РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 28.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в
публичното съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
9817 по описа за 2016 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ от „Ю.Б.“ АД срещу П.Г.М.
и Н.К.К. за установяване съществуването на следното
вземане: 183 532,12 евро - неизплатена главница по договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL37010/17.06.2008 г., и допълнителни споразумения към него
от 20.03.2009 г., 04.11.2009 г., 07.06.2010 г., 24.02.2011 г., 28.02.2011 г.,
21.03.2011 г., 30.11.2012 г. и 30.12.2012 г., ведно със законна лихва от
18.11.2015 г. до изплащане на вземането; 43 094,95 евро - дължими договорни
лихви за периода от 15.05.2013г. до 18.11.2015 г.; 748,89 евро – дължими по
кредита такси за периода 14.08.2012 - 18.11.2015 г.; 96 лева - дължими по кредита
такси за периода 05.12.2013 - 18.11.2015 г..
Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че въз основа на
договор за кредит за покупка на недвижими имот № HL37010/17.06.2008 г., сключен
между него и П.Г.М., е отпуснал на последната сумата от 157 300 евро, като
кредитополучателят се е задължил да я върне, ведно с договорените лихви за 348
месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. С договор за
встъпване в дълг от 02.03.2010 г. Н.К.К. се е
задължил като солидарен длъжник да отговаря за всички задължения по кредита.
Сочи, че кредитът е станал предсрочно изискуем, считано от 15.07.2013 г.,
поради неплащане на три последователни погасителни вноски с падежи 15.05.2013
г., 15.06.2013 г. и 15.07.2013 г., съгласно чл. 18, ал. 2 от договора за
кредит. За настъпилата предсрочна изискуемост ответниците са уведомени с
нотариална покана на 13.10.2013 г. Излага, че с оглед обявената предсрочна
изискуемост в полза на кредитора са били издадени заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 ГПК от 18.01.2016 г., и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 70770/2015 г,
по описа на СРС, 57 състав за посочените по-горе суми, предмет на
установителния иск. Счита, че предвид постъпилото възражение от длъжниците
срещу издадената заповед за изпълнение, за ищеца е налице правен интерес да
предяви настоящите искове и моли съда да установи, че ответниците
дължат на „Ю.Б.“ АД сумите, посочени в заповедта за изпълнение и исковата
молба.
Ответниците по делото П.Г.М. и Н.К.К. оспорват изцяло така
предявените искове като недопустими, тъй като е налице влязло в сила
определение по ч.гр.д. №51121/2013 г. по описа на СРС, 123 състав, с което е
обезсилена предходно издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за идентично
вземане. Оспорват иска по основание и размер. Твърдят, че не била настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като представените по делото нотариални
покани не били надлежно връчени по реда на чл. 47 ГПК на адреса им, същите са
подписани от лице без представителна власт, изпратени са на адрес, различен от
посочения в договора за кредит и не са достигнали до знанието на ответниците.
Релевират на основание чл. 143, т. 3, т. 10, т. 12 ЗЗП възражение за нищожност
на договорните клаузи (чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 13, ал. 1,
чл. 18, чл. 19, чл. 27), както и на тези по допълнителните споразумения към
договора за кредит, касаещи едностранното увеличаване на лихвения процент по
кредита. Прави се възражение за нищожност и на договора за встъпване в дълг, с
който ответникът Н.К.К. е поел солидарно
задълженията, тъй като липсват доказателства същият да е вписан в Службата по
вписвания към учредената по кредита ипотека. Оспорват подписаните допълнителни
споразумения с твърдения за недопустимо начисляване на лихва върху лихва, тъй
като просрочените задължения по кредита са прибавяни към редовната главница.
При условията на евентуалност поддържат, че претендираните суми са погасени по
давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
На първо място следва да се посочи, че
неоснователни са твърденията на ответниците за недопустимост на настоящата
искова претенция, тъй като за същото вземане е било образувано ч.гр.д. №
51121/2013 г., на СРС, 123 състав, по което издадената заповед за незабавно
изпълнение е била обезсилена поради непредявяване на установителния иск по чл.
422 ГПК. Във конкретния случай, обезсилването на издадената заповед по чл. 417 ГПК няма сила на пресъдено нещо между страните относно съществуването на
вземането и за кредитора не е налице правна пречка да подаде ново заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Видно от договор за кредит за покупка на
недвижими имот № HL37010/17.06.2008 г., сключен между „Ю.Б.“ АД и П.Г.М.,
банката е отпуснала на кредитополучателя 157 300 евро, със задължение сумата да
бъде върната, ведно с договорените лихви за 348 месеца, до 02.07.2037 г. Уговорено
е, че годишната лихва по кредита е в размер на Базовия лихвен процент на
банката по жилищните кредити в евро, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, като към момента на подписването на договора стойността
му се е равнявала на 6,70 %.
С допълнителни споразумения от 20.03.2009 г. и
04.11.2009 г. към договора за кредит кредитополучателят и банката са постигнали
съгласие за определен срок да се въведе облекчено погасяване на задължението,
съобразно погасителен план, като просрочената и непогасена лихва по кредита е прибавена
към главничното вземане.
С договор за встъпване в дълг от 02.03.2010 г.
Н.К.К. се е задължил като солидарен длъжник да
отговаря пред банката за всички задължения на П.Г.М. по процесния
кредит.
По силата на подписани между кредитора,
кредитополучателя и солидарния длъжник допълнителни споразумения от 07.06.2010
г., 24.02.2011 г., 28.02.2011 г., 21.03.2011 г., 30.12.2011г., 30.11.2012 г., отново
е въвеждан допълнителен период на облекчено погасяване на задължението чрез
намаляване на лихвата по кредита, съобразно погасителен план, като просрочената
и непогасена лихва по кредита е капитализирана към главничното вземане. Следва
да се отбележи, че предвид представените към исковата молба допълнителни
споразумения, съдът намира, че между страните е подписано споразумение от 30.12.2011
г., а не от 30.12.2012 г., както е посочено в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и исковата молба.
Поради непогасяване на три последователни
вноски с падеж 15.05.2013 г.,
15.06.2013 г., 15.07.2013
г., „Ю.Б.“ АД е подал заявление по чл. 417, т. 2 ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. № 70770/2015 г, по описа на СРС, 57 състав, и на 18.01.2016 г. са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за суми, както
следва: 183 532,12 евро - неизплатена главница по договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL37010/17.06.2008г., и допълнителни споразумения към него
от 20.03.2009 г., 04.11.2009 г., 07.06.2010 г., 24.02.2011г., 28.02.2011 г.,
21.03.2011 г., 30.11.2012 г. и 30.12.2012 г., ведно със законна лихва от
18.11.2015 г. до изплащане на вземането; 43 094,95 евро - дължими договорни
лихви за периода от 15.05.2013 г. до 18.11.2015 г.; 748,89 евро – дължими по
кредита такси за периода 14.08.2012 - 18.11.2015 г.; 96 лева - дължими по
кредита такси за периода 05.12.2013 - 18.11.2015 г.., както и 17 538,57
лв. – разноски в заповедното производство.
Съгласно първоначално изготвената и приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза от 01.12.2017 г., неплатеният остатък от
главницата по договора за кредит към датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК - 18.11.2015 г. е в размер на 183 532,12 евро, формирана като разлика
между усвоената главница по кредита 157 300 евро и натрупани към главницата
задължения 29 849,90 евро, минус общо погасената главница от 3617,78 евро;
дължимата за периода от 15.05.2013 г. до 18.11.2015 г. неизплатена договорна
лихва в общ размер на 43 094,95 евро; неплатена автоматична такса и
имуществена застраховка в общ размер на 748,89 евро, за периода от 14.08.2012
г. до 18.11.2015 г., Последното постъпило плащане по кредита в размер на
2040,92 евро. на 19.09.2013 г. В о.с.з. от 11.12.2017 г. вещото лице е
допълнило, че от аналитичните сметки в счетоводството на банката е видяло
осчетоводена сума от 96 лева., представляваща разноски по събиране на
вземането, но с оглед поставената му задача не е включило тази сума в
експертизата.
В приложение № 1 и №2 от допълнително заключение
от 05.04.2018 г., както и в приложение №1 от допълнително
заключение с допълнение от 29.10.2018 г., изслушани и приети по делото, в
табличен вид е отразено погасяването на кредита, извършено от всеки от двамата
ответници с наличните по банковите им сметки суми. В допълнително заключение с
допълнение от 29.10.2018 г., по искане на ответниците, вещото лице е посочило и
вариант на погасяване на задълженията по кредита с извършените плащания,
съобразно първоначално уговореното в договора за кредит и без да се вземат
предвид договореното в допълнителните споразумения.
Възражението
на ответника Н.К.К. за нищожност на договора за
встъпване в дълг от 02.03.2010 г. поради невписването му в Служба по
вписванията към учредената по кредита ипотека, съдът намира за неоснователно.
Предвиденото в чл. 171 ЗЗД вписване има отношение единствено за действието на
ипотеката към обезпеченото вземане и доколкото не е спорно, че солидарният
длъжник е изразил валидна воля да отговаря солидарно за задълженията на
кредитополучателя П.М. по договора за кредит, то и следва да се приеме, че
договорът за встъпване в дълг е валиден и е породил предвидените в него правни
последици.
Неоснователни
се явяват и възраженията за нищожност на основание чл. 143, т. 3, т. 10, т. 12
ЗЗП на договорните клаузи (чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 13,
ал. 1, чл. 18, чл. 19, чл. 27), както и на тези по допълнителните споразумения
към договора за кредит, които според ответниците касаят едностранното
увеличаване на лихвения процент по кредита. Видно от чл. 3, чл. 4 и чл. 5 от
последно подписаното между страните допълнително споразумение от 30.11.2012 г.
към договора за кредит, е договорено, че след изтичане на шестмесечния период
на облекчено погасяване, през който лихвата по кредита е в размер на 5,23 %, по
кредита ще се начислява лихва в размер на базов лихвен процент от 8,20 % и 1,25
% надбавка, т.е. общо 9,45%. Противно на твърденията на ответниците,
увеличението на лихвения процент не е в резултат на едностранна промяна от
страна банката, а въз основа на постигнато общо съгласие със задължените по
кредита лица. Видно от съдържанието на предходно подписаните споразумения, с
които е договаряно многократно преструктуриране на кредита, промяната на
първоначалния размер на лихвата по кредита (6,70 %) е била и в посока нейното
намаляване за определени периоди на облекчено погасяване и същата е била в
размер на 4,46 %, 2,79 %, 2,93%, 2,97 %. При положение, че размерът на лихвата
е променян в резултат на взаимно постигнато съгласие, но и като се отчита, че
банката също е направила отстъпки в посока намаляване на размера й, в конкретния случай съдът намира, че последващото увеличаване на лихвата не е било в противоречие на чл. 143 ЗЗП.
Основателно
обаче е възражението на ответниците за недопустимо начисляване на лихва върху
лихва, което е постигнато при подписването на допълнителните споразумения, с
които върху първоначално дължимия размер на главницата е прибавяна и
просрочената лихва, както и дължими такси по кредита. Анатоцизмът поначало е недопустим по аргумент от чл.
10 ал. 3 ЗЗД, освен при условията, регламентирани в наредби на БНБ. Сочените от
ищеца в допълнителната искова молба разпоредби на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от Наредба
№ 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките
и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, касаят правилата за
определянето на една рискова експозиция като преструктурирана, но не
установяват условия, при които банката може да прибавя към главничното вземане
по кредита вече изтекли лихви и непогасени такси, които да олихвява отново. В
този смисъл и клаузите от подписаните между страните допълнителни споразумения
към договора за кредит, с които е уговорено натрупване на непогасените лихви и
такси към главницата, са нищожни като противоречащи на закона и не са произвели
правно действие. Независимо от този извод, недействителността на тези клаузи не
води до нищожност на споразуменията в тяхната цялост, тъй като уговорките за
преструктурирането на кредита чрез въвеждане на период с по-ниска лихва са
действителни и обективират волята на кредитора, кредитополучателя и солидарния
длъжник.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че страните по делото са били валидно обвързани от
клаузите на договор за кредит за покупка на недвижими имот № HL37010/17.06.2008
г. и подписаните към него допълнителни споразумения, с изключение на клаузата
за прибавяне на изтекли лихви и такси към главницата. Ето защо и за ответниците
се е породило задължение да върнат вземането, съобразно договореното.
Съгласно приетото в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, че ще счита кредита за предсрочно
изискуем, ако към този момент са налице обективните факти, обуславящи
настъпването й. Следователно предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на едната страна при наличието на две предпоставки: 1.
обективна, изразяваща се в неплащане на една или няколко вноски и 2. упражнено
от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като „обявяването“
предполага изявление на кредитора и има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора.
