№ 404
гр. П., 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20211720102319 по описа за 2021 година
Производството по делото e образувано по искова молба, предявена от АС. КР. Р.,
ЕГН: ********** от гр.П., ул. Л.***, чрез своя процесуален представител адв. В.Н. срещу
„Неткредит” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
4
„Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И.Х., за заплащане на
ищцата, сумата общо в размер на 429.58 лева /четиристотин двадесет и девет лева и
петдесет и осем лева/, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредити :
13.90 лева - възнаградителна лихва, 115.25 лева - начислена неустойка по Договор за
потребителски кредит № ****************** от 11.05.2020 г., както и 236.00 лева -
възнаградителна лихва, 64.43 лева - начислена неустойка по Договор за потребителски
кредит № ****************** от 05.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното
й изплащане, като се моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Ответната страна е депозирала отговора на исковата молба, като оспорва исковете по
основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори по делото а и видно от приложените писмени доказателства се
установява, че на 11/05/2020 г. АС. КР. Р. е сключила договор за потребителски кредит „До
500“ № ****************** с „Неткредит” ООД. В договора е посочено, че сумата по
отпуснатия заем е в размер на 500.00 лева. В чл. 4, ал. 3 от процесния договор е уговорено,
1
че в срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата по първия транш от
потребителски кредит „До 500“, чрез превеждане на сумата на първия транш от кредита по
банковата сметка на кредитополучателя или чрез системата на ePay.bg /в настоящият случай
процесната сума в размер на 500.00 лева е предоставена на ищцата на дата 11.05.2020 г./,
кредитополучателят е длъжен да предостави на дружеството гаранция по кредита съгласно
реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или
гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер
на 1000.00 лева и със срок на валидност до 11.05.2025 г.
В чл. 6, ал. 1 от процесния договор е уговорено, че в случай че кредитополучателят
не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4. ал. 3 от договора в установения
срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на
дружеството неустойка в размер на 4.00 лева плюс 0.89 % от сумата на усвоения транш за
първия ден от всеки лихвен период и 89 % от сумата на усвоения транш за всеки следващ
ден. Според ал. 2 от същата разпоредба неустойката се начислява на ден, считано от
изтичането на срока по чл. 4. ал. 3. Съгласно чл. 6, ал. 4 от договора начислената неустойка
се заплаща заедно със следващото лихвено плащане по кредита на падежа на лихвеното
плащане.
Въз основа на изложеното на ищцата е била начислена неустойка в общ размер на
115.25 лева /видно от представения към исковата молба Анекс към последващо сключен
договор за потребителски кредит с ответното дружество/, тъй като същата не е представила
в срок банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция,
посочени в процесния договор.
В чл. 11, ал. 1 от процесния договор е уговорено, че фиксираният годишен лихвен
процент е в размер на 40.60 %. В чл. 11, ал. 5 е посочено, че общата сума, дължима от
Кредитополучателя по настоящия договор, е в размер на 703.04 лева. В чл. 11, ал. 3 от
същата разпоредба е посочено, че чистата стойност на кредита е в размер на 500.00 лева. В
чл. 11, ал. 4 е посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 49.09 %
В последствие на 05/06/2020 г. ищцата е сключила нов втори поред договор за
потребителски кредит № ****************** с „Неткредит” ООД. В договора е посочено,
че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1000.00 лева.
В чл. 4. ал. 3 от процесния договор е уговорено, че в срок до края на следващия ден
от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора
гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора.
Банковата гаранцияили гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да
бъде за сума в размер на 1236.00 лева със срок на валидност до 07.06.2021 г.
В чл. 6. ал. 1 от процесния договор е уговорено, че в случай че кредитополучателят
не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4. ал. 3 от договора в установения
срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на
дружеството неустойка в размер на 1080.00 лева. Според ал. 2 от същата разпоредба
2
неустойката се начислява на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4. ал. 3. Съгласно
чл. 6. ал. 5 от договора начислената неустойка се заплаща заедно със следващата
погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.
На ищцата е била начислена неустойка в общ размер на 219.67 лева, тъй като същата
не е представила в срок банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова
институция, посочени в процесния договор.
В чл. 11, ал. 1 от процесния договор е уговорено, че фиксираният годишен лихвен
процент е в размер на 41.05 %. В чл. 11, ал. 2 е посочено, че кредитополучателят погасява
задълженията си по договора на равни месечни вноски, съгласно съдържащия се в същата
алинея погасителен план /на 12 равни месечни вноски/, като общият размер на сумата, която
следва да върне е 1 236.00 лева. В чл. 11, ал. 3 от същата разпоредба е посочено, че чистата
стойност на кредита е в размер на 1000.00 лева. В чл. 11. ал. 4 е посочено, че годишният
процент на разходите е в размер на 49.72 %.
На същия ден /05/06/2020 г./ ищцата е сключила Анекс към втория поред договор за
потребителски кредит № ******************. В чл. 2, ал. 1 от същия е посочено, че
кредиторът се задължава с част от отпуснатия кредит /в размер на 629.15 лева от цялата
отпусната сума в размер на 1000.00 лева/ да погаси главница в размер на 500.00 лева, лихва
в размер на 13.90 лева и „неустойки“ в размер на 115.25 лева, дължими по първоначално
сключения договор за потребителски кредит „До 500“ № ****************** от 11.05.2020
г. В чл. 2, ал. 1 от процесния Анекс е посочено, че кредиторът е длъжен да предостави на
Кредитополучателя еднократно и в пълен размер остатъка от уговорената главница по
кредита в размер на 370.85 лева.
Не се спори по делото а и видно от заключението на вещото лице, ищцата е погасила
предсрочно и изцяло сумата по сключения втори поред договор за потребителски кредит №
******************, а именно в общ размер на 1300.43 лева /включваща главница в размер
на 1000.00 лева, лихва в размер на 80.76 лева и „неустойки“ в размер на 219.67 лева/, както
следва: лева – 193.00 на дата 06.07.2020 г.; 1107.43 лева - на дата 20.08.2020 г.;
Горните обстоятелства се потвърждават и от заключението на вещото лице Я.А., по
изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза, видно от което по Договора за
предоставяне на потребителски кредит № ******************/11.05.2020 г. сключен между
„Неткредит"ООД и АС. КР. Р. за сумата от 500,00 лева - при условия описани в договора и
Договора за потребителски кредит № ****************** /05.06.2020 г. сключен между
„Неткредит" ООД и А.К. Радуилов за сумата от 1000,00 лева, при условия описани в
договора и Съгласно чл. 2 от Анекс към Договор за потребителски кредит №
****************** от /05.06.2020 г., от отпуснатия кредит 629,15 лева да погаси главница
в размер на 500,00 лева, лихва в размер на 13,90 лева и неустойка в размер на 115,25 лева по
Договор за потребителски кредит № ******************/11.05.2020 г., съгласно
приложените до делото документи АС. КР. Р. е платила: 629,15 лева по Договор за
потребителски кредит № ******************/11.05.2020 г. 1 300,43 лева по Договор за
потребителски кредит № ******************/05.06.2020 г.,като в платежните документи не
3
е посочено какви задължения се погасяват.
По Договор за потребителски кредит № ****************** от 11.05.2020 г. са
платени 629,15 лева, и съгласно приложени справки от ответника са погасени: 500.00 лева
главница, 13,90 лева лихва, 115,25 лева неустойка.
По Договор за потребителски кредит № ******************/05.06.2020 г. са
платени 1 300,43 лева, и съгласно приложени справки от ответника са погасени: 100.00 лева
главница, 236.00 лева лихва и 64.43 лева неустойка.
Годишният размер на разходите по Договор за предоставяне на потребителски
кредит № ******************/11.05.2020 г. от 500 лева при годишна лихва от 40,60% и
срок на издължаване 12 месеца е в размер на 49,09 %. Изчисления Годишен размер на
разходите по Договор за предоставяне на потребителски кредит №
******************/11.05.2020 г. съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК за периода на сключване на
договора - за 12 месеца е в размер на 49,08 %. Изчисления Годишен размер на разходите по
Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******************/11.05.2020 г.
съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК за периода на издължаване на кредита - за 1 месец е в размер
на 49,09 % (изчислен за периода до датата на плащане размерът е същият, защото размера на
лихвата, който е компонент при определяне на ГПР е по- малък 13,90 лева).
Вещото лице сочи, че годишният размер на разходите по Договор за кредит №
******************/05.06.2020 г. от 1000 лева при годишна лихва от 41,05% и срок на
издължаване 12 месеца е в размер на 79,72 %. Изчисления Годишен размер на разходите по
Договор за кредит №****************** /05.06.2020 г. съгласно чл. към чл.19, ал. 2 от ЗПК
за периода на сключване на договора - за 12 месеца е в размер на 49,72 %.
Изчисления Годишен размер на разходите по Договор за кредит №
****************** / 05.06.2020 г. съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК за периода на издължаване
на кредита 20.08.2020 г. - за 2 месец е в размер на 49,725% и за 3 месеца е 49,73%.
Ищовота страна се позовава на нищожност на целия договор, на отделни негови
клаузи, както и на унищожаемост на същия по доводи подробно изложени в исковата молба.
Предвид така приетото от фактическа страна, съдът намира следното :
В чл. 143 на ЗЗП е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в
договор с потребител. Там изрично е посочено, че за такава се счита всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени
в 19 точки на разпоредбата. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова разрешение е
дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV. 1993 г. относно неравноправните
4
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство
с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са
договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директива 93/13/ЕИО не се
счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои
аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако
общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или
доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е
доказателствената тежест да установи този факт. Също така в тежест на ответната страна е
да докаже, че е било изпълнено изискването чл. 10. (1) ЗПК, според което договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора. По делото може да се направи обоснован извод, че двата договора са
формуляр, който видно от изложените параметри, са били подписани от ищцата при
предварително посочени от кредитора условия, включително клаузата за предоставяне
обезпечение в договорите в срок. Наред с това ищцата не е била запозната с начина на
формиране на ГПР и ГЛП като разходи по кредита. В общите условия не е посочено как се
изчисляват приложимия лихвен процент и ГПР по ДПК във връзка изискванията на ЗПК.
Посоченото не дава основание да се приеме, че ищцата е била наясно с начина на
формиране на дължимото към кредитора възнаграждение, като не е имала възможност да
влияе върху съдържанието на договора, като този извод може да се направи от
гореизложеното. Не се установи с ищцата да е бил съгласуван и индивидуално уговорен
размерът на възнаградителната лихва, поради което съдът приема за установено, че е бил
налице страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено
от самия ответник.
Съгласно Чл. 143. ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Съгласно ал.2 т.5 на същата разпоредба неравноправна е
клаузата, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
В случая съдът намира, че е налице тъкмо такава неравноправна клауза, касателно
дължимата се неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение
или поръчителство. Това е така защото размера на уговорената неустойка се доближава до
размера на отпуснатия кредит, ако задълженията не бъдат изпълнени предсрочно и същата
се дължи за целия срок на договора и се явява необосновано висока.
5
Настоящият състав счита също, че посочената клауза за уговорена неустойка,
следва да се счита за нищожно на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието му
с добрите нрави, отново поради изключително завишения размер на неустойката. Както бе
посочено, подобни клаузи са увреждащи страната и сключени при нарушение на правилата
на ЗПК.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че клаузите от двата договора
задължаващи ищцата в срок до другия ден да представи банкова или друга гаранция, тъй
като в противен случай Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в уговорените размери,
се явяват нищожни.
Съдът намира, че клаузата с която е договорена възнаградителна /договорна/ лихва, по
първия договор от 11/05/2020 г. не се явява нищожна, поради което иска за заплащане на
разликата до пълния предявен размер от 13.90 лева, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Що се касае до клаузата за договорна лихва по втория договор от 05.06.2020г., съдът
намира същата за нищожна . Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съответно годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В ал.5 от същата разпоредба е посочено, че клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Видно от заключението на вещото лице Я.П. се установява, че в договора за кредит
№ ******************/05.06.2020 г. от 1000 лева при годишна лихва от 41,05% и срок на
издължаване 12 месеца е ГПР е в размер на 79,72 %, което надвишава законоустановения
размер на разходите. Предвид изложеното иска за заплащане на сумата от 236.00 лева -
възнаградителна лихва, следва да се отхвърли като неоснователен поради нищожността
клаузата с която е договорена възнаградителната лихва.
С оглед изхода на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата направените по делото разноски в размер на 203.20 лева, съобразно уважената част
на исковите претенции а на адв. Г.Г. Чампалов, сумата от 300.00 лева адвокатско
възнаграждение определено по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения във
вр. с чл.38 от ЗА.
Съответно ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна сумата от
28.08 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част
на исковите претенции.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд :
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Неткредит” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от
И.Х., да заплати на АС. КР. Р., ЕГН: ********** от гр.П., ул. Л.***, недължимо платени
суми по потребителски кредити, както следва : 115.25 лева - начислена неустойка по
Договор за потребителски кредит № ****************** от 11.05.2020 г., както и 236.00
лева - възнаградителна лихва, 64.43 лева - начислена неустойка по Договор за потребителски
кредит № ****************** от 05.06.2020 г., поради нищожност на клаузите, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на настоящата искова
молба – 19.05.2021г., до окончателното им изплащане, сумата от 203.20 лева, направените
по делото разноски съобразно уважената част на исковите претенции, като иска за
заплащане на сумата от 13.90 лева - възнаградителна лихва, по Договор за потребителски
кредит № ****************** от 11.05.2020 г., ОТХВЪРЛЯ иска като неосноветелен и
недоказан.
ОСЪЖДА „Неткредит” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от
И.Х., да заплати на адв. Г.Г. Чампалов, сумата от 300.00 лева адвокатско възнаграждение
определено по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения във вр. с чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА АС. КР. Р., ЕГН: ********** от гр.П., ул. Л.***, да заплати на
„Неткредит” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Лъчезар Станчев“ № 3 (Литекс Тауър), ет. 10, представлявано от И.Х., сумата от 28.08 лева,
направените по делото разноски съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7