Р Е Ш Е Н И Е
№…………………/…………………2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, XXXIV-ти състав, в
публичното заседание на пети октомври, през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен
съдия: Елена Янакиева
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 766 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр.
чл.83 ал.6 от ЗОБВВПИ.
Образувано е по жалба на Г.Х.И., ЕГН **********, подадена против
Отказ рег.№ 443р-6479/04.03.3020г. на Началника на Първо РУ при ОД на
МВР-Варна, да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на отказа, като постановен при
съществени нарушения на административно-производствените правила и при
неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи липса на мотиви, го
обосновават. Твърди, че нуждата от самоотбрана е породена от професията,
която упражнява – адвокат. Посочва, че жилището където е живял преди и живее
сега в гр.Варна е нападано от крадци
през 2004 г., 2005 г. и 2018 г., при което е имал сблъсък с извършителите.
Излага твърдения, че къщата му в с.П., е нападана от крадци през 2014 г. и 2017
г., като посочва, че криминалната обстановка в селото е напрегната. Навежда доводи, че населението
е предимно ромско, обирите и нападенията се случват често, като има извършено убийство
на жител на селото, а не са открити извършителите. Посочва, че като бивш
служител на МВР и специалист по сигурността умее да се защитава с оръжие в
рамките на разрешеното от закона. Изложените в жалбата доводи за издаване на
разрешение за огнестрелно оръжие са били изтъкнати в заявлението, като се
посочва, че органа не е направил необходимото да издири всички факти и
обстоятелства, с което е нарушил чл.36 от АПК. Твърди се, че неправилно органа
е приел, че за да издаде разрешително е необходимо нуждата от самоотбрана да е
реално съществуваща, непосредствена и реална, в какъвто смисъл била постановена
и трайната съдебна практика на Върховния административен съд. Навежда доводи,
че в заявлението от 04.02.2020 г. е обосновал потенциална и постоянно
съществуваща опасност за живота и здравето си. Твърди, че през периода на
първоначално издаденото му разрешение за носене на огнестрелно оръжие, считано
от 22.03.2015 г. не е допускал нарушения
на ЗОБВПИ. На изложените основания претендира отмяна на оспорения
административен акт. В съдебно заседание и по съществото на спора поддържа
жалбата и моли съдът да я уважи. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – Началник на Първо РУ при ОД на
МВР-Варна, чрез процесуален представител – ю.к.Г.Г. оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че
лицето не е установило наличие на факти и обстоятелства обуславящи издаването
на разрешително за носене на огнестрелно оръжие. Посочва, че обжалваният акт е издаден в
съответствие с материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на ю.к.
възнаграждение.
Съдът след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е
депозирана от активно процесулно легитимирано лице, чиито права и законни
интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното право на
оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл.149 ал.1 от АПК, с оглед на което съдът приема, че жалбата, инициирала
настоящото производство е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
По
основателността:
С Разрешение
№20150103331/20.02.2015г., на Г.И. е разрешено да придобие за самоотбрана, късоцевно
огнестрелно оръжие с дължина на цевта до 30 см. и боеприпаси съгласно ЗОБВВПИ до **.05.2015г. Със Заявление от 04.02.2020г. до
Началника на І РУ МВР Варна, И. е заявил, че желае да му бъде издадено разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Към
заявлението са приложени: Декларация по чл.76, ал.4, т.2 от ЗОБВВПИ,
Анкетен лист от 04.02.2020г., в който заявителят е посочил, че оръжието
му е необходимо „за защита”, както и че има къща в с.П., обл.Добрич, където
прекарва по-голямата част от годината, като в селото се извършват взломни
кражби, тормоз над хора, има и смъртни случаи; Протокол от 04.02.2020 г.
