Р Е Ш Е Н И Е
№ 376
Габрово, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на двадесет
и първи февруари две хиляди
двадесет
и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
ПЕТРАКИЕВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радослава Райчева и с участието на
прокурор Тихомир Петков за Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа
докладваното от съдията Петракиева КАНД № 96 от 2022 година по описа на същия
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/. Образувано е въз основа на касационна жалба вх. № СДА-01-362 от 02.03.2022
г., подадена от „СЛК ТРАНС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. „Столетов“ 127, вх. А, ет.5,
ап.15, представлявано от Светлана Калин, чрез адвокат Д.Н., против Решение №4/12.01.2022
г., постановено по АНД №958 от 2021 година на РС – Габрово.
С
атакуваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №
35-0001158 от 14.10.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ /АА/ - Плевен, с което на касатора е наложена имуществена
санкция в размер на 3000.00 лв. на основание чл. 96г ал.1 от Закона за автомобилните
превоз /ЗАП/ за нарушение на чл. 7а ал.2 пр.3 от ЗАП.
Нарушението, за което е издадено
процесното НП, се изразява в следното:
На 01.10.2021 г., около 15.00 часа,
в РД „Автомобилна администрация“ при извършване на комплексна проверка на фирма
СЛК Транс ООД, извършваща международен превоз на товар с лиценз №12351 се
установи: при проверка на информацията от дигиталните тахографи и от дневника
за предпътен преглед превозвачът СЛК Транс ООД допуснал водача Станко Стефанов
Шутов да извърши превоз за периода 08.01.21 г. до 27.01.21 г. без да притежава
валидно „удостоверение за психологическа годност, установено след справка в
регистъра на психологическите изследвания на ИА „АА“.
От посочената справка в електронен
регистър на ИА „АА“ се установява, че водачът
има такова удостоверение с изтекъл срок на валидност до 12.07.2020 г. С
това си поведение дружеството е нарушило горепосочената нормативна разпоредба,
поради което му е наложено цитираното наказание.
В законния срок привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице подава жалба до районния съд, с
която моли за отмяна на процесното НП.
За да постанови съдебния си акт,
РСС е приел, че АУАН и НП са издадени при спазване на процесуалните правила и
законовото изискване за форма на акта, за установено по несъмнен начин
нарушение и деец, като техни автори са компетентни административни органи, за
които изводи съдът е събрал доказателства.
Жалбата против първоинстанционния
съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена е от
заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради
което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество с
оглед нейната основателност.
В нея се излагат съображения за
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и потвърденото с него НП.
Конкретно се твърди неправилна
квалификация на деянието с използването на бланкетната разпоредба на чл.7а ал.2
от ЗАП. Сочи се, че редът, условията и др. за издаване на такова удостоверение
са предмет на нормиране в Наредба №36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологически
изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели
на изпитни комисии за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания, издадена от Министъра. Санкционната норма на чл.96
г. ал.1 пр.2 от ЗАвП изисквала препращане към подзаконов нормативен акт, а
именно: цитираната наредба. В НП това не било извършено, поради което
санкционният състав не бил запълнен. На следващо място се акцентира, че посочените норми са валидни за
обществен превоз или превоз за собствена сметка като в НП това също не било
конкретизирано. Налице били и съществени нарушения при издаването на процесното
НП, свързани с неясно описание на лицето, което е осъществило деянието –
посочено било грешно име, без ЕГН или други индивидуализиращи белези.
