Р Е Ш
Е Н И Е № 1071
гр.Бургас, 19.07.2017г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 904 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, предя-вени от ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, гр.София, против Р.А. ***.
Ищецът твърди, че на 03.04.2015г. е сключил с
ответницата Договор за потреби-телски паричен кредит № PLUS-11226832, по силата на който
й е предоставил 10 300 лв. Твърди също така, че с 2 885.57 лв. от тях
са били рефинансирани стари задължения на Я. към дружеството, по други два
договора, а 360.50 лв. са били удържани, като такса
усвояване на кредита. Останалите 7 053.93 лв. са били
преведени по нейна смет-ка. Тя е следвало да погаси заема на 84 месечни вноски,
всяка по 382.34 лв., в това чис-ло: главница по заема, ведно с оскъпяването му,
съгласно ГПР от 44.98 % и лихвен про-цент 36.90 %, както и допълнително
сключена застраховка ”Защита на плащанията” – в размер на 3 244.50 лв.
Сочи, че Р.Я. е преустановила обслужването на кредита на 20.01.2016г., към която дата
са били погасени осем месечни вноски. Излага съобра-жения, че съгласно чл.5,
изр.2 от Договора, вземането му за остатъка от общо 26 393.01 лв. е
станало предсрочно изискуемо към 20.02.2016г. Предвид това моли Съда да поста-нови
решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 10 312.83 лв. –
глав-ница, сумата 16 080.18 лв. – възнаградителна лихва, и сумата 862.84
лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 20.02.2016г. до
16.12.2016г. Претендира разноски.
Я. не оспорва съществуването на твърдяното от ищеца облигационно пра-воотношение,
основано на договор за кредит, както и неизпълнението на задълженията си по него.
Счита, обаче, че начислените й лихви са твърде високи.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказател-ства, намира за установено следното:
Представен е договор за потребителски паричен
кредит № PLUS-11226832 от 03. 04.2015г., сключен между ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – кредитор и Я.,
като кредитополучател.
По силата на същия, дружеството й е предоставило
потребителски кредит в раз-мер на 10 300 лв., а тя се е задължила да върне
тази сума, ведно с уговорените възнагра-дителна лихва и застрахователна премия,
на 84 вноски, всяка на стойност 382.34 лв.
По делото не се спори, че ищецът е изпълнил задължението
си по договора – да предостави на ответницата уговорената сума, като с част от
същата са рефинансирани стари дългове на Я. към дружеството, както и че тя е
спряла да плаща погасител-ните си вноски към 20.01.2016г.
Не са представени доказателства ищецът надлежно да е
уведомил ответницата за обявената от него предсрочна изискуемост на кредита,
поради което същата следва да се счита за настъпила от датата на връчването на
исковата молба и приложенията й по настоящото дело, а именно – 10.02.2017г.
В тази връзка, следва да се посочи, че възнаградителната
лихва, претендирана в случая за целия срок на договора – до 20.04.2022г., се
дължи на заемодателя за това, че е предоставил в собственост на заемателя
конкретна парична сума за определен период от време. Упражняване правото да се
обяви кредита за предсрочно изискуем на практи-ка е равнозначно на разваляне на
договора за заем, поради неизпълнение на задълже-нието от страна на длъжника. И
тъй като от този момент последният следва да върне цялата, получена сума,
евентуално – остатъка от нея, то за в бъдеще не дължи възнагра-дителна лихва,
за която е отпаднало и основанието да се начислява. При забава се след-ва
единствено обезщетение в размер на законната лихва върху главницата по чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Така в Определение № 974 от 07.12.2011г. по ч. т. дело № 797/2010г.
на ВКС, II т. о.
От заключението по ССЕ, депозирано в деловодството на
състава на 30.06.2017г. се установява, че към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита на ответницата – 10.02.2017г., задълженията
й по процесния договор възлизат, както след-ва: общо 10 312.83 лв. –
главница, от които 231.72 лв. застраховки за периода от 19.02. 2015г. до
20.07.2016г., 4 237.80 лв. – договорна лихва за периода от 19.02.2016г. до
20. 02.2017г., и 862.84 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от
20.02.2016г. до 16.12.2016г.
При нейна доказателствена тежест, Я. не е ангажирала
доказателства да е платила на ”БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД горните суми.
Предявените искове са главницата и мораторната лихва са основателни
и следва да бъдат уважени изцяло. Този – за договорната лихва, следва да се
уважи за посочения по-горе размер и период, като за разликата до пълния
предявен размер от 16 080.18 лв. и за периода от 20.02.2017г. до
20.04.2022г., следва да се отхвърли, като неоснователен.
Върху главницата се дължи и законната лихва от 07.02.2017г.
до изплащането й.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а
именно – 632.02 лв. за ДТ, 80.08 лв. за възнаграждение на вещото лице по ССЕ,
както и 120 лв. – юрисконсултско възна-граждение.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.А.Я., с
ЕГН: **********,***, да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр.С, ЖК “”, Бизнес парк София, бл.14, сумите: 10 312.83 лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит №
PLUS-11226832, сключен на 03.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от 07.02.2017г.
до окончателното плащане; 4 237.80
лв. – до-говорна лихва за периода от 19.02.2016г. до 20.02.2017г., и 862.84 лв. – обезщетение
за забавено плащане за периода от 20.02.2016г. до 16.12.2016г., както и
направените по де-лото разноски – 632.02 лв.
за ДТ, 80.08 лв. за възнаграждение
на вещото лице по ССЕ и 120 лв.
юрисконсултско възнаграждение, като за разликата до пълния предявен размер от
16 080.18 лв. и за периода от 20.02.2017г. до 20.04.2022г., ОТХВЪРЛЯ иска
за запла-щане на възнаградителна лихва, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връч-ването му на страните.
Съдия: / Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.