Решение по КНАХД №1527/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Ви скай“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя В. И. П., чрез адв.И. С. от ВАК, срещу Решение № 587 от 19.05.2025 г., постановено по АНД № 205 по описа на Варненски районен съд за 2025 г., с което е изменено НП № В-005715/ 01.11.2024 год. на председателя на КЗП, като е изменено правното основание на наложеното на дружеството, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.46, ал.1, вр. чл.29, ал.1 и ал.2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, във вр. с чл.7, ал.1, т.2 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лв. и санкцията е наложена на основание чл.46, ал.1 от ЗТТСТИ.

В касационната жалба се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон, процесуалните правила и събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът е влошил положението на наказания, като е изменил наказателното постановление, предвид обстоятелството, че посочената в НП норма не съдържа състав на административно нарушение. В тази връзка се поддържа, че единствената процесуална възможност на въззивния съд е била да отмени наказателното постановление. Отделно от това се сочи, че в НП не са посочени датата и мястото на извършване на претендираното нарушение. Привеждат се доводи за маловажност на случая, като наложеното наказание се счита за непропорционално и явно несправедливо, а налагането му- за противоречащо на практиката на съда на Европейския съюз, а и на установената съдебна практика. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

 

В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касационната жалба -председател на Комисията за защита на потребителите, редовно уведомен, също не се представлява и не изразява становище по жалбата.

 

В съдебно заседание се явява представител на Окръжна прокуратура – Варна, който изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

 

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от „Ви скай“ ООД, [ЕИК], срещу НП № В-005715/ 01.11.2024 год. на председателя на КЗП, с което на дружеството, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.46, ал.1, вр. чл.29, ал.1 и ал.2 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, във вр. с чл.7, ал.1, т.2 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лв.

За да постанови обжалваното решение, въззивният състав е приел следната фактическа обстановка:

Дружеството-касатор стопанисвало търговски обект- магазин „*****“, находящ се в [населено място], на ъгъла на [улица] и [улица]. На 12.04.2024 г. на електронната поща на КЗП постъпила жалба от лицето Р. Р. Р., в която се твърдяло, че в посочения магазин се подават цигари на по-висока цена от обявената. С оглед установяване на сочените в жалбата обстоятелства, на 17.04.2024 г. - свидетелките В. Г. и И. А. -инспектори в КЗП – Варна, извършили проверка в обекта за спазване на относимата нормативна уредба. При проверката било установено, че на видно място в магазина е поставено разрешение за търговия с тютюневи изделия № BG2000V007501/18.05.2022 г., издадено от Агенция Митници. По време на проверката магазинът функционирал и в същия се обслужвали клиенти. От проверяващите била направена контролна покупка на описаната в жалбата стока- цигари „Dunhill Select Green“, като при маркирането й с въведения в експлоатация в обекта ЕКАФП била отчетена сумата от 7,10 лв. Свидетелките установили, че на опаковката на посочените цигари е поставена цена от 6,80 лв., която била обявена и на рафта пред процесните тютюневи изделия, от които в обекта били налични две кутии. Констатациите при проверката били обективирани в Констативен протокол № К-2753672 от същата дата, като бил изготвен и снимков материал, отразяващ изложените обстоятелства.

С оглед установените при проверката обстоятелства, на 07.05.2024г. св. В. Г. съставила на дружеството-касатор акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който били описани обстоятелствата около извършване на нарушението и била дадена правна квалификация по чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия /Наредбата/, във вр. с чл. 29 ал.1 и т. 2 от ЗТТСТИ. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 01.11.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, като наложил на касатора наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева, на основание чл. 46 ал.1, вр. с чл. 23 ал. 1 и 2 от Закона за тютюна и тютюневите и свързаните с тях изделия.

За установяване на изложената фактическа обстановка съдът е изслушал показанията на свидетелите В. М. Г. и И. Е. А., като е преценил, че същите, както и събраните писмени доказателства, са непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Въз основа събраните доказателства съдът е счел изложената фактическа обстановка за безспорно установена, като е съобразил и обстоятелството, че същата не се оспорва от санкционираното лице.

За да потвърди наказателното постановление, счетено е от въззивния съд, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна. Прието е, че същото, както и съставеният акт, са издадени от надлежни органи, с нормативно установена компетентност. Не е констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, като е счетено, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление са спазени установените в ЗАНН срокове и процедури, както и че същите съдържат изискуемите от цитираните разпоредби реквизити. Отхвърлени са като неоснователни възраженията за непълнота на описанието на нарушението поради непосочване на датата и мястото на извършването му, както и за ненадлежна правна квалификация на деянието. Констатирано е, че при налагането на наказанието е цитирана неотносимата към случая норма на чл.23 от ЗТТСТИ, но е формиран извод, че това не е довело до накърняване правото на защита на санкционираното лице, както и че несъответствието следва да се преодолее чрез изменение на наказателното постановление.

Изводът на АНО за безспорната установеност на процесното нарушение е споделен като единствено възможен, предвид събраните по делото доказателства, а приложението на материалния закон е оценено като правилно. Прието е, че при правилна правна квалификация на нарушението е било наложено и надлежно наказание, в минималния размер, предвиден в закона, поради което съдът е бил лишен от възможност да го ревизира. Не са споделени доводите за маловажност на случая, като са обосновани изводи за липса на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

С тези съображения ВРС изменил НП по отношение правното основание за налагането на наказанието, като приел, че санкцията се налага на основание чл.46, ал.1 от ЗТТСТИ.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено надлежно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Изложените от въззивния съд мотиви, въз основа на които наказателното постановление е прието за законосъобразно, изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. За изчерпателност и с оглед изложените в касационната жалба възражения, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН и е достигнат до правилен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административонаказателното производство. Макар и в наказателното постановление да не е посочено буквално коя дата и кое място се приемат за такива на извършване на нарушението, от съдържанието му става ясно в напълно достатъчна степен, че се твърди, че деянието е извършено на датата на проверката (посочена изрично) и в стопанисвания от дружеството магазин „*******“ (с посочен точен адрес).

Настоящият съдебен състав не намира основания да се съгласи с виждането, че с изменението на наказателното постановление е влошено положението на санкционираното дружество, тъй като нормата на чл.23 от ЗТТСТИ не предвижда състав на административно нарушение. Както в акта, така и в наказателното постановление ясно е посочено, че процесното нарушение се изразява в извършване на продажба на дребно на тютюневите изделия на цена, различна от продажната цена, изписана върху потребителската опаковка. Наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, във вр. с чл. 29 ал.1 и т. 2 от ЗТТСТИ. Посочените норми надлежно са цитирани както в акта, така и в обстоятелствената част на наказателното постановление. Посочването в диспозитива на НП на норма „чл.23, ал.1 и 2 от ЗТТСТИ“ съвсем очевидно е резултат от техническа грешка- нормата на чл.23 от посочения закон не кореспондира на фактическите твърдения на наказващия орган, а и няма алинеи. При положение, че обстоятелствената част на НП съдържа надлежно словесно описание и правилна правна квалификация на нарушението, допускането на техническа грешка в диспозитива не следва да се третира като съществено процесуално нарушение. Трайна е съдебната практика, че процесуалните нарушения са съществени само ако са довели до реално накърняване на процесуалните права на санкционираното лице, а в случая непрецизността е само формална.

Следователно въззивният съд правилно е приел, че следва да измени наказателното постановление, като отстрани привръзката с погрешно изписаната норма „чл.23“ и посочи като правно основание за налагане на наказание санкционната разпоредба на чл.46, ал.1 от ЗТТСТИ. Настоящият състав намира, че по-голяма прецизност и яснота биха били постигнати с посочване на връзка с действително нарушените разпоредби, но и така приетото от районния съд удовлетворява в достатъчна степен нормативните изисквания и не води до неяснота относно основанието за налагане на санкция.

Обжалваното решение е постановено след произнасянето на Конституционния съд с Решение № 4 от 30.04.2025 г. на КС по к. д. № 29/2024 г., с което нормата на чл.189з от ЗДвП е обявена за противоконституционна, при което въззивният съд правилно е обсъдил въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН. Настоящият състав се съгласява с изложеното в решението становище за липса на основания случаят да бъде счетен за маловажен. За приложението на посочената разпоредба е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението, във връзка с които същото да се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, а в случая такива не се констатират. Предвид целта, която се преследва с процесната санкция- защита на потребителите и осигуряване спазването на регистрационния режим на продажната цена на тютюневите изделия, съдът не намира основания да се съгласи с доводите за непропорционалност и явна несправедливост на наложеното наказание.

Предвид изложеното съдът намира, че не се констатират посочените от касатора основания за отмяна, а съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. При това положение, поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, поради липса на съответно искане, а и на данни такива да са били направени.

Водим от горното, касационният състав

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 587 от 19.05.2025 г., постановено по АНД № 205 по описа на Варненски районен съд за 2025 г.

 

Решението не подлежи на обжалване.