Съгласно първоначалната ССЕ последното плащане по кредита е на
19.09.2013 г. в размер на 2040,92 евро, като след тази дата длъжниците са
изпаднали в забава.
Видно от приложените към исковата молба нотариални покани и писмо от
27.02.2018 г. от нотариус В.Б. с рег. №302 при НК, адресирани до П.Г.М. и Н.К.К., обявяването на кредита за предсрочно изискуем е било
надлежно сведено до знанието на длъжниците по реда на чл. 47 ГПК – чрез
залепване на уведомление. Неоснователни са доводите на ответниците, че
процедурата по чл. 47 ГПК (в редакцията й към ДВ бр. 59/20.07.2007 г.) не е била надлежно спазена, тъй като нотариалните покани са изпратени
до последно посочения от ответниците адрес в допълнително споразумение от
30.11.2012 г. към договора за кредит, а именно: гр. София, ул. „*********, при
три последователни посещения в рамките на един месец, като е констатирано, че
на звънците и пощенските кутии не фигурират имената на длъжниците и няма достъп
до жилището, поради което и на 23.09.2015 г. са залепени уведомления. Не е
спорно, че в предоставения на длъжниците двуседмичен срок същите не са се явили
в кантората на нотариуса. Без значение е и обстоятелството дали нотариалните
покани са били подписани от лице без представителна власт, доколкото с
предявяването на заявлението по чл. 417 ГПК, банката изрично потвърждава
извършените от нейно име действия. Предвид нотариалното удостоверяване върху
поканата, че същата е връчена на всеки от двамата длъжници на 13.10.2015 г. и с
оглед задължителните указания в тълкувателното решение, съдът намира, че
предсрочната изискуемост е настъпила не от сочената в исковата молба дата –
падежът на третата последователно неплатена вноска (15.07.2013 г.), а от
13.10.2015 г., която дата представлява момента на връчването на нотариалните
покани чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, с което следва да
се приеме, че обявяването на предсрочната изискуемост е достигнало до знанието
на длъжниците.
Съобразно заключението на първоначалната ССЕ от 01.12.2017 г. и като се
приспадне от отпусната главница по кредита (157 300 евро) погасената част
от нея 3617,78 евро, съдът намира, че дължимият непогасен размер на предсрочно
изискуемата главница по кредита се равнява на 153 682,22 евро. По
изложените по-горе съображения, прибавените към главницата, въз основа на
допълнителните споразумения, задължения за такси и лихви в размер на 29 849,90
евро са недължими под формата на главница и не следва да се присъждат.
Частично основателна е и претенцията за договорни лихви, дължими за
периода 15.05.2013 г. – 18.11.2015 г., като такива са дължими до датата на
предсрочна изискуемост – 13.10.2015 г. В таблица №2 от първоначалната ССЕ (л.320) са посочени по месеци неплатените
остатъци от договорните лихви, чийто размер съдът изчисли, че се равнява на
сумата от 16 709,87 евро. Настоящият
състав не кредитира експертизата в частта, с която е посочено, че дължимата
лихва, посочена към дата 27.05.2015 г., е в размер на 24 238,26 евро,
доколкото тази сума не кореспондира нито със съдържанието на представените
допълнителни споразумения, нито с погасителните планове към тях.
Предвид заключението по първоначалната ССЕ, според което дължими по
кредита такси за периода 14.08.2012 - 18.11.2015 г. са в размер на 748,89 евро,
съдът намира, че в тази част ищцовата претенция следва да бъде уважена в пълния
предявен размер от 748,89 евро.
Следва да бъде уважен и иска за сумата от 96 лева, дължима за периода 05.12.2013
- 18.11.2015 г., която според даденото от вещото лице пояснение в о.с.з. от
11.12.2017 г., е осчетоводена по аналитичните сметки в счетоводството на
банката и представляваща разноски по събиране на вземането. Същата съдът намира
за дължима на основание чл. 10, т. 3 от договора за кредит, която клауза
предвижда, че кредитополучателят поема разноските по организиране и провеждане
на принудителното изпълнение.
Възражението на ответниците за настъпила погасителна давност по
отношение на претендираните вземания по договора за кредит е неоснователно,
доколкото с допълнителното споразумение от 30.11.2012 г. към договора за
кредит, ответниците са признали изискуемите и неплатени остатъци за главница,
лихви и такси по кредита, с което погасителната давност на основание чл. 116,
б. „а“ от ЗЗД е била прекъсната, а след този момент, до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение -18.11.2015 г., не е
изтекъл тригодишен давностен период.
Предвид гореизложеното ищцовата претенция се явява основателна за
главницата от 153 682,22 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 18.11.2015 г.;
за договорната лихва за периода 15.05.2013г. - 13.10.2015 г. в размер на 16
709,87 евро; за
дължими по кредита такси за периода 14.08.2012 -
18.11.2015 г., в размер на 748,89 евро, както и за дължими такси по кредита за
периода 05.12.2013 - 18.11.2015 г. в размер на 96 лева.
Предявените исковете следва да бъдат отхвърлени за част
от главницата, явяваща се разликата над 153 682,22 евро до претендираните 183
532,12 евро, като и за частта от претендираните договорни лихви, представляващи
разликата над 16 709,87 евро до претендираните 43 094,95 евро и за периода
14.10.2015 г. – 18.11.2015 г.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца разноски, както следва: за
производството пред СГС в общ размер на 7332,22 лв., от които 301,09 лв. – депозит за ССЕ; 6731,12
лв. – държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение; както и
разноски за заповедното производство в общ размер на 13201,84 лв., от които 6505,47 лв. – адвокатско възнаграждение
и 6696,37 лв. – държавна такса. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на всеки от
ответниците следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2438,06 лв., а на Н.К. и сумата
от 37,09 лв. – заплатен депозит за ССЕ. Доколкото след подадено от длъжниците
възражение по чл. 414 ГПК, банката е предявила иск по чл. 422 ГПК, предмет на
настоящото дело, то и съдът намира за неоснователно искането на ответниците за
присъждане на отделно адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
в заповедното производство. Предвид неоснователността на подадените частни
жалби срещу заповедта за изпълнение, по които е образувано гр. д. №10590/2016
г., по описа на СГС, неоснователно е искано и за присъждане на държавна такса
от 15 лв. за подаването на жалбите.
Предвид
изложените съображения, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Г.М.
с ЕГН ********** и Н.К.К. с ЕГН **********, и двамата
със съдебен адрес ***, чрез адв. Д.П., дължат солидарно на „Ю.Б.“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Витоша“, ул. „*********, чрез юрк.
М.Д., по предявените от банката искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
430 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, непогасени суми по договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL37010/17.06.2008 г., и допълнителни споразумения
към него от 20.03.2009 г., 04.11.2009 г., 07.06.2010 г., 24.02.2011 г.,
28.02.2011 г., 21.03.2011 г., 30.12.2011 г. и 30.11.2012, както следва: 153 682,22 евро - главница по кредита,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение - 18.11.2015 г.; 16 709,87 евро - договорната
лихва, дължима за периода 15.05.2013 г. - 13.10.2015 г.; 748,89 евро - дължими по кредита такси за периода 14.08.2012 -
18.11.2015 г.; както и 96 лева -
дължими такси по кредита за периода 05.12.2013 - 18.11.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца
срещу ответниците установителни искове по чл. 422 ГПК за задължения,
произтичащи от горепосочения договор за кредит и допълнителните споразумения
към него за разликата над 153 682,22 евро до претендираните 183 532,12 евро,
представляваща главница по кредита, както и за претендираните договорни лихви -
за разликата над 16 709,87 евро до претендираните 43 094,95 евро и за периода
14.10.2015 г. – 18.11.2015 г., за които вземания на 18.01.2016 г. са издадени заповед
за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по гр.д. № 70770/2015
г., по описа на СРС, 57 състав.
ОСЪЖДА П.Г.М. с ЕГН ********** и Н.К.К.
с ЕГН **********, да заплатят на „Ю.Б.“
АД с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съобразно уважената
част от исковата претенция, разноски за производството пред СГС в общ размер на
7332,22 лв., както и разноски за заповедното производство в общ размер
на 13 201,84 лв.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД с ЕИК *********
да заплати на П.Г.М. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски
за адвокатско възнаграждение за производството пред СГС в размер от по 2438,06
лв.,
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД с ЕИК *********
да заплати на Н.К.К. с ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за производството пред СГС за адвокатско
възнаграждение в размер от по 2438,06 лв., както и сумата от 37,09
лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ: