Р Е Ш Е Н И Е
№ 780
Гр. П., 23.05.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на осемнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 07925/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу Л.В.Ф.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 212,07
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г., равняваща се на ½ част от
общия дълг за процесния период, до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр.
П., кв. ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 38,12
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.01.2015 г. до 04.01.2018 г., равняваща се на ½ част от
общия дълг за процесния период, за които суми по ч. гр. дело № 01942/2018 г. по
описа на Районен съд – П., ГО, V-ти състав е
издадена Заповед № 1518 от 23.03.2018 г. за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в
качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на
ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното
си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия
период в размер на сумата от 212,07 лв., формирана като ½ част от общата
дължима сума за периода, и на падежа, нито към момента на депозиране на
заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката
и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 38,12 лв. за периода
от 08.01.2015 г. до 04.01.2018 г., представляваща ½ част от общата
дължима лихва за този период. С тези съображения ищецът отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор ответницата Л.Ф., чрез пълномощника си адв. В.К., оспорва част
от исковите претенции, а именно сума в общ размер от 79,74 лв. с твърдението,
че същата е погасена по давност. По отношение на
останалата част – в общ размер на сумата от 170,45 лв. за периода от 22.03.2015
г. до 30.04.2017 г. признава исковете като посочва, че тази сума е заплатена от
нея, поради което същата не е дала повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника
си, поддържа изцяло предявените искове, като не отрича, че след депозиране на
исковата молба ответницата е заплатила част от процесните суми в размер и за
периоди, посочени от нея и обективирани в представената от същата разписка.
Ответницата, редовно призована, не се явява и
не изпраща представител. В депозирана по делото писмена молба от 20.03.2019 г.
уточнява, че с платената от нея сума в общ размер от 170,45 лв. са погасени
главница в размер от 149,54 лв. за периода от 22.03.2015 г. до 30.04.2017 г. и лихва в
размер от 20,91 лв. за периода от 10.05.2015 г. до 04.01.2018 г.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 01942/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, V-ти състав. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта
за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните
искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице
интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането
на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
Между
страните не се спори, че през процесния период ответницата е била собственик на
½ идеална част от процесния топлоснабден недвижим имот и, че ищцовото
дружество е доставило до имота топлинна енергия, която според правата на
ответницата възлиза на твърдяната от него цена. С проекта за доклад по делото,
обективиран в определението от 08.03.2019 г. и обявен за окончателен такъв, с
оглед липсата на оспорвания и възражения от страните, тези обстоятелства са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Не
е спорно, а от представената от ответницата и приета по делото разписка №
02000857855562 от 11.02.2019 г., издадена от „Изи Пей“ АД се установява, че
ответната страна Л.Ф. е заплатила на ищцовото дружество сума в общ размер от 170,45 лв. с вписано
основание за това „главница и лихва за периода от месец март 2015 г. до месец
април 2017 г. по гр. дело № 7925/2018 г.“
Предвид
изложеното и с оглед изричното твърдение от представителя на ищцовото дружество,
че с платената сума са погасени главница и лихва по размери и периоди, посочени
от ответницата и отразени в справката, съдът приема, че с преведената сума в
общ размер от 170,45 лв. ответницата е погасила част от главницата – в размер
от 149,54 лв. за периода от 22.03.2015 г. до 30.04.2017 г. и начисленото върху
същата обезщетение за забава в размер от 20,91 лв. за периода от 10.05.2015 г.
до 04.01.2018 г. / с оглед данните от извлечението от сметка за абонатен №
**********, удостоверяващо конкретните падежи на лихвата/.
Изясни
се, че за останалата част от вземанията – главница в размер на сумата от 62,53
лв. за периода от 01.11.2014 г. до 21.03.2015 г. и лихва за забава в размер от 17,21
лв. за периода от 08.01.2015 г. до 04.01.2018 г., ответницата въвежда
правопогасяващо възражение с твърдение, че тази част от вземанията е недължима
поради погасяването им по давност. Съдът намира това възражение за основателно,
предвид следните съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда. В настоящия случай вземането, представляващо стойност на топлинна
енергия, има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането. В клаузата на чл. 34, ал. 1 от
приложимите към процесното правоотношение Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация–П.“ ЕАД на потребителите в гр. П.,
приети в заверено копие като писмено доказателство по делото като приложение
към вестник „СъП.“, бр. 82/3959 от 29.04.2008 г., е предвидено задължението на
потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в клаузата на
чл. 34, ал. 6, че при неизпълнение в срок на това задължение купувачът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащане на топлинната енергия. Изложеното дава основание за извод, че
вземането за цена на потребена топлинна енергия за съответния месец става
изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.03.2018
г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че погасено по давност е цялото вземане за главница,
претендирано за периода от 01.11.2014 г. до 21.03.2018 г. /три години преди
датата на подаване на заявлението от 22.03.2018 г./ и в размер на сумата от
62,53 лв. На основание чл. 119 ЗЗД и с оглед акцесорния му характер погасено по
давност е и вземането за законна лихва за забава в размер на сумата от 17,21
лв.
Изложеното
обуславя извода, че предявените искове се явяват изцяло неоснователни – поради
плащане на част от сумите в хода на процеса /обстоятелство, съобразено от съда
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК/ и поради погасяването на останалата част по давност,
поради което следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора право на разноски имат и двете страни – ищецът според
отхвърлената, поради осъщественото в хода на процеса частично плащане на
вземанията, част от исковите, а ответницата според отхвърлената част от
претенциите поради погасяване на останалата част от вземанията по давност, както
за тези, сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на
ч. гр. дело № 01942/2018 г. по описа на Районен съд – П. – арг. т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС. В тази връзка съдът намира за неоснователно искането на Л.Ф., обективарано
в депозирания писмен отговор, за присъждане на разноски в пълния им претендиран
размер на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Прилагането на посочената разпоредба и
присъждането в полза на ответника на поисканите от него разноски в пълен размер
е обусловено не само от признание на исковете, но и от положително
установяване, че същият не е дал повод за завеждане на делото. В настоящата
хипотеза тази втора кумулативно дадена предпоставка не е налице, доколкото
процесното дело е образувано по заявление от 22.03.2018 г., а частичното
плащане на Ф. е от 11.02.2019 г., т.е. реализирано в хода на процеса и в
момент, в който вземанията ѝ са били изискуеми. Предвид изложеното, в
полза на „Топлофикация – П.“ АД следва да бъде присъдена сумата от 11,95 лв. –
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 39,84 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции поради погасяването
на вземанията по давност, в полза на ответницата следва да бъде присъдена
сумата от 204,38 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж.к. Мошино срещу Л.В.Ф., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** ***обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че Л.В.Ф. *** АД сумата от 212,07 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017
г., равняваща се на ½
част от общия дълг за процесния период, до топлоснабден недвижим имот, находящ
се в гр. П., кв. „***,
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.03.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 38,12 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
08.01.2015 г. до 04.01.2018 г., равняваща се на ½ част от общия дълг
за процесния период, за които суми по ч. гр. дело № 01942/2018 г. по описа на
Районен съд – П., ГО, V-ти състав е
издадена Заповед № 1518 от 23.03.2018 г. за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Л.В.Ф., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 11,95 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 01942/2018 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, V-ти състав и сумата от 39,84 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Л.В.Ф., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** сумата от
204,38 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 01942/2018
г. по описа на съда,
с приложен към същото заверен препис от настоящото решение, да се
изпрати на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: