№ 959
гр. Ловеч, 20.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500543 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази:
Производство с правно основание чл.274 във връзка с 524 от ГПК
С определение №1009/20.10.22 г. постановено по ч.гр.д.№1559/22 г. по
описа на ЛРС е оставена без разглеждане молба с вх.№9274/19.10.2 г. на Д. С.
Х. ЕГН ********** със съдебен адрес ***** депозирана чрез пълномощник
адв.Д. К. от АК-Русе за спиране въвода във владение, започнал на 10.10.2022
г. за срок от три дни по изпъл.д.№20158790400032/2015 г. по описа на ЧСИ
№879 Велислав Петров район на действие ОС-Ловеч, както и да му бъде
възстановен достъпа до жилището, в който срок да поиска с приложение
съответните документи за спиране на въвода съгласно чл.524 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№9960/9.11.22 г. от Д. С. Х. с постоянен
адрес гр.Ловеч ул.“Клокотница“ №47/49 чрез адв.Д. К. срещу определение
№1009/20.10.22 г. постановено по ч.гр.д.№1559/22 г. по описа на ЛРС, с
твърдения за неправилност и незаконосъобразност.
Твърди, че ЛРС не е обсъдил действията на ЧСИ при изпълняване на
действието въвод във владение, когато има заявени права от трети лица
съгласно чл.523 от ГПК. Твърди също, че са нарушени и правата на
длъжника на основание чл.435 ал.2 т.6 от ГПК, когато ЧСИ виновно не
изпълнява задълженията си и отказът му да спре изпълнението подлежи на
санкциониране от съда. Цитира практика на ВКС в този смисъл.
1
Моли съда да отмени атакуваното определение и да постанови друго, с
което да отмени отказа на ЗСИ да отложи изпълнението и спре
недовършеният въвод във владение.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното в частната жалба и
доказателствата по ч.гр.д.№1559/22 г. по описа на ЛРС, както и справка с вх.
№7178/9.12.22 г. на ЧСИ Велислав Петров и предварителен договор за
покупко-продажба от 20.07.2009 г. намира, че частната жалба е
неоснователна.
От представената по делото справка с вх.№7178/9.12.2 г. се установява,
че на 10.01.2015 г. по молба на „Юробанк България“АД въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 28.08.2014 г. по ч.гр.д.№1375/14 г. по описа на
РС-Ловеч изпълнителен лист, издаден на 28.08.2014 г. по ч.гр.д.№1374/14 г. и
изпълнителен лист, издаден на 28.08.2014 г. по ч.гр.д.№1373/14 г. е
образувано изпъл.д.№20158790400032 срещу Д. С. Х. с ЕГН **********,
ЕТ“Детемекс –Д. Х.“ „Димекс“ООД в несъстоятелност и „ДИ-Транс“ ЕООД
за парично задължение, като на 2.07.2020 г. в кантората на ЧСИ Велислав
Петров е постъпила молба за конституиране на новия взискател, а именно
„Колект БГ“АД поради сключен договор за цесия с „Юробанк България“АД
от дата 27.03.2020 г. Изтъква се, че по изпълнителното дело има проведени
няколко публични продани, като на последната за периода от 26.01.21 г. до
26.02.2021 г. с протокол от 1.03.2021 г. за купувач е обявен взискателя
„Колект БГ“АД. Посочва се, че така изготвеното постановление за възлагане
е обжалвано с частна жалба пред ОС-Ловеч, който с решение №157/2.08.22 г.
е оставил жалбата без уважение, като постановлението за възлагане е влязло в
сила на 2.08.22 г. Сочи, че е постъпила молба с вх.№46774/11.08.22 г. от
взискателя/купувач „Колект БГ“ АД, с която той е пожелал въвеждането му
във владение на процесния имот, като такъв е насрочен за 10.10.2022 г. от 11
ч., страните са били надлежно призовани, поради което и въвода във владение
се е състоял на процесната дата.
От всичко дотук изложено съдът намира, че частният жалбоподател
не може да се легитимира като трето лице, след като той има качеството на
длъжник по изпъл.д.№20158790400032, чието спиране иска по реда на чл.523
от ГПК. Освен това се установява, че това изпълнително дело е образувано за
парично вземане с обезпечение недвижим имот, а не за принудително
2
отнемане на вещи, поради което и на това основание искането за спиране на
въвода във владение е недопустимо по реда на чл.523 от ГПК. Съгласно
постановките на т.1 от ТР №3/10.07.17 г. по т.д.№3/15 г. ВКС ОСГК това лице
/ако има разбира се качеството на трето лице/, не може да се ползва от
предвидената в чл.523 ал.2 и чл.524 от ГПК защита, тъй като може да защити
правата си чрез обжалване на въвода по реда на чл.435 ал.5 от ГПК.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция, макар и
при други мотиви с тези, изложени от ЛРС в атакуваното определение
№991/14.10.22 г. постановено по гр.д.№1515/22 г, то следва да бъде
потвърдено като правилно.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1009/20.10.22 г. постановено по
ч.гр.д.№1559/22 г. по описа на ЛРС като правилно.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3