Отделно от наведените доводи съдът
разгледа въпроса в светлината на правото на ЕС, където ЕК призовава България да
премахне изискванията за професионалните водачи да представят свидетелство за
психологическа годност в допълнение към свидетелството им за управление на МПС,
което в разрез с изискванията на Директива 2006/126/ЕО относно свидетелствата
за управление на превозни средства и Директива 2003/59/ЕО относно
свидетелствата за професионална компетентност. Към момента на подаване на
касационната жалба и до този момент от професионалните водачи се е изисквало да
представят на контролните органи свидетелство за психологическа годност в
допълнение към СУМПС, но в Директива 2006/126/ЕО се регламентира, че тази
годност е вече установена със самото издаване на Свидетелството за управление
на МПС, като подобно обследване се прави при издаването и подновяването му. Не
е налице основание и смисъл да се предполага, че професионалните дейности по
управление на ПС пораждат конкретни опасения за пътната безопасност, които
предвиденият в Директивата преглед за психологическа годност може да разсее. Въз
основа на тези доводи АСГ е отправил преюдициално запитване до СЕС относно
тълкуване на относимите норми от Директива 2006/126/ЕО – съображение 9 и т. 4
от приложение III, чл. 7, §.1 и 3 като с Определение на административния съд от
22.03.2022 г. Е поискано от СЕС да даде отговор дали нормите на Директивата
дават възможност на държавите – членки да изискват от водачите, управляващи ППС
от посочените категории, да преминават медицински прегледи, които да
установяват психическата и умствената им годност през интервали от време,
по-къси от срока на валидност на СУМПС и в тази връзка да изискват документи,
различен от това свидетелство, който да удостоверява годността им, както и дали
притежавано от тези водачи СУМПС удостоверява тази годност, т.к. такава е вече
установена при издаването му, респективно– при подновяването му. По запитването
е образувано дело пред СЕС с № С-227/22, с оглед на което с протоколно
определение от 25.05.2022 г. АСГ е спрял производството по настоящото дело до
произнасяне по това на Европейския съд. Съответно на 18.01.2024 г. е обявено
решение на СЕС по отправеното преюдициално запитване.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Представя писмено становище, в което излага съображенията
си по съществото на спора.
Ответната страна не се явява и не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура Габрово намира жалбата за основателна.
С
Решение на СЕС от 10.01.2024 г. по дело
С-227/22 г. приема, че съображение 8 от Директива 2006/126 определя минималните
изисквания за хармонизиране на издаването на предвиденото в чл. 1 от нея
свидетелство за управление. Изискванията са регламентирани в чл. 4 и 7 от
Директивата и касаят изискванията,
посочени в тях, вкл. способността за управление на МПС. По силата на чл. 7,
§.1, б. „а“ СУМПС се издават само на кандидатите, които са взели изпит по
умения и поведение, както и теоретичен изпит и отговарят на минималните
стандарти за физическа и умствена годност, в съответствие с разпоредбите на
приложения второ и трето към същата. Според ч. 7, §.3, б. „а“ за подновяване на
СУМПС се изисква спазване на тези минимални стандарти на притежателите на
свидетелствата за категориите С,СЕ, С1, С1Е, D, D1, DЕ, D1Е. По тези причини
следва да се приеме, че притежателите на такива удостоверения са с установена
умствена годност за управление на съответните видове ППС, за които отговарят
тези категории, като това важи и за професионалните водачи. Допустимо е държавите-членки да изискват за
СУМПС по-строг медицински контрол – прегледи от посочените в приложението, като
се отчитат допълнителни рискове и опасности, свързани с управлението на
превозните средства, попадащи в съответните групи, поради което могат да се
въведат по-строги изисквания по отношение на медицинския преглед на водачите от
втора група, в сравнение с водачите от първа. Професионалните водачи трябва да
притежават валидно СУМПС, което предполага, че те отговарят на стандартите за
физическа и умствена годност, предвидени в Директивата, както и на стандартите
за умения и поведение. Не са налице данни, че допълнителният преглед, който
следва да се направи за издаване на удостоверението за психологическа
годност, има за цел да реализира
по-точно или по-задълбочено изследване на релевантната група водачи на МПС за
евентуални психични разстройства, като посочените в т. 13.1 и 13.2 от
приложение трето на Директивата. Следователно тази правна уредба, изискваща
такова допълнително изследване и издаване на свидетелстващ документ надхвърля
необходимото за гарантиране на целта за безопасност на движението по пътищата и
доколкото задължава водачите да притежават такова свидетелство заедно с валидно
СУМПС може да се застраши сериозно постигането на предписанията относно целите
на Директивата. Въз основа на така изложеното СЕС намира, че от притежателите
на валидно СУМПС не следва да се изисква и друг документ, удостоверяващ
аналогични факти, вкл. въпросното удостоверение, т.к. това съставлява недопустимо ограничение. СУМПС е
достатъчно доказателство за съответствие на качествата на притежателя му с
нормативните изисквания. Макар да установява само минимална хармонизация на
националните разпоредби относно условията, при които може да се издаде
свидетелство за управление, Директивата хармонизира документите, доказващи съществуването
на право на управление на вид МПС, които следва да се признаят от
държавите-членки, което изключва съвместното съществуване и изискване за СУМПС
и удостоверение за психологична годност. Допълнително се припомня, че
държавите-членки не могат да изискват доказателства за умствена годност за
управление на интервали от време, по-кратки от срока на валидност на СУМПС.
Свидетелствата за управление са със срок на валидност 5 години и това е
минималният стандарт, като въпросният преглед следва да се проведе при
подновяване на свидетелството. Волята на законодателя е медицинските прегледи и
подновяването на СУМПС да съвпадат, като не могат да се предвиждат в тази
насока по-кратки срокове.
В
заключение чл. 7, §. 1 и 3от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че не
се допуска държава-членка да изисква от лицата, извършващи професионална
дейност като водачи на МПС за транспорт на пътници и стоки и които имат СУМПС
за посочените категории, издаденото в съответствие със същата да притежават
както такова, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за
психологическа годност.
Настоящият
съдебен състав не само следва да се съобрази с това решение на СЕС, но следва
да посочи, че споделя и мотивите и окончателния извод, съдържащи се в него, т.к.
е логически неоправдано от едно лице, което е с установена вече психическа
пригодност да бъде водач на дадена категория МПС чрез издаденото му СУМПС, да
доказва повторно същия факт, като от него се изисква снабдяване с друг
документ, след подлагането му на още един преглед за същото.
Освен
това съдът взе предвид и това, че към настоящия момент е последвало изменение
на нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. обн. ДВ бр. 84/2022 г. в
сила от 21.10.2022 г. /, като същата вече гласи, че удостоверението за
психологическа годност е безсрочно. Според §.6 от ПЗР на същата Наредба, валидните
удостоверения за психологическа годност, издадени преди влизане в сила на тази
наредба, стават безсрочни и запазват валидността си при условията на § 2, т. 4
относно чл. 8, ал. 7. Следователно наличното такова удостоверение на водача има
също безсрочен характер и това, че е било издадено преди тази промяна, не
означава, че той следва да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от
останалите свои колеги, които са придобили такива документи, чиито срок не е
изтекъл до момента на тази промяна. Съгласно императивната разпоредба на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях която е по-благоприятна
за нарушителя. Несъмнено новата редакция на чл. 8, ал. 2 от 4 от Наредба №
36/15.05.2006 г. се явява по-благоприятна, както за самите водачи, извършващи
превози, така и в случая за дружеството за жалбоподателя. Този извод следва от
факта, че при действието на същата, установените по делото факти изобщо не биха
обосновали извод за извършено нарушение на превозвача, доколкото водачът би
отговарял на изискванията на психологическа годност, с оглед безсрочния
характер на удостоверението му. Това налага и отмяна на процесното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Като
е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд е издал незаконосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде отменен в едно с потвърденото с него НП.
Въз основа на горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в, чл. 63д от ЗАНН,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №4/12.01.2022
г., постановено по АНД №958 от 2021 година на РС – Габрово, с което е
потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 35-0001158 от 14.10.2021 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ /АА/ -
Плевен, с което на „СЛК Транс“ ООД, ЕИК *****е наложена имуществена санкция в
размер на 3000.00 лв. на основание чл. 96г ал.1 от Закона за автомобилните
превоз /ЗАП/ за нарушение на чл. 7а ал.2 пр.3 от ЗАП
ОТМЕНЯ същото Наказателно
постановление.
Решението е окончателно.
Препис от решението следва да се
връчи на страните в едно със съобщението за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.