Р Е
Ш Е Н
И Е № 260063
гр.
Хасково, 08.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, въззивен
наказателен състав, в публично съдебно заседание, на двадесет и седми април,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав
Председател : Милена Петева
Членове : Филип Филипов
Капка Вражилова
при
участието на секретаря Димитрийка Христова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Вражилова ВНАХД № 139 по описа на
съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Решение №260007 от 02.02.2021г.,
постановено от РС-Димитровград по НАХД №471/2020г. по описа на съда, признал обвиняемия
Е.Ж.В. ЕГН ********** *** за виновен, в това, че на
16.07.2020г.
в гр.Д., обл.Х., по ул.Х. до
бензиностанция
„З.“, управлявал моторно превозно
средство – товарен автомобил
влекач марка „МАН“ с рег.№ *******, с прикачено към него
полуремарке
с рег.№ *******, в срока на изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане
на свидетелството за управление
на моторно превозно средство, наложена със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0254-000153/29.06.2020г. на
А. Т. А.- ****** ******* към ОД на МВР-Хасково,
РУ-Димитровград, упълномощен със Заповед № 272з-906/20.03.2019г. на Директор ОДМВР-Хасково, влязла в
сила на 14.07.2020г., поради което и на основание чл.343в,
ал.3, вр. ал.1 от НК вр. чл.78а от НК го освободил от наказателна
отговорност и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.
Със
същия акт на първоинстанционния съд било постановено вещественото доказателство по делото- оптичен диск, съдържащ
4бр. снимки и 2бр. видеофайлове, да се унищожи като вещ без стойност.
Недоволен от
решението останал защитникът на обвиняемия- адв.Б.Ж. ***, който в срок депозира
въззивна жалба, в която излага доводи за нарушение на материалния закон и за
явна несправедливост на наложеното наказание.
Прави извод, че доколкото текстът на
разпоредбата на чл.343в ал.3 вр. ал.1 НК, е идентичен с този на
административното нарушение, съгласно чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП, и с оглед ниската
степен на обществената опасност на деянието и дееца, РС-Димитровград е следвало
на основание чл.305 ал.6 вр. чл.301 ал.4 НПК да признае обвиняемия за невиновен
в извършването на престъплението, за което е предаден на съд, и да му наложи
предвиденото в специалния закон административно наказание за извършеното от него
административно нарушение на правилата за движение по пътищата.
Моли
въззивния съд да отмени решението на РС-Димитровград и да признае подсъдимия за
невинен по повдигнатото му обвинение, като му наложи административно наказание
съгласно чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП.
Алтернативно,
прави искане за изменение на акта на първата инстанция и намаляване размера на
определеното по реда на чл.78а НК административно наказание глоба от 2000 лева
на 1000 лева, предвид ниската обществена опасност на деянието и дееца и
обстоятелството, че обвиняемият не реализира доходи, тъй като не работи.
В производството пред въззивната
инстанция защитникът на обвиняемия поддържа процесуалната си позиция, изразена
във въззивната жалба.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваното решение по направените оплаквания,
изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същото, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена от активно
легитимирано лице в срока за обжалване, поради което се явява допустима, но
разгледана по същество същата е неоснователна.
Решението,
предмет на настоящата проверка, е постановено при спазване на всички
съдопроизводствени правила, гарантиращи неговата правилност и
законосъобразност. В съответствие с процесуалния регламент на приложения ред за
разглеждане на делото, са събрани доказателствата, относими към рамкираната в
Постановлението за РП-Димитровград фактология. Въз основа на тези доказателства
са направени верни фактически изводи, спрямо които не се установява превратност
в тълкуването на доказателствените източници и отдаване на необоснован превес
на уличаващите обвиняемия доказателства. Проведената от съда доказателствена
дейност, за която съществени пропуски или нарушения не се откриват, е довела до
установяването на следната фактическа обстановка:
На
16.07.2020г. полицейският служител при РУ-Димитровград, ОДМВР-Хасково- св.А. А.,
изпълнявал служебните си задължения за времето от 08.00 часа до 17.30 часа.
Около 16.00 часа св.А.
получил информация за това, че обв.В.
бил забелязан да управлява товарен автомобил влекач марка „МАН“ с рег.№ *******, с прикачено
към него полуремарке с рег.№ *******,
в близост до с.Р., общ.Д. На полицейския служител
било служебно известно, че на обвиняемия била наложена принудителна административна
мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно „Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“. С цел извършването
на проверка на получената информация св.А. се обърнал за съдействие към колегата
си- св.П. Т., който по
това време също изпълнявал служебните си задължения. Така двамата, придвижвайки
се със служебен автомобил, управляван от св.Т.,
се отправили за обход на пътя от гр.Д. към с.Р.
Движейки се по пътя за селото, преди разклона за метан-станцията, полицейските
служители се разминали с посочения товарен автомобил, който бил натоварен с
дървени трупи и се движил по посока от с.Р.
към гр.Д. При разминаването с МПС, св.А.
възприел обв.В., който управлявал товарния автомобил. С цел същият да бъде
последван, св.Т. направил обратен завой със
служебния автомобил. Поради натовареното движение по това време, полицейските
служители се движили през няколко автомобила разстояние от товарния автомобил,
като не го изпускали от поглед. Така камионът изминал целия околовръстен път на
гр.Д., като полицейските служители успели да се изравнят с него
едва срещу „УСМ“- на излизане от гр.Д., в посока
към гр.Х. В момента, в който полицейският автомобил се изравнил успоредно с
товарния, св.А. подал знак с ръка на обв.В., за да спре, но той продължил.
По тази причина полицейските служители взели преднина и го изпреварили, за да
го спрат за проверка до бензиностанция „З.“,
находяща се на пътя гр.Д. - гр.Х.
Св.А., облечен със светлоотразителна жилетка с надпис „Пътна
Полиция“, излязъл от спрелия служебен автомобил и при приближаването на
камиона, управляван от обв.В., отново подал с ръка сигнал за спиране. Вместо
това, обвиняемият ускорил скоростта и продължил движението си с влекача. Полицейските
служители отново се качили в служебния автомобил и последвали обвиняемия, като включили
звуков и светлинен сигнал. Малко след бензиностанция „Г.“,
находяща се на същия път, товарният автомобил навлязъл по черен път в посока юг
и след около триста метра спрял в близост до база за дърва за огрев,
стопанисвана от обвиняемия. През всичкото това време полицейските служители не
изпускали камиона от поглед, като приближавайки до него, същите видели как обв.В.
спрял управляваното от него МПС, след което излязъл от дясната врата на
кабината, въпреки че превозното средство било с ляв волан за управление и вътре
нямало друг освен водача. След като спрели полицейския автомобил, двамата
служители на реда тръгнали към обвиняемия, представили му се и поискали за
проверка личните му документи, както и тези на превозното средство. Последният
се възпротивил, твърдейки, че нямат право да му искат за проверка документите
на МПС, тъй като камионът не бил управляван, а стоял паркиран. Освен това
заявил, че не носел в себе си личните си документи. По тази причина
полицейските служители повикали за съдействие колегата си- св.Н. К. на
длъжност младши автоконтрольор в служба КАТ при РУ-МВР-Димитровград. След като
обвиняемият отново не представил документите си със същите аргументи, той бил
отведен от полицейските служители до сградата на РУ-Димитровград за извършване
на необходимите проверки. От извършената справка в масива на АИС „БДС“ се потвърдило наличието на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0254-000153/29.06.2020г.,
издадена от полицейски инспектор при РУ-МВР-Димитровград, с която на обвиняемия
била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП,
а именно „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет
месеца“, влязла в законна сила на 14.07.2020г., във връзка с АУАН серия GA,
№183230/28.06.2020г. за това, че на 28.06.2020г. около 03.35 часа в гр.Д., на бул.„Д. Б.“ до № **, същият управлявал
лек автомобил „Мицубиши“ с рег. № *******
с концентрация на алкохол в кръвта 0.84 на хиляда, установено с техническо
средство алкотест „Дрегер 7510“ № 0055,
с което извършил нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.
Районният съд законосъобразно и правилно
е квалифицирал деянието като такова по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК. Настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви
на първата инстанция, съображенията във връзка с обективната и субективната
страна на престъплението, както и тези за приложимостта на чл.78 а НК.
При анализа на доказателствата районният
съд е имал последователен и единен подход, който в значителната му част се
споделя от въззивната инстанция. Направеният от настоящият въззивен състав
прочит на доказателствата изисква акцент в слените насоки:
Интерпретацията
на доказателствените източници, съдържаща се в мотивите на Решението на
първоинстанционния съд, е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция. РС-Димитровград
е извършил анализ на събрания доказателствен материал, интерпретирал го е според
действителното му съдържание. Макар да липсва изричен коментар на обясненията,
дадени от обвиняемия в рамките на досъдебното производство, настоящият състав
намира, че първоинстанционният съд е
обсъдил в достатъчна степен въпроса за авторството на деянието, поради
което установения пропуск в процесуалната дейност на съда не влияе върху
правилността на крайния извод.
Настоящият въззивен състав, като напълно се
съгласява с изложените съображения на първата инстанция, намира, че е
безпредметно преповтарянето им в настоящото изложение. В тази връзка е
необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста /р. 372/01.10.2012 г. по н. д. № 1158/2012 г., ВКС, Н. К., ІІІ Н. О/.
При така установената фактическа обстановка
правилно, обосновано и законосъобразно първостепенният съд е направил извод, че
от обективна и субективна страна обв.В. е осъществил състава на престъплението
по чл.343в ал.3 вр. ал.1 НК. Това престъпление накърнява обществените
отношения, които осигуряват условията за безопасност на транспорта. Същото е
формално, на просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква
настъпването на престъпен резултат. Достатъчно е от обективна страна, че деецът
е управлявал МПС, за което са събрани в ДП и приети в първоинстанционното производство
достатъчно доказателства /свидетелски показания и оглед на ВД- компакт диск/,
след като със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0254-000153/29.06.2020г., издадена от полицейски
инспектор при РУ-МВР-Димитровград му е била наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП, а именно „Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца“,
влязла в законна сила на 14.07.2020г.. В настоящия казус от приетите в
производството пред РС-Димитровград писмени доказателства безспорно е
установено, че изпълнителното деяние, изразяващо се в управление на товарен
автомобил влекач
марка „МАН“ с рег.№ ********, с прикачено към него
полуремарке
с рег.№ *******, е извършено в срока на изтърпяване на принудителната
административна мярка. От субективна страна обв.В. е извършил деянието при
форма на вината пряк умисъл, като същият е съзнавал, че управлява МПС след
влизане в сила на Заповедта за налагане на ПАМ „Временно отнемане на СУМПС“,
доколкото от материалите по делото се установява, че същата му е била лично
връчена на 29.06.2020г.. Допълнителен аргумент, подкрепящ този извод и е
конкретното поведение на обвиняемия, а именно демонстрирания от негова страна
отказ да спре при подадения от страна на полицейските служители сигнал,
нарочното излизане през дясната пасажерска страна на шофьорската кабина, както
и изразеното от негова страна нежелание
да предостави личните си документи и тези на автомобила. Тази последователност
от действията на обвиняемия е била насочена именно към осуетяване възможността
да бъде установено реализираното от него преди това управление на МПС. Дадените
от обв.В. обяснения в хода на ДП целят изграждането на такава защитна теза,
която при съпоставка с останалите доказателства по делото не се потвърждава.
Във връзка с горното и с оглед
изложените пред въззивната инстанция възражения от страна на защитника на
обвиняемия, настоящият съдебен състав намира за необходимо да акцентира върху
следното:
Неоснователни
са възраженията за нарушение на материалния закон. Съпоставката на текста на чл.343в,
ал.3, вр. ал.1 от НК и този на чл.177 ал.1 т.2 ЗДвП сочи, че действително
едно и също по вид деяние е квалифицирано и като административно нарушение, и
като престъпление. Отликата между двата текста е свързана с преценката на
конкретната обществена опасност на деянието и дееца, която се явява именно
критерият, който следва да бъде съблюдаван от съда при постановяването на
неговия акт.
В конкретния
случай е налице по-висока обществена опасност по отношение на деянието, тъй
като обвиняемият управлявал процесния товарен автомобил само два дни след като
е влязла в сила лично връчената му Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0254-000153/29.06.2020г., издадена от полицейски
инспектор при РУ-МВР-Димитровград. Товарният автомобил бил управляван от
обвиняемия както в рамките на гр.Д., така и
извън него. Същевременно той направил и опит да прикрие действията си, като
отказал да се подчини на разпорежданията на полицията за спиране и предоставяне
на документи. Опитал се също така да заблуди служителите на реда, слизайки от
пасажерската страна на МПС- все действия, сочещи на упоритост в поведението му
при ясно съзнаване на противоправността на извършеното.
Отделно от
това, видно от приетата по делото Справка за нарушител водач на Е.Ж.В., се
установяват множество издадени АУАН и НП на лицето във връзка с различни
нарушения на ЗДвП. Последните, без връзка със съдимостта на обвиняемия, следва
да бъдат отчетени като лоши характеристични данни за неговата личност, които го
очертават като недисциплиниран водач на МПС и сочат на завишена опасност на
дееца.
С оглед изложеното изводите на първата
инстанция, че се касае за извършено престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, а не за административно нарушение по ЗДвП са
правилни и законосъобразни.
Въззивната
инстанция се съгласява и с определения размер на наложеното административно
наказание и намира въззивната жалба и в частта, с която се иска неговото
намаляване, за неоснователна.
Съдът
споделя извода, че са налице предпоставките на чл.78а от НК. Предвиденото наказание за престъплението по чл.343в ал.3 вр.
ал.1 НК е до три години лишаване от свобода и глоба от 200 до 1000 лева. С
престъплението не са причинени имуществени вреди (престъплението е формално, на
просто извършване). Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на Глава VІІІ,
раздел 4 от Общата част на НК към датата на инкриминираното деяние. Съдът не
констатира наличие на пречките, регламентирани в чл.78а, ал. 7 от НК, които
изключват прилагане на чл. 78а НК.
Въззивният съд е напълно солидарен с
първата инстанция, че на обвиняемия следва да се наложи административно
наказание глоба в пределите, предвидени в материалноправната разпоредба на
чл.78а ал.1 НК. Правилно първата инстанция не е отчела като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на обвиняемия, тъй като
същото веднъж вече е взето предвид при съблюдаване наличието на предпоставките
за прилагане на чл.78а НК. Коректно са отчетени като отегчаващи отговорността обстоятелства
множеството установени нарушения на ЗДвП, извършени от обвиняемия, за които
същият е бил санкциониран по административен ред. В този смисъл и при липсата
на смекчаващи такива, наказанието е следвало да бъде определено в максималния
предвиден за това размер. Поради това настоящата въззивна инстанция намира за
неправилно определено наложеното административно наказание глоба от 2000 лева,
което се явява под средния размер на предвиденото в разпоредбата на чл.78а ал.1 НК. Доколкото обаче липсва протест, възможност за увеличаването му не е налице.
От друга страна в хода на досъдебното
производство обвиняемият декларира, че притежава земеделски земи, гори и
апартамент в гр.Д. Защитникът му от своя страна прави изявление пред настоящата
инстанция, че същият използва процесното МПС като мобилен, регистриран склад за
дърва. С оглед изложеното и предвид така установеното материално положение и
имотно състояние на обвиняемия определеното от първата инстанция наказание
глоба в размер на 2000 лава се явява справедливо, поради което и следва да бъде
потвърдено.
Така,
при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция
не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение,
поради което същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260007 от 02.02.2021г.,
постановено по НАХД № 471/2020г. по описа на Районен съд-Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.