за предупреждение; Протокол от 24.01.2020г. за
изстреляни боеприпаси; Свидетелство за съдимост, съгласно което лицето не е осъждано; Психиатрично освидетелстване за притежание на оръжие от 27.01.2020г., със заключение „Към момента на
изследването няма данни за психично разстройство”; Удостоверение
от 24.01.2020г. за техническа годност на огнестрелно оръжие; Декларация
от 04.02.2020г. и вносна бележка от
12.05.2020г.
Във връзка с постъпилото заявление е изготвена Докладна записка от 07.02.2020г. от инспектор Градинаров, която е
установила, че Г.И. и членовете на неговото семейство – С. И. – съпруга и Христо И. – син,
не са регистрирани за извършени криминални престъпления и нарушения на
обществения ред. Посочено е, че другият син на И. – Ивайло И. е регистриран,
като заподозрян в Първо РУ – ОД МВР Варна за извършено престъпление по смисъла
на чл.324, ал.1 от НК – упражняване на адвокатска професия след като е лишен от
това право. Установено било също, че не е постъпвала явна или оперативна
информация за подготвени или извършени други престъпления от общ характер по
смисъла на НК от И. и членовете на семейството му. Няма данни същите да
поддържат контакти с лица от криминалния контингент. Извършена била проверка в дома на
заявителя, като съгласно изготвената Докладна записка от 17.02.2020г. от
комисията, на място е установена метална
каса, неподвижно закрепена в ниша в коридора, със секретно заключване.
Представен бил протокол от 16.03.2020 г., за това че оръжието пистолет „ТТ”, два броя пълнителя и 44 бр. патронии са в Първо РУ Варна. На 24.02.2020 г. И. подал заявление, в
което изложил подробни аргументи в подкрепа на искането си за издаване на
разрешение за закупуване, притежание, носене и боравене с късо огнестрелно
оръжие. В заявлението излага доводи, че е имал конфликтни ситуации с недоволни
клиенти, които са отправяли заплахи. Посочил е, че през **98 г. бил пребит, като е изпаднал в безсъзнание,
както и че през годините са ограбвали жилището, в което живее със семейството
си. Изложил е доводи, че през лятото живее в с.П., обл.Добрич, където
криминогенната обстановка е напрегната.
Предвид установеното, с Докладна записка
№ 433р-6120/26.02.2020 г., мл. ПИ – КОС е предложил на Началника на Първо РУ на МВР Варна
да издаде исканото разрешение. На Докладната записка има поставена резолюция от
20.02.2020г.: „Да се изготви мотивиран отказ“.
Решаващият орган е изложил подробни мотиви като е
приел, че липсват аргументи, които да обуславят необходимост от съхранение и
носене на ООБ, както и че самоотбраната може да се осъществява от други
достатъчно ефективни и не толкова опасни за обществото технически средства,
които свободно се продават и подлежат само на уведомителен режим.
В производството пред съда, по искане на
жалбоподателя, бе разпитана свидетелката С. И. – съпруга, от чиито показания се
установява, че И. винаги е имал служебно оръжие, с оглед длъжността, която
заемал в МВР. Посочва, че през **98 г. е заварила съпруга си у дома с разбит
нос, като не е установен извършителя. Спомня си, че през 2004 г. и 2005 г. на
адреса на ул.”П.Й.” няколко пъти са разбивали апартамента им, открадната била прахосмукачката
им. Посочва, че преди 3 г. са разбили мазата им, когато са откраднати буркани
със зимнина и спиртни напитки. През 2014 г. в с.П. бил убит възрастен човек.
През 2018 г. е имало и друго убийство, като през тази година два пъти е обиран дома им в с.П.. Именно тези грабежи са
мотивирали И. да поиска да му бъде издадено разрешение за оръжие през 2015 г.
Свидетелката посочва, че когато съпругът й е в гр. Варна или извън селото, тя
изпитва притеснение, защото остава сама.
Събрани по делото са писма от РУ-Варна, от които се
установява , че по сигнал на жалбоподателя е образувано едно ДП №1126/2018г. по
чл.**5 ал.1 т.3 НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
При извършената
служебна проверка на валидността и законосъобразността на отказа, съдът
установи, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по
чл.76, ал.1, предложение второ и чл. 83, ал. 5, предложение второ от ЗОБВВПИ, а
именно началникът на РУ – Варна, в кръга на предоставените му от закона
правомощия.
Отказът е издаден
в предвидената форма, с необходимото съдържание, посочено в чл.59, ал.2 от АПК, като са посочени фактически и правни основания за издаването
му. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
допуснати в хода на административното производство съществено процесуално нарушение, съставляващо непосочени мотиви. В оспорения акт се
съдържат такива, които са конкретно
обвързани и отговарят на твърденията в подаденото заявление и анкетния лист, така
също обосновават крайния извод и разпоредителната част на административния акт.
Обжалваният отказ е постановен и в съответствие с
материалния закон. Съгласно чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ, в
едномесечен срок преди изтичането на срока по чл.84 ал.2, лицето получило
разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях или разрешение по чл.81а, подава заявление по образец за
подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния
началник на РУ на МВР, придружено с конкретно посочени документи. Съгласно ал.3
на същата разпоредба разрешението за подновяване се издава по реда на чл.83.
Нормата от своя страна урежда първоначалното издаване на разрешение, поради
което е логично и при искане за подновяване на разрешението да не е налице
някое от обстоятелствата по чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ.
Разрешението за
придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята
правна същност е благоприятстващ административен акт, който органът издава при
наличие на установените в закона предпоставки. Проявните форми на видовете цели
за ползване на огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ са изчерпателно
посочени в чл.6 - служебни цели /чл.6, ал.2/ и граждански цели
/чл.6, ал.3/. И при двете проявни форми охраната на личността е обозначена като
„самоотбрана“. В първата хипотеза разрешението се издава за нуждите на
изпълняваното от заявителя занятие, а във втората – поради наличие на опасност
с източник ежедневието на заявителя. Физическите лица могат да придобиват
огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така както са посочени
в чл.6, ал.3, съответно в чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Те не могат да
придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите
и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната
търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.
В чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при
наличието на които органът по чл.83 ал.5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване
на исканото разрешение. Изискванията са два вида: свързани с личността на
заявителя /т.1-9 на чл.58 ал.1/ и свързани с
целта, за която се иска разрешението /т.10 на чл.58 ал.1/. Нормата на чл.58
ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на
разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие е наличието на основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни
цели, учебни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин
обосновава издаването на разрешение. Несъмнеността изисква достигане на степен
на убедителност, която да се разграничи от хипотетичната представа за полезност
или „застраховане“ против евентуални опити за посегателства. Хипотезата „липса
на основателна причина“ е налице при първоначално издаване на разрешение и в
случаите, когато срокът на издаденото разрешение е изтекъл /какъвто е
настоящият случай/ и по същество се издава ново разрешение, тъй като
законодателят е регламентирал изрично възможността за продължаване на срока на
вече издадено разрешение по реда на чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ. Снабдяването с
разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие в хипотезата
на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага, поради което в законодателството е установен
разрешителен режим. При прилагането му към всеки конкретен случай следва да
бъде доказана по категоричен начин нуждата от използването на тази мярка.
Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на
огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен
елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите
на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове
искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е
налице основателна причина за издаване на исканото разрешение. Административният
орган не е задължен да издирва или презумира обстоятелства, установяващи такава
потенциална необходимост за заявителя. Изводът се налага от разпоредбата на
чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща този факт като самостоятелно основание за
постановяване на отказ за издаване на благоприятстващ акт, без значение дали са
изпълнени останалите критерии на закона.
В оспорения отказ
органът е посочил, че липсват аргументи, които да обуславят необходимост от
съхранение и носене на ООБ. Този извод на административния орган съдът намира
за правилен и законосъобразен предвид отсъствието на регламентираната в чл.58,
ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ материалноправна предпоставка за постановяване на
разрешителен административен акт по така обоснованото от заявителя искане.
Нуждата от самоотбрана е правнозначимият факт, който в случая не е установен от
жалбоподателя. Изложените от него доводи /в анкетната карта
е посочил, че оръжието му е необходимо за защита, както и че има имот в с.П., където често
се извършват взломни кражби/, с които мотивира причината
за исканото разрешение, не обосновават необходимост от притежаване на
огнестрелно оръжие. При липсата на доказателства за наличието на конкретна или
потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя,
не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. По
аргумент от чл.170 ал.2 от АПК в тежест на жалбоподателя е да установи, че са
били налице условията за издаване на облагоприятстващ акт по искането му.
Доказването на заявената необходимост от придобиване на оръжие е пълно и
главно, а непровеждането му сочи, че мотивираният с липсата й отказ за издаване
на разрешение е законосъобразен. Правилно административният орган е посочил, че
самоотбраната може да се осъществява с други достатъчно ефективни и не толкова
опасни за обществото технически средства, които свободно се продават и подлежат
само на уведомителен режим.
Постановяването на
процесния отказ е в съответствие с целта на закона. Повишеният риск при
използването на огнестрелно оръжие налага прецизиране на конкретната и
непосредствена необходимост от защита на застрашени блага посредством
огнестрелно оръжие, поради което адекватното прилагане на материалния закон
обслужва и специфичната цел на закона – охрана интересите на обществото от
обоснован разрешителен режим.
Тъй като режимът е
разрешителен, а не регистрационен, фактът, че на заявителя в миналото е
издадено разрешение, не предполага автоматично задължение на органа за
продължаване срока на действието му. В този смисъл неоснователни са съжденията на
жалбоподателя, че тъй като веднъж му е издадено разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и не са налице промяна в
обстоятелствата, заради които е издадено същото, административният орган следва да издаде и
поисканото със заявлението от 04.02.2020г. При всяко сезиране на органа с искане за
продължаване на срока на разрешителното, същият е длъжен да
извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните
предпоставки, определени в закона. Не съществува законово задължение за органа
при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.
Жалбоподателят, при подаване на заявлението, не е представил доказателства и не
е посочил съществена причина, които да обосноват нуждата му от самоотбрана и
лична защита. Твърденията му за извършени посегателства на негово имущество – „инструменти, храна/компоти и
конфитюри, спиртни напитки” не застрашават пряко живота и здравето на жалбоподателя
или на семейството му към момента на подаването на заявлението. Посочените кражби са извършени в предходни
периоди – през 2004 г., 2005 г., 2015 г. и не касаят непосредствено периода на
подаване на заявлението.
Твърдението на жалбоподателя, че криминогенната
обстановка в с.П., общ.Генерал Тошево, обл.Добрич, мотивира и неговото искане, е неоснователно. Не са представени данни, че
срещу него има реална опасност да бъде нападнат или да се извърши посегателство
върху него или членовете на неговото семейство. Смисъла, който се влага в
понятието „реална” опасност е, че опасността съществува конкретно за
жалбоподателя, или за членове на неговото семейство. Тази опасност е породена
от определени фактори – факти, събития, които могат да предизвикат определени
лица, или от определена група, да извършат конкретни действия срещу
жалбоподателя или членове на неговото семейство. Докато нападение на „ромското
население” на с.П. може да бъде осъществено срещу всеки един жител там, но от
това не следва, че всеки един от тях трябва да се снабди с оръжие. Следва да се
отбележи, че това са хипотетични тези, като няма данни за реална такава
опасност – заплашване, личен мотив и др. от конкретно лице или „ромското
население“. Именно навременното уведомяване на органите на МВР, които са
компетентни да извършват проверки и оперативно-издирвателни действия, какъвто е
бил и самият жалбоподател биха изпълнили резултата, който той цели.
Неоснователно
е възражението му, че огнестрелното оръжие е
необходимо във връзка с професията, която упражнява – адвокат. Не се излагат доводи, обосновани от
конкретни факти, които обуславят извода,
че тази професия пряко застрашава живота или здравето му. Няма събрани по
делото данни, че извършените в предходните периоди кражби са свързани именно с
нея. А нападението, извършено върху И. през **98г. е твърде отдалечено по време
събитие, за да е възможно този мотив да се възприеме като основателен. Професията,
която той упражнява сама по себе си без допълнително основание не е свързана с
предпоставки за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие, доколкото българското законодателство не е
предвидило упражняването й да се опосредява от носене на оръжие. Физическите лица могат да
придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както
са посочени в чл.6, ал.3 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни
цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица,
регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или
дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.
Видно от отговорите на РУ-Варна, по сигнал на И. е
образувано само едно
ДП№1126/27.06.2018г., когато е регистриран като потърпевш от престъпление по
чл.**5 ал.1 т.3 от НК. Не се установяват данни, чрез събиране на писмени
доказателства, именно каквито следва да се съставят за твърдените от св.И.
престъпления.
В съдебно заседание проведено на 05.10.2020 г.,
жалбоподателят посочва, че предходното разрешение за оръжие му е издадено, като
за целта се съхранява на адреса в гр.Варна, ул.”П.Й.” №14, но когато посещава с.П., не го съхранява,
а го носи постоянно със себе си, тъй като му е необходимо за самоотбрана или е
под „възглавницата”. Поради това, настоящият състав на Административен съд
Варна, установява като допълнителен довод за отказ за издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие фактът, че лицето
няма къде да съхранява огнестрелното оръжие, докато е в жилището си в с.П.,
общ.Генерал Тошево, обл.Добрич. В анкетния лист И. сам е посочил, че през
по-голямата част от годината живее на село. В този смисъл не са налице
предпоставките на чл.98, ал.1 и ал.2 от ЗОБВВПИ – оръжието да се съхранява в
метална каса, неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо се
устройство. В заявлението от 04.02.2020 г. и в заявлението от 27.02.2020 г.,
жалбоподателят е посочил като адрес гр.Варна, ул.”П.Й.” №14, като не е посочен
адреса в с.П., общ.Генерал Тошево, както и не се излагат мотиви, че оръжието ще
се съхранява в имота там, предвид факта, че лицето прекарва по-голямата част от
годината на село.
В обобщение, хипотезите, които е изредил в
жалбата И. не представляват потенциална възможност от нападение над него или
членовете на неговото семейство или имущество. Кражбите, извършени в дома му са
насочени към семейното имущество, а не към техните живот и здраве. Доказателства,
които да установяват, че е налице реална заплаха за жалбоподателя или членове
на семейството му, живот, здраве и имущество по начин, който изисква тяхната
охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му
боеприпаси както в хода на административното производство, така и в хода на
съдебното производство не са ангажирани. Съдът
кредитира свидетелските показания, доколкото изнесените данни не са оспорени от
страните и не противоречат на доказателствата по делото. Същите обаче не са
достатъчни за да формират извод, че жалбоподателят действително се нуждае от
оръжие, във връзка с упражняване на адвокатска професия, както и за защита на своето
и живота и здравето на семейството си. Снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна
мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството
е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да
бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка.
Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореният акт
е валидно издаден и е законосъобразен. Жалбата против него се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на
правния спор, предвид направеното своевременно искане, съгласно чл.143, ал.4 и
чл.144 от АПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и като съобрази,
че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, и че
производството е приключило след провеждането на само едно открито съдебно
заседание, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Х.И., с ЕГН **********,
подадена срещу Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба
на късоцевно огнестрелно оръжие и прилежащите му боеприпаси, издаден от
Началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна по Заявление вх. №
387200-117/04.02.2020г.
ОСЪЖДА Г.Х.И., ЕГН **********,*** сумата в размер на
100 /сто/ лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: