РЕШЕНИЕ
№ 2827
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100110066 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Г. Н. Н. срещу „ЗК Лев инс“ АД обективно съединени
искове с правна квА.фикация чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнА. по повод настъпило на
03.09.2020г., в гр. София пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от
03.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 03.09.2020 г., около 17:30 ч., на кръстовището на бул.
„Черни връх" и ул. „Кишинев" в гр. София, е реА.зирано ПТП между управляван от ищеца
велосипед и лек автомобил с марка „Фиат", модел „Панда" с рег. № *********, управляван
от Г. И. С.. Произшествието e настьпило на пешеходната пътека на кръстовището с ул.
„Кишинев". Водачът на лекия автомобил, в нарушение на правилата за движение, се движел
в насрещното за неговата посока на движение платно, с оглед изпреварване на двете колони
от автомобили, спрели на пешеходната пътека. РеА.зирано е ПТП, при което ищецът
получил травми на левия крак.
РеА.зирано е ПТП, при което за ищеца са настъпили неимуществени вреди описани в
исковата молба и подлежащи на обезщетение. Образувано е наказателно производство,
предмет на ДП №11257/ 2020 г. по описа на СДВР, пр. пр. 33022/ 2020 по описа на СРП и в
последствие на НАХД 12546/ 2021 г. по описа на Софийски районен съд. Постановено е
решение, с което Г. С. е признат за виновен за нарушение на правилата за движение по
1
пътищата. Отговорността на водача на горепосочения лек автомобил марка „Фиат", модел
„Панда", с рег.№ ********* е била застрахована при ответното дружество с полица №
BG/22/119002986622, вА.дна от 29.10.2019г ., с кР. дата на покритие 28.10.2020 г., поради
което за ищеца е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на
делинквента. Отправена е покана за извънсъдебно плащане на обезщетение, но е
предложено обезщетение в размер на 16000,00лв., което е недостатъчно за причинените
вреди.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗК „Лев инс“АД в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК
излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва нА.чието на
застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност към датата на
произшествието. Оспорва механизма на произшествието, както и причинно-следствената
връзка между произшествието и причинените увреждания. Оспорва настъпването на
описаните вреди и причинната им връзка с процесното произшествие. При условията на
евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва претенцията
за присъждане на законна лихва за забава и началната дата, от която се претендира.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП № К-420 от
03.09.2020 г. на МВР, отдел „Пътна полиция“ към СДВР, на 03.09.2020 г., около 17:30ч. в гр.
София, на бул. "Черни връх" в района на кръстовището с ул. "Кишинев", е реА.зирано
пътнотранспортно произшествие с участие на ППС - велосипед марка „DRACAT”, модел
„АLU 7005“, управляван от Г. Н. Н. и МПС – лeк автомобил, с марка „Фиат“, модел „Панда“,
с рег. № *********, управляван от Г. И. С., при което е пострадал водачът на велосипеда.
Безспорно е между страните, че за МПС „Фиат Панда“ с рег. № ********* е
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
BG/22/119002986622, посочена в протокола за ПТП, със застраховател ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД, с
период на вА.дност към датата на застрахователното събитие. /В този смисъл – определение
по чл.146 от ГПК постановено в закрито с.з. на 13.11.2024 г. /.
Видно от Решение № 2005/03.06.2022 г., постановено по НАХД № 12546/2021 г. по
описа на СРС, НО, 114 състав, влязло в сила на 21.06.2022г., водачът на лек автомобил
„Фиат“, модел „Панда“, с рег. № *********, Г. И. С. е признат за виновен за това, че на
03.09.2020 г., около 17:30 часа в гр. София, на бул. „Черни връх", управлявал МПС - лек
автомобил „Фиат", модел „Панда", с peг. № *********, с посока на движение от бул.
„Никола Вапцаров“ към ул. „Сребърна" и в района след кръстовището с ул. „Кишинев",
нарушил чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като предприел навлизане в
2
пътната лента за насрещно движение и по непредпазливост причинил на пресичащия бул.
„Черни връх“ от дясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила велосипедист -
Г. Нанев, средна телесна повреда, изразяваща се в „счупване на вътрешния глезен (към
голяма пищялна кост) на лявата подбедрица“, довело до трайно затруднение на движенията
на левия долен крайник за срок повече от тридесет дни-престъпление по чл.343, ал.1, б.Б,
пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съдът, което като обективно и компетентно изготвено
следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че
вследствие на процесното ПТП, ищецът е претърпял следните увреждания:
- травматично увреждане на лява глезенна област, довела до фрактура на вътрешния
(медиалния) малеол – закрита. Фрактурата е в резултат на комбинирано въздействие на
директен удар и огъване на лявото стъпало навън.
Ищецът е хоспитА.зиран по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“, със срок на лечение
7 дни. Предприето е оперативно лечение - кръвно наместване на фрактурните краища и
фиксирането им в благоприятно анатомично положение с два малеоларни винта. Не е
поставяна имобилизация. Не са отбелязани настъпили усложнения и ищеца е изписан с
указания да си поставя антиагрегант за срок от 30 дни. Проведена е рехабилитация в
болнични условия за 2 курса по 7 процедури. Възстановителният период е от 3-5 месеца,
като при ищеца е установена временна неработоспособност 127 дни. При пострадалото
лице е нА.це пълно възстановяване, като констатирания при личен преглед на лицето
незначителен функционален дефицит в крайните фази на движение на лявата глезенна става
се дължи на неизвадените винтове, които би трябвало да бъдат премахнати по медицински
показания още след 6-ия месец от поставянето им и към настоящия момент дават
рефлекторна слаба болка.
При преглед на пострадалото лице се констатира, незначителен функционален
дефицит от 2-3градуа за активната екстензия и флексия, което се обяснява с не извадените
винтове от медиалния малеол като пасивните движения са в норма. НА.чен е оперативен
белег от 4 см. Походката е самостоятелна без помощни средства, осъществява се стабилен
моноподален стоеж на левия долен крайник, както и стоеж на пръсти и максимален клек.
От извършената рентгенография на 24.01.2025 г., се установява, че фрактурата е зараснала,
ставната междина е съхранена като дебелина и конфигурация, като не се установяват
данни за начален артрозен процес. Изложено е становище за очаквано след около 10
години начало на изтъняване на ставния хрущял.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. С.Р., от чиито
показания се установяват неимуществените вреди претърпени от ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
3
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното
нА.чие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и вА.дно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед нА.чието на влязло в сила решение по чл.78а от НК, постановено по НАХД
№ 2005/03,06,2022г. на СРС/ приравнено на влязла в сила присъда-т.15 от ТР №6 от
06,11,2013год. т. д. № 6/2012 Г., ОСГТК на ВКС/, и на осн. чл. 300 от ГПК, е установено
нА.чието на извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Установи
се и реА.зирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното
деяние. Ето защо съдът намира, че е нА.це фактическият състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди,
претърпени от увреденото лице.
Установи се и нА.чието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период.
Ето защо искът с пр.кв.чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи са реА.зирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадА.я и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
„неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадА.я и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
4
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната
държава“.
С оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД, на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на претърпени телесни
увреждания. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че те следва да
бъдат обезщетени в размер на 30000,00лв. При определянето му съдът съобрази характера
на претърпените телесни увреждания –травматично увреждане на лява глезенна област,
довела до фрактура на вътрешния (медиалния) малеол – закрита, причинила на пострадалото
лице трайно затруднение на движенията на долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и с
общ възстановителен период от около 4-5 месеца, причинила разстройство на здравето
неопасно за живота. Съдът съобрази проведеното лечение в амбулаторни и болнични
условия, проведената оперативна репозиция на фрактурата с поставяне на метални
импланти, обстоятелството, че за период от около 3-4 месеца пострадА.ят се е нуждаел от
помощ в ежедневието при извършване на обичайни битови дейности, възрастта на
пострадалото лице - 27г. към датата на ПТП/ благоприятстващ възстановяването фактор/.
Съобрази се, че проведеното оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза,
обичайно предполага и провеждане на втора оперативна намеса за изваждане на
имплантите/ потвърдено и от заключението на СМЕ/, обстоятелството, че ищецът е ползвал
помощни средства в периода на възстановяването. За определяне размера на обезщетението
следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в
ПТП е свързано с негативни последици в психоемоционален план/.
Следва да бъде отчетено нА.чието на пълно физиологично възстановяване с нА.чен
незначителен дефицит от 2-3 градуса, който се очаква да се преодолее след изваждане на
имплантите. Същевременно експертното становище сочи на липса на стартирал артрозен
процес при ищеца, в пряка връзка с произшествието.
Предвид изложените мотиви и като съобрази, че липсват данни за инвА.дизация и
функционален дефицит, съобразявайки икономическата конюнктура в страната и лимитите
на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният
размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
По делото страните не спорят, че по образуваната щета при ответника във връзка с
процесното събитие на ищеца е предложено обезщетение в размер на 16000,00лв., но няма
твърдения и данни за плащане на посочената сума, която да бъде съобразена при
определяне на дължимото обезщетение.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
5
лихва. Същата, съобразно актуалната съдебна практика, се следва от датата на уведомяване
на застрахователя – 03.05.2022 г., като за периода от уведомяването до изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 от КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от чл. 493, ал. 1, т.5 от КЗ,
вр.чл. 429, ал. 2, т. 2 и при условията на ал. 3 от КЗ, доколкото обезпечава отговорността на
застрахования за лихви, за които той отговаря пред увреденото лице. В този случай от
застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. След срока по чл. 496, ал. 1 от
КЗ застрахователят отговаря за собствената си забава. С оглед горното претенцията за
законна лихва от 03.05.2022 г. е основателна.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора от ответника се дължат
разноски за в размер на общо 1295,00лв., от които 1200,00лв. – д.т. и 95,00лв. –от общо
190,00лв. –вещо лице;
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. Я. П. Я. се дължи адв. възнаграждение в размер
на 2725,00лв. от общо 5450,00лв., определено с оглед цената на иска по реда на чл.7, ал.2 от
НМРАВ и уважената част от иска;
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед отхвърлената част от иска на ответника се дължат
разноски в размер на 195,00лв. от общо 390,00лв., от които 190,00лв. - вещо лице СМЕ и
200,00лв. - юрк. възнаграждение.
Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, заявено от ищеца е неоснователно, тъй като се
определя юрк. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Г. Н. Н., с ЕГН **********, със
съд. адрес: гр. София, ул.*********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 30000,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, възникнА. по повод настъпило на 03,09,2020год. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва от 03,05,2022год. до окончателното изплащане на
вземанията като ОТХВЪРЛЯ претенцията за неимуществени вреди за разликата над
30000,00лв. до предявения размер от 60 000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, да заплати по бюджетна сметка на
Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 1295,00лв. - разноски по делото.
6
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, да заплати на адв. Я. П. Я., на осн.
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, сумата от 2725,00лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. Н. Н., с ЕГН **********, със съд. адрес: гр. София, ул.*********, да
заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер
на 195,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7