РЕШЕНИЕ
№.......................
Гр. София, 20.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание, проведено на
осемнадесети май две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ:
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
С
участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1509 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът е предявил срещу ответника обективно
кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 266 ЗЗД, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от сумата от 2636,81 лв., представляваща
възнаграждение за приета работа по договор за изработка на алуминиеви профили,
ведно с монтажни елементи от 20.05.19 г. съгласно Поръчка № 112.184.30 от 20.05.19 г. съгласно
фактура № 49/07.10.2019 г., ведно със законната лихва от 10.08.2020 г. до
окончателното плащане, сумата от
3321,07 лв., представляваща възнаграждение за приета работа по договор за
изработка на дъски за прозорци, алуминиеви профили и алуминиеви первази, ведно
с монтажни елементи от
24.06.19 г. съгласно
Поръчка №
112.184.45 от 24.06.19 г. и фактура № 4807.10.2019г., ведно със законната лихва
от 10.08.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 4232,94 лв., представляваща възнаграждение
за приета работа по договор за изработка на алуминиеви профили за дъски за
прозорци, ведно с монтажни елементи от 09.08.19 г. съгласно Поръчка № 112.184.56 от
09.08.19 г. и фактура № 50/07.10.2019 г., ведно със законната лихва от
10.08.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 8057,14 лв., представляваща възнаграждение
за приета работа по договор за изработка на метални греди, поцинкована метална
ламарина, алуминиеви греди и метални опори, ведно с монтажни и крепежни
елементи от
31.10.19 г. съгласно
Поръчка №
112.206/003 от 31.10.19 г. и фактура № 149/26.06.2020 г., ведно със законната
лихва от 10.08.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 38031,54 лв., представляваща
възнаграждение за приета работа по договор за изработка на метални греди,
поцинкована метална ламарина, алуминиеви греди и метални опори от 15.11.19 г., ведно с монтажни и крепежни
елементи съгласно Поръчка № 125.207/003 от 15.11.19 г. и фактура №
148/26.06.2020 г., ведно със законната лихва от 10.08.2020 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл.82 ЗЗД обезщетение в размер на 612лв. за вреди във връзка с неизпълнението на
горните задължения, изразяващи се в
направени разноски за държавни такси, такси по ТТРЗЧСИ и адвокатско
възнаграждение по обезпечаване на предявените искове
Ищецът твърди, че, като изпълнител, е сключил с
ответника, като възложител, пет договора за изработка, по които е извършил
работата съгласно уговореното, като ответникът не е направил възражение за
качеството на приетата работа и, че същата е приета без възражения и платена
частично. Претендира разноски, включително сторените в обезпечително
производство за обезпечаване на иска. Във връзка с възраженията в отговора на
исковата молба сочи, че ответникът не е направил извънсъдебно възражения за
недостатъци, поради което следва да се счита, че е приел изработеното без
забележки, като възразява представените от ответника доказателства отношения
между трети лица да имат каквото и да било отношение към договорите между
страните.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва да е сключил твърдените от ищеца договори за изработка и подписал
твърдените поръчки. Оспорва ищецът да е извършил качествено и в срок
възложените работи и същите да са приети без възражения. Твърди, че работата е
извършена некачествено и неточно, извън договорените срокове и не е приета нито
от ответника, нито от главния възложител, като впоследствие се е наложило
отстраняване на недостатъците от трето лице, ангажирано от главния възложител,
на когото е заплатено възнаграждение за претендираните за извършени от ищеца
работи. Оспорва представените към трите поръчки актове 19. Твърди, че страните
са уговорили гаранция за качествено и добро изпълнение и, че претендираната по
всяка от поръчките суми е колкото договорената между страните гаранция, както и
в размер на за гаранционна отговорност по ЗУТ, плащането на която към датата на
завеждане на иска не е с настъпил падеж.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже
сключването на договорите за изработка с твърдяното съдържание, извършване на
договорената работа, съобразно уговореното и предаването й на ответника, както
и твърденията си ответникът да е признал задълженията си извънсъдебно и сам да
е предложил споразумение за разсроченото им плащане.
В тежест на ответника е да докаже, че незабавно след доставката и монтажа
на съответните елементи на обекта е направил пред ищеца възражения за неправилно и
неточно изпълнение при приемане на работата или да докаже, че се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или са се появили по-късно - че е направил възраженията след като е
открил недостатъците; стойността на разходите, необходими за поправка на
недостатъците и връзката на извършени от трето лице разходи с изработеното от
ищеца; уговорката за гаранционна отговорност съгласно направените в отговора
твърдения.
По делото са представени от ищеца
описаните в исковата молба 5 броя поръчки, въз основа на които ищецът твърди да
са възникнали договорни отношения с ответника, които са едностранно подписани само
за изпълнителя А.Ш. ЕООД, поради което и само въз основа на тях не може да се
приема за доказано постигнато съгласие относно сключване на договор за
изработка.
По делото обаче са представени от ищеца фактурите,
въз основа на които той претендира остатък от възнаграждение по всяка от петте
поръчки – фактура №49/07.10.2019 г. на стойност 2636,81 лв., фактура №
48/07.10.2019 г. на стойност 3321,07 лв., фактура №30/20.08.2019 г. на стойност
4232,94 лв., фактура №149/26.06.2020 г. на стойност 8057,14 лв., фактура №
148/26.06.2020 г. на стойност 38031,54 лв., както и два броя актове образец 19,
за установяване и заплащане на извършени СМР от 16.01.2020 г. и 27.01.2020 г.,
като всички тези документи са подписани и от двете страни по делото и направеното от ответника оспорване не е
доказано.
По делото е приета и съдебно счетоводна
експертиза, която въз основа на изследване на счетоводствата на двете страни
дава заключение, че не само представените от ищеца по делото фактури, които се
твърди да са останали неплатени, но и всички посочени от ищеца фактури за
възнаграждение по петте поръчки, които по общ размер съответстват на посоченото
в поръчките, с изключение на последните две поръчки, при които фактурите
съответстват на подписаните от страните актове обр.19, са осчетоводени и от
двете страни, като ответникът е ползвал данъчен кредит по всички фактури,
включително неплатените, като в неговото счетоводство неплатени се водят именно
фактурите, които и ищецът сочи като неплатени.
От представената по делото електронна
кореспонденция, която въз основа на приетата техническа експертиза, съдът
приема да е разменена реално между страните, се установява, че ответникът
извънсъдебно не е оспорвал изпълнението на ищеца и задълженията си
възнаграждение, а тъкмо обратното – предлагал е задълженията му да бъдат
разсрочени и отсрочени по споразумение.
Въз основа на подписаните от ответника
фактури и протоколи и въз основа извършеното от ответника осчетоводяване на
фактурите, съдът приема за доказани по делото твърденията на ищеца относно
сключването на петте договора за изработка със съдържанието на представените
поръчки, както и изпълнението на СМР, респективно приемането им от ответника
без възражения и следователно за ищеца е възникнало вземане за възнаграждение в
посочените във фактурите размери.
Неоснователни са възраженията на ответника,
че не дължи възнаграждение, тъй като уговореното такова следва да бъде намалено
, тъй като е изпълнено некачествено. Твърденията на ответника са, че лошото
изпълнение се изразява в поставяне на криви, ненивелирани профили, надрани
профили, липса на запълване със силикон по първите три поръчки, които
недостатъци са явни и са могли да бъдат забелязани и при обикновен преглед, а
същевременно биха могли да се проявят и след монтажа на профилите и в резултат
на последващо въздействие / с изключение на липсата на силикон/. Ответникът на
първо място не е представил никакви доказателства относно съществуването на
твърдените недостатъци, тъй като представените от него фактури за извършени
плащания от трето за спора лице към друго трето лице по никакъв начин не могат
да се свържат с предмета на изработката, която обвързва страните. На следващо
място ответникът не само не е направил никакви възражения при предаване на
изработеното, което фактически е извършено с монтажа на съответните елементи на
обекта, а изрично с електронни писма е предлагал доброволно изпълнение на
задълженията си за възнаграждение, поради което и съдът приема, изпълнените от
ищеца СМР не страдат от недостатъци,
съответно няма основание за намаляване на дължимото възнаграждение.
Неоснователни са и доводите на
ответника, основани на твърдения за наличие на уговорка за задържане на част от
възнаграждението като гаранция за добро изпълнение. На първо място
доказателства за постигане на съгласие с такова съдържание ответникът, който
носи тежестта, не представя, а дори и да бяха представени, възражението пак би
било неоснователно, тъй като не се касае за скрити недостатъци, които могат да
се проявят в последствие и съответно липсата на каквито и да било възражения
при приемане на изпълнението обосновава извод, че не е налице лошо изпълнение.
Ако е настъпило изкривяване и надраскване, за което също липсват доказателства,
то те са настъпили в резултат от действия, извършени след монтажа, за които
ищецът няма как да отговаря.
По изложените съображения предявените
искове са основателни, като ответникът дължи и обезщетение за претърпените от
ищеца вреди под формата на разноски за обезпечаване на вземанията, които са
предмет на исковете в общ размер на 612 лв. за държавна такса, такси по ТТРЗЧСИ
и адвокатско възнаграждение.
Право на разноски при този изход от
спора има ищецът, който ги е претендирал своевременно.Основателно е
възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност
по делото, съответно възнаграждението следва да се намали до минималния размер
от 2336,75 лв., включващо и възнаграждението за повече от едно съдебно
заседание, като на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 5912,75 лв. за държавна такса, депозит за експертизи и
адвокатско възнаграждение по делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА К.К. ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на А.Ш.
ЕООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 2636,81 лв., представляваща
възнаграждение за приета работа по договор за изработка на алуминиеви профили,
ведно с монтажни елементи от 20.05.19 г. съгласно Поръчка № 112.184.30 от 20.05.19 г. съгласно
фактура № 49/07.10.2019 г., ведно със
законната лихва от 10.08.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 3321,07 лв., представляваща възнаграждение за приета
работа по договор за изработка на дъски за прозорци, алуминиеви профили и
алуминиеви первази, ведно с монтажни елементи от 24.06.19 г. съгласно Поръчка № 112.184.45 от
24.06.19 г. и фактура № 4807.10.2019г., ведно
със законната лихва от 10.08.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 4232,94 лв., представляваща възнаграждение за приета
работа по договор за изработка на алуминиеви профили за дъски за прозорци,
ведно с монтажни елементи от 09.08.19 г. съгласно Поръчка № 112.184.56 от 09.08.19 г. и фактура №
50/07.10.2019 г., ведно със законната
лихва от 10.08.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 8057,14 лв., представляваща възнаграждение за приета
работа по договор за изработка на метални греди, поцинкована метална ламарина,
алуминиеви греди и метални опори, ведно с монтажни и крепежни елементи от 31.10.19 г. съгласно Поръчка № 112.206/003 от
31.10.19 г. и фактура № 149/26.06.2020 г., ведно
със законната лихва от 10.08.2020 г. до окончателното плащане, сумата от 38031,54 лв., представляваща възнаграждение за приета
работа по договор за изработка на метални греди, поцинкована метална ламарина,
алуминиеви греди и метални опори от 15.11.19 г., ведно с монтажни и крепежни
елементи съгласно Поръчка № 125.207/003 от 15.11.19 г. и фактура № 148/26.06.2020
г., ведно със законната лихва от
10.08.2020 г. до окончателното плащане, на основание чл.82 ЗЗД обезщетение в размер на 612 лв. за вреди във връзка с
неизпълнението на горните задължения, изразяващи се в направени разноски за държавни такси, такси
по ТТРЗЧСИ и адвокатско възнаграждение по обезпечаване на предявените искове,
както и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК разноски по делото в размер на 5912,75 лв. за
държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: