни считано от датата, на която М. е
представил в деловодството на музея протокол и доклад на Комисия по инвентаризация и
приемане – предаване, изведен в научен архив, съгласно чл. 29, ал. 5 от Наредба № Н-
6/11.12.2009 г. за формиране, управление и идентификация на музейните фондове, респ.
протокол, от който да е видно, че е предал движимите културни ценности (ДКЦ) от фонда
Националния исторически музей, които са му зачислени във връзка със заеманата от него
длъжност, което към настоящия момент той не е сторил. Допълва, че инвентаризацията,
както и процесът по приемане – предаване от ищеца на комисията на зачислените му
движими културни ценности, а именно: 4 броя оръжия все още не е приключил, като същият
не му оказва съдействие за това. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на
предявения иск. Претендира и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК Национален исторически музей е предявил срещу Б. М.
М. иск за осъждането му да предаде зачислените му движимо културни ценности от фонда
на музея на комисията, назначена да извърши инвентаризация и приемане – предаване по
реда на Наредба № Н-6 от 11.12.2009 г. за формиране, управление и идентификация на
музейните фондове, както и да представи протокол и доклад на комисията по
инвентаризация и приемане – предаване, изведен в научен архив, съгласно чл. 29, ал. 5 от
същата Наредба.
Съдът намира, че предявените първоначален и насрещен искове не следва да се
разглеждат в рамките на едно производство, тъй като не са налице предпоставките на чл.
211, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като първоначално предявеният иск има за предмет
осъдителна претенция по чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, т. е. касае за иск за парично притезание, произтичащо от съществувало между
страните трудово правоотношение, което към настоящия момент е било прекратено. В
същото време предявеният насрещен иск има за предмет предаването от ответника Б. М. на
зачислените му 4 броя ДКЦ /оръжия/ от фонда на музея, както и протокол и доклад на
Комисията по инвентаризация, за което той се е задължил по силата на извънсъдебно
споразумение от 21.09.2021 г., сключено с Национален исторически музей, т. е. касае се за
извършването на фактическо действие, респ. реално изпълнение на договорно задължение,
произтичащо от това споразумение. Следователно, всяка от двете искови претенции
произтича от различно основание, като фактът, че споразумението между страните в
сключено във връзка със заеманата от Б. М. длъжност „уредник“ не означава, че между двете
основания е налице връзка, а още по-малко, че същите съвпадат. В случая, аргумент в
подкрепа на този извод е и фактът, че разрешаването на въпроса относно основателността на
първоначалната искова претенция не изисква изследване на въпроса относно евентуално
осъществено от ищеца по нея фактическо предаване на начислени му от ответника ДКЦ.
Нещо повече, съдът намира, че съвместното разглеждане на първоначалния и насрещния иск
ще бъде значително затруднено – арг. чл. 211, ал. 2 ГПК. Това е така, тъй като изследването
на въпроса относно основателността на насрещната искова претенция изисква ангажирането
на допълнителни доказателства, които предвид характера не е необходимо да бъдат
ангажирани при разглеждане на първоначално заявената такава. Следва да се отбележи още,
в мотивите на т. 7 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС се
приема следното: „насрещната искова молба трябва да отговаря, освен на изискванията по
чл. 211, ал. 1 ГПК, също и на изискванията, предвидени в разпоредбите на чл. 127 и сл. ГПК.
Ако е подадена насрещна искова молба, която не отговаря на изискванията за редовност
съгласно посочените процесуалноправни норми, първоинстанционният съд не следва да
приема насрещния иск за съвместно разглеждане във висящото исково производство, а на
основание чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК трябва да постанови отделянето му, което определение
не подлежи на обжалване“. При съобразяване на тези тълкувателни разяснения, съдът
намира, че самостоятелна пречка за разглеждане на първоначалния и насрещния иск в
рамките на едно производство представлява и фактът, че към настоящия момент насрещната
искова молба страда от нередовности, които въпреки многократно предоставената му
възможност ищецът по нея все още не е отстранил. Това е така, тъй като с последната
уточнителна молба от 07.06.2022 г. от страна на Национален исторически музей не са
изпълнени указанията от 09.05.2022 г., като единствено са цитирани правни норми от ГПК и
е преповторен петитумът на насрещната искова молба при положение, че съдът вече е счел,
че същата не съдържа изискуемите реквизити. Нещо повече, въпреки дадените му с
разпореждане от 08.08.2022 г. последващи указания, от страна на ищеца по насрещния иск
все още не са изложени твърдения, насочени към индивидуализиране на процесните 4 броя
оръжия от фонда, чието предаване се претендира, както и относно тяхната приблизителна
стойност и характеристика, което означава, че към настоящия момент констатираните
2
нередовности все още не са отстранени, а това изисква предоставянето на последна
възможност за тяхното отстраняване, което е допълнително основание да се приеме, че
разглеждането на насрещния иск в рамките на настоящото производство ще бъде
значително затруднено, доколкото води до забавяне разглеждането на първоначално
предявения такъв.
Ето защо, доколкото не са налице предпоставките за приемане на предявения от
Национален исторически музей срещу Б. М. М. насрещен иск за разглеждане в настоящото
производство, то същият следва да се отдели в отделно такова, в рамките на което да се
извърши преценка относно неговата допустимост, респ. редовност – в този смисъл е
определение № 33 от 31.01.2022 г. по ч. гр. д. № 137/2022 г., III г. о., ГК, ВКС, в което се
приема, че при липса на предпоставките за приемане на насрещния иск за съвместно
разглеждане с първоначално предявения съдът трябва да отдели насрещния иск и да го
изпрати по подсъдност на компетентния съд, а не направо да го върне, като този извод
следва от изричната процесуална норма на чл. 211, ал. 2 от ГПК, която препраща към
правилата за предявяване на първоначалния иск и е предназначена да предотврати тежките
последици за страната от връщането на насрещната искова молба, без да и бъдат дадени
указания да отстрани нейните нередовности.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание по чл. 222, ал. 3 КТ:
В тежест на ищеца е да установи наличието на 1/ трудово правоотношение с ответника
през последните 10 години; 2/ прекратяване на същото след придобиване на право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст от негова страна, без значение на основанието за
прекратяване; 3/ размера на брутното му трудово възнаграждение, получено за последния
пълен отработен месец; 4/ размера на вземането.
При установяване на посочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи
твърдяното от него основание за недължимост на претендираната сума.
С оглед неоспорването му от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между
страните считано от 05.09.1985 г. трудово правоотношение, в рамките на което ищецът Б. М.
е изпълнявал длъжността „уредник“ при ответника Национален исторически музей, като със
заповед № РД-19-198/21.09.2021 г. същото е било прекратено, на основание чл. 327, ал. 1, т.
12 КТ – поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се спори
още, че брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец, се
равнява на сумата от 1 059,32 лв.
Спорният по делото въпрос касае единствено настъпването на изискуемостта на
процесното вземане.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на
доказателствата.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо. Искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде се остави
без уважение, тъй като цели установяването на безспорни факти. Следва да се допусне до
разпит един свидетел при режим на довеждане от ответника за установяване на посочените
в отговора на исковата молба обстоятелства, като на този етап допускането и на други
такива за установяване на същите обстоятелства не се явява необходимо – арг. чл. 159, ал. 2
ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от Национален исторически
музей срещу Б. М. М. насрещен иск за осъждането му да предаде зачислените му движими
културни ценности /ДКЦ/ от фонда на музея на комисията, назначена да извърши
инвентаризация и приемане – предаване по реда на Наредба № Н-6 от 11.12.2009 г. за
формиране, управление и идентификация на музейните фондове, както и да представи
протокол и доклад на комисията по инвентаризация и приемане – предаване, изведен в
научен архив, съгласно чл. 29, ал. 5 от същата Наредба, като ОТДЕЛЯ разглеждането му в
отделно производство.
ДА СЕ ДОКЛАДВАТ насрещна искова молба с вх. № 88230/03.05.2022 г. на
Национален исторически музей, ведно с приложенията към него, както и настоящото
определение, на зам. председателя и ръководител на II Гражданско отделение за образуване
на ново дело.
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от ответника за
установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.12.2022 г. от
12:00 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба и приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4